Да изгониш инвеститор

Бившият културен министър Вежди Рашидов спира проект за милиони с незаконна заповед
30-08-2013; категория: Разследвания; автор: Галина Гиргинова;

vejdi
Бившият министър на културата Вежди Рашидов е спрял инвестиционен проект за стотици милиони евро с незаконна заповед. Това става ясно от решение на тричленен състав на Върховния административен съд по жалба на „Индустриален парк София” АД срещу документа, с който Рашидов декларира територията на бившето летище Божурище за паметник на културата. Според акта, издаден на 5.07.2010 г. от министъра, обектът е обявен за „групова урбанистична и историческа културна ценност – комплекс” с национално значение и стойност за страната и европейското наследство. В заповедта е записано, че министърът определя временен режим на опазване (без посочен срок). Така министърът Вежди Рашидов стопира инвестиционните намерения на собственика на земята – италиански инвеститори, обединили се през 2001 г. в „Индустриален парк София” АД, а три години съдът постановява, че това е направено след процедура, имитираща научно изследване на обекта, извършена от некомпетентен орган.

Историята започва още в началото на 90-те години, когато предназначението на старото летище след прекратяване на дейността на бившата Организация за съдействие на отбраната, която го ползва. През 2004 г. с решение на Министерски съвет имотът е трансформиран от публична държавна собственост в частна държавна собственост, а през 2007 година бившият военен министър Веселин Близнаков и областният управител на София Емил Иванов финализират сделката с „Индустриален парк София”. Частният собственик получава бившето летище, чиято площ е 1045 дка, върху която са построени 16 сгради, в замяна на 106 апартамента в различни градове на страната. Стойността на сделката е над 13 млн. лв. Година по-късно община Божурище сменя статута на земята и теренът става урегулиран поземлен имот с одобрен подробен устройствен план за индустриална зона, включваща логистични центрове, офис-сгради и складове. Според разчетите на италианските инвеститори цялостната инвестиция в земята, строителството на индустриалния парк ще възлиза на 450 млн. лв.

Летище, индустриална зона, внезапно паметник на културата

От „Индустриален парк София” разбират случайно за заповедта на министъра Вежди Рашидов. След като искат разрешение от община Божурище за стоеж на ограда около имота, кметът ги уведомява за постъпило писмо от МК, с което се забраняват всякакви последващи строителни работи, тъй като бившето летище е обявено за паметник на културата. Инвеститорите завеждат дело в съда с искане за отмяна на предварителното изпълнение на акта на министър Рашидов. Като мотив сочат, че, ако не бъде направено това, за тях биха настъпили огромни финансови загуби. Източници на „Съдебни репортажи” разказаха, че според независима оценка, направена през 2011 година пазарната стойност на бившето летище преди заповедта на Министерство на културата (МК) се оценява на над 20 млн. евро, а след нея – на 6 млн. евро. Огромната разлика идва от факта, че след рестрикциите земята, която е частна собственост, не може да се използва на практика за нищо. Доводите на защитата на “Индустриален парк София”, че заповедта на министъра е незаконосъобразна, защото не е издадена според разпоредбите на Закона за културата, са отхвърлени от съда. Преди да се стигне до съд собственикът на имота предприема и друг ход – променя инвестиционния план и предлага на свои разноски на територия от 4 дка да изгради музей на летците, но от Министерството на културата игнорират напълно предложението на инвеститорите.

Едва ли е без значение и фактът, че в същото време държавата предприема действия за изграждането на друг индустриален парк, собственост на държавната „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Дали се касае за случайно съвпадение или за опит да се поощри един инвеститор за сметка на друг – думата има прокуратурата.

Недвижима културна ценност или за своеволието на един министър

Според Закона за културното наследство (ЗКН), за да бъде обявен един обект за недвижимо културно наследство, той трябва да бъде издирен (локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място или изследване на архивни и материални свидетелства), изучен (интердисциплинен научно-изследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране) и да бъде съставена предварителна оценка, която да станови признаците на изследвания обект като недвижима културна ценност. Предварителната оценка пък се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) въз основа на научна оценка. Тя служи на министъра да издаде декларационен акт, с който обявява обекта за паметник на културата.

