Камен Ситнилски до ВСС: Решенията на членовете на съвета свободна воля ли са или плод на външни внушения, манипулативни сценарии и нечисти интереси?

Временно отстраненият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски е изпратил отворено писмо до колегите си, в което ги уведомява, че няма намерение да обжалва решението на кадровия орган на съдебната власт, с което е временно отстранен от длъжност. В писмото от 8 октомври, с което „Съдебни репортажи” разполага, се казва, че Ситнилски не счита отстраняването си за правилно и законосъобразно, но няма да го обжалва „поради факта, че с поредицата от действия, които ВСС, по предложение и внушение на част от неговите членове предприе спрямо мен създаде впечатление за тенденциозност, предубеденост, необективност и определено за предопределеност на крайния резултат от започналата процедура”. „Участието ми във ВСС не е самоцел и след като една значителна част от членовете гласуват, без предварително да са се запознали с правно значимите факти на базата, на които трябва да вземат решение, то аз не считам за удачно да правя каквито и да е опити (обжалване на решението за отстраняване) да работя с тези хора при така стеклите се обстоятелства и ще изчакам крайния и окончателен резултат от провежданото срещу мен дисциплинарно производство”, мотивира се избраният от квотата на прокуратурата член на съвета.

На заседанието на ВСС на 26 септември, след неуспешния избор на градски прокурор на София изнедващо дисциплинарния състав по производството срещу Ситнилски предложи в дневния ред на съвета да бъде вкарана извънредна точка, в която се предлага той да бъде временно отстранен за шест месеца. Както „Съдебни репортажи” писа дисциплинарното производство срещу него започна светкавично след като в медиите контролирано изтекоха разговори от СРС-та между висши прокурори и съдии, които създадоха съмнения за лобиране за кандидатурата на Ситнилски за член на ВСС от квотата на прокуратурата. Междувременно пред сградата на съвета се провеждаха съмнителни протести срещу „октопода на съдебната власт” – Ситнилски, които бяха напоително отразявани от телевизия ТВ7. Протестиращите настояваха за оставката на Камен Ситнилски, но пропускаха другия участник в разговорите – Румен Боев, също избран от квотата на прокуратурата. За да потърсят дисциплинарна отговорност на колегата си, шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева се запознаха с материалите по досъдебни производства и оперативни разработки срещу магистрати.

В писмото на Ситнилски до колегите му от ВСС той поставя три въпроса към кадровиците. „Не желая да се спирам на подробности, свързани с дисциплинарното производство срещу мен, но съм убеден, че ако те са известни на членовете на ВСС, не малка част от тях биха изпитали смущение, притеснение и определено неудобство. Бих желал чрез Вас да поставя някои въпроси, без да очаквам отговор, но считайки, че си заслужава да се помисли, не за моя случай, а с оглед бъдещата дейност на ВСС”, пише Ситнилски.

Той поставя въпроса дали членовете на ВСС смятат за допустимо „съвместяването в едно производство (дисциплинарно) на две различни процесуални качества” на техни колеги – на обвинители (вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство) и на решаващ арбитър (членове на дисциплинарния състав, който трябва да реши дали предложението е основателно). Питането е продиктувано от факта, че членът на съвета Галя Георгиева, бивша съдия от Пловдив, е едновременно автор на предложението за образуване на дисциплинарното дело срещу Ситнилски, докладчик и председател на дисциплинарния състав. Образно казано Георгиева играе ролята и на прокурор, и на съдия по делото. В писмото Ситнилски цитира решение на ВСС по въпроса от май тази година, според което вносители на предложения за образуване на дисциплинарно производство могат да бъдат избирани за членове на дисциплинарен състав. Това решение, според него, поставя въпроса има ли право ВСС, в качеството си на административен орган да извършва тълкувателна дейност по прилагането на Закона за съдебната власт. „Какъв е характерът на тази дейност, както и нейната обвързваща правните субекти сила?”, пита Ситнилски и допълва, че не му е известно в действащото законодателство да съществува правно основание, въз основа на което ВСС да има право да извършва тълкуване със задължителна сила при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона.

