Прокуратурата – застъпник за свободното политическо слово на “Атака”

Делата на Волен Сидеров – част II
13-08-2013; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


На 23 септември 2011 г. в пловдивското село Катуница избухват размирици, които завършват с два смъртни случая, палежи и погроми. Конфликът между местното население и ромските фамилии тлее от години. Събитията бързо запалват безпрецедентни антиромски протести в цялата страна, стига се и до сблъсъци с полицията.

По същото време започва кампанията за изборите за президент, в която участва и лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Политикът, който набира популярност от телевизионния екран с традиционно ксенофобската си реторика, избира нетрадиционен начин да се рекламира. Заедно с предизборната му листовка, активисти на „Атака” раздават и брошура със заглавие „Циганската престъпност – опасност за държавата”. Четивото събира 126 публикации от медии, които се отнасят до престъпления, извършени от роми, и се фокусират върху етническата принадлежност на извършителите. “12 цигани смляха от бой трима младежи”, “Цигани пребиха човек на АТАКА в Каспичан и кмета на Преселка”, “Цигани пребиха ученик в Каварна с камъни”, “Цигани в Самоков замеряха с камъни ченгета”, “Цигани посичат с брадви полицаи и лeсничеи в Ихтиман”, “Цигани изнасилиха момче и жена” са част от заглавията в брошурата. Публикувана е и статия на Сидеров от 2000 г. във вестник “Монитор” със заглавие “Циганизира ли се България”, както и негова предизборна реч в Козлодуй, озаглавена “Обвинявам всички правителства в политически чадър над циганската престъпност”. Речта е фокусирана отново върху “циганската престъпност”, която според лидера на “Атака” е “заплаха за националната сигурност”.

Текстовете откровено нарушават основен принцип от Етичния кодекс на медиите расовата, религиозната и етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние на замесените в отразяваните събития да не се посочват в публикациите, ако нямат съществено значение за смисъла на информацията.

Заради расистката брошура няколко журналисти от вестник „Капитал” подават сигнал до главния прокурор. Прокуратурата е сезирана в същото време и от граждани с ромска етническа принадлежност, представлявани от адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. И двата сигнала твърдят, че е извършено престъпление по чл. 162 ал.1 от Наказателния кодекс: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”. Почти година по-късно става ясно, че нито Софийската градска прокуратура, нито апелативната, нито Върховната касационна прокуратура не намират данни за извършено престъпление. Представителите на държавното обвинение отказват да образуват досъдебно производство за насаждане на омраза. Затова и въпросът стига до Европейския съд по правата на човека.

Прокурорската защита на “политическата оценка” на Волен Сидеров за криминогенната обстановка в страната

На 29 февруари 2012 г. прокурорът Николай Христов от Софийската градска прокуратура отказва да образува наказателно производство срещу Сидеров за брошурата „Циганската престъпност – опасност за държавата”. Трябва да се отбележи, че преди това СГП назначава проверка, извършена от служители на МВР, за установяване дали има данни за извършено престъпление. 12 дни преди прокурорското постановление преписката е изпратена в СГП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Волен Сидеров. Въпреки това прокуратурата не се съобразява със становището на разследващите и постановява, че няма данни за извършено престъпление от страна на лидера на „Атака”. Прокурор Христов приема, че чл. 162 ал.1 от НК предполага „разпространение на една оценъчна информация, чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са антидемократични или са годни да разпалят расова вражда или омраза, или да прераснат в расова дискриминация”. А за събраните статии и речи в брошурата на Сидеров смята, че „настоящият случай не попада в хипотезата на изпълнителното деяния на инкриминирания текст”.

В постановлението прокурорът приема за установени всички факти, които правят непонятен крайния му извод. В постановлението си държавният обвинител записва, че брошурата е издание на партия „Атака” „по повод проведените през 2011 г. избори за президент и вицепрезидент и местна власт” и обхваща „извадки от статии, …в които се описват престъпления, извършени от лица от ромски произход”.

