ВАС: Без критерии за натовареност на съдиите не може да се упражнява контрол на решенията на ВСС за наказване за забавени дела

Липсата на огласени критерии за натовареност на съдиите от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС) прави невъзможно упражняване на контрол за законосъобразност на съда по отношение на постановените от кадровия орган на съдебната власт решения за наказания. Това се казва в решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по жалбата на съдия Снежана Чалъкова от Софийския районен съд (СРС), с което е отмененно наложеното й дисциплинарно наказание от ВСС.

От мотивите на петчленния състав (с председател Анна Димитрова и членове – Андрей Икономов (съдия докладчик), Марина Михайлова, Виолета Главинова и Мариета Милева), подписано с две особени мнения – на председателя на състава Анна Димитрова и докладчика по делото Андрей Икономов, става ясно, че на 21 март тази година ВСС е приел, че районният съдия е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т.1 и т.2 от Закона за съдебната власт – системно не е спазвала сроковете, предвидени в процесуалните закони, и с бездействието си е забавила производства, заради което е наказана с “намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 година”.

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Инспектората към ВСС, който е установил, че съдия Чалъкова е приключила 2010 г. с решени с мотивирани съдебни актове общо 204 дела, за 2011 г. са били решени 248 дела, а за първото шестмесечие на 2012 г. са решени общо 122 дела. „Тоест за периода на проверката средната натовареност на магистрата е била: за 2010 г. – по 17 дела месечно, за 2011 г. – по 20,67 дела месечно и за първото полугодие на 2012 г. – по 20,33 дела месечно. Общо за целия период, мотивите по 92,5 % от така посочените дела са просрочени, твърди ИВСС.

По време на обсъждането на наказанието на съдия Чалъкова във ВСС членът на ВСС – Каролина Неделчева е направила предложение наказанието да бъде променено на “намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 година”, вместо предложеното от дисциплинарния състав с председател Светла Петкова “намаляване с 25 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 година”. Предложението на Неделчева е възприето от мнозинството. Съдия Чалъкова обжалва решението на ВСС, като посочва, че при определяне на наказанието не са взети всички релевантни факти предвид – натовареността й като съдия в Софийския районен съд, фактическата и правна сложност на разглежданите от нея дела, здравословните проблеми на сина й.

Първоначално тричленен състав на ВАС потвърждава решението на ВСС, но впоследствие петчленният съдебен състав отменя наказанието. Като мотив за отмяната на решението ВАС посочва, че кадровият орган на съдебната власт е изготвил предложение за дисциплинарно наказание и такова е наложено, „без да се съобрази значението на няколко особено важни обстоятелства по делото”. „Така, въпреки разгледаните множество дисциплинарни дела против магистрати, просрочили написването на мотиви към постановените от тях съдебни актове, ВСС не е изработил цялостна система за обективна преценка на всички относими обстоятелства. Липсват и нормативи, в рамките на които следва да се приеме съществуването на “обичайно” или “нормално” натоварване на съдиите, с всички произтичащи от надхвърлянето му последици”, счита съдът, като отбелязва, че натовареността на магистратите в различните съдилища е въпрос, върху който обективно не може да се влияе по друг начин освен чрез увеличаване на щата. В същото време обаче „високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебните актове да бъдат изготвяни в законните срокове”.

ВАС казва още, че е известен фактът, че магистратите от СРС, Софийския градски съд и Административния съд София – град са изключително натоварени – неколкократно повече от колегите им на съответните съдебни нива в провинцията. „Въпреки това тяхната работа се преценява въз основа на “критерии”, използвани от инспекторите към ИВСС при всички проверки”, сочи съдът. Освен това, отбелязва ВАС, ВСС не е изготвил методика или правила относно натовареността на съдиите във всички съдилища в страната. „При липсата на такива правила, не би могло да се определи обективно неизпълнението на задълженията на касаторката съобразно натовареността й. Тази „празнота” в дисциплинарната практика на ВСС, води до нарушаване на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК („Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.”)”, мотивира се съдът.

Според съдиите от ВАС „липсата на огласените критерии за натовареност на съдиите има като последица невъзможност на упражняване на контрол за законосъобразност на съда на постановените решения от ВСС”, а спазването на принципа на предвидимост от страна на ВСС ще създаде условия за налагане на дисциплинарните наказания еднакво по отношение на всички субекти при сходни извършени дисциплинарни нарушения.

В решението е записано също, че ВСС не е изложил мотиви относно тълкуването на понятието разумен срок за изготвянето на съдебните актове от страна на съдия Чалъкова. В процесуалните закони – АПК и НПК, е предвиден едномесечен срок за постановяване на решението. „Така предвидените срокове в цитираните процесуални кодекси обаче не съответстват обективно на действителната натовареност на най-големите съдилища в страната, който са и най-натоварени, между които е и СРС, в който работи касаторката. Поради това ВСС е приел, че „разумен срок” за изготвянето на съдебния акт е тримесечен. Неспазването както на едномесечния, така и на тримесечния срок за изготвяне на съдебните актове, не е скрепено законодателно със санкция за съдията, като предмет на инстанционен контрол е само законосъобразността на този акт, т.е. проверката се извършва само от по-горната съдебна инстанция”, посочва съдът. И отбелязва, че „при несъвършенство на българското процесуално законодателство”, въпросът е решен от практиката на Съда на Европейски съюз в Люксембург (СЕС), който се е произнасял в свои решения относно принципите на равностойност и ефективност и на правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес.

