Прокуратурата брои незаконно подслушваните телефони по времето на Цветанов

Главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че по досъдебното производство за незаконно подслушване чрез мобилна техника на МВР са установи 875 лица, чиито телефони са били обект на незаконни СРС-та. Това се е случило по времето, в което министър на вътрешните работи бе Цветан Цветанов – сега депутат от ГЕРБ и обвиняем по това дело. По думите на Цацаров числото е получено след изследване на „всички работни тефтефи на всички оператори на мобилни станции на МВР”, а тепърва предстои да бъде проучено на кого принадлежат тези телефонни номера. Затова от прокуратурата са поискали справка от мобилните оператори. Сред незаконно подслушваните телефонни номера има и такъв на прокурор, посочи Цацаров, като уточни, че не е проверявал дали неговият собствен джиесем фигурира в списъка.

Цацаров заяви, че държавното обвинение продължава да работи по делото за нередности при подслушването в Специализираната дирекция „Оперативно-технически операции” (СДОТО), независимо от „инцидента с вещото лице” – смъртта при автомобилна катастрофа на зам.-председателя на БАН проф. Евгени Николов, на когото бе поверена експертизата на иззетата мобилна техника. Заключението трябваше да даде яснота дали техниката може да записва или само „прихваща” разговори. Сега прокуратурата очаква отговор на този въпрос от Великобритания, където е изпратена съдебна поръчка.

Разследването се води срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, трима бивши директори на СДОТО и един бивш шеф на отдел в закритата вече дирекция. Според прокуратурата Цветанов не е изпълнил задълженията си по закон да контролира използването на СРС-та и така е допуснал подчинените му да извършат престъпление.

Днес Цацаров прогнозира, че до две седмици ще има развитие и по досъдебното производство срещу бившия премиер и лидер на БСП Сергей Станишев. Прокуратурата вече няколко години не успява да премине успешно началото на съдебната фаза и да обоснове обвинението, с което сезира съда. Заради ниския размер на наказанието, което се предвижда за престъплението, прокуратурата внася, съобразно изискванията на НПК, не обвинителен акт, а постановление с предложение Станишев да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде санкциониран по административнонаказателен ред. Обвинението е за това, че той изгубил седем секретни доклада по време на управлението на тройната коалиция. Предложението на прокуратурата обаче вече три пъти бе връщано от съда заради процесуални нарушения и за допълване на фактите – кога и къде се твърди, че е извършено деянието. Днес главният прокурор уточни, че: “Ако бях съдия, бих изказал съмнение дали това връщане е основателно, но в момента работя като прокурор и сме длъжни да се съобразим с указанията на съда”.

И продължи: “Ние сме длъжни да се съобразим с указанията на съда, но не ми е ясно какво трябва да направим, за да няма връщане за четвърти път. Прокуратурата ще вземе решение какво да направи или ще прецени, че няма престъпление или ще поиска имунитета на Сергей Станишев и делото за 4-ти път ще бъде внесено в съда. Скоро ще има решение”. Главният прокурор изрази убеденост, че до месец ще бъдат повдигнати обвинения по казуса с намерените в деня на размисъл бюлетини в печатницата в Костинброд. Цацаров дори прогнозира, че обвинителният акт по делото ще бъде внесен в рамките на следващите два месеца, но не пожела да уточни какви обвинения ще бъдат повдигнати и на кого.

Нов конкурс за повишаване във ВКП

Конкурсът за повишаване на прокурори във Върховната касационна прокуратура (ВКП) е незаконосъобразен, реши днес Висшият съдебен съвет и отмени изцяло процедурата. Причината е, че начинът, по който е протекло събеседването на кандидатите пред конкурсната комисия, ги е поставил в неравностойно положение.

Конкурсът за четири щатни бройки във ВКП е обявен през март, а събеседването с 31 кандидати за местата са е е провело на 11 и 12 юли. Част от прокурорите, кандидатствали за повишение обаче са подали възражение до ВСС, тъй като конкурсната комисия задавала въпроси с различна до никаква трудност на някои, а на други възлагала да решават казуси. На следващия ден конкурсът е протекъл по същия начин – на едни – въпроси, на други – казуси. Но и въпросите, и казусите са били същите. Така, според оплакалите се, тези кандидати са били поставени в по-благоприятна позиция, защото са могли да се подготвят конкретно по тези въпроси и казуси.

Според сайта на ВСС четиримата, класирали се на първите места, са Паулина Недялкова от Софийската апелативна прокуратура, Иванка Трифонова от Софийската градска прокуратура, Аксиния Матосян от Апелативна специализирана прокуратура и Галя Гугушева – редови прокурор там. На днешното заседание на ВСС стана ясно, че Комисията по предложенията и атестирането (КПА) предлага на колегите си конкурсът да бъде отменен и процедурата да започне отначало.

След обсъждане днес кадровият орган на съдебната власт реши, че действително кандидатите не са били равнопоставени и конкурсът е бил опорочен. Против гласуваха четирима от членовете на ВСС, а предложението на Галина Карагьозова – процедурата да не бъде изцяло отменена, а кандидатите просто да се явят на ново събеседване, понеже то е било незаконно, не беше прието.

Председателят на КПА Милка Итова обясни, че при събеседването през юли конкурсната комисия не е обсъдила с кандидатите техни актове, не е задала и практически въпроси. А точно това е трябвало да направят по новите правила, които бяха променени след настояване на съдиите повишаването на магистратите да става след оценка на работата по делата, а не след теоретични изпити.

Затова членовете на КПА поискали обяснение от председателя на конкурсната комисия Валери Първанов, който обяснил, че не било задължително да бъдат обсъждани конкретни актове на магистратите, които кандидатстват за повишение. На заседанието стана ясно, че един от „оспорилите” конкурса сезирал ВСС, че на втория ден от събеседването прокурорите теглили по-измачканите листчета с въпроси и казуси – тези, които се падали и първия ден.

Според Незабравка Стоева в случая има допуснати грешки, които трябва да бъдат отстранени. Калин Калпакчиев допълни, че ВСС не е изготвил строга регламентация за начина, по който трябва да протичат събеседванията и въпросът трябва да се обсъжда, за да бъде взето решение дали да се даде по-голяма свобода на конкурсните комисии. Юлиана Колева допълни, че понятието „събеседване” не ограничава конкурсните комисии и те могат да си предвидят правила, по които то да протича. В конкретният случай, Колева смята, че проблемът е липсата на гаранции за опазване на тайната – какви въпроси и казуси са се паднали първия ден от събеседването. В крайна сметка съветът реши да отмени изцяло конкурса и да обяви нова процедура.