Евъргрийнът “за своите – без последици” на нов глас

“Когато се избираше ВСС, главен прокурор, магистрати… неправителствени организации казваха, че едва ли не изборът на ВСС за главен прокурор бил мой. Сега всички викат – браво на главния прокурор, браво на ВСС. Оказва се, че сме направили прекрасен избор” – това са думи на бившия премиер Бойко Борисов, изречени в опит шеговито да неглижира изобличителното изтичане на подслушаните разговори в Банкя между него, градския прокурор на София и обвинения от същата прокуратура бивш министър на земеделието.

Шегата не е никак уместна, но е искрено обобщение на отношението на всички управляващи към органа, владеещ подстъпите на съдебната власт. Макар и да не са изненада, зависимите членове (зависими поради партийна обвързаност, друг вид корумпираност или некомпетентност) на Висшия съдебен съвет (ВСС) не могат да се превърнат в досадна тема, защото засягат всички ни. Те са тези, които решават кой ще бъде назначен за съдия и прокурор, как ще бъде оценена работата му, ще бъде ли повишен, наказан или уволнен. Така, селектирайки съда и прокурора, членовете на ВСС влияят и върху съдбата на конкретни дела.

Думите на Борисов описват новоизбрания през миналата година ВСС, но повтарящият се през годините модел не изисква никакво самопризнание, за да заключим, че същото, може би с други изразни средства и по-рафинирано, може да бъде казано и за предишния съвет, и за предишния главен прокурор и т.н. Сменят се привидно само лицата на управляващите, които първоначално казват  “браво” на творението си, а падайки от власт, с тревога наблюдават колко бързо питомниците им се ориентират към новите “началници”. Като резултат от години наблюдаваме как за членове ВСС се избират компрометирани или не особено добре подготвени юристи, получили партийна подкрепа или доверието на съдебната номенклатура. Затова стана възможно съдия, чиито действия са улеснили опит за крупна имотна измама поради недобросъвестност или некомпетентност, да бъде избран за член на ВСС и няколко години нито един компетентен орган да не прояви интерес към случая.

Припомняме си казуса този път не от сигналите на пострадалите, а от мотивите на съдебния състав от Софийския градски съд (СГС) към присъда по дело срещу двама адвокати, обвинени в опит незаконно да присвоят чужди имоти. От фактите разбираме, че системните грешки на бившия съдия Светла Данова (а после и член на ВСС) са помогнали на подсъдимите да извършат документно престъпление.

С присъдата, която още не е влязла в сила, адвокатите Явор Димитров и Мартин Мънчев са признати за виновни  в това, че в хода на гражданско дело, разгледано от СГС, са използвали фалшиви документи в стремежа си незаконно да придобият чужди имоти, като създадат чрез съда привидно основание за собственост.

 

В началото са два апартамента в центъра на София

Петър Видинлиев е истинският собственик на апартамент, находящ се близо до площад “Македония”, на ул. “20-ти април”,  както и на друг апартамент до Спортната палата на ул. “Иван Вазов”. Около месец след смъртта му през 2006 г. 27-годишният ром от Елин Пелин Стефан Зарев се сдобива с нотариални актове за имотите, след като представя фалшиво завещание в своя полза от Видинлиев.  Месец след обявяването на завещанието от Зарев се появява и още един „собственик” – представляваното от адвокат Явор Димитров дружество „Залмек”. Фирмата завежда различни производства срещу Зарев в Софийския районен съд (СРС), чиято цел е симулативна – целта е да се достигне до съдебно решение, с което „Залмек” да бъде призната за собственик на чуждите имоти. Пред районния съд адвокат Димитров представя два предварителни договора, според които Видинлиев е продал имотите на дружеството. Впоследствие в хода на наказателното дело чрез графологически експертизи категорично се изяснява, че и завещанието, и предварителните договори са фалшиви, защото починалият Петър Видинлиев никога не ги е подписвал.

