Близко приятелство между съдия и свидетел реши делото срещу Славчо Кържев

След сериозно забавяне сигналите за антидатирани дела срещу заместник-председателя на Софийския градски съд и шеф на Наказателното отделение съдия Петя Крънчева най-сетне бяха включени в дневния ред на Етичната комисия към Висшия съдебен съвет. Въпреки че казусът е изключително важен, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров се отвежда и заявява на колегите си, че няма да участва в дебатите. Причината е, че бившият следовател и инспектор в Инспектората към ВСС се познава със съдия Крънчева от години.

На пръв поглед действията на Тодоров са привидно резонни. Пред „Съдебни репортажи” шефът на Етичната комисия мотивира постъпката си с факта, че иска да избегне спекулациите за “чадър” над Крънчева. Тодоров признава, че с магистрата от СГС ги свързва дългогодишно “близко приятелство”, което, по думите му, приключило през 1998 г., тъй като пътищата им се разделили. Преди това Крънчева и Тодоров са следователи в Столичната следствена служба. Според източници на “Съдебни репортажи” двамата дори са работили в една стая. Тодоров отрече, като нарече твърдението – “фантазии”. Признава, че си е направил отвод, за да не възникне съмнение, че старото познанство между него и зам.-председателя на СГС би могло да му влияе при решаване на етичния казус. Друг казус обаче “сблъсква” съдия Петя Крънчева и члена на ВСС Ясен Тодоров и тогава отводи няма.

Приятел или свидетел

Съдия Петя Крънчева често става обект на медийни публикации. Разглеждала е няколко обществено-значими дела, известна е и като един от съдиите в СГС, които бавят необосновано дълго написването на мотивите към присъдите си. Тя е и магистратът, произнесъл единствената осъдителна присъда срещу ръководител на прокуратурата. И по-точно – условната присъда срещу бившия шеф на Софийската районна прокуратурата Славчо Кържев, чиято кариера се развива стремително в мандатите на двама главни прокурори – Иван Татарчев и Никола Филчев.

Присъдата е потвърдена от две съдебни инстанции. Както “Съдебни репортажи” писа, Кържев е изправен на съд през 2007 година по две обвинения – че е превишил властта и правата си и иззел функциите на съда по решаване на две граждански дела в София и че е склонил прокурор от Софийската районна прокуратура да върне на обвиняем по досъдебно производство автомобил със спорна собственост. По първата част на обвинението Кържев е оправдан още на първа инстанция, а прокуратурата не протестира. Софийският градски съд признава за виновен Славчо Кържев по втория пункт на обвинението.

Съдът приема, че на 8 февруари 2002 г. бившият районен прокурор на София е склонявал прокурора Петьо Петров да върне на Петър Милев, обвиняем по досъдебно производство, лек автомобил “Опел Вектра“, за който имало спор на собственост. Следовател по производството бил Ясен Тодоров, срещу когото Милев подал жалба. За да мотивира решението си, съдът с председател Крънчева кредитира напълно показанията на двамата основни свидетели – Петьо Петров – магистрат със спорна репутация, “професионален свидетел” на прокуратурата, а отскоро и шеф на Столичното следствие, и… Ясен Тодоров. Съдът дава вяра точно на тези двама свидетели, чиито показания са в синхрон помежду си и в същото време игнорира показанията на няколко други свидетели – прокурори от СРП, които разказват обратното – че бившият ръководител на районната прокуратура не е оказвал натиск на Петров.

Скорошното признание на шефа на Етичната комисия поставя един сериозен въпрос – защо съдия Петя Крънчева не си е направила отвод по делото, след като е била близка с един от свидетелите по процеса, чийто изход е зависел най-вече от преценката кой казва истината? Според чл. 29 от НПК в състава на съда не може да участва съдия или съдебен заседател, който се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Доверието между съда и един от двамата съществени прокурорски свидетели – Ясен Тодоров, е условие за съвсем разбираема човешка предубеденост на съдията към показанията му. Естествено е съдията да повярва на него, а не на непознатите свидетели, които му противоречат. Ако действително (а защо да се съмняваме в думите, а и в действията на Ясен Тодоров?) двамата са поддържали близки приятелски отношения, то няма как да не си задаваме въпроса и доколко това познанство е оказало влияние върху решението на съда. Освен това, ако приятелство, приключило преди 15 години, е основание шефът на Етичната комисия да си направи отвод при разглеждането на преписката по случая “Крънчева”, то няколко години по-рано същото основание едва ли е тежало с по-малка сила при разглеждането на съдебния казус. Още повече че единственият човек, който подкрепя твърденията на “професионалния свидетел на прокуратуата” Петьо Петров и е гарант за тяхната истиност е именно Ясен Тодоров.

Както “Съдебни репортажи” писа, в периода, в който съдия Петя Крънчева гледа делото срещу бившия прокурорски началник, Ясен Тодоров е инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. През лятото на 2011 година, само месец след присъдата на Кържев на първа инстанция, Инспекторатът към ВСС извършва проверка в Наказателното отделение на СГС и установява, че съдия Крънчева е един от съдиите с най-много забавени дела, но не я предлага за наказание на ВСС. Проверки на Инспектората в Наказателното отделение са правени и през 2010 г., докато тече самият процес срещу Кържев. Година по-късно става ясно, че от началото на 2011-та година съдийката, която е получила за разглеждане 4 пъти по-малко дела от останалите наказателни съдии благодарение на заповед на шефката на СГС Владимира Янева, е написала мотивите в срок само по едно от делата си. Инспекторите установяват, че мотивите по делото срещу Славчо Кържев са забавени от съдия Крънчева с почти 10 месеца.

Докато четирима нейни колеги се прощават с част от месечното си възнаграждение заради значително по-малко забавени дела, съдия Крънчева е наказана само с обръщане на внимание от председателя на съда (въпреки публичното „позволение” на вътрешния министър Цветан Цветанов ВСС да действа по същия начин, както с бившия шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова). И докато кадровиците действат изключително експедитивно в проверките и дисциплинарните производства срещу някои магистрати, то при други се затрудняват с решенията си с години. Подобно на проточилото се близо две години дисциплинарно производство срещу съдия Мария Георгиева от СГС, проверката за това дали съдия Петя Крънчева е антидатирала своите актове започва повече от година след първите медийни публикации, а решението по закъснялата проверка ще бъде взето от комисията, оглавявана от Ясен Тодоров.

Текст: Галина Гиргинова