Новото тефтерче на Красьо

Точно преди четири години – през юни 2009 г. бившият член на Висшия съдебен съвет Иван Колев ненадейно взема думата по време на заседанието на съвета и изненадва колегите си с новината, че „черничък човек с ланци” от Плевен предлага високи постове в съдебната система. Дава и подробности – Красьо, както бил известен лобист, твърдял, че срещу сумата от 200 хиляди евро може да осигури 13 от гласовете във ВСС, които да изберат платежоспособният кандидат за административен ръководител.

Скандалът завърша с бледи последици, ако не броим сериозното дискредитиране на съдебната власт. Колев публично е порицан от тогавашния главен прокурор Борис Велчев, който прогнозира, че „ексклузивното” съобщение на колегата му от съвета е провалило възможностите за успешно последващо разследване за търговия с влияние и е възпрепятствало държавното обвинение да тръгне по дирите на задкулисните уговорки за постове. Оказва се, че на думи загриженият за честността на конкурсите Иван Колев дори не е подал официален сигнал за „схемата”. За сметка на това още същия ден членът на ВСС разказва, че е провел собствено проучване и, по думите му, имало списък с имената на членовете на ВСС, които можело да бъдат купени, а в него фигурирали и самият той, и други членове от съдебната квота. Скандалът избухва в разгара на няколкомесечен маратон, в който ВСС избира значителен брой административни ръководители, а прокуратурата установява, че в т.н. „тефтерче” на Красимир Георгиев фигурират десетки телефони на магистрати, с които той е общувал. Равносметката от грандиозния скандал съвсем не е неочаквана – заради преждевременното съобщаване на „фактите” прокуратурата не намира доказателства за търговия с влияние – ако такава е имало, то участниците в нея са предупредени навреме от Колев. Сякаш от кумова срама Красимир Георгиев е даден на съд за лъжесвидетелстване и укриване на данъци и в последствие оправдан по първото деяние заради абсурдната формулировка в обвинителния акт. За укриването на данъци делото все още е в ръцета на прокуратурата за отстраняване на допуснати от нея нарушения, посочени от съда.

Четири години по-късно поуките от случая с „лобиста” Красьо изглежда са забравени, а на хоризонта изплува ново тефтерче, но този път институционализирано – принадлежащо на шефа на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Освен него, в добавка, в медиите контролирано изтекоха разговори, записани със СРС-та, които внасят съмнение в начина, по който са избрани двама от членовете на ВСС от прокурорската квота – Камен Ситнилски и Румен Боев. Разговорите между Емил Христов (апелативен прокурор на Бургас), Иван Ванчев (Окръжен прокурор на Хасково), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд – Хасково) и Христо Георчев (председател на Районен съд – Свиленград) приличат на лобиране за кандидатурите на Ситнилски и Боев. Наистина няма нищо нередно в това преди общото събрание на прокурорите за избор на членове на ВСС обвинителите да обсъждат кого да подкрепят или да разясняват предимствата на своя избраник. Когато това обаче се върши от началниците в силно йерархизирана структура, която не е особено безстрашна (за справка – достатъчно е да си спомним подчиненото положение на прокуратурата пред МВР в мандата на вътрешния министър Цветанов), внимателно трябва да се изследва тънката граница между дружеско обсъждане с колеги и търговията с влияние.

Приликите между скандалите сега и скандала “Красьо” не са нито малко, нито са маловажни. Поради това няма как да изключим, че те подсказват какъв ще е изходът от настоящата ситуация, в която, както и тогава, прозира желание за разчистване на сметки между номенклатурно силните лобита във Висшия съдебен съвет.

Градски легенди

На 18 юни 2009 г. съществуването на „черничкия човек с ланци” е оповестено на всеослушание от Иван Колев. Няколко минути по-късно представляващият ВСС Анелия Мингова взима думата и казва, че “трябва ясно да се заяви, че членовете на съвета не могат да бъдат обект на натиск и за това не бива да се допускат такива внушения”. Мингова заявява, че „тази история” идва заедно с постоянния политически натиск от “най-високо място в изпълнителната власт и от управляващите в парламента” за избиране на точно определен кандидат за шеф в Софийския градски съд.