Междувременно единствената жива наследница на Петър Видинлиев – неговата леля Славка Караниколова, научава за водените в СРС граждански дела и предприема действия да встъпи в тези производства, за да защити правата си.

По едно от делата Славка Караниколова е конституирана като страна, а по другото встъпват законните купувачи на единия от двата апартамента. Затова  „Залмек” се отказва от участие в тези процеси. Опитът да се “превземат” имотите обаче продължава със смяна на съда.  Адвокат Димитров завежда нов иск срещу Стефан Зарев – този път в СГС, като представя за пръв път нов предварителен договор, според който Видинлиев вече не е завещал апартаментите, а се е задължил да ги продаде на „Залмек”.

По наказателното дело срещу адвоката СГС приема, че целта отново е процесът да остане в тайна от действителните собственици на двата апартамента. Този път, за да се подсигури, адвокат Димитров ангажира своя познат и колега адвокат Мънчев да представлява привидно другата страна Зарев. Факт е обаче, че Зарев въобще не знае за участието си в това дело – наказателният съд установява, че и пълномощното на Мънчев, и всички представени от името на Зарев документи не са подписани от него, а от друго лице, което полицията и прокуратурата така и не са установили.

Схемата за пореден път не успява по независещи от участниците причини, но поредица действия на съдиите от СГС, при които попада гражданското дело, събуждат опасения, че „грешките” на магистратите не са случайни.

Улесняване на имотна измама чрез съда в няколко отклонения от обичайната съдебна практика:

Отклонение № 1

Делото между двамата адвокати е образувано и разпределено в СГС на съдия Светла Данова.  Ръководителят на Гражданското отделение на СГС разпорежда да се впише исковата молба на “Залмек”, подадена от адвокат Явор Димитров, защото така изисква законът. Такова вписване обаче не е направено. Въпреки законовата забрана да започне да гледа делото по невписана искова молба съдия Светла Данова насрочва съдебно заседание. Действието е извършено в Агенцията по вписванията (АП) едва след няколко месеца, а писмото до АП е номерирано в делото не на мястото, което му се следва по време, а като № 3а. Странният номер (номерирането на страниците по делата се извършва само с числа по хронология на постъпване на документите) доказва, че то е подпъхнато впоследствие. Изискването за вписване на искови молби, с които се претендира собственост на имоти, не е случайно – то оповестява завеждането на това дело пред всички, за да могат лицата, заинтересуваните лица, след справка в Агенцията по вписванията, да се включат в делото.

В същата искова молба адвокат Димитров иска да му бъдат издадени съдебни удостоверения, които да послужат пред данъчните служби, за да се снабди с данъчни оценки на двата имота. Съдия Данова не се произнася писмено по направените искания, но в същото време такива удостоверения са издадени, подписани от съдията и деловодителя.

Отклонение №2

На 7 май 2007 г. адвокат Димитров внася молба по делото, в която посочва, че представя данъчните оценки на имотите и вносни бележки за платените държавни такси по делото. Оказва се обаче, че Димитров прилага не данъчните оценки, издадени въз основа на съдебните удостоверения, а две служебни писма, издадени от общината… по молба на Стефан Зарев (привлечен от прокуратурата като трети обвиняем по наказателното дело). Освен това Димитров твърди, че е платил такса за вписване на молбата, но по делото не съществуват доказателства за това.

Без да забележи тези съществени пропуски, които биха довели до спиране на делото във всеки друг случай, съдия Данова провежда заседанието, насрочено за 13 юни, и отново – без писмено разпореждане. С други думи, ако не си от кръга на “посветените”, няма как да разбереш за заседанието. В документацията за процеса се намира единствено списък на призованите свидетели, но без някъде да е отбелязано, че са изпратени призовки на страните, нито те да са уведомени по друг начин.

На заседанието се явяват адвокат Димитров, а като представител на Стефан Зарев – адвокат Мартин Мънчев, който заявява, че не възразява да се даде ход на делото,  въпреки че клиентът му не е призован.

