Как МВР и прокуратурата могат да провалят разследването за побоя над екипа от “Спешна помощ”

Пълна липса на професионална компетентност и елементарни усилия в разследването от страна на МВР и прокуратурата. Такива са изводите, които прозират в определението на Софийския районен съд (СРС) от вчера, с което тримата задържани за побой над екип на “Спешна помощ” са освободени от ареста без мярка за неотклонение заради отсъствието на всякакви доказателства срещу тях.

Всичко започва на 25 май, когато екип на “Спешна помощ” е извикан на адрес в София след сигнал за болна от диабет жена с дихателни проблеми. На място екипът заварва разгневена тълпа, която се нахвърля над лекаря, шофьора и медицинската сестра. Впоследствие ще се окаже, че лекарите са извикани заради 15-годишно момиче с над 4 промила алкохол в кръвта след домашна почерпка.

Според публикации в медиите линейката пристига точно за шест минути, но е посрещната от 20 души, които се нахвърлят върху екипа с твърдения, че чакат помощ от 20 минути. Следва саморазправа, а за побоя са задържани шестима човека. От МВР уточняват в типичния си стил, че четирима от задържаните за 24 часа са криминално проявени – за хулиганство, някои от тях за наркотични вещества и нанасяне на средна телесна повреда.

По-късно са повдигнати обвинения на трима души – Илиян Димитров, Даниела Николова и Ленко Панов. Тримата са обвинени за хулиганство, извършено с особена дързост и цинизъм, а Панов – за повреждане на чуждо имущество (линейката) – обвинения, които предвиждат наказание до 5 години затвор. Прокуратурата внася искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража.

Пред Софийския районен съд прокурорът пледира, че от събраните доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно тримата са извършили побоя над лекарите и макар престъплението, за което са обвинени да не представлява тежко по смисъла на закона, то е белязано с особено голяма обществена опасност. „Освен това нанесените телесни повреди са извършени на публично място пред свидетели”, твърди прокурорът.

От определението на съда обаче става ясно, че доказателствата за тримата задържани са оскъдни, процесуално-следствените действия са белязани от сериозни нарушения и непоследователност, а прокуратурата и МВР не е направила необходимото, за да обоснове защо именно Панов, Димитров и Николова са посочени като извършители на престъплението от цялата група. Съдия Стоян Мадин е категоричен, че органите на разследването не са направили необходимото, за да установят, че именно тримата са били нападателите на екипа на Спешна помощ.

Тримата пострадали – медицинската сестра Люсия Илиева, лекарят Красимир Йорданов и шофьорът на линейката Славейко Белишки са разпитани, като последният е давал показания два пъти. Първият разпит е проведен в 02:20 часа, около един час след инцидента, но когато Белишки твърди, че не може да посочи кой точно го е бил. Казва, че цяла тълпа се е нахвърлила върху тримата пострадали. В повторния разпит, проведен няколко часа по-късно, шофьорът вече казва, че може да разпознае „биячите си” по лицата, външността и височината. Описва жена на около 30-35 години, с черна дълга коса и слабо лице. За другите споменава, че единият е на видима възраст около 40-45 години, с височина около 170 см., с прошарена дълга коса, а другият е бил гологлав и висок около 180 см. И със слабо телосложение. Съдът обаче приема, че тези белези не са „достатъчно индивидуализиращи”, защото са типични характеристики и без разпознаване не са достатъчни да установят конкретните извършители.

Медицинската сестра е разпитана в 04:40 часа на 25 май, а лекарят няколко минути преди това. Двамата категорично казват, че могат да посочат кои са лицата, които са ги нападнали. Въпреки това точно двамата свидетели, които не се съмняват, че могат да разпознаят надеждно личността на нападателите си….не участват в разпознаванията. С други думи – не им е дадена възможност да съберат обвинителни доказателства и да се изяснят конкретните извършители, включително да се проверят показанията на свидетеля Белишки. Затова съдът заключва, че „органите на досъдебното производство, не са извършили всички необходими процесуално следствени действия, за да съберат доказателства относно обоснованото предположение”, че точно тримата обвиняеми са извършили престъпленията.

