При един от последните предизвестени избори за административни ръководители в съдебната система членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев посъветва колегите си да престанат да създават “съдебна номенклатура”. Което казано, просто означава създаване на началници, които се придвижват от една административна длъжност на друга такава, но по-висока. Поводът – кадровиците се готвеха да назначат шефа на Районния съд в Пловдив Веселин Хаджиев за началник на Окръжния съд в града. Думите на Калпакчиев бяха отчаян опит да се убеди безпринципното мнозинство в съвета, че практиката да се създават административни фаворити демотивира и обезкуражава редовите съдии, прокурори и следователи (които по същество са съдебната власт, защото гледат делата) и изчерпва енергията за промяна.
Само половин час по-късно ВСС произведе поредното бутафорно гласуване, което „настани” Хаджиев на мястото на освободилия го няколко месеца по-рано Сотир Цацаров. Въпреки искреното признание на новия главен прокурор, че именно колегата му от районния съд любезно му е предоставил за прочитане делото за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов. Въпреки че не е имал законно право да го прави (не е имал право, но пък е имал фактическата власт да изнесе папката, да я занесе на горния началник и после нищо лошо да не последва от това за двете главни действащи лица). И независимо от подкрепата на ръководството на Апелативния съд в Пловдив за другия кандидат в „конкурса” – дългогодишния окръжен съдия Симеон Захариев (който в последните две години няма отменен съдебен акт).
Случващото се в последните години с конкурсите за съдебни началници не може да бъде описано по друг начин освен като публична демонстрация на схемата, че изборите са извършени преди гласуването, неясно как и защо. Схемата отдавна се е утвърдила – справка: виж двукратния избор на Георги Колев (веднъж за шеф на Софийския градски съд (СГС), а после и за председателското място във Върховния административен съд (ВАС), избора на Владимира Янева (СГС), Веселин Пенгезов (Софийски апелативен съд (САС), Сотир Цацаров (главен прокурор). Удобните на властта, завършилите полицейската школа „Симеоново”, имената, свързвани с масонските кръгове, оглавяват системата, която от години се задушава от зависимостта на Висшите съдебни съвети.
Затова и предстоящият избор на шеф на най-голямата прокуратура в страната – Софийската районна прокуратура, изглежда, че може единствено да добави стойност на вече утвърденото статукво. Ще спечели този, в чието лице ВСС вижда продължение на себе си. В този контекст е наистина забележително какво знаем за двамата кандидати за шефове – Иван Петров и Христо Динев.
За първия, ако може да се вярва на Етичната комисия към ВСС, разбираме, че не е никак подходящ за административен ръководител. Ден преди избора подопечната комисия на Ясен Тодоров излезе със становище, че Петров не притежава в пълнота необходимите нравствени качества, за да оглави Софийската районна прокуратура (А достатъчни ли са тези качества, за да бъде редови прокурор пак там тогава?) и така елиминира кандидатурата му от раз преди гласуването. Не разбрахме защо Етичната комисия не възприема становището на колегите си от СРП, които оценяват положително колегата си Петров.
Също толкова не можахме да разберем защо Етичната комисия на ВСС не се съобрази в становището на предишния ръководител на СРП – Александър Налбантов, за качествата на другия кандидат Христо Динев, според което като зам.-районен прокурор той „показа, че не е особено ангажиран с дейността на отдела” ( който е ръководил – б.а.). „Често прокурор Христо Динев в качеството му на заместник на административния ръководител не съумяваше да организира времето си така, че да ги изпълни в срок, в други случаи успяваше само в резултат от многобройни напомняния. Постепенно стана ясно, че на него не може да се разчита – той беше дезинтересиран от общите задачи, а голяма част от неговите задължения като ръководител на Първи отдел се изпълняваха от останалите зам. районни прокурори”, пише в становището си Налбантов. Тогава кое е вярното – оценката на Етичната комисия на ВСС или мнението на прекия ръководител на Динев, което се основава на конкретно наблюдение на неговия заместник и на извода, че той не е достатъчно съпричастен към проблемите на колегите си и не се ангажира наистина отговорно да търси управленски решения?
Публично известната информация за Динев е повече от оскъдна. Той не се е изявявал с мнения за състоянието на прокуратурата и с визии за реформа. Не знаем нищо и за постигнати негови успехи по трудни дела. Срещаме името му в списъка с имена на членуващи в масонски ложи, излязъл в началото на март в сайта „Биволъ”. Отсега е ясно, че заради непрекъснатия натиск на медиите и неправителствените организации, утре членовете на ВСС ще зададат дежурния въпрос – дали кандидатът членува в тайни общества. (Споменът е съвсем пресен – в края на миналата седмица бившият вътрешен министър спомена за тайни общества в съдебната система, свързани с разследващите магистрати (т.е. прокурорите). От сега е ясно - кандидатът ще отрече. Отсега е ясно и друго – няма да разберем дали отговорът ще е искрен. Още повече че досега отговорите на подобни въпроси винаги са били отрицателни (въпреки публикациите, че отговарящият е масон и в синхрон с правилата за запазване на пълна конфиденциалност на членството). За последен път такъв въпрос беше зададен на Сотир Цацаров по повод публикация отново в “Биволъ” за свързаност с масонска ложа около пловдивския бизнесмен Георги Гергов.
От публично достъпната информация, коментирана от Етичната комисия на ВСС, разбираме, че кандидат номер 1 Иван Петров е допускал грешки, довели до сериозно увреждане на човешки права.
Карикатурните усилия за публичност, но не и за предвидимост на изборите, които произвежда Висшият съдебен съвет, едва ли окуражават компетентните редови прокурори, младите магистрати, които влизат в системата. Затова и в състезанието участват само двама, от които единият е “служебно дисквалифициран” от ВСС още преди стартовата линия. Утре добрите магистрати без обвързаности, които да ги изстрелват нагоре, вероятно ще видят отново същото – напълно правилно са послушали конформисткия си инстинкт за самосъхранение и не са се включили в предрешения конкурс. Картите отдавна са наредени или се пренареждат по целесъобразност, на момента. Ако утре никой не бъде избран, то това пак няма да е, защото “не става” за тази работа. Затова отдавна няма изненади в изборите за административни ръководители – там са познатите лица, театрално участващи в „надпреварата”. Работещите засега са другаде – по петима в стая, горе – на Римската стена.
Текст: Галина Гиргинова
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
