Сливането на ДАНС и ГДБОП – опасна конспирация?

Да си тежи на мястото

„В ДАНС още в самото начало се създаде един порочен начин на обединяване на структури – финансовото и радио-разузнаването, което премина автоматично, заедно с органа по кодове и шифри. Същевременно в рамките на ДАНС беше включено и военното контраразузнаване – тоест субектът на дейност беше отделен от обекта, който трябва да наблюдава”, обяснява Радулов.

„Мястото на една специализирана полицейска служба не е в контраразузнаването, аз го казвам като човек, който пет години е ръководил НСС – основната служба, която влезе в ДАНС”, категоричен е Атанасов. Това е така, защото контраразузнаването е специализиран държавен орган, чиято основна задача е да се бори с чуждите разузнавания, казано най-грубо, тоест да долавя информация за рисковете и заплахите за българската национална сигурност, които произтичат от поведението и действията на чужди специални служби на българска територия.

С прости думи – контраразузнаването не е орган, който се бори с престъпността. „В голяма част от случаите т. н. реализации не завършват с предаване на лицата на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност – там се правят сложни оперативни игри за придобиване на източници на информация, което е най-сложното нещо. Това е съвсем различна работа от тази на полицейските служби, които се занимават с получаване на сигнали, тяхното разработване, събиране на доказателства и предаването им на прокуратурата”, прави разлика Атанасов. Затова естествената среда на БОП-а е в полицията, за да получава сигнали от униформените полицаи и обратно – когато е необходима информация за криминалното минало на някого, за криминални структури – да подава такава информация към другите полицейски структури. „Така че е несъвместимо това да се случва на едно място”, подчетава той. Тъй като двете служби имат различни цели, тяхното събиране на едно място ще доведе на първо място до по-трудна координация.

Допълва го Славчо Босилков: “ГДБОП не е специална служба – тя е полицейска служба, защото се занимава с престъпността, а не с разузнаването „в онзи шпионски смисъл на думата”. Затова БОП-ът трябва да е в системата на полицията”. Като аргумент изтъква, че във всички европейски държави е така, защото те нямат нищо общо „с манталитета, психологията, федералното устройство на един американски щат, за да се правят някакви аналогии с ФБР”.

Според Филип Гунев, бивш зам.-министър на МВР и анализатор на Центъра за изследване на демокрацията, проблемът не е само в полицейската работа, в която със сигурност ще настъпи объркване. Разковничето е в контраразузнавателните служби и разузнавателните служби, които „в името на националната сигурност често им се налага да работят извън рамките на наказателния процес, често и на закона”. „Тоест прекрачват се граници за общото благо. Те имат малко по-друг страндарт на работа в тяхната дейност. Затова се приема, че отделянето им в отделна структура се прави именно с цел те да имат по-специален статут. Докато от полицейската служба се очаква да има публичност, прозрачност, участие в наказателния процес, спазване на човешки права и т. н.”, обяснява Гунев.