Изказването на Мингова не предизвиква почти никакво впечатление в скандала, а десетина дни по-късно компрометираният до крайност ВСС избира след балотаж новият шеф на Софийския градски съд – наказателният съдия Георги Колев (който около година по-късно се издига до председател на Върховния административен съд (ВАС)). Конкурсът протича в меко казано напрегната атмосфера – за шефското място кандидатстват четирима съдии от СГС – досегашният ръководител на съда Светлин Михайлов (подкрепен активно от Иван Колев и Светла Данова), Георги Колев, Петя Крънчева и Мария Вранеску.

Преди 13 от членовете на ВСС да гласуват „за” Георги Колев в дискусията се включва тогавашният шеф на ВАС Константин Пенчев и казва, че иска изборът да се провали, защото „Светлин Михайлов не става и защото хората не вярват, че ние можем да сме обективни и че ние кадруваме”. „В съдебната система кадрува един приятелски кръг от членове на ВСС и други високопоставен юристи, които от години плетат пъзела”, заявява Пенчев. Добавя, че мнозинството от 13 гласа във ВСС се “формира на маса с бяла покривка”, а не от “черничък човек с ланци”.

На 28 юни за първи път в сайта afera.bg изтичат разговори от законно записани СРС-та, според които няколко висши прокурори са събирали подкрепа за кандидатурите на Ситнилски и Боев за членове на ВСС. Оказва се, че изтеклите разговори са само част от записите, изготвени чрез законно разрешени СРС-та, до които обаче достъп имат само двама души от ВСС – шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева. Както „Съдебни репортажи” писа, двамата са чели всички материали, събрани в разследването срещу един от магистратите, а на останалите им колеги от комисията ще се наложи на доверие да приемат преразказа им, тъй като няма как да се запознаят с класифицираната информация по случая (няма и как да я използват по дисциплинарните производства).

Случайно или не, на 24 юли (утре), в разгара на скандала „Ситнилски”, който отново компроментира кадровия орган на съдиите и прокурорите заради натрупаното му бездействие по отношение на серията съмнения за зависимостта на висши магистрати, галеници на статуквото, ВСС ще трябва да направи един от най-важните избори – този за нов градски прокурор на София. Мястото бе овакантено след друго изтичане на записи от разговори между Николай Кокинов, бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър, обвиняем и защитен свидетел Мирослав Найденов. И в този конкурс фаворитът е ясен месеци преди самото гласуване. За поста са се кандидатирали трима магистрати – прокурорът от Софийската градска прокуратура Ваня Илиева, доскорошният зам.-районен прокурор на София Руси Алексиев и следователят Бойко Атанасов.

Според запознати истинската битка трябваше да се проведе между Илиева и Алексиев, като изтичането на СРС-та е целяло да наклони везните в полза на прокурорката от СГП, защото основният поддръжник на Алексиев е вече уязвеният Ситнилски. Според източници на “Съдебни репортажи” в прокуратурата и ВСС, Ваня Илиева се приема в последните седмици за сигурен победител в конкурса – прокурорката е близка до зам.-градския прокурор Роман Василев (който въпреки всички скандали продължава да е доверено лице на главния прокурор Сотир Цацаров), наблюдавала е няколко шумни процеса – срещу бившия шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев – Батко (процесът вече няколко години се влачи в СГС), срещу преподавателя от УНСС Петкан Илиев (делото все още се гледа при закрити врати на първа инстанция) и прекратените разследвания за пране на пари срещу братята Маргини и консултантския хонорар на Доган за „Цанков камък”.

Руси Алексиев пък е сочен за фаворит на Камен Ситнилски, срещу когото Етичната комисия предлага да се образува дисциплинарно производство, въпреки неясните до този момент доказателства, че е нарушил Кодекса за етично поведение на магистратите.

