Кого включи в отбора на привилегированите кадровият орган на съдиите, прокурорите и следователите

Близо една година след сформирането си новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) не може да се похвали, че е отметнал от дневния ред нито един от най-належащите проблеми на системата. Натовареността на магистратите, непрозрачното кариерно израстване на съдии, прокурори и следователи, съмненията относно случайното разпределение на делата и спорната дисциплинарна практика на съвета са горещият картоф, с който ВСС тепърва ще трябва да се занимава, за да убеди, че заявките на членовете му от преди година не са били само така необходимата за пред публиката демократична декоративна украса в концепциите им на кандидати.

Каквото и да се случи нататък, равносметката от първата година на мандата на ВСС показва, че все така и дори още повече е живо едно от най-урудливите явления в съдебната система – „избирателната пропускливост” на кадровия орган към скандалите, в които участват “неслучайни”. Различният подход на съвета в сходни ситуации, а понякога непробиваемото му мълчание за действията на привилигированите остави усещане, че съветът продължава традицията на предходния ВСС да се задейства само когато няма опасност да обърка стъпките или да уязви силните на деня.

Без претенциите да бъде изчерпателен – ето опис на случаите, в които кадровиците си затвориха очите или реагираха на скандалите с едно затворено око.

1. Неизвестен извършител – магистрат

Първата сериозна заявка за това как ще действа новият ВСС при щекотливи ситуации бе дадена в края на миналата година, когато попълването на свободните места в Конституционния съд се превърна в безпрецедентен водевил, оттекнал сериозно и в Брюксел – толкова силно, че се заговори за възможен извънреден доклад на ЕК за България. Вместо решително да се намеси, кадровият орган на съдебната власт остави скандалът да се разраства близо месец и половина и напълно безучастно следеше отстрани събитията около зам.-шефа на Върховния административен съд и кандидат за КС Венета Марковска.

Издигането на спорната кандидатура даде повод да бъде припомнено разследване на електронното издание „Медиапул” и в. Капитал от 2010 г., което разкри, че приятелят на висшата съдийка Георги Георгиев Георгиев е задържан на 21 януари 2010 г., а полицаите, които го спират за проверка разказват, че той се опитал да се легитимира пред тях с фалшива карта от ВАС, както и със служебния знак на Венета Марковска. В деня на клетвата в КС прокуратурата си спомни и оповести публично, че има висящо разследване за търговия с влияние, касаещо зам.-председателя на ВАС, което даде повод на президента Росен Плевнелиев да бламира назначаването на Марковска. Депутат от БСП пък спомена, че няма министър, който да не се е докосвал до нея и тя „като административен съдия да не му е решавала проблемите”.

През цялото това време ВСС запази пълно мълчание по казуса. Не обърна никакво внимание на призивите на Съюза на съдиите в България за спешни мерки за проверка на механизмите, по които е било възможно Марковска да бъде толкова полезно услужлива към политиците. Така и си остана без последствие съмнението, че властта на Марковска е била укропнена чрез продънената система за случайно разпределение на дела във ВАС и формирането на петчленните състави-последна инстанция по важни за държавната администрация и изпълнителната власт дела.

Съветът не разсея съмнението, защото изобщо не провери управлението на ВАС и направи услуга на Марковска, като я освободи без никакви санкции от съдебната власт и с полагащите се 20 магистратски заплати. Това се случи с любезното съдействие на Етичната комисия, която три дни преди клетвата образува предварителна проверка срещу магистрата за нарушаване на Етичния кодекс на магистратите. Тя обаче дойде със сериозно закъснение и не прерастна в дисциплинарно производство, което щеше да тушира възможността ВСС безпрепятствено да гласува оставката на Марковска, а освен това щеше да даде отговор на въпросите, които от години съпътстват спорната репутация на съдийката.

Идентична ситуация се разигра и със следващата кандидатка за конституционен съдия – Галя Гугушева – зам.-председател на Апелативната спецпрокуратура дотогава. Публикациите за имотното състояние на семейството, поредицата сделки между близки роднини и нея включително породиха съмнения за пране на пари около спецпрокурката. Но не направиха силно впечатление на съвета. Едва след като в Правната комисия на парламента постъпиха сигнали за пране на пари срещу Гугушева и от ВСС бяха информирани за тях (близо седмица след публикациите в медиите, които поставиха на дневен ред финансовото благополучие на Гугушеви), Етичната комисия извърши формална проверка на работата на магистрата. Любопитно е, че преди ВСС реагира НАП, която се бе самосезирала по случая и назначи ревизия. Проверката на комисията, оглавявана от Ясен Тодоров излезе със заключение (че няма достатъчно данни тогавашната зам.-шефка на Апелативната спецпрокуратура да е извършила дисциплинарно нарушение), без да дочака резултите от активността на прокуратурата, ДАНС и данъчните по отношение на Гугушева. И въпреки че магистратът е пропуснал да декларира възможен конфликт на интереси, касаещ факта, че синът й е адвокат.

Само седмица по-късно ВСС сътвори поредното си противоречиво решение, като понижи до редови прокурор неуспялата кандидатка за КС по предложение на тогавашния ръководител на Апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов, макар собствената му оценка, че не е допуснала нарушение. Сарафов поиска понижението й заради “съмнения за нейните морални качества, които доведоха до оттеглянето й като кандидат за КС”. Един от мотивите му бе, че “не може прокурор да заема ръководен пост, върху който има и най-малка сянка на съмнение”.

