Лидия Шулева окончателно оправдана

ВКС с урок по право към прокуратурата
12-07-2013; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

Бившият вицепремиер и икономически министър в кабинета „Сакскобургготски” Лидия Шулева е окончателно оправдана от Върховния касационен съд. Шулева бе обвинена, че в нарушение на служебните си задължения е назначила през лятото на 2004 г. за шеф на дирекция “Информационно обслужване” в икономическото ведомство Павел Павлов без да разпореди той да бъде проверен за достъп до класифицирана информация.

Делото бе образувано през 2006 година, но прокуратурата старателно го опази в тайна и медиите разбраха за него едва след като то стартира в Софийския градски съд. Процесът се гледаше при закрити врата по искане на прокуратурата, а в началото съдия Александра Йорданова от СГС пускаше в съдебната зала по списък и срещу лична карта. Така медиите нямаха възможност да разберат подробности около делото.

На първа инстанция Шулева бе оправдана, а съдия Йорданова се мотивира с факта, че прокуратурата е повдигнала несъставомерно обвинение или казано на прост език – обвинила е бившия министър за деяние, което не представлява престъпление. Куриозното бе, че само няколко минути по-късно съдия Александра Йорданова все пак похвали наблюдаващия прокурор Станимир Димитров (който поиска от съда да наложи наказание от две години затвор) като заяви, че “за разлика от много други дела, наблюдаващият прокурор положи максимални усилия, за да докаже тезата си”. Тези усилия биха имали смисъл, ако става въпрос за учебно мероприятие, в което реално не се търпят ограничения от хора, държавата не плаща и поначало посоченото в обвинението деяние може да е престъпление.

Тогава Шулева коментира, че през 2006 г. представител на съдебната власт й споделил: “Това дело през 2006 г. е образувано срещу друго лице.” Две години по-късно през 2008 г. дойде един прокурор и каза – “Намерете ми нещо срещу Шулева”. Това дело беше трансформирано срещу Лидия Шулева.”

Оправдателната присъда бе потвърдена през април и от Софийския апелативен съд. В мотивите си ВКС сочи, че предишните съдебни инстанции са обсъдили подробно всички доказателства по делото, а протестът на прокуратурата, според който по делото има съществени процесуални нарушения, допуснати от САС, е неоснователен. „Като страна в съдебната фаза на наказателния процес прокурорът лаконично твърди, че правото му да участва в процеса е било ограничено, че съдебният акт е постановен в противоречие със събрания доказателствен материал. Настоящата инстанция счита, че редът за събиране и проверка на доказателствата е спазен. Не е било ограничено правото на държавния обвинител да предлага свой анализ на доказателствените материали, въпреки че в състезателния процес той никога не може да бъде обвързващ за съда”, се казва в решението на ВКС. Съдът отбелязва, че последната инстанция не разполага с правомощието да установява нови положения, защото за разлика от предходните инстанции не провежда съдебно следствие и не оценява непосредствено доказателствените материали. „По настоящото дело първостепенна цел на обвинителната власт е да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимата. Няма никакви правни основания настоящата инстанция да не се солидаризира с крайното заключение на въззивния съдебен състав, че тази цел не е постигната”, пишат върховните съдии.

Според ВКС долната инстанция правилно е приела, че обвинението срещу подсъдимата е единствено за това, че Павлов е получил нерагламентиран достъп до конкретен документ. Поради това изброените в обвинението и неизпълнени от подсъдимата нормативни текстове, установяващи служебни задължения, “не са в причинна връзка с претендирания резултат”, т.е с инкриминираното деяние никога не може да се постигнат вредните последици. Магистратите казват, че дори Шулева да бе изпълнила задължението си да издаде разпореждане за обикновено проучване на Павлов и дори той да бе получил разрешение за достъп до документи с гриф за защита „поверително”, каквото е било изискването за заеманата от него длъжност, той пак не би имал достъп до инкриминирания документ.

„От друга страна това писмо не му е било предоставено от подсъдимата за подпис, а от свидетеля Г., който би бил отговорен за това действие, за достъп до този документ. Липсват и доказателства, че Павлов е прочел текста на писмото, а свидетелски показания установяват, че той е подписал без да го чете, т. е. не е имал достъп до класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ”, мотивира се съдът. При това положение, сочи ВКС, липсва и претендираният от обвинението риск за настъпване на немаловажни вредни последици, които като част от обективния състав на чл. 282, ал. 1 НК, следва да са реални, а не хипотетични.

Съдът посочва, че липсват каквито и да е доказателства за връзки и отношения между подсъдимата Лидия Шулева и служителя в министерството, които да обосновават, че бившата министърка е лобирала за назначаването му. Напротив, по делото има свидетелски показания точно в обратния аспект, че по никакъв начин Шулева не е препоръчвала или протежирала Павлов.

Съдът уточнява, че безспорно Павлов е бил назначен от подсъдимата първоначално като съветник на министъра в посоченото министерство, а след това преназначаван от нея като служител по сигурността на информацията и като директор на дирекция. Ясно е и, че за всяка от двете длъжности се е изисквало разрешение за достъп до класифицирана информация, но такова не е било издадено „по причини, дължащи се на поведението на подсъдимата”. „Но както правилно е заключила въззивната инстанция, в това й поведение не може да се намери мотивация за поставяне в услуга на свидетеля Павлов и за неговото облагодетелстване, било то материално или по друг начин. Както бе посочено по – горе, липсват каквито и да било доказателства в тази насока.” сочи ВКС и уточнява, че не може да възприеме тезата на прокуратурата, че облагата на Павлов се изразява в получаваната от него заплата. „Следва да се отбележи, че облагата, чието набавяне би следвало да цели деецът, трябва да е противоправна, т. е. деецът или облагодетелстваното лице трябва да нямат право на нея, защото се постига по линия на противодлъжностно поведение. В случая, свидетелят Павлов е бил назначен като директор на посочената дирекция с определено трудово възнаграждение съобразено с щатното разписание. Липсата на изискуемият му се достъп до боравене с класифицирана информация с ниво „поверително” не изключва възможността му да полага труд, заемайки тази длъжност, тъй като съгласно длъжностната характеристика, боравенето със защитени от закона сведения е само част от задачите на директора на тази дирекция”, се казва в решението на съда.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”

1 коментар

  • evgeni.b на 15.07.2013 в 10:29:24

    Няма да коментирам решението на съдебния състав,но не бих пропуснал да подчертая намесата на "прокурора"намерете ми нещо срещу....!Тази практика показва колко силно е корумпирана в основата си тази институция.Ако някой олигарх реши да се разправи с Бас и то само сте разкрили или оповестили неговите далавери.Така беше и с този случай където като екс. силов министър Цветанов беше "подведен" и ни проглуши ушите с "делата" си срещу най образованото ни компютърно съсловие наричайки ги "ОПГ Олигофрени"! Да разкриеш далавери на енергийната мафия било по голямо престъпление ,за да го обвини Прокуратурата в най тежкото престъпление в "участие" в ОПГ (?!?!?!),за да им бъде запушена устата.До колко посоченото дело на Шулева имало значение като "образователно"е работа на ВСС да се произнесе,тъй като неговото мнение може да бъде само меродавно!

    Отговор

Вашият коментар