Съдът отмени уволнението на Мирослава Тодорова

Петчленен състав на Върховния административен съд отмени уволнението на съдия Мирослава Тодорова и върна делото на Висшия съдебен съвет, който трябва да определи друго наказание на бившия шеф на Съюза на съдиите. Съдът с председател Веселина Тенева и членове Емилия Кабурова (докладчик), Галя Костова, Севдалина Червенкова и Любомира Мотова постановява, че действително Тодорова е извършила нарушение, но наложеното й наказание е несъразмерно спрямо „провинението” и не съответства на целта на закона.

В решението си съдът отбелязва, че ВСС, а след това и тричленният състав на ВАС не са се съобразили с критериите, заложени в чл. 309 от ЗСВ, тоест при определяне на дисциплинарното наказание не са взели предвид „формата на вината, тежестта на извършеното единствено нарушение, обстоятелствата, при които е извършено – лична и най-голяма натовареност на СГС, спрямо останалите от същия ранг съдилища, фактическата и правна сложност на разгледаните за периода нох. и нчх.дела – първоинстанционни и въззивни, данните за качествено изписани съдебни актове от магистрата, условия на труд и пр.”

„Всичко това обосновава изводи за неправилно приложение на материалния закон и в частта на наложеното наказание, което налага отмяна на обжалваното решение и на решението на ВСС в тази част, с връщане на делото обратно на органа, за ново произнасяне по вида на дисциплинарното наказание. При това произнасяне органа следва да съобрази посочените критерии, както и данните за наличие на влезли в сила, но незаличени дисциплинарни наказания, ако има такива, спрямо магистрата”, се сочи в мотивите на съда.

Предишният състав на ВСС уволни съдия Мирослава Тодорова заради забавени мотиви по три дела през юли миналата година, а решението предизвика безпрецедентен протест на съдии пред сградата на съвета. Съдиите обявиха за порочна кадровата практика на ВСС заради двойния стандарт, който ВСС прилага спрямо „съгрешилите” магистрати. Тодорова бе един от най-яростните защитници на независимостта на съдебната власт и многократно критикува бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за нападките му към съда. Тя заведе и дело за клевета срещу Цветанов, който я сочеше като пример за съдия, свързан с организираната престъпност. Именно бившият министър многократно обвиняваше Тодорова, че заради забавено нейно произнасяне осъденият за трафик на наркотици Васил Маникатов е излязъл на свобода. Това бе едно от трите дела, заради които ВСС образува дисциплинарното производство срещу бившия председател на Съюза на съдиите. Впоследствие стана ясно, че осъденият от Тодорова на 8 години лишаване от свобода и 60 хил. лв. глоба Маникатов не е бил на свобода заради забавените мотиви на съдия Тодорова, защото е трябвало да търпи наказания по други присъди, а по вина на изпълнителната власт и прокуратурата режимът му е бил изменен в толкова лек, че това е позволило да бъде отвлечен от т.нар група на “Наглите” от луксозния автомобил на жена му пред дома му.

Уволнението на Тодорова бе посочено като пример за политически мотивирано решение от страна на външни наблюдатели. По време на разглеждането на делото пред петчленния състав на ВАС прокуратурата също подкрепи жалбата на съдията. Прокурор Искрена Величкова посочи, че тричленният състав на ВАС и ВСС са нарушили правото на справедлив процес и защита по случая, с което е нарушена Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а наложеното й наказание не преследва целта на закона. Освен това прокуратурата смята, че съдът е игнорирал основните принципи на АПК за принципност, прозрачност и пропорционалност, както и не е обсъдил в цялото доказателствата по делото.

Подобни изводи бяха направени и от Американската асоциация на юристите, които са изследвали заплахите за независимостта на съдебната система в България. Уилям Майер, който наблюдаваше процеса представи заключение, че уволнението на съдия Мирослава Тодорова вероятно е пряк резултат от нейната критика към Висшия съдебен съвет и към министъра на вътрешните работи. Според Майер непропорционалното наказание, наложено на Тодорова и съвпадението му във времето със заведеното дело за клевета от бившия председател на Съюза на съдиите срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, налагат извода, че уволнението на съдията е резултат от позициите й по въпросите за независимостта на съдебната система и външните намеси в нея.

В решението си петчленният състав на ВАС отхвърля доводите на Тодорова за нарушаване на правото й на справедлив процес, както и оплакванията й, че наказанието й е наложено от предубеден орган. Не се приемат и възраженията, че тричленният състав на ВАС е незаконно посочен да разглежда делото, тъй като компетентността му е определена не от общото събрание на съдиите, а еднолично със заповед на председателя на ВАС, който е член и на наказващия орган ВСС. Неоснователно за съда е и оплакването, че производството е разпределено в нарушение на правилото за случаен принцип. Съдът се съгласява и с констатациите на долната инстанция по едно от инкриминираните дела срокът за налагане на наказание на Тодорова е изтекъл и така уволнението е наложено за просрочване на изписване на мотивите само по две дела. Именно затова обаче ВАС не приема, че се касае за системност на нарушения, извършени от съдия Тодорова. „За неспазени процесуални срокове по две дела, тъй като по третото е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство, липсва системността като елемент от състава на това нарушение, поради което, като е приел обратното, че е налице такова нарушение, съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно в тази част”, сочи съдът. ВАС отменя и частта в решението, според което Тодорова е нарушила Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по-конкретно на т.4.2, 4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от него и накърняване престижа на съдебната власт.

Петчленният състав приема, че долната инстанция е изложила „оскъдни мотиви” за наличие на нарушението по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ – действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт. „От същите не става ясно, поради наличието на какви безспорно установени факти, е направен извод за съставомерност на деянието на това основание. Релевантни за дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.4, т.4 от ЗСВ са такива факти и обстоятелства, пряка последица от виновното неизпълнение на тези служебни задължения от касатора, които реално сочат на накърнен престиж на съдебната власт. Такива реално настъпили факти няма, не са установени и не се сочат. Вероятността от тези деяния престижът на съдебната власт да бъде накърнен не е съставомерна”, се посочва в решението на ВАС.

Касационният съд не споделя оплакванията на касатора за несъставомерност на деянието по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ – действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Това забавяне, пишат магистратите, несъмнено е неоправдано, тъй като не почива на конкретни извинителни причини, оневиняващи касатора, а се дължи изцяло на поведението му, свързано с лоша лична организация по изпълнение на преките му задължения на съдия, а след това и на всички други съпътстващи съдийската работа ангажименти, като преподаване в НИП, обучение на младши съдии, изготвяне на атестации, участие с доклади и др.

ВАС посочва, че жалбата на Тодорова по отношение на липсата на индивидуализация на наказанието, е основателна. „При отсъствие на посочените по-горе дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.3 и т.4 от ЗСВ, както съда, така и дисциплинарно наказващият орган, са допуснали нарушение на материалния закон, съответно на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. При неналичие на тези дисциплинарни нарушения, наложеното от органа най-тежко дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ – “дисциплинарно освобождаване от длъжност” се оказва несъразмерно спрямо извършеното нарушение по чл.307, ал.4, т. 2 от ЗСВ. Това наказание несъответства и на целта на закона, въз основа на който акта е издаден”, отбелязва съдът.