Делото „Цонев, Сантиров, Попов” е било монтирано

Шефът на Столичното следствие откровено лъгал пред съда, Роман Василев – пред Цацаров

Полицията и прокуратурата съзнателно са участвали в провокация към подкуп, а основният свидетел Петьо Петров по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров е действал като служител под прикритие без да има такова качество. Това са част от изводите в дългите 150 страници мотиви на Софийския градски съд (СГС) към оправдателните присъди на тримата подсъдими.

Делото нашумя след бруталните арести на Тенчо Попов и Николай Цонев през април 2010 година. Тогава клип на МВР показа как бившият военен министър бе поставен на колене при ареста във Военно-медицинска академия, а наблюдаващият прокурор по делото Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник”, с което наруши презумпцията за невиновност, но и закона и професионалната етика. Провинението му бе наказано с „порицание” от ВСС. Прокуратурата повдигна обвинения за това, че Цонев в съучастие с Попов и чрез Сантиров е трябвало да предадат на следователя Петьо Петров 20 000 евро подкуп, за да „смачка дело” срещу бившия военен министър.

Още от самото начало възникнаха съмнения, че процесът е монтиран, а следователят, който по-късно оглави Столичното следствие, сам си е поискал пари. От мотивите на СГС става ясно, че магистратът, известен като професионален прокурорски свидетел, откровено е лъгал в показанията си пред съда, за да не бъде уличен в престъпление. Освен това разследващите са погазвали и заобикаляли закона, като с това са лишили подсъдимите от правото им на справедлив процес. Основна роля в това е играл заместник-градският прокурор Роман Василев, каквато информация нееднократно бе оповестявана в медиите. Въпреки това нито един компетентен орган не реагира и „провиненията” му останаха без последици.

Основният прокурорски свидетел лъгал на поразия

Делото започва, след като на 16 март 2010 г. с резолюция на вътрешния министър е разпоредено използването на СРС-та по отношение на Петьо Петров. В резолюцията е записано: “Мотиви и основания за използване на СРС: Петьо Петров е обещал подкуп на длъжностно лице от органите на съдебната власт – престъпление по смисъла на чл. 304а от НК”. На практика, отбелязва съдия Коев, първоначалните съмнения са били, че именно Петров възнамерява да предложи и даде подкуп на подсъдимия Сантиров, в качеството му на съдия в СГС.

Датата на резолюцията съвпада с датата, на която Петров подава сигнал срещу Сантиров, въпреки че първият разговор между двамата е проведен няколко дни по-рано. Затова съдът заключава, че не е изключено свидетелят да е заинтересуван от уличаването на подсъдимия като извършител на престъплението „подкуп“, „доколкото това несъмнено разрешава неговия личен проблем с правоохранителните органи”. Съдия Коев категорично не приема тезата на прокуратурата, че резолюцията е плод на „техническа грешка” в изписване на обстоятелствата. „Касае се не за една, а за две грешки, а именно – по отношение на лицето и по отношение на основанието, на което се иска прилагане на СРС. Немислимо е подобна „двойна” грешка да е била допусната и на практика е невъзможно да е останала незабелязана”,
сочи СГС.

Съдът подчертава, че не може да кредитира свидетелските показания на Петров и върху тях „в никакъв случай не би могла да почива една осъдителна присъда, за каквато претендират представителите на държавното обвинение в пледоариите си”, защото е напълно нормално свидетелят да излага защитната си версия, за да оневини себе си. Съдия Коев отбелязва изрично няколко пъти, че свидетелят е заинтересуван от изхода на делото и „крайно предубеден”, „осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп”, бил е в зависимост от прокуратурата и затова не може обективно да пресъздаде случилото се. Освен това през целия период, касаещ действията на подсъдимите, свидетелят е действал съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и разследващите органи, преследвайки „предварително и съвместно начертаната цел” – да уличи тримата подсъдими в престъпления. Показанията на Петров влизат в противоречие с всички останали доказателства по делото, а съдия Коев пише, че „на места се констатират откровени лъжи”.