Едно важно обстоятелство отличава днешния скандал от този с Красьо Черния. Заради множество проведени разговори с Георгиев от тогавашния ВСС оставка подават Стойко Стоев и Иван Димов, което обаче не ги спасява – ВСС образува дисциплинарни производства и ги уволнява. За разлика от тях, Ситнилски категорично застана на позицията, че няма намерение да се оттегли, тъй като не е извършил нищо нередно. Изявлението му бе предшествано от неколкократно намекване от страна на шефа на Етичната комисия Ясен Тодоров, че има и по-лесен изход от ситуацията – ако замесените магистрати и членове на съвета сами предприемат „някакви действия”, тоест – подадат оставка. Отпорът на Камен Ситнилски обаче поставя Етичната комисия в комичната ситуация да изглежда, че разчиства сметки – прилага двоен стандарт между замесените прокурори (другият член на ВСС Румен Боев, който е работил с главния прокурор в Пловдив, остава незасегнат) и действа прибързано преди да е направила обстойна проверка на това как е проведено общото събрание, имало ли е действително рафиниран или груб натиск върху прокурорите. Неубедителността на настоящата активност на Комисията на Ясен Тодоров идва и от бездействието й по случая със записания разговор между бившия градски прокурор и бившия министър председател.

Изгубени в липсващите страници, съмнения за подбор на цитатите и селектиран “отстрел” на подслушаните

Дори и да приемем, че Етичната комисия ще успее да мотивира действията, които предприема светкавично срещу члена на ВСС Камен Ситнилски (в последните дни няколко шефове на прокуратури отрекоха върху тях да е оказван натиск да гласуват за Ситнилски и Боев, а от Софийската апелативна прокуратура и двете специализирани прокуратури изпратиха до медиите обща позиция), недоумение буди сериозният отпор, който членовете на ВСС, начело с главния прокурор Сотир Цацаров дадоха по повод отвореното писмо на най-голямата съдийска организация – Съюза на съдиите, с което се призовава съветът да вземе отношение по СРС-скандалите комплексно и да инициира цялостна проверка за задкулисните зависимости при кадруването на съдиите и прокурорите.

Позицията на ССБ бе посрещната на нож, макар съдийската организация да настоява за действия, каквито ВСС вече е предприемал при такива скандали – чрез създаване на специална комисия, която да изследва в пълнота фактите и да изведе системните проблеми, за да върне доверието в съдебната власт. Вместо това на заседанието миналата седмица бе оспорена легитимността на писмото, чуха се нелепи нападки, че писмото е подписано от председателя на Управителния съвет на ССБ, но останалите членове не знаели. А главният прокурор измести темата за обща проверка, която засяга и неговия избор (в подслушания разговор от Банкя Кокинов казва на Борисов за Цацаров – “ти си го избра”), отново към избора на градски прокурор. “Това е камъчето в обувката, което стяга много хора. Нека си говорим откровено. Ако искате да направим нещо заедно, единственият начин е първо тук. Да не си играем на парламент с опозиция, на добри и лоши”, каза Цацаров.

Сбъркана публичност

Изборът на градски прокурор бе предшестван от още едно странно съвпадение – избирателната публичност на прокуратурата, която показа нагледно селектирани страници от тефтерчето на шефа на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в които се съдържат указания как да се процедира по преписки и скандали срещу конкретни неудобни хора. На практика с поредната си пресконференция в познатия стил, който плавно се трансформира от „МВР-пикчърс” през мандата на ГЕРБ в “Прокуратурата-на-Републиката-пикчърс”, държавното обвинение, подобно на Иван Колев с публичното оповестяване на Красьо, може би осуети възможностите си да стигне до поръчителите на Златанов – тези, които са му нареждали, а после са се възползвали от злоупотребата с власт. След като прокурорите Борислав Сарафов и Роман Василев четоха публично пасажи от записките на Златанов, вече замесените са предупредени. Предстои да видим дали дежавюто със случая “Красьо” ще обхване и финала на прокурорската акция.

Заради опита с провалените дела за търговия с влияние в съдебната власт обаче, вече е малко вероятно подчинената на Сотир Цацаров прокуратура да не си дава сметка за резултата от едно прибързано осветяване на следствената тайна. В установената традиция на привидно добри намерения и декоративни процедури може би не е необичайно и съвпадението, че делото срещу Златанов се наблюдава от фаворита за градски прокурор Ваня Илиева. В заседанието по искането за отстраняването му от длъжност в Софийския градски съд Илиева пледира, че обвинението все още е в начална фаза (според адвоката на Златанов – прокуратурата дори не е уточнила периода, в който той е извършил престъпление), а прокуратурата тепърва ще изследва дали записките в тефтерчето съвпадат с хода на преписките и до каква степен колективният орган е решавал под давлението на председателя си.