С други думи – прокурорът е съгласен, че изданието е партийно мероприятие в предизборна кампания и че прави селекция на информация само за престъпления, чиито извършители са роми. Логично би било да се очаква, че прокурорът ще направи връзка между тези обстоятелства в подобно заключение –

– Щом става въпрос за партийна дейност, то тогава избраните съчинения на Сидеров са изведени до нивото на партийна платформа, т.е ресурсът за влияние и въздействие на думите е много по-голям, отколкото, ако не бяха на политик.

– Предизборният период повишава акустиката на посланията, защото вниманието на електората е по-мобилизирано и политическите тези се схващат като агитация.

– Еднозначното послание на подборката на престъпления, извършени от роми, под заглавие “Циганската престъпност – опасност за държавата”, е – циганите като етнос са опасни за държавата.

Вместо на тази плоскост да преценява дали е осъществено престъплението по чл. 162 НК, което според самите мотиви в постановлението изисква “деецът (да) развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са антидемократични или са годни да разпалят расова вражда или омраза, или да прераснат в расова дискриминация”, прокурор Христов изтъква, че селектираните факти от Сидеров били верни, защото се основавали на данни на МВР. „Самите статии представляват конкретно изнесени факти, базиращи се на съобщения от полицията. В същата не се съдържат мнения, нито коментари, а само факти и обстоятелства”, заявява представителят на СГС. Пренасянето на отговорността върху информационните сводки на МВР обаче няма как да е убедително. Съобщенията на полицията са информация за регистрирани престъпления, а не са легитимация етническата принадлежност на евентуалните извършители (които към момента на съобщението не са признати за виновни от съда) да се превръща в основание за дискриминационно обобощаване – тези престъпления се извършват от роми. Едва ли прокуратурата има съмнения, че в съобщения от същите периоди полицията е съобщавала и за много други престъпления от посочения от Сидеров вид (изнасилвания, кражби, убийства), които са били извършени от български граждани от други етноси.

Докато за подбора на фактите, направен от Сидеров, прокурор Христов препраща към МВР, за публикациите във вестник “Монитор” и за изказването през 2011 г. пред жители на Козлодуй държавният обвинител намира оправдание на лидера на “Атака” в политическия плурализъм. „По съществото си тези негови изказвания могат да се квалифицират като политическа оценка за престъпността в държавата”, смята прокурорът от СГП. Признава обаче, че в брошурата се съдържат материали, които „имат за цел да фокусират вниманието на българския народ към престъпленията, осъществени от малцинствата и в частност ромското население”. На първо място, прокурор Христов прави едно самопризнание – независимо че според Наказателния кодекс наказателната отговорност за всяко престъпление е лична, той смята, че има “престъпления, осъществени от малцинствата и в частност ромското население”. В същото време представителят на прокуратурата така извежда още един факт – за фокуса върху ромското население, който наред с останалите (припомняме – брошурата е партиен документ в предизборен период, т.е. идеологическа агитация), би следвало да възбуди размисли в държавното обвинение – дали такъв тип “селекции” на съобщения на МВР и квалификации за ромското население не са опасни за етническия мир и за защитата на човешките права, защото изразяват и проповядват етническа омраза?

Прокурорът Христов не тръгва към тези разсъждения, а се насочва към други. Приема, че коментарът „представлява застъпена от Сидеров лична позиция за криминогенната обстановка в България и съдържа политическа оценка за престъпността”. Затова и не можело да се направи извод, че брошурата има за цел да проповядва расова или етническа омраза. Помним обаче, че историята познава “политически оценки”, които са били по естеството си израз на расова и етническа омраза, защото социалните реалности са били обяснявани с расистки или етнически “дефекти” на цели общности.

