Съдебната реформа без съществен напредък

Реформата в съдебната система през последните седем години не е постигнала особен напредък, а проблемните области в правосъдието остават почти същите. Това отчита четвъртото издание на Прегледа на съдебната реформа в България 2013, подготвено от Фондация „Български институт за правни инициативи” (БИПИ). Прегледът е осъществен по методология, разработена от Американска асоциация на юристите, Инициатива за върховенство на закона (ABA ROLI) и представлява комбинация от 30 фактора, важни за съдебната реформа в новите демокрации.

Изследването показва, че продължава да съществува широко разпространено обществено мнение, че съдебните решения често са плод на неправомерно влияние. И макар да са налице няколко случая, в които са повдигнати обвинения на магистрати за корупционни престъпления или такива по служба, съмненията в обществото остават. Това се дължи на неангажираността на разследващите органи и прокуратурата да разкриват подобни деяния, както и поради съществуващата възможност подобни разследвания да се използват като средство за влияние върху конкретни магистрати. Проблем остават неефективните процеси по атестиране на съдии, прокурори и следователи, както и липсата на прозрачна и последователна дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет. Подобно е положението и при процеса на кариерното израстване на магистратите, който често не притежава необходимата прозрачност и ефективност. Като нерешен проблем се поставя и командироването, което често се използва за заобикаляне на конкурсното начало.

Прегледът показва, че проблемите, свързани със случайното разпределение на делата, също не са решени – съмненията за възможни манипулации на софтуера бяха многократно изтъквани от НПО-сектора и съсловните организации в съдебната система. Притеснение будят и процедурите за избор на административни ръководители.

Като положителни стъпки са посочени ролята на Националния институт на правосъдието за обучението на магистратите, приетата през 2010 г. от Министерския съвет Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система, приемането на Етичен кодекс на българските магистрати и публикуването на годишната програма за работа на ВСС. Създаването на Инспектората към ВСС и работата му са оценени също положително, но в бъдеще са необходими подобрения в дейността му.

По време на дискусията правосъдният министър Зинаида Златанова изтъкна, че е време в съдебната реформа да бъде направена следващата „скокообразна стъпка”, по подобие на тази в периода 2006-2007 г., когато страната ни бе приета за член на Европейския съюз. Според министъра в последните години са били избистрени основните идеи, но те не могат да бъдат реализирани светкавично. Тя подчерта, че при работата по стратегическата реформа в областта на правосъдието, не бива да бъдат забравени и практическите елементи. Златанова очерта двата най-сериозни проблема, върху които трябва да се работи – свръхнатовареността и случайното разпределение на делата. По думите й това, което тя иска да види в системата, е отчетност, независимост, качество и достъпност.

Според директора на БИПИ Биляна Гяурова – Вегертседер именно тези четири елемента са предизвикателство предвид консервативността на системата. Програмният директор на НПО-то Христо Иванов обобщи, че в сферата на реформата са направени малки стъпки, които обаче не водят до „качествен скок”. Той е на мнение, че именно съдебната власт може да спре продължаващата през годините институционална ерозия, но това може да се случи само през реформата в самата система. Според него надеждата идва от това, че съдебната власт разполага с един от най-качествените човешки ресурси.

По думите на Иванов има няколко стъпки, които трябва да бъдат извървени. На първо място това е пресичането на нерегламентираното политическо влияние върху системата. Като илюстрация за такова влияние той посочи липсата на консенсус за избиране на нов главен инспектор от страна на Народното събрание, което показва изобличително, че се търси сделка, а не безспорна кандидатура, около която депутатите могат да се обединят. Този пример, според Иванов, издава трайно отношението на другите две власти към назначенията в съдебната система. Освен това трябва да бъдат премахнати факторите за „вътрешна корупция” в правосъдието. Той очерта необходимостта от прозрачен кариерен подбор, който да осигури израстване само на магистрати с безспорни качества и морал. Иванов заяви, че е „поразително”, че все още няма реални атестации на магистратите. Той припомни, че реалното оценяване на качествата на магистратите може да бъде подобрено с отделянето на две камари във ВСС – за съдии и прокурори.

Председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев посочи, че за съдебната реформа се говори ангро. “Общите критерии са като общата прогноза за времето”, посочи той. Според него в анализа трябва да се посочат и положителните практики – например случайното разпределение на делата във ВКС. “Освен тоягата трябва да има и морков”, уточни той и допълни, че прегледът, направен от БИПИ, е основа за дискусия по конкретните области на реформата.

Членовете на ВСС Ясен Тодоров, Милка Итова и Соня Найденова пък се похвалиха, че новият съвет работи методично по проблемите на системата. Тодоров заяви, че ВСС вече оценява реално магистратите, но срещу по-ниските оценки „има яростна съпротива” и непрекъснато постъпват възражения срещу атестациите.

Адвокат Даниела Доковска подчерта, че осъдителните решения срещу България в съда в Страсбург трябва да се отразяват върху кариерното развитие на магистратите, чиито действия или бездействия са довели до тях. Председателят на Съюза на съдиите в България Таня Маринова заяви, че изследването показва, че в по-голяма част от факторите за съдебна реформа няма напредък.