В мотивите категорично се заявява, че всичко това е основание да не се дава вяра на показанията на Петьо Петров, дори и без да е нужно да се изследват факти от миналото му (следователят е разследван и успешно прикрит от колегите си, след като катастрофира след употреба на алкохол, например). „За съда е вън от всякакво съмнение, че в случая личността и показанията на Петров не могат да се ползват с нужното доверие”, обосновава се съдия Коев и напомня, че цялостното поведение на свидетеля говори за извършена „преднамерена, тенденциозна провокация към подкуп, целяща да уличи подсъдимите в престъпление, което те иначе не биха извършили”. Подобни действия наказателният закон забранява с нормата на чл. 307 НК. Пред съда Петров признава, че акцията е била напълно съгласувана с ДАНС и прокуратурата, като на съвместни съвещания е обсъждано как точно да се действа, как да се държи и какво да говори той при срещите си с подсъдимите. От всички събрани доказателства съдът заключава, че инициативата за срещите и разговорите за подкупа е била изцяло на Петров, а подсъдимите Сантиров и Попов дори не са знаели за съществуването на дело срещу Цонев.
„Цялостното установено по делото поведение на Петров е било насочено към създаване на улики срещу тримата подсъдими. При това положение няма как показанията му да се считат за непредубедени, обективни и достоверни”, се посочва в мотивите на СГС.

По отношение на откровените лъжи на следователя-свидетел съдът посочва, че „житейски недостоверно, нелогично и неправдиво изглежда твърдението на свидетеля, че е подал докладната си (сигнала срещу Сантиров – б.а.) до своя ръководител чак на 16.03.2010 г., тъй като денят 12.03.2010 г. е бил петък, а след това – на 15.03.2010 г., ръководителят му бил ангажиран и нямало как да сведе до знанието му случващото се”. Според съда Петров е разполагал с достатъчно време да уведоми компетентните органи за срещата и разговора си с подсъдимия Сантиров, изобщо не е било нужно това да става с официален нарочен документ – докладна записка. И още: „Несериозно е да се твърди и мисли, че той не е подал сигнал за предстоящо извършване на тежко умишлено престъпление, каквото несъмнено е подкупът, тъй като ръководителят му бил ангажиран и предстояли почивни дни. Първо, сигналът не е било задължително да се подаде до ръководителя на НСлС. Второ, сигналът не е било задължително да се подаде в работен ден. Съдът намира за нужно да отбележи, че в Република България са конституирани и функционират достатъчно правоохранителни органи, в които дежурни служители има и през почивните дни, денонощно. Бидейки следовател в НСлС, свидетелят Петров много добре е знаел това. Предвид изложеното този съд застава на мнението, че Петров не е уведомил никого за срещата си с подсъдимия Сантиров единствено и само защото не е искал да стори това”, се казва още в мотивите.

Според СГС Петров категорично е излъгал и за това, че по онова време не е имал втори телефон – обстоятелство, от което би станало ясно кой кого е търсил, дали са провеждани допълнителни разговори извън тези, които има по делото. „Невъзможно е органите на досъдебното производство, които са работили съвместно с колегата си – свидетеля Петров, да не са знаели, че той ползва повече от един мобилен телефон. Напълно неясно е за съда защо данни за разговорите от втория мобилен телефон, ползван от Петров, не фигурират по делото. При наличието обаче на сигурна информация за използването на такъв телефон, съдържаща се в представените от самото държавно обвинение веществени доказателствени средства – протоколи от прилагането на СРС, съдът не може да изключи като възможна и дори като по-вероятна версията, лансирана от подсъдимия Сантиров, а именно – че свидетелят Петров го е потърсил”, пише съдът.

Във връзка с това съдия Коев подчертава, че поведението на разследващите органи е било в пълно противоречие с правилата на НПК. „У съда няма как да не остане впечатлението, че разследващите органи тотално са пренебрегнали задължението си да приложат по делото доказателствата, оневиняващи подсъдимите. Вместо това, направен е опит същите да бъдат укрити от подсъдимите, тяхната защита и съда. Притеснителен е и фактът, че голяма част от данните, получени при използване на СРС, са били унищожени, видно от протоколите, предоставени на съда от СДОТО-МВР. Несъблюдаването на изискванията на НПК за събиране и преценка на доказателствата следва да бъде отчетено от съда при тяхната оценка”, мотивира се СГС.