Адвокатът на жалбоподателите – граждани с ромска етническа принадлежност, обжалва постановлението на СГП, като сочи, че в брошурата никъде не се посочва, че се ползва информация, подадена от полицията. Изтъква също, че брошурата е съставена по начин, който преднамерено цели да създаде страх и омраза към ромите, които са окачествени като „опасност за държавата”. Цитира и част от използваните квалификации и твърдения: „цигански бандитизъм”, „извергите”, „пияни и мърляви цигани”, „озверелите и безпощадните”, „за циганите е гордост да пребият полицай”, „Ще те убием нещастна, българко! Ще те ликвидираме, нещастнице! Къщата ти ще запалим! С такива думи нахлули в понеделник група пияни и криминално проявени цигани”, „Оскотяването на циганите е стигнало дотам, че избиват собствените си деца. Освен като ги раждат, за да ги продадат”, „Цигански тумби вилнеят безнаказано и обират реколтата на хората, като обричат на глад възрастните”, „мангалите”, „напук на закона”, „цигански терор окървави”, „ромската измет”, „звярът”, „Оръжието на циганите е демографията”, „поредната циганска вандалщина” и др. Според адвокат Илиева в съвкупност тези текстове в брошурата съставляват крайно груба и нечестна пропаганда на омраза към ромите. „Прокурорът проявява сходна интелектуална нечестност с крайно превратния си извод, че това не е така”, казва защитникът.

Следва пореден отказ от разследване – постановлението на апелативния прокурор Людмил Коюмджиев потвърждава и преповтаря изводите на колегата му от СГП, без да развие собствени доводи. Отказът е обжалван и пред Върховната касационна прокуратура. На 17 юли 2012 г. прокурът от ВКП Галина Господинова потвърждава постановлението на прокурора от Софийска апелативна прокуратура. Като допълнителен довод изтъква, че в рамките на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнения и идеи и противопоставянето на гледни точки всеки български гражданин може да посочи статии, автори и издания в подкрепа на своето мнение. „Това обаче не означава, че същият (б. авт. Сидеров) е осъществил състав на престъпление от общ характер”, смята прокурор Господинова. Приема, че българските граждани в пълна степен могат да упражняват своите права, включително и правото да бъдат информирани по обществено значими теми, „което в предизборните периоди е и особено засилено”. Затова, според нея, различните агитационни материали би трябвало да бъдат разглеждани именно в тази посока – „като представляващи различните гледни точки на участващите в изборния процес парии, като възможност за избор между платформи, идеи, виждания”, затова те не можели да бъдат приети за слово на омразата.

Изглежда, че прокурор Галина Господинова приема за допустимо в предизборния период да се сблъскват всякакъв вид политически идеологии. Но според Конституцията на Република България не е така – например, никоя предизборна кампания не би могла да включва фашистки идеи. И предизборната реч, както всяко друго свободно разпространявано слово, подлежи на ограниченията в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията правото на мнение и разпространението му не може са се използва за накърняване на правата на другите и за разпалване на вражда.

В крайна сметка в казуса с предизборната брошура на Сидеров „Циганската престъпност – опасност за държавата” прокуратурата – по вътрешно убеждение или заради боязън да не прекрачи безопасната граница на политическата конюнктура, отсъжда, че в предизборния период е позволена всякаква реторика, включително расистка и ксенофобска, че изявленията на Сидеров, освен че са “политическа оценка”, ни помагат да бъдем информирани – „да имаме възможност да направим избор, основан на „борбата” на различни гледни точки в предизборната кампания”.

За сметка на либералните възгледи на прокурорите по отношение на проявите на представителите на партия „Атака”, след случая Катуница държавното обвинение се мобилизира и внесе няколко обвинителни акта срещу фамилията на ромския бос Кирил Рашков – Цар Киро – за данъчни престъпления, закана за убийство и подкуп на полицейски служител. Членовете на ромската фамилия бяха осъдени и получиха по няколко години затвор този път нетипично бързо в сравнение с дългите години, в които всички съмнения и сигнали срещу тях за различни престъпления, включително и за престъпно забогатяване, бяха оставяни без внимание. Всяка проява на правосъдие по дефиниция укрепва чувството за сигурност у гражданите. Но действията на правоохранителните и правораздавателните органи могат да се възприемат като правосъдие само когато гражданите са убедени, че законът се прилага еднакво спрямо всички, а не срещу моментно дисквалифицираните от властта (която и да е тя) или срещу трайно дискриминираните. А също – и когато прокуратурата не оставя съмнение, че е политически инструмент за употреба на етническия въпрос с оглед управлението или още по-малко – овладяването на електоралните нагласи.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Вашият отговор на Анонимен Отказ