Отклонение № 3

От вниманието на съда убягва и друга подробност – Стефан Зарев изобщо не е упълномощавал адвокат Мънчев да го представлява и делото през цялото време се развива без ответника. (Прокуратурата не е разследвала действията на съдия Данова, поради което не можем да знаем дали пропускът е случаен или умишлен).

В съдебната зала адвокат Димитров представя молба за привличане на втори ответник – законната наследничка на починалия Петър Видинлиев – леля му Славка Караниколова. Към молбата Ясен Димитров прилага „заверено” копие от удостоверение за наследници. Съдия Данова обаче пропуска да провери дали документът, който е копие на друго копие, е истински, въпреки че от него не се разбира нито дали е издаден за Димитров, нито че ще служи за гражданското дело. Без да осъществи проверка, съдът конституира като ответник по делото Караниколова и указва да бъде уведомена за делото.

В същото заседание съдия Светла Данова допуска и друго нарушение -  вместо да отложи делото, за да се запознае новият ответник с исковата молба и да даде възражения по нея, което е задължително според Гражданския процесуален кодекс, тя назначава графическа експертиза (по искане на Димитров) със задача да установи дали подписът на договора наистина е на починалия Видинлиев. Със същото определение съдът определя депозит за изготвянето на заключението на вещото лице, срок за внасянето му и отлага заседанието.

Отклонение №4

Няколко дни по-късно, без адвокат Димитров да е внесъл депозит за исканата експертиза, съдия Данова назначава вещо лице –  отново в нарушение на закона и в ползва на страната, която не е платила. Странностите продължават. Призовката до единствения законен наследник е върната, като в нея е посочено, че Славка Караниколова е отказала да я получи. В призовката е отбелязано, че отказът на свидетелката е удостоверен в присъствието на свидетел. Според адреса на призовката Караниколова живее на столичния адрес ул. „Сан Стефано” № 20, известен като адреса на Българската национална телевизия, в чиято сграда живущи няма. Впоследствие призоваването се оказва недостоверно (нито е имало призоваване, нито е имало отказ да се получи призовката). Заради това призовкарката също по-късно става подсъдима.

Междувременно съдия Светла Данова е избрана от Народното събрание за член на Висшия съдебен съвет, номинирана от квотата на БСП. Делото е разпределено на съдия Йорданка Моллова, която продължава политиката на „недоглеждане” по делото. Именно след като процесът вече е в ръцете на Моллова, е изведено писмото до АП, с което исковата молба на адвокат Димитров най-после е вписана. Това се случва едва на 8 октомври. Ход на делото е даден отново и съдия Моллова постановява да се издаде и касов ордер на вещото лице по „внесения депозит”. Такъв обаче никога не е внасян. На ордера е отбелязано, че се издава по вносен документ, чиито номер съответства на номера по платежните нареждания за платена държавна такса по делото от адвокат Димитров. Гражданският съд пропуска и друг съществен факт –  постъпилите по делото удостоверения за данъчни оценки се оказват различни от представените от адвокат Димитров.

Междувременно действителният собственик на двата имота разбира за делото – това става едва след вписването на исковата молба (няколко дни преди последното съдебно заседание).  Поради недоглеждането на съда (да го наречем с най-меки думи) и забавеното вписване до този момент Караниколова е лишена от правото си да предяви претенции за имотите си, както и да се защити по делото.  След като адвокатът й научава при справка в АП за производството пред СГС, подава веднага молба делото да бъде прекратено, защото към момента на завеждането му в СРС има две висящи производства за същите имоти. Молбата е отхвърлена като неоснователна.

В крайна сметка двамата адвокати – ищец и привиден ответник по това симулативно дело, получават обвинение от прокуратурата и са осъдени на първа инстанция от наказателния съд. Младият ром от Елин Пелин Стефан Зарев, който по неясен начин се снабдява с нотариалните актове на апартаментите, така и не чува присъдата си – по време на наказателното дело умира при странни обстоятелства. (Дали в случая се касае за един от многобройните примери за “кражба” на жилища от т.нар. имотна мафия, която използва обичайно за “сламен човек” слабограмотен гражданин от малцинствата, не можем да разберем, защото прокуратурата не е разнищила цялата история). Стефан Зарев вече няма как да свидетелства кой се е свързал с него и как е станало така, че е получил фалшивото завещание.