Независимо от изхода на разследването, дори извадките от тефтерчето са достатъчни, за да се схване основният характер на записките – те приличат на разписание – кой да бъде помилван и кой да бъде “ударен” с държавната репресия. За разлика от написаното за Михаил Кожарев (бивш зам.-главен прокурор и твърд член на мнозинството около Георги Колев и Сотир Цацаров във ВСС ) – „да не се занимаваме”, за няколко магистрати има твърде показателна бележка: „!Вс. трябва да бъдат наказани”. В групата за „наказване” влизат Таня Маринова – председател на ССБ (с отбелязването „тя остава за накрая”), Незабравка Стоева и Калин Калпакчиев, както и зам.-шефът на ВАС Боян Магдалинчев. Любопитна е и друга бележка – „Ситнилска във втората група”, в която спада Калпакчиев. В бележника присъства и име, което съвпада с това на шефа на ВАС Георги Колев („Да дам на ИФ (Делата 7-те), кто съм дал на Г.Колев на 7. 11.2012 г. (отстрани е добавено: не съм дал нищо.)”. Във вторник, близо седмица след пресконференцията на прокуратурата, от пресслужбата на ВАС съобщиха, че председателят на ВАС „не е получавал каквито и да е списъци нито от Филип Златанов като председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси(КПУКИ), нито от който да и да било друг”. „Още повече, съгласно изнесеното от прокуратурата копие от отметка в тефтер на Филип Златанов, ясно се вижда, че при споменаването името на председателя на ВАС Георги Колев има и отбелязването „не давам нищо“, която бележка „удобно“ сякаш се игнорира”, гласи съобщението. Колев отрича да се коментирал конкретни съдебни спорове и невлезли в сила съдебни актове със Златанов. В съобщението на пресслужбата се съдържа една възможна интерпретация на записките. Но също толкова възможно е и тълкуването, че 7-те дела, дадени на Колев, не са дадени на ИФ, или пък са дадени и на Колев, и на ИФ, но авторът на записките поради лошата си памет е записал, че ще отрича даването (или пред ИФ, или пред ГКолев).

Заради силното политическо начало на разследването (фокусът на прокурорите, четящи записките, е върху президента и неговата съветничка Димана Ранкова) оттук нататък обвинителите ще трябва да опровергават съмнението, което вече трайно се зароди – че със СРС-та и тефтерчета се прави опит за „отстрелване” на членове на ВСС, че разследването на схемата в Комисията за конфликт на интереси не е поредното прокурорско шоу, което ще завърши с крах в съда, а любопитните записки на Филип Златанов са извадени на показ с политическа цел, различна от тази, която има държаното обвинение – да докаже истината за престъплението и за всички виновни.

На първо време тази седмица ВСС, въпреки че избягва обсъждането на разговорите в Банкя, ще трябва да спре вниманието си на думите на Кокинов към Борисов. Бившият премиер пита какво ще стане със Софийска градска прокуратура, ако (се) сбъдне желанието на Кокинов да оглави Апелативната прокуратура, простираща се до три държавни граници. (Б.Б.: А със софийска какво ще стане?
Н.К.: Градска ли? Не знам, това да си го мисли главният прокурор.)

По закон главният прокурор има само един глас от необходимите 13 гласа за избор. Законът обаче често е сведен до фасада. Източници на “Съдебни репортажи” от ВСС и прокуратурата, споделиха, че в последните два дни поради обществения отзвук на действията прокуратурата с показаното на екраните на тефтерчето и преекспонирането на досегашната фаворитка Ваня Илиева, в самото заседание Цацаров ще промени тактиката си. Помним, че Кокинов споделя с Борисов откритието, че Цацаров е повратлив. Очаква се той да не се изкаже в подкрепа на никого и избор да не се осъществи.

Белите покривки в цитати

Ето и извадка от публично известните разговори, на основата на които членовете на Етичната комисия ще трябва да решават по съвест дали магистратите подлежат на дисциплинарно наказание:

17.08.2012 г.

В (Ванчев): Говорим си, че всичко, тогава както ми го беше поръчал, така е предадено.
С (Ситнилски): Добре, чудесно!
Х (Христов): Да, да и вече септември месец бъди сигурен, че…
С: Живот и здраве!
Х: ….к’вото сме говорили ще стане.
С: Сигурен съм аз. Аз във вас нямам никакви съмнения.
Х: Всичко хубаво шефе, прегръщам те крепко!

