Големият шлем или как се завзема държава

Спомнете си как Висшият съдебен съвет възстанови депутата от ДПС Делян Пеевски (от днес председател на ДАНС) като следовател още преди прекратяването на мандата му като народен представител в 41-вия парламент. Тази репетиция бе набързо отразена и също толкова набързо забравена от медиите. А и как няма да е набързо отразена и с половин дума – големият шлем започва с постъпателното купуване и контролиране на множество медии – в София и в провинцията. Под контрола на Пеевски и на близката му Корпоративна търговска банка са вестниците “Телеграф”, “Политика”, “Монитор”, “Всеки ден”, “Уикенд” и други, интернет сайтове, телевизията TV7 и радиа. Пак същият тандем разполага с почти пълен монопол върху разпространението на вестниците. Като по рецепта за овладяване на публичната власт – това беше стъпка №1.

Репетицията за постановката “Пеевски е следовател!” обаче, оказва се, съвсем не беше незначителна. Днес от устата на министър-председателя Пламен Орешарски в Народното събрание научихме, че тази камуфлажна биография на Пеевски се ползва, за да бъде наречен той подходящ “външен експерт” за оглавяване на новосформираното образувание – разузнавателна служба с полицейски функции – ДАНС.

Стъпка № 2 лесно може да се проследи на страниците на същите вестници от първия етап на Големия шлем. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов беше внимателно обгрижван, а агитпроп инструментариумът беше използван за овладяване на съдебната власт – методично и безпощадно. Зрителите бяха допуснати да изгледат последователно – конфликт на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов със силовия министър, който го нарече част от съдебния октопод; да прочетат обвинения в публикация на вестник “Уикенд” през 2011 г., че Пенгезов е “потулил кражба за 100 милиона” и живеел “в палат, вдигнат с тлъсти рушвети”; да проследят как прииждат временните облаци над професионалната кариера на бившия генерал, който за малко беше снет от поста шеф на съд заради скандала с малоимотната му дъщеря, придобила право на строеж на безценица в Приморско.

Впоследствие Пенгезов поде поход срещу Съюза на съдиите, който ритмично критикуваше Цветанов, а пък нейни представители дръзваха и да развалят бон тона на новините дори в контролираните медии, като не отсъждат съобразно желанията на министъра. Пенгезов изрови от архивите две забавени дела на председателката на съюза Мирослава Тодорова и оттук нататък се оттегли спокойно да си шефства.

Друг спряган за близък на министър Цветанов и ГЕРБ магистрат, без нужната квалификация (без да е гледал административни дела), завършил полицейската школа в Симеоново, оглави, ползвайки се от медиен комфорт, Върховния административен съд (ВАС). За овладяването на съдебната власт ВАС е особено важен – контролира актовете на правителството, но и на тази държавна администранция, която пряко влияе върху конфигурацията на пазара (например Комисията за защита на конкуренцията).

Още преди наказателният съдия Георги Колев да оглави ВАС и да оваканти поста председател на Софийския градски съд (СГС) в публичното пространство се разпространи новината, че неизвестната до този момент съдия от СГС Владимира Янева, семейна приятелка на Цветанов, ще заеме неговото място. В интернет сайтове под сурдинка тихомълком излезе информацията, че Янева, която до този момент не беше показала никакъв интерес по въпроси за съдебната реформа или независимостта на съда, е била част от правителствената делегация при папата в Рим през май 2010 г.

Янева предизвестено стана председател на СГС въпреки подписката в подкрепа на другата кандидатка за длъжността – съдия Величка Цанова, за която, заради професионалните й качества, застанаха съдии от Софийския районен съд, Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. ВСС, за когото Борисов твърдеше, че е избран от “тройната коалиция”, беше призован от Съюза на съдиите да си подаде оставката. Но не си тръгна, защото скандалът утихна. Междувременно медиите на Пеевски ударно разпространяваха компромати срещу съдиите-реформатори. Двама от членовете на ВСС, избрани от съдийската квота, съдиите Галина Захарова и Капка Костова подадоха оставка в знак на протест.

Междувременно новият Висш съден съвет беше избран постарому. И отново в интернет сайтове се разпространи информацията, че още преди избирането му новият главен прокурор е бил известен.

Незаконно разпространен скайп-разговор твърдеше, че името е било известно през юли. Встрани течаха слухове, въздигнати до публична тайна, че с помощта на прокуратурата се извършва “рейд” и на пресгрупата, издаваща вестниците „24 часа” и „Труд”. По медиите, контролирани от Делян Пеевски и КТБ, можеше да се забележи каква е посоката. В крайна сметка образуваното наказателно производство срещу собствениците Донев и Павлов беше прекратено в началото на тази година, а пресгрупата след това беше продадена по познатата традиция – не се знае кой е действителният собственик.

Избраният с партийната благословия на ГЕРБ нов Висш съдебен съвет с политическа квота, селектирана задкулисно по заслуги, които не могат да се обяснят с обществени ползи (член на ВСС стана и Васил Петров – дядо на сина на Делян Пеевски), прие специални правила за избора на главен прокурор, които облагодетелстваха и откровено дадоха преднина на вече известния фаворит – пловдивския съдия Сотир Цацаров. За тези, които вече са забравили – останалите две кандидатури бяха елиминирани служебно – според правилата първата по внасяне кандидатура се гласува първа (тази на Цацаров), а останалите не се подложиха изобщо на гласуване.