Изходът от скандала коренно се различаваше и от практиката на предишния ВСС, който наказа дисциплинарно магистратите, забъркани в скандала “Приморско” чрез децата и родителите си, които получиха апетитни имоти на Черноморието като “крайно нуждаещи се”. Казусът “Гугушева” показа, че ВСС опита да успокои общественото възмущение с популистки ефекти – чрез минимални вреди за прокурорката като японижи от шефско място, но отказа да каже за какво им е било нужно на Гугушеви да си прехвърлят верижно собствености и дали това законно “схемаджийство” все пак уронва престижа на съдебната власт.

ВСС „замижа” и пред напълно незаконната проверка на ДАНС за следващия кандидат за КС – Гроздан Илиев. Преди да бъде внесена официално кандидатурата на съдията от ВКС, по признанията на депутата от ГЕРБ Красимир Ципов пред „Медиапул” той е бил подложен на щателна проверка от служителите на ДАНС. И макар никъде в закона да не е предвидена възможност службите да извършват такива предварителни проучвания по партийна поръчка кадровият орган на съдебната власт си затвори очите пред очевидната намеса на изпълнителната власт в независимостта на съдебната власт. ВСС не показа да е забелязал и втората част от сагата – преди Илиев са били подложени на тайна и неофициална проверка и други магистрати, които обаче не издържали кастинга.

2.„Съдията на „Октопода”

Действията и бездействията на ВСС по казуса с Румяна Ченалова от Софийския градски съд също не показаха прозрачно ясна воля да се разследват петната с криминален привкус в биографията на съдията, в чиито ръце е едно от знаковите дела – „Октопод”, което бившият вътрешен Цветан Цветанов сочеше за залог в борбата с организираната престъпност. През март публикация на в. „Капитал” разкри, че от две години в Македония срещу съдия Ченалова (на която системата за разпределение на делата възложи няколко от шумните дела – за убийството пред дискотека „Соло”, срещу бившия шеф на „Топлофикация – София” Валентин Димитров) се води разследване за източване на 2.5 млн. долара от частна компания. За разлика от други случаи, в които магистрати са били отстранявани от длъжност, при наличие на висящи наказателни производства срещу тях, тук членовете на ВСС показаха объркване и обясниха, че се налага да изчакат официална информация от Македония за подробностите около разследването преди да вземат окончателно решение. В същото време се оказа, че Етичната комисия е отказала да образува дисциплинарно производство срещу съдийката от СГС по сигнал за конфликт на интереси – преди да стане магистрат съдия Ченалова е била упълномощена като адвокат на една от подсъдимите по едно от двете дела, представляващи т. нар. афера САПАРД за източването на 7.5 млн. евро от програмата, а впоследствие е била съдия в първата инстация и не се е отвела.

В проверката членовете на Етичната комисия трябваше да кажат извършила ли е Ченалова дисциплинарно нарушение, като не си е направила самоотвод по делото за пране на пари от програма САПАРД заради предишната си обвързаност с подсъдимата по другото дело Лазарина Георгиева. Членовете на ВСС обаче не видяха доказателства Ченалова да е представлявала Георгиева или някое от нейните дружества и прекратиха производството. Впоследствие медиите, а не ВСС установиха с елементарна справка в Търговския регистър, че Лазарина Георгиева е представител и участва в управителния съвет на „Хрансервизинженеринг” АД (дружеството фигурира в обвинителния акт на прокуратурата като намесено в схемата за източване на средства по програма САПАРД) и документи, свързани с регистрацията на “Хранссервизинженеринг”, са били получавани от съда именно от адвокат Румяна Бечева-Ченалова.

Дисциплинарно производство беше образувано чак след няколко месеца (след като правителството на ГЕРБ падна от власт) и без видима причина за забавянето освен журналистическите напомняния. Комисията, председателствана от Ясен Тодоров, не реагира междувременно на две публикации на „Съдебни репортажи”, че съдия Румяна Ченалова е попадала в полезрението на службите и прокуратурата – веднъж като адвокат в Стара Загора и веднъж като магистрат в СГС. Според нашите източници името на Ченалова протича в разговори, записани със специални разузнавателни средства, приложени като доказателства по вече приключилото дело срещу бивш прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора. От тях става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат в Стара Загора, кантората й доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Сред разговорите има и такъв, в който се коментира как членове на предишния Висш съдебен съвет, в който гръмна скандалът “Красьо”, обясняват как се случва “пазарът” на постове в третата власт и как се търгуват назначенията.

Няколко години по-късно съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова е била засечена със СРС-та да си поръчва “кошници с плодове” – израз, който според бившия вече заместник-главен прокурор Валери Първанов се ползва като код вместо директно да се говори за пари по корупционни схеми. В серията разговори Ченалова се оплакала, че липсват част от уговорените бройки плодове, а от отсрещната страна я уверили, че ще има повторна доставка. Нито едно от тези обстоятелства обаче не заинтригува Етичната комисия на ВСС, която, както и по повод на изтеклите разговори от Банкя между градския прокурор на София и бившия министър-председател, изглежда много внимава да не разобличи някоя системна зависимост.