В конкретния случай предварителната оценка обаче на практика липсва. В документа, съставен от Отдел „Изучаване и регистрация на паметниците на културата” в НИНКН, са включени няколко имота освен този на „Индустриален парк София” под общото название „Исторически летищен комплекс „Божурище” в землището на с. Гурмазово, община Божурище”. Оценката включва историческа справка (каквато всеки би могъл на направи в гугъл) за изграждането на летището и историческите събития и личности, свързани с него. В имота, собственост на „Индустриален парк София”, обаче попадат само част от изследваните сгради – аерогара, хангар на „Луфтханза” и работилницата на „Сидна” – сега „Ер Франс”, както и два паметника – посветени на българските летци. Там се намира и самолетната писта (от старата писта, строена през 1915 г. няма и следа, тъй като през 70-те години върху нея е излят бетон и всички следи от предишната са унищожени). Любопитно е, че в оценката са включени сгради, които са далеч извън обхвата на летището – старото казино в центъра на Божурище, например. Въпреки това експертите твърдят, че се касае за комплекс от сгради – факт, който по-късно ще бъде оборен от доказателствата по делото.

Въпреки че обектите, който според оценката имат културна стойност, заемат не повече от 100 дка., рестрикциите на Министерството на културата обхващат всички 1045 дка земя, собственост на „Индустриален парк София”.

Според източници на „Съдебни репортажи” предварителната оценка обобщава, че мястото има историческа и мемориална стойност, както и урбанистична значимост, защото летището има роля на градообразуващ фактор за Божурище и притежава потенциал „в евро-регионален план и значение за оформянето на мрежата от културни коридори и културни пътища в Югоизточна Европа”. Експертите посочват също, че мястото, на което е построен летищният комплекс е изключително заради природния феномен – „дълга въздушна вълна”, която благоприятства полетите. Затова, според оценката, летището създава възможности за развитие на съвременни форми на авиационна култура – като въздушни атракции, ретро арио-шоу и фестивали, място за обучение на летци.

Експертите обаче подминават един съществен факт – земята е частна собственост и старото летище би могло да получи статут на действащо, само ако собственикът има такива планове. Понастоящем то отдавна (от 2007 година) е загубило статута си на летище. На практика, за да се осъществят препоръките на МК за бъдещето на „летището”, имотът трябва да се одържави – намерение, което собственикът му едва ли има предвид в дългогодишните си усилия по придобиване на земята.

Пороците на т.нар. оценка са детайлно посочени по-късно в съдебните експертизи и доказателствата, събрани по делото пред Върховния административен съд (ВАС) – при изготвянето й не е използвана никаква научна литература, нито е търсено съдействието и архивите на БАН, СУ, Военното и транспортното министерство. С други думи документът представлява разказ за историческите, архитектурните, урбанистични особености на летището, който не се позовава на нито едно научно доказателство. Например в съдебно-историческата експертиза, назначена от съда се казва, че „от приведените доказателства в кориците на делото не се установи да има историческо проучване”, в приложената предварителна оценка „няма цитирано нито едно историческо изследване, нито един исторически документ, публикуван или издирен, липсва сравнителен и критичен анализ на фактите, както и научнообосновани заключения”. Архитектурно-техническата експертиза пък заключва, че в предварителната оценка „липсват конкретни данни относно наличието на архитектурни или конструктивни „решения с характер на изключителност, оригиналност или особена изобретателност”, вещите лица записват, че „не може да се установи наличието на урбанистично оформен архитектурен ансамбъл”. Съдебно-транспортната експертиза потвърждава, че в района на Божурище, няма сертифицирана летателна площадка или действащо летище, нито пък имотът може да възвърне статута си, тъй като „летище Божурище се намира в контролираната зона на летище София и поради тази причина вероятно няма да му бъде разрешена експлоатационна годност”.

Потърсен за коментар бившият културен министър Вежди Рашидов обясни, че не може да коментира решението на съда, но летище Божурище „действително е паметник на културата”. „Там съм правил проверки – в лошо състояние бяха сградите, които са обявени за паметници и единственото, което можеше да направи министерството е да има методически контрол и сме писали актове, с които се задължава сградите да бъдат подържани в един вид”, каза Рашидов. По думите му процедурата, по която е действало министерството, е била в синхрон със закона. „Това, което е паметник на културата, по закон е забранено да се строи”, така той отговори на въпроса дали не се касае за толериране на един инвеститор за сметка на друг и препрати въпроса към общинските власти в Божурище.

