Сливането на ДАНС и ГДБОП – опасна конспирация?

Начело на…

„Трудна е за управление една такава структура. Това съчетаване е абсурдно”, смята Атанасов, тъй като в България хората, които могат да ръководят разузнавателно-полицейски хибрид, трябва, от една страна, да имат достатъчно опит в работата по противодействието на чужди разузнавания, а от друга да са си изградили добра представа за начините и способите за търсене на наказателна отговорност и събиране на доказателства. А такива комплексни специалисти в България с необходимия капацитет се броят на пръсти.

„Това си е чисто Второ главно управление на МВР”, подкрепя го Босилков. „Става въпрос за един престъпен умисъл от страна на управляващите – първо тихомълком да вкарат оперативните полицейски служби вътре в ДАНС и на второ място – да си назначат техен човек за ръководител, при което в тях е ножът, в тях е и хлябът”, образно обяснява той.

„Този модел ще действа, зависи кой го управлява. И ние видяхме какво щеше да се случи – управлението на най-мощната в момента разузнавателно и контраразузнавателна организация в страната да бъде поверена на лице, което не се ползва гражданското доверие по ред причини. Това лице има образ на човек, с който тази структура трябва да се занимава, а не той да я управлява”, допълва Радулов.
Атанасов твърди, че няма рецепта кой е по-правилният вариант – дали президентът или Народното събрание да избира шефа на ДАНС, но е сигурен, че парламентът е „най-публичното място в българската политика” и при нормални обстоятелства изборът на Делян Пеевски нямаше как да се случи.

Концентрацията на власт в една такава служба не го притеснява, стига тя да подлежи на сериозен парламентарен контрол и ако демократичните механизми работят. „Проблемът винаги е субективен. Защо беше фаворизирана ГДБОП – защото Цветанов беше абсорбирал в ръцете си изключително голяма власт в сектора за сигурност. Тази служба се беше превърнала в наказателен отряд да бъдат преследвани политическите опоненти на ГЕРБ и икономическите субекти, които не си плащаха на властта”, пояснява Атанасов. Подчертава и друго – в Закона за ДАНС няма изричен текст на кого е подчинен председателят на агенцията – записано е само, че той се предлага от министър-председателят и се избира от парламента. За да има парламентарен контрол обаче това трябва да е структура, която да е част от изпълнителната власт.

„Предният закон изискваше председателят и двамата му заместници да имат по 10 години стаж по специалността. Законът очевидно беше направен по мярка за г-н Пеевски, защото изведнъж в него се промени точно този член, който касаеше стажа на кандидатите. Ние разбрахме за кого е направена поправката за осемте години стаж, но не разбрахме нещо, което не е по-маловажно. Зам.-председателите станаха от двама трима, а техният стаж от 10 години, което е нормално, бе намален на пет години”, отбелязва Николай Радулов. Въпросът кои са заместниците, според него, е важен, защото шефът на ДАНС може да делегира всяко от своите правомощия на заместниците си. „Пет години стаж в структурите за обществен ред и сигурност са изискване за най-низовата управленска длъжност – като началник група в МВР и ДАНС. И това да се отнася и за висшия управленски кадър на агенцията, която притежава ужасно много правомощия, свързани с организираната престъпност, защита на гражданската и националната сигурност”, казва Радулов. Опасенията на Радулов изглеждат съвсем разбираеми и като се отчете, че мандатите на председателя на агенцията и на заместниците му са петгодишни – т.е. надвишават мандатите и на правителството, и на Народното събрание. Неясната отчетност, концентриране на власт върху тайни способи (разузнавателни и полицейски), мандатността, която размива отговорността, и принизените изисквания към длъжността съвсем не внушават спокойствие, че законодателят е предвидил гаранции срещу нови форми на полицейски произвол.

Вътрешният министър Цветлин Йовчев е на друго мнение. Йовчев, цитиран от БГНЕС, отбелязва, че има различни модели по света и няма нито една държава, в която моделът, по който са организирани службите да съвпада с друг модел. „Нашият модел също трябва да бъде уникален, защото обстоятелствата, които са в България са уникални”, казва той. Засега обаче “уникалността” на ДАНС и неговото ръководство внушава страх.