В общия синхрон на затваряне на очите на правоохранителните и правораздавателните органи не изглежда странно и недопустимото игнориране на сигналите до ВСС и Инспектората към ВСС, подадени от адвоката на законния наследник на апартаментите. Нещо повече – въпреки сигналите Светла Данова безпрепятствено става член на единия им адресат – ВСС. От мотивите към наказателното дело ясно личи, че адвокатите-подсъдими са били значително улеснени в престъпната си дейност от двата съдебни състава, разгледали воденото в СГС гражданско дело. Проверка на “Съдебни репортажи” показа, че в прокуратурата няма образувано досъдебно производство срещу Светла Данова. Истинската собственичка е подала сигнал и до Инспектората на ВКП, по който обаче не е проверена Данова, а районните съдии по първите дела, които не са допуснали нарушения. Промяна в позицията на прокуратурата не е настъпва и в резултат на присъствието на обвинител от СГП в съдебното следствие по наказателното дело, в което са събрани всички доказателства за пропуските на Данова.

Потърсена за коментар, Светла Данова заяви, че не може да говори за „минали неща” и не може да си спомни какво е постановявала по конкретни дела.

Ако използваме реториката от оперативката в дома на бившия премиер с шефа на същата градска прокуратура, обяснението за “щадящото третиране” на контролните и правоохранителните органи към съдията  може да бъде потърсено в разграничението на магистратите на свои и чужди в зависимост от готовността им да (у)служат на конюнктурно силните. Биографията на Данова като член на ВСС показва, че тя има за какво да бъде причислена към кръга на привилегированите. Без да бъде известна с какъвто и да било позитив сред съдиите, по неясни причини тя е номинирана и избрана за член на ВСС след предложение на управляващата към момента коалиция БСП, ДПС и НДСВ с 138 гласа (опозицията отказва да участва в гласуването, а новите членове на съвета са избрани само с вота на управляващата тройна коалиция и по техен модел – 3:5:8 ).

В протоколите от заседанията на ВСС Данова се запечатва с редки, затова пък не съвсем лесно разбираеми реплики. През 2009 г. в процедурата за избор на председател на СГС тя подкрепя досегашния скандалноизвестен ръководител Светлин Михайлов, като споделя, че е близка със секретарката му и тя го похвалила.  Запомня се обаче по-скоро с аргументите, с които громи съперничката за поста Жаклин Комитова, досегашна заместничка на Михайлов. На думите на Комитова, че не трябва да се правораздава с “примка на шията”, Данова, защитавайки Михайлов, зад когото по думите й 80 % от колегите й биха застанали, заявява, че Комитова няма приятелки. “Аз ходя много често в СГС, всеки път, когато се разминавам по коридора с г-жа Комитова, тя се извръща на другата страна”, продължава членът на ВСС.  По-късно ще стане ясно, че Светлин Михайлов е назначил сина й за служител по сигурността на информацията в съда.

Данова е и сред вносителите на предложението за Георги Колев (следващия шеф на сина й като ръководител на СГС) за председател на Върховния административен съд. Впоследствие отново Данова горещо подкрепя кандидатурата на Владимира Янева, известна като семейна приятелка на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, за председател на СГС. Тя казва, че при атестирането на Владимира Янева са скрити положителни данни за нея и разбрала това “от секретарките в СГС”. Този път за нея няма значение, че за другата кандидатка има не само слухове за подкрепа от колегите, а подписка от съдии от СРС, СГС и САС. Даже напротив – според Данова писмото в подкрепа на Величка Цанова е опит за натиск над членовете на съвета.