20.08.2012 г.

В: Септември, на 21 съм, на работа, щото тогава делегатското събрание нашто за избор на членове за съвета. Ние гледаме тука нали Ситнилски, Боев да можем да ги подкрепим повече хора.

04.09.2012 г.

Б: Това, което аз ще вида, ще ми се да организирам нещичко да прикоткаме чичо Камен още веднъж до към 20-ти.
В: Той и без това така беше подметнал нещо такова да правим.
Б: Ама аз като дойда, така и ще помислиме и ще поговориме.
В: Добре.
Б: И ще видя колко са точни неговите хора, аз за него съмнение нямам ама, хъ-хъ.
В: Ама не, нека да видим от тия неговите кои са верните в крайна сметка. Ще продухаме още един път мерниците и ….

19.09.2012 г.

Ванчев: А днеска, днеска са, разговарях с оня Трендафил, Гюлов, както ти му казваш, и … (става въпрос за Трендафил Трайков –бивш шеф на военните прокурори в София и прокурор във ВКП)
Боев: Аха?
В: И му викам кажи ми и ми дай яснота как стоят там нещата и значи ний говорим, той също, както и аз предположих вчера, значи говорим само за един а-а-а глас който не сме сигурни, Мидов се казва.

20.09.2012 г.

Т (Тянкова): Още ли сте на маса, бе?
В: Ами не сме спрели, бе, всички привикваме тука, знаеш ли к’во шоу става бе.
Т: Ама ти луд ли си бе? Седите 6 часа на маса.
В: Мога бе, мога. Мога, да, аз съм далече от тях, те не ме чуват…………Румен е тука още, Стефан е тука още, Светльо Лозанов го привикахме за осем гласа.
Т: Аха.
В: Аха. Работим здраво.

21.09.2012 г.

Т: Много ми е кеф, не можеш да си го представиш направо.
В: Значи и Боев, и Ситнилски от раз, 163 гласа Ситнилски от раз при минимум 145, 50 плюс 1% и сто. (б.а. Действително Общото събрание на прокурорите се провежда на 21.09.2012 г. Още на първи тур за членове на ВСС са избрани Камен Ситнилски със 163 гласа и Румен Боев със 158).

…

В: Да, нашите кандидатури.

…

Т: Ааа добре, много добре даже. Доволна съм. А твоите к’во правят?
В: Едни ми се радват, други навеждат главата, трети ми докладват.
Т: Оле Боже.
В: Канят ма вече на гости, не знам къде, не знам к’во

Същият ден 21.55 часа

Ванчев: Ама Първанката, който ходи из страната да се прави на голям баровец, на Голям главен прокурор и как ги назначава всичките си там, айде да не казвам какво точка. (б.а. Валери Първанов към този момент е зам.-главен прокурор)
Тянкова: Да.
В: Нали? Сега просто, те видяха, че той и това не става, и това не може да направи за тях.
Т: Да.
В: Аха. Дето им ги обещава……. Аз казах ли ти, че с него се видях?
Т: И к‘о?
В: Да, голямо шоу беше.
Т: И кък реагира?
В: Та, здравейте, господин Ванчев, вика ми. “Здравейте, господин Първанов” и той ми подава ръка и аз сега к‘во да правя здрависвам се с него. Обаче до него стои Христо Манчев (б.а. бивш зам.-главен прокурор в мандата на Никола Филчев).
Т: Да.
В: Викам, господин Първанов, в тоя живот всичко свършва все някога, важното е да свърши добре. И той такъв се усмихва, нали, не му стана така особено приятно, но разбра, че го удрям леко де.

….

В: Румен и Ситнилски, веднага аз бях доста време с тях.
Т: Беше ли около тях?
В: Ами те идваха при мен и даже Румен идва при мен да пита тая вечер ли черпя, викам бе виж сега късно е ще почерпиш, като встъпиш в длъжност.

21.09.2012. 22:02 ч.

В: Да, така че нашите хора са 100%.
Мъж: ДА, смятай че с Румен имаме да се напиваме като…
В: Абсолютно, абсолютно, да!
Мъж: След тази бляскава победа…
В: Камен Ситнилски, нашият човек.
Мъж: Еми чудесно.