ВСС се кани да въведе компрометирана система за случайно разпределение на делата във всички съдилища

Шест месеца, след като проверката, назначена от ВСС на системите за случайното разпределение на делата във Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Софийския градски съд, установи, че в две от съдилищата програмният продукт за случаен подбор на съдии може да бъде манипулиран без да остават следи от намесата, съдебните кадровици възнамеряват да го внедрят навсякъде.

Става дума за системата LawChoice, с която работят преобладаващата част от съдилищата в страната. Това ще се случи, след като на софтуерния специалист на ВСС, който е самият създател на програмата, се даде възможност да я доразвие, научи „Съдебни репортажи”. Идеята за въвеждането на една програма за случайно разпределение на делата във всички съдилища нееднократно е лансирана от неправителствения сектор и съсловните организации, но изборът именно на LawChoice от страна на ВСС е непонятен ход, защото този софтуерен продукт разполага с елементарно преодолими защити и е крайно несигурен. Въпросът как ще се разпределят делата е от изключителна важност и от неговото решаване зависи дали ще се гарантира безпристрастността в правосъдието – всяко дело със сигурност да отива при случайно определен съдия.

Преди близо седем месеца ВСС възложи проверка на случайното разпределение на делата във Върховния административен съд и Софийския градски съд (където се използва именно LawChoice) и във Върховния касационен съд (в който се използва модул за случайно разпределение към друг програмен продукт – АСУД). В екипа участваха членове на ВСС, юристи от неправителствения сектор и независими специалисти по информационни технологии. Установи се, че софтуерът може да бъде манипулиран без това да оставя следа в базата данни. Направени тестове показаха, че системата позволява конкретно дело да бъде разпределено на съзнателно избран докладчик. Това е възможно да стане с елементарни технически операции – за повече информация – тук. На практика, ако недобросъвестен човек има достъп до системата за разпределение на делата и има базисни компютърни умения, би могъл да фалшифицира протоколите, които се съставят при избора на съдията по определено дело и така неговата съдба да бъде предопределена още при разпределението. Не е необходимо дори непременно и винаги избраният съдия да знае за интереса, който стои зад манипулацията или че е извършена такава. Достатъчно е той да е “подбран”, като се знае каква е обичайната му практика по такъв вид дела и тя да съвпада с интереса на незаконно привилегированата страна.

На 23 октомври по време на заседанието на Гражданския съвет към ВСС (в него влизат близо 20 неправителствени организации с интереси в областта на правосъдието б.а.) присъстващите членове на кадровия орган вкарват в дневния ред допълнителна точка, в която се предвижда обсъждане и взимане на решение (!) относно проектометодологията за случайното разпределение на делата. Според източници на „Съдебни репортажи” никой от представителите на НПО-сектора не е бил уведомен, че такава точка ще се разглежда. Съответно никой не е бил подготвен предварително и не е могъл да дискутира информирано.

Членовете на ВСС Незабравка Стоева, Мария Кузманова и Камен Иванов са придружени от четирима компютърни специалисти, с които презентират пред Гражданския съвет каква работа са свършили по проблемната област през последните месеци. Те информират участниците в заседанието, че най-надеждният софтуер – АСУД не може да се използва във всички съдилища, защото включва и деловодна система, а модулът към него за разпределение на делата не може да бъде отделен, така че да работи с останалите деловодни системи, които се използват в съдилищата.

Пропускат да споменат обаче, че освен съмненията, че сигурността на LawChoice може бъде подобрена, остава нерешен и друг проблем – фактът, че софтуерът не е свързан с деловодната система и това може да доведе дори до чисто технически грешки при нанасяне на едни и същи данни в два продукта, а е и неефективно. Освен това модулът на АСУД има и други предимства – системата е разработена така, че да работи в мрежа – тоест всеки съдия в конкретен съд може да провери разпределението на делата. Това е невъзможно с LawChoice, тъй като програмата не работи в мрежа – инсталира се на един или няколко компютъра в съда и операциите, които се извършват с нея, не могат да бъдат проследявани от редовите съдии. И още – АСУД позволява разпределението да бъде съобразено както с натовареността на съдиите, така и с тежестта и правната сложност на делата.