ВАС цитира мотивите на едно от последните решения на СЕС по преюдициално запитване на Административния съд София град, според което „въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти, трябва да се преценява, като при необходимост се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на съответната правна система, като гарантирането правото на защита, принципа на правната сигурност и ефективното развитие на производството”. И още: „По-нататък, в т. 55 е отразена констатацията, че средната продължителност на съдебното производство в рамките на 6 до 8 месеца не е прекомерна”. Затова ВАС прави извод, че в правото на Европейския съюз ефективността на съдебното производство е свързана с общата продължителност на съдебното производство, без да се определя отделен срок за изготвяне на съдебния акт. „Принципът за ефективност е свързан със защита правата на правните субекти, а неговата цел не е свързана изолирано от времето на изготвянето на съдебния акт, а във взаимовръзка с целия съдебен процес. Предвид на изложеното, настоящият състав счита, че критериите за натовареност следва да бъдат определени от този контекс на Европейската съдебна практика, предвид предимството на тези норми пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България”, пише в решението на ВАС.

Като мотив за отмяна на решението на ВСС, съдът се позовава и на друг пример – наложеното наказание на магистрат от Районен съд Петрич (РСПч), който е наказан със забележка от административния ръководител (и потвърдено от ВСС) заради това, че в периода януари – юли 2012 г. съдията е приключил с решение 32 дела, от които само по 2 дела решенията са постановени в законния срок, а по останалите 30 дела – извън него. Или с други думи този магистрат е решавал през проверения период средномесечно по 4,57 дела, като от всички тях мотивите по 93,75 % са просрочени. „Сравнявайки основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от посочените магистрати от РСПч и СРС и тежестта на наложеното им наказание е видно, че в работата си ВСС е нарушил грубо и принципите на справедливост и равенство – чл. 6 и чл. 8 от АПК. Посочените нарушения са останали недооценени от 3-членния състав на ВАС, поради което следва да се приеме, че решението е постановено при допуснато нарушение на закона”, сочи петчленният състав на съда.

ВАС отбелязва и значението на здравословните проблеми на сина на Чалъкова, които са се отразили върху психичното и емоционално състояние на касаторката, но не са отчетени от ВСС, както и факта, че магистратът има дълъг стаж и не е наказвана по дисциплинарен ред. Затова съдът постановява, че решението на тричленния състав се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Поради това 5-членният съдебен състав отменя решенията на първата инстанция и ВСС.

Съдиите Андрей Икономов и Анна Димитрова не споделят становището на мнозинството на съдебния състав и посочват, че дисциплинарното нарушение, за което на Чалъкова е наложено наказание, е извършено и изцяло доказано от събраните доказателства по делото. „Изхождайки от данните за срочността на изготвените от нея мотиви към съдебните актове, установени в доклада на ИВСС, се вижда системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и извършване на действия или бездействия, които неоправдано забавят производството – нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ”, пишат съдиите, като отбелязват, че в мотивите на обжалваното решение на 3-членния състав на ВАС въпросът за наличността на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Чалъкова е разгледан и обсъден. Именно изготвянето на 92,5% от мотивите на актовете, които Чалъкова е произнесла за периода 01.01.2010 г. – 01.09.2012 г. след законно определените срокове, е фактическото основание за ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност.

„Не споделяме и становището, че липсата на обективни критерии за натовареност на съдиите е довело до нарушаване на основните принципи на административния процес, посочени в мотивите на решението. Натовареността на съдиите от СРС безспорно е висока. Забавата за изготвяне на мотивите към постановените съдебни актове на касаторката обаче е факт, който не може да бъде пренебрегнат и оневинен от това обстоятелство”, смятат Икономов и Димитрова.

Съдиите не са съгласни и с цитираното решение на СЕС, тъй като „според него се приема, че „че средната продължителност на съдебното производство в рамките на 6 до 8 месеца не е прекомерна” – тоест срокът за изготвяне на мотиви към произнесени съдебни актове е включен в тези 6 – 8 месеца”. „Видно от доклада на ИВСС, само мотивите, забавени с 6 и повече месеца за проверявания период, са по 172 дела, т.е. по 30% от общо решените дела. Това сочи, че ако се използва посоченият критерий и се изследва продължителността на производствата по делата, процентът ще се увеличи значително”, посочват в особеното си мнение съдиите и допълват, че здравословното състояние на сина на Чалъкова е релевантно обстоятелство, но „не я освобождава от служебните й задължения за срочно изписване на актовете й”. Освен това за периода, през който тя е съдия, е установено, че председателят на съда е вземал дисциплиниращи мерки (обръщане на внимание) за 13 дела, насрочени извън предвидения в закона двумесечен срок от постъпването им Има данни също за включването на името й в други 9 заповеди на същия ръководител, издадени във връзка с изготвяни справки за забавени дела.