Историята на съдебното разглеждане обаче също не е скучна – делото започва в една посока по време на управлението на ГЕРБ, а след приключването му втори тричленен състав на ВАС постановява решение в обратен смисъл.
vss

На 13 април 2011 г. тричленен състав на ВАС (председател Пенка Иванова, членове Пенка Гетова и Таня Куцарова) отхвърля жалбата на „Индустриален парк София” срещу заповедта на министъра на културата Вежди Рашидов. Съдът постановява, че тя е издадена съгласно всички изисквания на Закона за културното наследство, а МК е изпълнила напълно законовата процедура. Отхвърлени са всички доводи на жалбоподателите, че оценка на практика няма, защото е нарушен законът, че собственикът на земята по никакъв начин не е уведомен за променения статут на имота му и не е участвал в процедурата, предприета от МК.

Няколко месеца по-късно – на 12.12.2011 г. петчленният състав на ВАС (председател Анна Димитрова, членове Фани Найденова – докладчик, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева и Маруся Димитрова) отменя решението на колегите си и връща делото за ново разглеждане. Причината е, че решението на тричленния състав е крайно немотивирано и е постановено при „съществено нарушение на съдопроизводствените правила”. Посочва се, че тричленният състав напълно е игнорирал доказателствените искания на жалбоподателите -назначаването на горепосочените експертизи, които трябва да установят дали изводите на предварителната оценка на бившето летище са фактологически верни, както и доказателства, които за лицата, извършили оценката, за да бъде преценено дали те са компетентни по закон да дават научни становища, които да служат за база на декларационния акт. В решението на долната инстанция липсва какъвто и да е анализ на относимите към делото законови положения, не е определил кои са важните за спора факти и е оставил без коментар доводите на защитата. Петчленният състав приема за невярно, че МК няма задължение да уведоми собственика на имота за началото на процедурата по оценка дали обектът е културна ценност. Констатира, че първият съдебен състав дори се е позовал на несъществуващо по делото писмено доказателство, въз основа на което е приел, че административната процедура е спазена от страна на министерството.

Съдът е игнорирал и възраженията на защитата, че предварителната оценка на бившето летище е направена от некомпетентен орган. Освен това, отбелязва петчленният съдебен състав, в нея не се цитират източници, документи, историческа справка, литература. Липсват приложения, които да отговарят на изискванията – например експертите са приложили „саморъчна скица с неизвестен автор”. ВАС отбелязва, че тричленният състав необосновано е отказал назначаване на исканите експертизи, които биха установили спорни по делото въпроси, включително и твърденията на жалбоподателя, че в предварителната оценка има несъответствие с действителността – описани са сгради, които не съществуват, сгрешена е площта и не е отразен действителният статут на процесния имот (и по-точно фактът, че летището отдавна не е летище).

В заключение съдът постановява, че като е отхвърлил без мотиви всички доказателствени искания на „Индустриален парк”, долната инстанция е „лишила оспорващия от основното право на защита и на справедлив процес” и го е възпрепятствал да се „въоръжи” с доказателства срещу оспорвания акт. Затова делото е върнато за ново разглеждане.

Решението на новия тричленен състав от 24 април тази година (малко след като правителството на ГЕРБ подаде оставка и Рашидов освободи поста) отменя заповедта на Вежди Рашидов като напълно незаконосъобразна, тъй като в процедурата по оценка на обекта не са спазени нито Закона за културното наследство, нито разпоредбите на АПК. При новото разглеждане на делото са назначени всички искани от защитата експертизи, чиито заключения опровергават предварителната оценка, която е ползвана като основание летище Божурище да бъде обявено за недвижимо културно наследство.

„Заповедта е издадена без наличие на предпоставките за това, уредени в изрични императивни норми на закона и в отклонение от правилата за историческа стойност на обектите на оценката. Липсват доказателства за извършена проучвателна и изследователска дейност, която да предхожда или съпровожда административното производство за проверка на предпоставките по закон за деклариране на обект като недвижима културна ценност с урбанистична и историческа стойност”, мотивира се съдът с председател Сребрина Христова и членове Жанета Петрова и Албена Радославова.

С други думи това означава, че обявяването на бившето летище за паметник на културата е базирано на напълно опорочена процедура, изключила участието на собственика, и на оценка, в която са записани неверни факти. Ако петчленният състав на съда потвърди решението, то пред италианските инвеститори се отваря широк път да осъдят българската държава за пропуснати ползи. Причината – министерството, оглавявано тогава от Вежди Рашидов, е издало незаконна заповед, с която спира инвестиции за стотици милиони.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

2 коментара

Вашият коментар