Как съдът не успя да спре словото на омраза на Волен Сидеров

Съдебната битка или как съдът не спря явлението “Сидеров”

Победа №1

Делото по искова молба на няколко граждани с ромска етническа принадлежност попада през 2006 година при съдия Христина Влахова. Решението на съдът излиза две години по-късно. Според мотивите на съдия Влахова с процесните изявления по отношение на ромския етнос Сидеров не е е осъществил тормоз и подбуждане към дискриминация, тъй като репликите му “нямат за цел или резултат накърняване достойнството на лицата с ромско етническо самосъзнание и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Този лайтмотив е повтаряем във всички съдебни решения – магистратите се позовават на допълнителните разпоредби в Закона за защита срещу дискриминация, където е дефинирано нарушението „тормоз”.
Съдиите приемат за недоказани твърденията на ищците, а по силата на закона тежестта на доказване се пада именно върху тях да убедят съда, че Сидеров „пряко и умишлено” е настройвал обществото срещу малцинствата.

Съдът пише също, че думите на Сидеров “несъмнено изразяват негативното му отношение, но „не са насочени към поставяне на представителите на ромския етнос в по-неблагоприятно положение спрямо останалите етнически групи, а напротив – съдържат призив лицата от въпросния етнос да бъдат третирани равнопоставено с останалите български граждани”. Мотивите са, че Сидеров говори за това ромите да работят, да си плащат данъците и т.н. Въпреки това отбелязва, че изявленията на лидера на “Атака” са “несъвместими с добрия тон, но това само по себе си не сочи на подбуждане към дискриминация”.

Съдът приема, че „в изказванията си ответникът фокусира вниманието на обществеността върху факта, че определени етнически малцинствени групи извършват престъпления над личността, останали ненаказани, както и [че] не изпълняват задълженията си, еднакви за всички български граждани, а именно да не нарушават обществения ред и да заплащат своите задължения към държавата и доставчиците на различни консумативи..”. Според адвокат Илиева първоинстанционният съд потъпква фундаменталните за върховенството на правото принципи на безпристрастност и непредубеденост в процеса на правораздаване, като пряко изказва в своето решение расистки предубеждения срещу ромската етническа общност. „В разрез с ролята си на арбитър и гарант на основното право на расово равенство на жалбоподателите, съдът заема фундаментално порочната позиция на покровител на антиромския език на омразата, като не само го оправдава, но и активно се включва в него. Така съдът не само отказва на жалбоподателите дължимата им защита, като жертви на расистки тормоз и подбуждане към дискриминация, но и прави това с открито расистки мотиви, като по този начин двойно ги виктимизира” – това е малка част от мотивите, с които казусът стига до съда в Страсбург, след като минава през съдебните инстанции в България.

Две години по-късно през 2010 г. Софийският градски съд потвърждава решението на СРС, като се мотивира, че от събраните факти и доказателства не може да се направи извод, че ромите са третирани по-неблагоприятно спрямо останалото население на страната.

Победа № 2

По делото, заведено от гражданин, който се самоопределя като влах, съдия Стилияна Григорова решава на 7 юни 2007 г., че в процеса не е доказана етническата принадлежност на ищеца, въпреки свидетелските показания, че той е бил председател на Асоциацията на власите в България. Искът е отхвърлен и от горната инстанция.

Победа № 3

Делото, по иска на граждани с еврейско самосъзнание, се пада на районната съдийка Мария Иванова. В решението от 10 февруари 2009 г. съдът постановява, че Сидеров не бил в състояние да повлияе негативно на лицата, пред които е направил изявленията си, още повече че той е изразил само мнението си. Горната инстанция пък се позовава на Конвенцията за правата на човека и правото на получаване и предаване на информация. В решението на съда е записано, че това право, според ЕСПЧ, не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират и обезпокояват. Според съда Сидеров е изразил мнение по обществено значим въпрос, което е негово право на свободно изразяване на мнение, без обаче това да е насочено или да цели да предизвика омраза, насилие или напрежение в обществото като цяло.

В решението се казва също, че „безспорно изявленията съдържат и негативна оценка и в този смисъл попадат сред онези прояви на свободата на словото, които биха могли да са от естество да накърняват или обиждат. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да бъде ограничена свободата на словото…”, мотивират се съдиите. Освен това изявленията му не са адресирани към конкретен получател и още по-малко – към жалбоподателите. “Те са направени по принцип и общо, затова са израз на разбиранията му”, сочи съдът. Мотивира се и с факта, че ищците не оспорват факта, че са български граждани и в този смисъл не могат да бъдат приети за “иностранци”. Решението на районния съд е потвърдено и от горната инстанция.