Пред „Съдебни репортажи” Румен Георгиев – председател на Комисията “Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” обясни, че работната група, която се занимава с проектометодологията, не е взела окончателно решение, а въвеждането на LawChoice навсякъде засега е само идея. Според него в четвъртък (31 октомври) въпросът ще се обсъжда на заседанието на Висшия съдебен съвет. Такава точка обаче не е обявена в дневния ред на съвета – тоест, ако действително ще се разглежда, тя ще бъде внесена като извънредна по същия начин, както се случва и при обсъждането от Гражданския съвет. Георгиев обясни също, че LawChoice е „единственият продукт, създаден с тази цел” (случайно разпределение на делата – б. а.). „Казва се абстрактно, че може да бъде пробита чрез хакерски атаки, но чрез хакерски атаки може да бъде пробит и телефона на канцлера Ангела Меркел. Абсолютна сигурност няма”, посочи Георгиев. Освен това, според него, програмата се ползва в 98% от съдилищата и „хората са свикнали с един интерфейс”. По думите му след юли компютърните специалисти на ВСС са започнали да работят по подобрения в LawChoice, така че да бъде засилена защитата на програмата.

На този етап се предвижда ВКС и ВАС да не бъдат засегнати от промяната. От ВСС предлагат да бъде създаден централизиран сървър, свързан с програмните продукти за случайно разпределение във всички съдилища, който да дава възможност за проверка на всеки направен избор. Чрез него членовете на съвета ще имат бърз достъп до информацията за случайното разпределение, но това няма да реши въпроса с възможните „пробиви” в системата. Защото, както вече припомнихме, достъпът и манипулирането до текстовите файлове на LawChoice са напълно възможни и не оставят следа.

За разлика от този софтуер, програмата, която се използва в част от съдилищата, включително във Върховния касационен съд – модулът за случайно разпределение на делата към АСУД, не показва такива дефекти и не може да бъде „пробита” с елементарни редакторски операции. Модулът и АСУД са дарени безвъзмездно на ВСС през 2006 г. с опция софруерът да бъде обновяван на преференциални цени.

Пред „Съдебни репортажи” създателят на модула Марин Кошутов обясни, че действително в момента модулът за случайното разпределение е обвързан с деловодната система, но той може да се адаптира към всички останали деловодни системи (в огромна част от съдилищата се ползва деловодна система, създадена от „Информационно обслужване”, в която също има модул за случайно разпределение, но вместо него се използва LawChoice – б.а.). Кошутов обясни, че предимството на АСУД и модула към него е именно интегритетът на системата – разпределението на делата да е обвързано с деловодната система (тази, в която се отбелязва ходът на всяко дело). Това дава допълнителна сигурност и пести усилия – не се налага един човек да се занимава с пренасяне на данните от едната в другата система.

Именно фактът, че модулът на АСУД е обвързан към програмата, е един от аргументите, с които работната група обяснява идеята да подобри и въведе LawChoice навсякъде.

Не знам, не чух, не видях

Проблемът със случайното разпределение се дискутира от години и е обект на специално внимание от страна на Европейската комисия. Проверките за случайното разпределение в съдилищата са част от годишната програма на ВСС. Съпротивата срещу нелицеприятните резултати от прегледа на софтуера за случайно разпределение, извършен от членове на ВСС и неправителствени организации през април, пролича още преди официално те да бъдат оповестени – на едно от заседанията на ВСС през пролетта членовете на съвета отменят собственото си решение за възлагане на проверката и обвиняват колегата си Незабравка Стоева (председател на комисията, която я извършваше) в некомпетентност и близки отношения с НПО-организациите. След това планираните проверки за случайното разпределение на делата бяха „иззети” от комисията на Стоева и поверени на комисията на Румен Георгиев, а проблемът не само не получи категорично решение, но и бе настойчиво неглижиран в следващите месеци.

През юли съветът прие, че случайното разпределение си остава стратегическа цел и планира в бъдеще да заплати за създаването на нов софтуерен продукт, който да разпределя делата. Създаде и нова работна група по вече ясните въпроси. Отново се постави задача да се анализира кой от съществуващите вече продукти е най-надежден, за да бъде внедрен във всички съдилища до създаването на новата програма. По думите на Румен Георгиев единният софтуер трябва да бъде готов до две години.

Ако идеята на ВСС се осъществи, съдилищата, в които работи по-надеждната система, ще трябва да се откажат от нея. Защо ВСС проявява упорство да подобрява компрометиран софтуер със собствения си вече оспорен технологичен и човешки ресурс и не търси независима техническа експертиза, е въпрос от първостепенна важност. Няма как да е иначе – властта да се управлява пътя на делата неминуемо трябва да се брани от компрометиране, тъй като обяснимо може да стане обект на нездрави интереси в държава с проблемна демокрация. Ето защо са повече от разбираеми очакванията към ВСС най-сетне да направи тази власт прозрачна и без капка съмнение, че този, който действително я има, може да не е видим или пък не я използва в обществен интерес.