Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Месец след извънредните парламентарни избори на 12 май прокуратурата знае (или поне публично казва) за намерените в печатницата в Костинброд бюлетини почти толкова, колкото и преди. Това стана ясно от импровизирана пресконференция в склада на Специализираната прокуратурата, където медиите бяха допуснати, за да снимат иззетите от „Мултипринт” бюлетини, които предизвикаха смут в деня за размисъл. На 11 май в продължение на няколко часа ТВ7 предаваше на живо от Костинброд, като според информация, която течеше от екрана, намереното в печатницата е било подготвено за огромна манипулация на вота. Прокуратурата пък съобщи, че са открили 350 хил., „готови за експедиция” бюлетини.

Палетата с бюлетини (строго охранявани от полицаи с огнестрелно оръжие) бяха показани, след като вчера е приключило броенето и огледа им. Станало е ясно, че първоначално обявената цифра (350 хил. бюлетини, според обясненията на собственика на печатницата Йордан Бончев) не е точна. Един от наблюдаващите прокурори по делото Ваня Стефанова обяви, че окончателната бройка открити бюлетини е 480 хил., от които около 170 хиляди – нарязани и сгънати бюлетини. Останалите представляват по три отпечатани бюлетини на лист, като „хипотетично след съвсем малко доработка” те биха могли да се превърнат в готов продукт.

Тепърва вещите лица ще установят колко от бюлетините са годни и колко от тях представляват брак. От прокуратурата обаче уточниха, че огледът е доказал, че бюлетини има от всички видове – и за 31-те МИР-а, както и такива, предназначени за гласуване в чужбина. При огледа прокурорите са забелязали, че за някои райони количествата са значително повече – за Благоевград, Кърджали, Варна, Бургас и за чужбина (за където са открити 40 хил. бюлетини).

На въпрос дали след месец разследване прокуратурата разполага с данни, че тези количества са били приготвени за „износ”, за да се влеят в изборния поток, зам.-градският прокурор Роман Василев повтори тезата си от предишната пресконференция, че медийната активност в деня на размисъл е попречила за последващи действия, които биха могли да проследят движението на бюлетините. На практика това означава, че държавното обвинение едва ли ще може да докаже „подготвяна огромна изборна манипулация”, въпреки че прокурорите не се наеха да коментират изхода на разследването.

На част от палетите с бюлетини се виждаха закрепени листове с имена на избирателни райони, а на други – с надпис „Бели, лош печат”. По отношение на тези „бюлетини” другият наблюдаващ прокурор Стоил Тойчев обясни, че се касае за „класическа макалатура”, тоест продукт, които е негоден и се получава при настройката на машините за печат. Макалатурата, по думите му, била в нормални проценти – между 0,5 и 2%. В този процент не влизали годно напечатани бюлетини, които впоследствие са скъсани, смачкани или неправилно сгънати. На нито една бюлетина не е намерено предварително задраскване за конкретна партия. По делото са разпитани десетки свидетели, казаха прокурорите, но се въздържаха от подробности, въпреки че на първата пресконференция по случая ръководители на държавното обвинения изчетоха части от показанията на свидетелите. Не пожелаха да отговорят и на въпроса, установено ли е с кого е разговарял собственикът на печатницата Йордан Бончев, преди да смени показанията си.