Ситнилски счита, че въпросът за съвместяването на две различни процесуални качества в едно производство „ще се поставя все по-често в процеса на дисциплинарните производства и до голяма степен ще постави ВСС в незавидната ситуация да обяснява необяснимото – как юристи с високи професионални качества, каквито трябва да бъдат членовете на ВСС съгласно чл.130,ал.2 от Конституцията, са допуснали и “до голяма степен институционализирали за нуждите на собствената си дейност подобен правен абсурд, противоречащ на елементарните правила за процесуална законосъобразност”.

Освен това отстраненият член на съвета пита колегите си дали са направили информиран избор при вземане на решенията за образуване на дисциплинарно производство срещу него и отстраняването му от длъжност. „На базата на какви данни взеха своето решение, предоставени ли им бяха такива данни?Отговорът е ясен и еднозначен – тези решения бяха взети при пълен доказателствен дефицит, при пълно предоверяване на изложеното от вносителите. Нима никой от членовете на ВСС не забеляза, че в мотивировката на предложените им от вносителите за гласуване решения, не се излагат факти, а предположения и морални оценки, че очевидната липса на факти и правна обоснованост е заменена с недопустимо презумиране на виновност, краен субективизъм, изразяващ се в даване и на морални оценки, и формиране на изводи въз основа на недопустими доказателствени средства?”, казва още бившият заместник-главен прокурор.

По думите на Ситнилски ВСС е възприел мотивите на предложението на дисциплинарния състав за отстраняването му, но те не заслужават коментар „с оглед тяхната абсурдност, пълна ирелевантност и неотносимост към конкретиката на случая”. В писмото се посочва, че в определението на дисциплинарния състав, с което се предлага на ВСС да вземе решение за отстраняването му от длъжност „по абсолютно недопустим начин се правят внушения, че аз може да извърша неправомерни действия и дори престъпления”. „Отправям въпрос към членовете на ВСС, как оценяват подобни твърдения, предоставени ли им бяха факти за наличието на тези твърдения, как преценяват безпристрастността и непредубедеността на членовете на дисциплинарния състав, допустимо ли е клеветите да заместват аргументите, неистината да заместват истината?! Логиката на вносителите не важи ли и за самите тях?!”,пита Ситнилски.

Той припомня, че събитията около образуването на дисциплинарно производство срещу него са съпроводени с организиране на демонстрации, които „изобилстваха с обиди, клевети, закани за саморазправа, спрямо мен и други членове на ВСС, възпрепятстване на движението на транспорта по улицата”. По думите му повече от ясно е „целта бе да се окаже натиск върху ВСС, която цел бе постигната с направеното предложение за моето освобождаване”. Ситнилски заявява, че действията на протестиращите срещу него противоречат на елементарния човешки морал. „Къде бяхте Вие, колеги, когато се разлепваха некролози за жив човек, къде беше Прокуратурата, зададохте ли си въпроса, дали тези “спонтанни” демонстрации са в съответствие със Закона за събранията, митингите и манифестациите или решихте, че с две прессъобщения въпросът е приключен, предприеха ли се някакви мерки за изясняване на въпроса, какви са тези хора, които протестират и защо протестират. Ако протестът не е разрешен, защо се допуска в този му вид или може би решихте, че наведената глава и мълчанието е най-добрата позиция, че саморазправата с мен е цел, която трябва да бъде постигната с всички средства?!”, пита отстраненият член на ВСС и допълва, че задава само малка част от въпросите, които са възникнали.

Ситнилски посочва също, че ще изчака „търпеливо приключването на дисциплинарното производство”, но независимо от неговия резултат, държи да каже на ВСС, че „противозаконната саморазправа” с него „ няма да реши проблемите на този състав на ВСС”, личната му съдба „няма никакво значение за ВСС или за съдебната власт, но огромно значение има въпросът самостоятелни ли са част от членовете на ВСС, решенията, които вземат израз на свободна воля ли са или са плод на външни внушения, манипулативни сценарии и нечисти интереси, отговарят ли всички членове на изискванията на чл.130, ал.2 от Конституцията да са юристи с високи професионални и нравствени качества.

Цялото писмо можете да видите в приложения файл. pismo-sitnilski