Данова е и докладчикът по дисциплинарния състав, предложил уволнението на председателката на Съюза на съдиите на Мирослава Тодорова, нареча от вътрешния министър “най-големия ни критик” в интервюто, станало повод Тодорова да му повдигне обвинение за клевета. Дисциплинарното производство е образувано и по сигнал на Янева. След уволнението на Тодорова Янева предлага на ВСС да разкрие началнически щат в отдела “Защита на класифицираната информация”. Кадровият орган откликва с готовност и така Валери Данов в края на мандата на майка си става директор на отдел в СГС и получава по-висока заплата.

Преди да се разпусне, предишният ВСС награди Светла Данова със златен плакет заради навършване на пенсионна възраст (за разлика от магистратите, навършили 65-годишна възраст, които ВСС пенсионира веднага, 69-годишната Данова е оставена да довърши мандата си със заплата на върховен съдия, независимо че е надхвърлила възрастта да бъде част от съдебната власт преди 4 години). Бившата съдийка от СГС си тръгва от съвета не само с почетното отличие. Справка на публичните регистри показват и завидно материално състояние.

В периода 1999-2012 г., когато  Данова е съдия, а после член на ВСС, е придобила имоти на обща стойност по нотариалните актове за 137 657,9 лв.  Съотнесени към площта и местоположението на имотите цените, разбира се, са в пъти под пазарните. За същия период тя усвоява ипотечни кредити на обща стойност 160 000 лв. Към тях можем да прибавим и декларираните от ВСК 6500 лв. Към настоящия момент бившият член на ВСС има две къщи – в Панчарево и Мала Църква, два апартамента с три гаража – в Лозенец (102 кв. м. и 84 кв. м.)

Бърз преглед показва, че имотните придобивки на Данова стават на три периода – през 1999 г. (когато е районен съдия), впоследствие през 2003-2004 г.  Последният период започва малко преди да бъде избрана за член на ВСС – 2007 г., и приключва с края на мандата й.

През септември 1999 г. чрез констативен нотариален акт Данова вписва в имотния регистър имот от 725 кв. м. в с. Доброславци край София. Няколко дни по-късно тя купува за 45 000 лв. от фирмата Еси-МГ ООД апартамент от 102 кв. м. на ул. “Д. Дечев”, като учредява ипотека за него към банка ДСК за 20 000 лв.

Четири години по-късно Данова купува и гараж от физическо лице към същия имот, като стойността на сделката според нотариалния акт е 0 лв. Същата година тя продава пак според нотариалния акт и имота си в Доброславци на физическо лице. През лятото на 2004 г. Данова учредява нова ипотека върху апартамента на ул. “Д. Дечев”. Кредитодателят този път е “Булбанк”, а сумата е 40 000 лв. В случая най-вероятно става дума за рефинансиране на кредита от ДСК, защото ипотеката към тази банка е заличена.

В началото на лятото на 2007 г.  Данова купува част от парцел в Мала Църква от Община Самоков – 260 кв. м. на цена от 3759 лв., близка до пазарната. През лятото на 2008 г. от фирмата “Комерс Експрес” 65-годишната Данова купува за 69 000 лв. апартамент (84.4 кв. м.) и гараж в близост до “Хладилника”. Точно една година тя по-късно придобива от пет физически лица 367 кв. м. във вилната зона над Панчарево за 19 558 лв. От община Панчарево коментираха, че строителното разрешително за имота „магазин, офис и жилище” е издадено през 2009 г., а следващата година параметрите на строителния обект са променени заради съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект – разгърнатата застроена площ на къщата е 213, 52 кв. м.

Прави впечатление, че за година и половина Данова успява да върне ипотечния си кредит на стойност от 100 000 лв., което на практика означава, че тя е плащала по 5555 лв. на месец, и то, ако допуснем, че заемът е без лихва. От декларациите на Данова до Сметната палата за периода 2006-2012 г. виждаме, че само веднъж е декларирала неин или на съпруга си доход, страничен от заплатата й – за 2011 г., когато е обявила наем на стойност от 2934 лв.

Звучи добре, нали?

Текст: Галина Гиргинова, Росен Босев, “Капитал”