За сметка на това думите на Петров, записани с помощта на СРС, „разкриват една целенасоченост, настоятелност и последователност в преследването на крайната цел – да се провокира ситуация на даване на подкуп”. „Тук е мястото да се подчертае, че констатираната провокация към подкуп доказано е осъществена със знанието, съдействието и под методическото ръководство на органите на прокуратурата и ДАНС. Несъмнено извън правомощията на този съд е да дава указания на държавното обвинение как следва да извършва разследването по досъдебните производства. Няма как обаче да бъде подминат фактът, че със знанието и под надзора и указанията на прокуратурата и ДАНС се е стигнало до осъществена провокация към подкуп. Подобен начин на процедиране би следвало да бъде недопустим в една правова държава”, пише в мотивите на СГС.

Според съда основният свидетел на прокуратурата е излъгал и по отношение на плика, в който, по думите му, са се намирали парите от подкупа. „Категорично неверни са показанията на свидетеля, че не е отварял плика, приложен по делото, за който се твърди, че му е предаден от подсъдимия Попов. Видно от заключението на изготвената дактилоскопна експертиза, от вътрешната сгъната страна на плика е налице пръстов отпечатък, оставен от свидетеля Петров. Това недвусмислено сочи, че той е отварял въпросния плик”, пише съдът.

Освен това съдия Коев се съгласява с доводите на защитниците на подсъдимите, че Петьо Петров е действал през цялото време като служител под прикритие, защото на практика е извършвал всички действия, присъщи на служител под прикритие. Съдът отбелязва, че единственото условие, с което свидетелят-следовател-служител под прикритие не покрива изискванията на закона, е да е служител на МВР или ДАНС. Де юре не е бил, де факто е действал като служител под прикритие, заключва съдия Коев.

Излъга ли Роман Василев?

В мотивите на съда за пореден път се затвърждава фактът, че Василев сам е писал разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства и е излъгал тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, че един от подсъдимите се готви да извърши престъпление на територията на града. Именно така се е сдобил с разрешение за използване на СРС-та.

Последното дори стана причина срещу журналиста от „Медиапул” Борис Митов да започне прокурорска проверка заради две публикувани в негова статия факсимилета на документите, подготвени от Роман Василев. Прокуратурата реагира мигновено и го привика два пъти на разпит, за „да сподели” откъде се е сдобил с разрешенията. Нещо повече – първоначално главният прокурор призна, че Василев действително го е заблудил, а само ден по-късно след светкавична проверка от прокуратурата се самоопровергаха и заявиха, че по делото е имало данни за готвени престъпления в Пловдив.
СГС отбелязва, че по делото няма нито едно доказателство, което да накара разследващите да поискат разрешения за ползване на СРС-та от съда в Пловдив – данни за това не е имало нито в МВР, нито в ДАНС. „С оглед на това, следва да се приеме, че далият разрешенията – председателят на Окръжния съд – Пловдив очевидно е бил въведен в заблуждение от наблюдаващия прокурор относно фактическите основания, налагащи даването на разрешение за прилагане на СРС”, се казва в мотивите. Това тотално опровергава изводите на проверката на прокуратурата по случая.

Освен това с тези действия Роман Василев е осъществил съществено и грубо нарушение на изискванията Закона за СРС-та. Нарушения са констатирани и при исканията, отправени до съдия Емилия Нешева – председател на Апелативния съд в Бургас, тъй като в тях също не са описани факти, обосноваващи връзка между Бургаския съдебен район и воденото досъдебно производство. „Общото между двете групи искания е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати”, подчертава съдия Коев. А компетентните органи, които е следвало да дадат разрешенията на използването на СРС-та, са СГС и Софийският апелативен съд (тъй като подсъдимият Сантиров е бил съдия в СГС, разследващите е трябвало да се обърнат към председателя на САС).

