Бившият шеф на “Булгартабак Холдинг” окончателно оправдан

Прокуратурата написала обвинителен акт, основан на предположения и на ревизионни актове, отменени от административния съд
27-09-2013; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Бившият директор на „Булгартабак Холдинг” Христо Лачев и съпругата му Мирела са окончателно оправдани по за това, че в периода 2004–2006 година, след като не били декларирали имоти в София, Сапарева баня, Банско и по Черноморието, са укрили данъци в размер на 128 000 лева. Това става ясно от факта, че Софийската апелативна прокуратура (САП) се е отказала да протестира решението на Софийския апелативен съд (САС), с което се потвърждава оправдателната присъда на първата инстанция – Софийския градски съд (СГС).

Двамата бяха признати за невиновни от СГС в началото на 2010 г., но делото отиде на горна инстанция едва тази година, тъй като съдия Мариян Марков близо две години забави мотивите към оправдателната присъда. Още по времето на процеса семейство Лачеви изплати дължимите данъци към държавата и се очакваше, че ако бъдат признати за виновни, ще им бъде наложено административно наказание, както предвижда Наказателният кодекс в такива случаи.

От мотивите на САС става ясно, че съдебният състав с председател Мария Митева и членове Валя Рушанова и Алексей Трифонов напълно се съгласява с решението на първоинстанционния съд, в което се казва, че обвинителната теза се гради единствено на предположения. Освен това първоначално прокуратурата е протестирала присъдата, която, според държавното обвинение, е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, но пред САС представителят на Софийската апелативна прокуратура е заявил, че не поддържа протеста на колегата си (любопитна подробност е, че наблюдаващ прокурор в първата инстанция беше Ангел Илиев, който впоследствие бе избран за апелативен прокурор на София и по-късно подаде оставка, а срещу него започна дисциплинарно производство заради неслучайното разпределение на делото “САПАРД”.

Апелативните съдии отбелязват, че „в настоящия казус обвинението по никакъв начин не се е постарало да обоснове тезата си”. „Посочените от прокуратурата факти са или извън предмета на делото, или са изяснени. Не е случайно, че в протеста не се прави никакво искане за събиране на доказателства. Протестът е изначално неоснователен. Това е видно от развитите в него доводи, а също и от събраните по делото доказателствени източници, които сочат на обективната липса на закононарушение, извършено от подсъдимите Христо Лачев и Мирела Лачева”, мотивира се САС и подчертава, че обвинението всъщност се основава на ревизионни актове на НАП, изготвени по правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но отменени впоследствие от административния съд като незаконосъобразни.

Съдът постановява още, че „в обвинителната теза, тъй като се установява безспорна липса на нарушение в сферата на данъчните задължения, са пренебрегнати” важни и безспорни факти, като например това, че семейството е заплащало закупените имоти със средства, които са се намирали в банки. Лачеви са контактували с продавачи за закупуване на недвижими имоти чрез агенции за недвижими имоти и според волята на продавачите, а не на подсъдимите, понякога в нотариалните актове като цена е записвана данъчната стойност на съответния имот. „Всички гласни доказателства – показания на продавачите и на брокери на недвижими имоти и обясненията на Христо Лачев, както и извлеченията от банковите сметки показват, че реално заплатената цена за придобитите инкриминирани имоти е 515 400 евро, или 1 008 034.70 лева. Обвинението обаче се е ползвало от заключение на вещи лица, които правят оценка на инкриминираните имоти по офертни цени и по оценителни способи, които съдържат съществена доза субективизъм – например съотношението на резултатите от използваните методи на оценка 70:30. Всъщност се е работело с предполагаеми средства за разходите на семейството на подсъдимите”, мотивира се съдът. От решението става ясно, че прокуратурата е пренебрегнала и факта, че подсъдимите близо 10 години са работили в Русия и Великобритания, където са получавали значителни приходи от мениджърски възнаграждения и търговска дейност, облагани по силата на местното данъчно законодателство и освободени от двойно данъчно облагане по силата на съответни спогодби между тези страни и Република България. Недвусмислено е установено и обстоятелството, че поради особеностите на руския пазар получените там средства подсъдимите не са превеждали по банков път, а са изпращали в Република България чрез приятели или са ги носили лично. Безспорно установено е също така, че двамата подсъдими са имали банкова сметка с депозит към 1996 година от 368 091.71 долара, които са внесени през годините в България и използвани, включително и като източник на средства за закупуване на описаните недвижими имоти.

В мотивите е записано също, че прокуратурата е пренебрегнала значителни суми, получени от Лачев като заплата в чужбина и страната и не е отчела, че общата стойност на средствата му възлиза на около 2 350 000 лева, „с които очевидно могат да се закупят недвижими имоти за 1 008 034.70 лева”. „Всъщност обвинението изцяло почива на предположения, които не се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали”, сочи съдът и допълва, че „в конкретния случай обаче обвинителният акт е изключително оскъден от към факти, които са от съществено значение за предмета на доказване”. Например в обвинителният акт прокуратурата не си е направила труда да посочи начина на придобиване на съответната сума конкретно от Христо Лачев и конкретно от Мирела Лачева, за това кой от подсъдимите е предоставил паричната сума; за основанието за получаване на конкретна парична сума от Христо Лачев и съответно – Мирела Лачева; за времето на получаване на сумата, с която се плаща; за направени, включително и за данъчни задължения, удръжки върху тази сума.

„Така при липсата на каквато и да било информация и конкретика за инкриминираните парични суми не може да се обоснове несъмнен извод, че става въпрос за доходи, които подлежат на облагане по ЗОДФЛ”, пише в мотивите на САС. Съдът подчертава, че прокуратурата е „използвала изначално погрешен подход, като са изчислявани някакви съотносимости на имущество на доходи от една страна и разходи от друга страна, общо и за Мирела Лачева, и за Христо Лачев, защото данъчните задължения са индивидуални на всеки един”. С други думи държавното обвинение дори не е конкретизирало деянията на подсъдимите поотделно (а както е известно в чл. 35, ал.1 от Наказателния кодекс се казва, че наказателната отговорност е лична).

Софийска апелативна прокуратура е останала последователна в позицията си – след като не поддържа протеста на СГП, не подава и протест срещу решението на САС. Това е поредното дело, което започва политически шумно, но завършва с крах за обвинителната теза. За този вид неуспехи на Софийска градска прокуратура и за опасните съмнения, които остават след всеки подобен крах на обвинението, за зависимостта на прокуратурата от политическа/икономическа конюнктура, обаче не стана въпрос по време на вялата дискусия преди вчерашния (неуспешен) избор на нов градски прокурор.

А наред с конкретните последици от изхода на делото срещу Христо Лачев и съпругата му, свързани с причинени незаконно трудности на подсъдимите и изхарчените на халос пари на държавата, стои централният проблем за облика на съдебната власт. Възможно ли е такъв съкрушителен резултат за работата на прокуратурата въобще да не се отрази на оценката на работата на прокурорите по делото? Оказва се, че все така продължава да е възможно – виждаме го по кариерата на наблюдаващия прокурор Ангел Илиев. Атестацията, дадена му от ВСС, е за най-високата оценка – много добра (с цифрото изражение 95 точки от 100 възможни), а с решение от юли тази година (т.е. след като погромът по делото за прокуратурата вече е установен окончателно) той беше повишен в прокурор от Върховната административна прокуратура.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП

159 коментара

Вашият коментар