Сливането на ДАНС и ГДБОП – опасна конспирация?

Политическият проблем или откъде тръгна всичко

„Ако не беше лошата слава, която му се създаде при предишното управление, ГДБОП би могъл да си стои в МВР. Огромният спад на доверие в МВР се дължи на ГДБОП. Трябваше да се направи нещо спешно”, твърди Николай Радулов, секретар на МВР в периода 1997-1998 г. Уточнява, че има предвид „безумните арести и изнудванията”. Според него законодателят е избрал един от двата възможни варианта за преструктуриране – да създаде организация, подобна на ФБР, която да съвместява както разузнаването, така и разследванията срещу организираната престъпност, но това е създало опасна концентрация на власт. Другата опция е селектираното освобождаване на онези служители, които са свързани с порочните практики, пуснали корени трайно при предишното управление. Подкрепя го Атанас Атанасов, бивш шеф на НСС – Вътрешна сигурност в МВР има достатъчно информация да изчисти онези, които са участвали в наказателните акции. „ГДБОП беше политическото оръжие на предишните управляващи. Но преместването му в ДАНС е като да преместиш мръсна тенджера от кухнята в спалнята – и нея ще я омиришеш”, казва бившият председател на вътрешната комисия в 40-тото Народно събрание Минчо Спасов. Самият той не може да си представи как ще работи новата структура.

Радулов смята, че най-добрият вариант е създаване на независимо външно звено – национална криминална служба, в което да влязат ГДБОП, Криминална полиция и НИКК, което да е подчинено на Министерски съвет. Такава служба съществува в Германия.

„Народното събрание, току-що конструирано, няма избрани комисии за работа и първото нещо, което прави, е внасяне на такъв законопроект – набързо, без обществено обсъждане, без мнения на експертната общност. Което означава, че този законопроект е със специална цел. Да не казваме, че е направен за конкретно лице, направен с някаква конкретна цел. Това фрустрира една част от българското общество”, казва Атанас Атанасов. Атанасов, подобно на Радулов, смята, че е необходима цялостна стратегия за сектор „Сигурност”, чиято законова регламентация от дълги години е „наполовина” – липсват закони за разузнаването, изцяло се подценява въпросът за НСО. Причината, според него, са „натрупани зависимости, които пречат на тази регламентация”. В този контекст промените в Закона за ДАНС са промени „на парче”. Атанасов задава и друг въпрос – „Трябва ли малка България да има две разузнавания? Гърция и Турция, например, имат по една специална служба. „Трябва да има една служба, а не да има нездрава конкуренция, тия две служби (разузнаване и контраразузнаване) от години се състезават помежду си и то не кой да донесе по-качествена информация, а кой кого ще натопи или подложи динена кора на другия”, посочва бившият шеф на НСС.

Николай Радулов казва, че механизмите, по които се гради законодателството в областта, е сбъркано. Необходима е цялостна стратегия – после общ закон, който да определя цялата конструкция на сектор „Сигурност” и чак след това закони за ведомствата. „Това не беше направено и поради тази причина ще се наложи многократно прекрояване на Закона за ДАНС”, сочи той.

Политическият проблем се състои в заложената липса на разделение и взаимен контрол, смята бившият главен секретар на МВР Славчо Босилков. Разделението на властите, взаимният контрол е висша форма на демокрация, не субординацията, подчертава той. „И в тази ситуация оперативните служби задължително трябва да имат т. нар. оперативна самостоятелност, тоест специалните служби да бъдат отделно от полицейските оперативни служби”, категоричен е Босилков. Причината се корени в „конкуренцията” – службите предават информацията, с която разполагат на премиера и президента, те ги сравняват и тогава вече може да направят обосновани изводи. Сега информацията идва от едно и също място, заключва той.