„Непонятно за този съд остава по какви причини настоящият председател на Софийския апелативен съд не се ползва с доверието на държавното обвинение, за да се пренебрегне неговата законоустановена компетентност да даде разрешение за прилагане на СРС. Ако прокуратурата е имала предвид конкретни факти, свързани с личността на административния ръководител на САС и неговата надеждност, следвало е да ги релевира в процеса по съответния начин”, подчертава съдът. И въпреки че пред разследващите органи е съществувала потенциалната възможност, предоставена от НПК, за промяна на съдебния район, в който да бъде извършено разследването, прокуратурата не се е възползвала от нея. „Вместо това прокуратурата е предпочела да заобиколи закона, опорочавайки събраните посредством използване на СРС доказателствени средства”, пише в мотивите на СГС.

Заради грубите нарушения на закона „недобросъвестността на прокуратурата следва да бъде „санкционирана“, като й се отнеме възможността да се ползва от порочно събраните доказателства в подкрепа на обвинителната й теза”. Съдът отбелязва, че съществуват и другите посочени от защитата нарушения при прилагането на СРС, но тяхното подробно обсъждане е безпредметно заради обстоятелството, че доказателствата, събрани с тях, не биха могли да се използват в процеса. Въпреки това „не могат да не бъдат отчетени драстичните нарушения и порочни практики, допуснати в хода на досъдебното производство във връзка с прилагането на СРС”. Съдия Коев ги описва – разрешенията за използване на СРС са били изготвени лично от заместник-градския прокурор Роман Василев в София, а не от председателя на Бургаския съд, което се вижда от написаното на всички тях – в долния им ляв ъгъл е отбелязано: „Изп.: Р. В.;***, 17.03.2010 г.“. „Съдържанието и реквизитите им са били предварително предрешени от страна на държавното обвинение”, се казва в мотивите.

Нещо повече, от заключението на комплексната експертиза става ясно, че „ръкописните текстове в исканията и разрешенията за използване на СРС са написани от едно и също лице, със сходно черно мастило, като пишещият прибор вероятно е бил един и същ”. Тоест на разрешенията допълнително са дописвани дати и други реквизити, на част от тях не е отбелязан часът, в който са подписани, затова и не може да се прецени „дали събраните конкретно на дата 17.03.10 г. СРС са преди или след даването на разрешението”.

„Съдът категорично отрича и се дистанцира от подобна практика, която очевидно влиза в противоречие със закона и препятства възможността да се прецени волята на далия разрешението магистрат. Предвид начина, по който е процедирал наблюдаващият прокурор, не е ясно каква част от приложените по делото разрешения съставляват волеизявление на председателя на АС-Бургас и каква на самия наблюдаващ прокурор”, мотивира се съдия Коев.

Що се отнася до видеозаписа от срещите между Петьо Петров и подсъдимите Попов и Сантиров, експертизата сочи, че той може да е бил манипулиран, тъй като ясно личи, че е бил изрязан – записът е спиран и пускан от оператор в службите, по негова преценка. „С оглед становището на защитата, което се споделя от съда, че в случая е била извършена и провокация към подкуп, не е ясно дали „изрязаните“ части от записа не свидетелстват именно за това. В обобщение, няма как да бъде взет предвид като решаващо доказателство запис, в който има прекъсвания, осъществени по човешка преценка и усмотрение. Следвало е проведените разговори да бъдат записани изцяло и именно в този си вид да бъдат предоставени на решаващия съд”, пише в мотивите на СГС. Освен това по делото не са приложени всички записи на телефонни разговори, проведени от свидетеля Петров. Нещо повече – доказателствата за тях са унищожени.

„При наличието на сигурни данни, че свидетелят Петров е действал под ръководството и указанията на ДАНС, както и с оглед на това, че според този съд в случая е била осъществена целенасочена провокация към подкуп, тези разговори са от особено важно значение. Не може да се изключи вероятността, която е с немалък процент, липсващите записи да съдържат доказателства, които са в интерес на подсъдимите и именно поради това да са били унищожени. Категорично това противоречи на изискването за справедлив процес, приложимо и към досъдебната фаза на производството”, пише съдът.
По този повод съдия Коев подчертава, че съдът е положил всички възможни и необходими усилия да бъде проверена достоверността на приложените по делото записи, което е наложило многократно отлагане на делото и е принудило СГС „да влиза в абсурдна кореспонденция с различни държавни институции”. „Във връзка с това, съдът счита, че с действията си е извършил максималното възможно и допустимо от закона, за да осигури на подсъдимите правото им на справедлив процес”, пише в мотивите.

