Вариации по темата „кой от кои е“ в избора на районен прокурор на София

Изборът на ръководител на най-голямата прокуратура в страната – Софийската районна бе напълно заглушен от разрастващия се неудържимо скандал с „домашното посещение” на бившия вече градски прокурор Николай Кокинов при експремиера Бойко Борисов и проведената между тях и Мирослав Найденов „планьорка” за обсъждане на дела, прокурори, журналисти и европейско финансиране към избрани медии. Докато бившият земеделски министър разказваше надълго и нашироко за „политическото мракобесие” на доскорошните управляващи, Висшият съдебен съвет, избран с любезната подкрепа на ГЕРБ, обезличи избора на ръководител на близо 200-те прокурори, който работят в СРП.

Подобно на избора, провел се предишната седмица – за шеф на Окръжния съд в Пловдив, и този конкурс представляваше липса на истинско състезание и имаше предизвестен предварително резултат. Различаваше се само формата – още по-уродлива, арогантно и безцеремонно неприкрита. След като Етичната комисия нокаутира един от двамата кандидати – Иван Петров, със становище, че нравствените му качества не са на висота, за да стане административен ръководител, конкурсът бе предрешен. За другия кандидат – Христо Динев, известен в публичното пространство не с успехи по дела или пък с изяви за управлението на съдебната власт, или пък реформа на прокуратурата, а с присъствието си в публикуван в сайта “Бивол” списък с имена на масони, гласуваха точно 13 от членовете на ВСС. Резултат достатъчен, за да постави на ръководна позиция в следващите пет години магистрат, оценен като непригоден за управленец от предишния районен прокурор на София покойният Александър Налбантов, но който може би членува в „тайни общества” и то може би такива, каквито бившият вътрешен министър Цветанов заяви, че има в прокуратурата.

Недействителните

„Изборът” бе белязан от 10 недействителни бюлетини (тъй като процедурата е обявена преди ВСС да приеме новите правила за избор на административни ръководители – гласуването беше проведено с бюлетини, а не – електронно). На прост език това означава, че 10 от членовете на съвета са „саботирали” и двамата кандидати, защото са счели, че нито един от тях не отговаря на изискванията за отговорната длъжност. При дебатите двама от членовете на съвета – Елка Атанасова и Калин Калпакчиев, заявиха че няма да подкреят никого, тъй като концепциите и на Петров, и на Динев са бланкетни и семпли. Според тях най-голямата прокуратура в страната се нуждае от новаторски решения, тъй като проблемите й стоят от години и далеч не биха могли да се решат с лозунги, с каквито изобилстват концепциите на кандидатите за началници. Двамата изтъкнаха, че събраните данни за професионалните и нравствени качества и на двамата кандидати са силно притеснителни.

Репликира председателят на Върховния административен съд  Георги Колев (който освен това е бивш шеф на Софийския градски съд и дълги години заместник-районен прокурор на София). Колев заяви в познат стил, че написаното в концепциите няма значение, доколкото те били само декларации за бъдещи намерения. За него представянето на Динев било “по-добро” и затова той възнамерява да го подкрепи. Шефът на ВАС изрази силната си подкрепа към Христо Динев, който „щял да промени нещата”, а главният прокурор го допълни, че този кандидат предлага „конкретни мерки”. Ласкаво за него се изказват и шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров (ден по-рано е публикувано отрицателното становище на подопечната му комисия за Иван Петров), както и Васил Петров, най-известен с факта, че е дядо на детето на медийния бос Делян Пеевски.

Динев получи подкрепата и на главния прокурор. В изказването си последният изтъкна, че “новаторски идеи” в най-натоварената с дела прокуратура не са нужни, защото първо трябвало да се реши проблемът със сградния фонд на СРП. Цацаров пропуска факта, че казусът със сградата на прокуратурата далече не е в компетенциите и правомощията на ръководителя й, а на ВСС и Министерството на правосъдието. Така или иначе за професионализъм по делата не стана реч.

Съвсем не стана дума и за анализ на думите на предишния районен прокурор на София за липсата на ръководни умения на Динев. Като зам.-районен прокурор той „показа, че не е особено ангажиран с дейността на отдела ( който е ръководил – б.а.)…Често прокурор Христо Динев в качеството му на заместник на административния ръководител не съумяваше да организира времето си така, че да ги изпълни в срок, в други случаи успяваше само в резултат от многобройни напомняния. Постепенно стана ясно, че на него не може да се разчита – той беше дезинтересиран от общите задачи, а голяма част от неговите задължения като ръководител на Първи отдел се изпълняваха от останалите зам. районни прокурори”, пише в становището си Налбантов.

На напомнянето, че такова становище съществува, главният прокурор отговаря, че все пак това е едно субективно становище на бившия районен прокурор. Въпросът защо становището на Налбантов да е субективно, след като той в практиката е забелязал равнодушието на претендента към работата и проблемите на прокуратурата, а  положителното на Етичната комисия към ВСС, която не познава Динев в ежедневието му на прокурор – не, няма  как да разберем. Ясен Тодоров не мотивира решението на подопечната му комисия.

Ако трябва да обобщим – това е поредната ситуация, в която за редовите прокурори остава недостъпна информацията какви са истинските причини за назначаване на прокурорски шеф от ВСС (в този случай – ръководител на прокуратурата, в която стартират кариерата си най-големият брой млади прокурори, които очакват кариерното им израстване да е честно).

Натрапчивият отговор прозира  в стенограмата от нечистоплътно близкия разговор на вече бившия прокуроски началник – Николай Кокинов с представители на изпълнителната власт. Там ясно се казва, че всичко зависи от това „кой от кои е”.

Текст: Галина Гиргинова