Като в учебно помагало за овладяване на институциите – след концентриране на собствеността на достатъчно медии, след поставянето на свои хора на възлови места в съдебната власт и публични актове за назидание на непослушните (председателката на ССБ беше уволнена), следващата стъпка № 3 бе усилване на самостоятелността на полицейските служби. Можем да приемем, че подаването на оставката на правителството постави началото на засилена прокурорска активност, която се уталожи след изборите за ново Народно събрание. Заявката обаче беше направена и беше пределно ясна. Какви са мотивите можем да не знаем, но видяхме, че ритъмът на предизборната кампания се задаваше от прессъобщения на прокуратурата и медиите на Пеевски (със специалното участие на ТВ7). Веднага след сформиране на парламента, дори преди попълване на кабинета със зам.-министри, на спешно четене, без никакъв дебат и въпреки правилата на Закона за нормативните актове, беше приет Законът за ДАНС. Създаде се разузнавателна служба с полицейски функции, чийто председател и зам.-председатели се избират за срок от 5 години. Това означава, че след прокуратурата, чийто ръководител има мандат 7 години, тази нова полицейска креатура е следващата властова институция. Да не забравяме, че и на двете институции е отредена сериозна независимост – на прокуратурата по силата на Конституцията, а на ДАНС – по силата на Закона за ДАНС.

И друго – след като мандатът на председателя и зам.-председателите е по-дълъг от този на правителството и на Народното събрание, на езика на простата житейска логика и разбирането за тъмното наследство на българските репресивни служби, това означава само едно – шефовете на ДАНС, веднъж избрани, само на хартия се контролират от Народното събрание, защото са по-силни във времето и от него, и от правителството. Тяхното надмощие се изразява най-малко в това, че те ще ги надживеят.

Новият парламент извая председателското място в ДАНС по габаритите на Делян Пеевски. Депутатите намалиха необходимия стаж за длъжността от 10 на 8 години – точно толкова, колкото има магистратът Пеевски и неслучайно записаха в закона, че стажът може и да е юридически, а не в службите за сигурност. Като добавка и откровен подарък, според закона, ако магистрат бъде избран за шеф на агенцията – мястото му в съдебната система се пази, а стажът начело на ДАНС се признава за юридически.

Така с благословията на кабинета „Орешарски” и Народното събрание в ДАНС бе концентрирана неимоверна мощ, поднесена на тепсия на Делян Пеевски, чиято шеметна кариера започва още преди да завърши юридическото си образование (в младежкото НДСВ, а на 21 години е и член на борда на директорите на “Пристанище Варна” през 2001 г. ) и се развива без досега да е показал каквато и да е било компетентност. В мандата на 41-то Народно събрание неговото участие може да се характеризира с думата “отсъствие”.

В началото на мандата на новия парламент обаче Пеевски изненадващо проговори. Сега, след като сме проследили хода на събитията, разбираме, че проблемите, по които той взе отношение не са били случайни. Нека да припомним – двукратно Пеевски нападна Цветан Цветанов от парламентарната трибуна, като открито го заплаши със службите: „Г-н Цветанов, обърнете се, не се правете, да ви кажа, вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза с колко криминални лица сте се срещали. Но аз няма да се занимавам с вас, правораздавателната система ще се занимава с вас”. От същото място пък Цветанов обясни, че на служебна среща в МВР в началото на годината Цацаров завел като придружител Пеевски. Ден по-късно обвинител №1 възрази на обвиненията и репликира, че заварил Пеевски в кабинета на Цветанов. Улисани да разнищим кой кого завел, не разбрахме истината за това чия е била идеята за срещата, от кого е била уговорена, кога Цацаров е разбрал, че Пеевски ще присъства, в какви отношения е с него, от кога го познава и най-важното – какво се е обсъждало на срещата.

На пресконференцията след Констинбродската афера Цацаров призна, че познава Пеевски „като следовател, като народен представител”. Ако обаче дългогодишният председател на Пловдивския окръжен съд Цацаров познава Делян Пеевски като следовател, то той ще е един от малцината, на които настоящият шеф на ДАНС е известен в това качество, защото той е бил следовател близо 7 месеца, част от които в отпуск.

Реакцията на Цацаров на обвиненията, отправени от Цветанов, бе остра – в прав текст нарече депутата от ГЕРБ невъзпитан и некоректен. Но също толкова остра бе реакцията на главния прокурор по време на дебата на заседанието на ВСС преди възстановяването на Пеевски като следовател (продължило като двумесечен отпуск). Тогава членът на ВСС Калин Калпакчиев призова колегите си да решат принципно въпроса. “За да не изглежда ВСС като щраус, който си е заврял главата в пясъка, трябва да решим този принципен въпрос. Магистратите по дефиниция нямат право да осъществяват политическа дейност. Те могат да бъдат депутати, кметове и общински съветници, но да го правят като независими депутати. Ние дължим отговор дали от етичната комисия, или от съвета по този случай”, заяви тогава Калпакчиев. Главният прокурор Сотир Цацаров веднага нападна Калпакчиев с въпроса: “С какво сме щраус, който си завира главата в пясъка. Кажете ми с какво сме щрауси?” И призова да не се дават квалификации.

Не знаем дали и доколко главният прокурор е в близки отношения с новия шеф на ДАНС. Обаче простата аритметика сочи – единият има 7 години власт над институцията, която повдига обвинения (да, същата, за която Борис Велчев със съжаление признава, че все още може да се разправя с бизнес конкуренти и опоненти), а другият – 5 години власт над значителен полицейски и репресивен апарат. Без мандат техен коректив е съдът. Същият, за който стана дума, че беше обект на насилническо овладяване в стъпка № 2.

П.С. Към 16.30 часа днес, когато в социалните мрежи близо 30 хиляди души бяха заявили участието си в протест срещу назначението на Пеевски, от пресцентъра на прокуратурата оповестиха, че при главния прокурор вече се е провела работна среща с министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” Делян Пеевски. „На срещата бяха набелязани основните насоки и приоритети в работата на прокуратурата, министерството и агенцията по противодействието на престъпността”, съобщава държавното обвинение.