Подменени ли са доказателствата?

Както стана ясно от делото, уговореното предаване на „подкупа” се е случило в кантората на съпругата на Тенчо Попов, като, според обясненията му, които са напълно кредитирани от съда като достоверни, той е занесъл на Петьо Петров плик, в който имало неденоминирани банкноти, за да му покаже, че не може да бъде рекетиран толкова нагло от следователя. Именно там е арестуван Тенчо Попов, като от записите на камерите в кантората се вижда, че маскирани полицаи го повалят, а той удря главата си в рамката на вратата и губи съзнание.

В мотивите си съдът е записал, че доказателствата по делото създават сериозно съмнение у съдебния състав, че пликът, в който се твърди, че е бил подкупът, е бил подменен. Причините за това са няколко – доказано е, че Тенчо Попов е пипал плика с голи ръце, но по приложения по делото плик няма пръстови отпечатъци. На записите се вижда, че Попов хвърля плика на масата, а Петьо Петров го взима и го прибира в джоба си. Вместо обаче след ареста на подсъдимия на място, в кантората, да бъде извършен оглед на парите, Петров си тръгва, отива в ДАНС (където премахват закачените за него микрофони) и чак след час и половина отива в кабинета на водещия следовател, където предава парите. В този период от време, отбелязва съдът, няма никакви гаранция, че основното доказателство – парите не са подменени.

Съмненията се засилват, защото пликът, приложен по делото, никога не е бил запечатван, а този, който Петров е предал на следователя, е бил неразпечатан. „Касае се следователно за различни пликове”, заключва съдът. Освен това „от състоянието на плика е очевидно, че е бил сгънат, като отпечатък от свидетеля Петров е констатиран от неговата вътрешна (сгъната) страна. Това е сигурна индиция, че Петров е разгъвал плика, което прави възможно подмяната на съдържанието му, като същевременно опровергава показанията му пред съда, че не е отварял плика”, сочи СГС. Разследващите дори не са спазили изискването на закона веществените доказателства да се изземат в присъствието на свидетели – поемни лица, да се опаковат и запечатат с подписите на лицата, участвали при изземването. „Налице е заобикаляне на законовите изисквания, поставящо под сериозно съмнение достоверността и автентичността на веществените доказателства”, пише в мотивите на СГС.

Най-сериозният извод, който прави съдия Коев, е, че „извършената подмяна на плика е станало в хода на настоящото производство”. „След като е възможна подмяната на плика, напълно възможна е и подмяната на неговото съдържание. Във връзка с това съдът не споделя съображенията на прокурора, че е безспорно установено съдържанието на плика и че същият е съдържал именно 20 хил. евро. Да, вярно е, че тази сума е открита в плика, донесен от свидетеля Петров в НСлС и предаден там с протокол за доброволно предаване от 01.04.10 г. За наказателната отговорност на подсъдимите обаче е от значение съвсем друг факт – какво е съдържал пликът, донесен от подсъдимия Тенчо Попов в кантората на нотариуса. Този въпрос не може да намери еднозначен отговор, предвид вече изложените съображения”, се казва в мотивите.

Затова СГС заключва, че обвиненията към тримата подсъдими са останали недоказани. По отношение на Цонев не са събрани никакви косвени доказателства, че е бил инициатор на корупционната афера, а от това следва, че останалите двама няма как да бъдат му бъдат „помощници” в даването на подкуп. „Няма как съдът, при наличие на множеството целенасочено допуснати в хода на досъдебното производство нарушения, непълноти и провокации, да възприеме за меродавна обвинителна теза. Извършването на едно престъпление и виновността на подсъдимите не могат да бъдат установявани и доказвани с цената на игнориране на принципите и правилата на наказателния процес”, заключва СГС.

Текст: Галина Гиргинова