Веднага след втория разпит на шофьора на линейката е проведено разпознаване, в което той посочва първо Илиян Димитров като един от биячите. Белишки обаче очертава вече съвсем различни белези като външен вид и височина, по които го е разпознал, отново общи, а не конкретни. Шофьорът насочва разследващите, като казва, че „по-подробно може докторът да разкаже”. Полицаите обаче не осигуряват възможност на лекаря да участва в разпознаването.

Следва второ разпознаване, което обаче сериозно компрометира разследването, защото сред четирите лица, поставени за разпознаване, сред които Белишки вече е посочил обвиняемия Илиян Димитров, се въвежда един единствен различен гражданин – обвиняемия Ленко Панов. Когато в двете разпознавания само две лица са различни от редицата, няма как да се изключи възможността свидетелият несъзнателно да се е повлияял от тази постановка. Още повече, че при първото разпознаване свидетелят вече е заявил, че не познава никое от изправените лица освен Илиян Димитров. При второто разпознаване шофьорът посочва като друг участник в побоя единствения мъж, когото вижда за първи път.

„Съдът намира, че при това процесуално следствено действие, а именно – второто разпознаване, е допуснато изключително грубо и много съществено процесуално нарушение, тъй като останалите три лица, с които е бил съпоставен Ленко Панов, са участвали и при първото разпознаване. Така разследващият орган е заменил Илиян Димитров с Ленко Панов и е провел последващото разпознаване”, подчертава съдът. Затова съдия Мадин приема, че изготвените протоколи от двете разпознавания не могат да се кредитират, защото проведените действия не гарантират достоверността на разпознаването.

Съдът изрично отбелязва, че не става ясно, дали шофьорът не е могъл да опише белезите, по които е разпознал Панов или просто не е бил питан за тях, т.е. дали разпитът е бил повърхностен и незадълбочен. Съдия Мадин намира и сериозни противоречия между показанията на Белишки и протокола за разпознаване. В разпита си той изтъква, че единият от извършителите е бил с прошарена дълга коса, а другият – гологлав. „След това обаче, в протокола за разпознаване на Ленко Панов се сочи, че единият от нападателите е бил с кърпа на главата, като за съда не става ясно, след като е имал кърпа на главата, откъде свидетелят е видял, че е гологлав или е с прошарена коса и кой от двамата е имал кърпа на главата. Това не е изяснено по време на разпита, а органите на досъдебното производство не са положили процесуални усилия да отстранят тази неяснота чрез разпита на други свидетели”, мотивира се в определението си съдът.

Затова съдия Мадин отбелязва още, че след анализа на „събраните оскъдни доказателства по досъдебното производство” не може да се направи обосновано предположение за авторство на деянието за нито един от тримата обвиняеми. От определението научаваме също, че са разпитани още няколко свидетели, но никой от тях не дава яснота по въпроса какво точно се е случило. За сметка на това обаче тъкмо хората, които биха могли най-точно да кажат кои са „побойниците” – жертвите на побоя, не са участвали в разпознаването.

За да не провали възможните разпознавания оттук нататък, съдът разяснява на присъстващите в заседанието журналисти, че снимането на задържаните ще опорочи разследването и затова е нежелателно.

В заключение съдът подчертава и още една фрапантна проява на некомпетентност. „Особен пропуск на разследването е, че не е изяснено каква е връзката на задържаните лица с местопроизшествието. Не са разпитани полицейските служители, изпратени на адреса, както и тези които са задържали по реда на ЗМВР Димитров, Николова и Панов. По този начин не е изяснено дали тримата са били въобще на местопроизшествието, къде – пред къщата, в къщата или в близост до нея, защо са задържани, били ли са посочени от св. очевидец като автори на деянието”, е записано в съдебния протокол.

След заседанието съдия Стоян Мадин казва пред журналисти, че
органите на разследване са имали достатъчно време да съберат още доказателства, а не да представят дело, което е непълно и от материалите в него не може да се изведе обосновано предположение за авторство, защото разрешеният 72-часов арест на предварителното задържане на тримата обвиняеми изтича ден след съдебното заседание. “Критиката според мен е за този, който събира доказателства и ги представя пред съда”, казва съдията след съдебното заседание, цитиран от в. „Дневник”. Според съдия Мадин е крайно време да се разбере, че осъдителните присъди са проблем на адвокатурата, оправдателните – на МВР и прокуратурата, а съдът е арбитър, равно отдалечен и от двете страни.

Текст: Галина Гиргинова