Висшият съдебен съвет възстанови депутата от ДПС Делян Пеевски като следовател в Столичното следствие. Според Закона за съдебната власт след прекратяването на мандата на народен представител, който преди това е бил магистрат, той се връща на длъжността си в съдебната власт. Възстановяването на Пеевски стана обаче ден преди да бъде прекратена работата на 41 НС. Практически ВСС преждевременно върна все още действащ депутат на работа като следовател.
Седмица по-късно председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров оповести размислите си по темата в ефира на БНТ. Според него “държавата се крепи на три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. В момента се намираме в криза – няма законодателна власт, изпълнителната е временна, единствената легитимна и действаща е съдебната власт”.
Кадровият орган на “единствената легитимна и действаща съдебна власт” гласува възстановяването на Пеевски като пълноправен служител на следствието толкова бързо, че чак предварително, докато имаше и втора действаща власт, и въобще не провери дали има пречки (наречени от юристите несъвместимости) по закон депутатът да стане отново следовател.
Вестник Капитал след това написа, че към датата на заседанието на ВСС Пеевски участва в управлението на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания, Българския медиен съюз, Спортния клуб “Левски”. Според Закона за съдебната власт магистратите нямат право на подобни участия, поради което Пеевски е следвало да излезе от управленията на сдруженията, за да може да бъде възстановен като следовател. Несъвместимостта е разписана в чл. 195 от нормативния акт.
Много по-важното изискване, което кадровият орган на независимата съдебна власт е трябвало или ще трябва да изследва, е изискването на същия законов текст, според който съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършват политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му. Или по-точно – разума на тази забрана.
Някой може веднага да възрази – Делян Пеевски не е член на ДПС.
Безспорно, така е. Формално Пеевски не е партиен член, но истинският въпрос е дали фактите от биографията му до момента оставят у някого и най-малкото съмнение, че той се е занимавал с партийна дейност и съвсем скоро ще се занимава пак. С други думи – че е партийно обвързан.
Фактите
Наситената биография и стремителна кариера на Делян Пеевски в държавните власти по партиен признак е публично известна. Началото й се свързва младежката организация на изстрелялата се във властта още с появата си НДСВ. По същото време и още докато следва право, което ще рече – че бъдещият медиен магнатет е с все още недовършена юридическа грамотност, той става парламентарен секретар на Министерството по транспорта в правителството на НДСВ. После април 2005 г. за малко е назначен пак от кадровия орган на независимата съдебна власт ВСС за следовател в икономическия отдел на Столичното следствие, въпреки че не притежава изискуемия стаж.
През ноември същата година той е освободен от длъжността, за да стане зам.-министър на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, оглавено от Емел Етем в правителството на тройната коалиция. Пеевски, който по това време е на крехките 25 години отговаря за Държавния резерв.
За този пост Пеевски е излъчен от ДПС по коалиционно споразумение. 2007-ма е буреносна година за младия заместник-министър. След шумен корупционен скандал, в който са замесени имената на Пеевски, Румен Овчаров, Корнелия Нинова и тогавашния шеф на Националната следствена служба Ангел Александров, той е свален от поста.
Този път ВСС отказва да върне уволнения заместник–министър в следствието поради липса на морални качества. Пеевски обжалва и получава удовлетворение от ВАС, който през октомври същата година отменя решението. ВСС го възстановява в следствието, но Пеевски остава там по-малко от месец.
През ноември отново е назначен за зам.-министър на Емел Етем, която декларира: „Делян Пеевски е успешен зам.-министър, не е правил гафове и ДПС не е сваляло доверието си от него”.
Партийните суперлативи на тогавашния министър на бедствията и авариите са в отговор на реплика на премиера Сергей Станишев, че Пеевски е възстановен на поста след сериозния натиск на коалиционния партньор ДПС.
Това се случва малко след като досъдебното производство срещу него – за подкуп, поискан от шефа на „Булгартабак”, е прекратено.
Силната партийна подкрепа зад гърба на Пеевски е демонстрирана и през следващите години. През 2009 година той оглавява листата на ДПС в Пазарджик и като такъв влиза в парламента като народен представител от т. нар. гражданска квота.
Обаче фасадата на “гражданското” му качество и на липсата на партийна обвързаност не е никак стабилна. За да е “граждански” кандидат, Пеевски трябва да е оценен по някакви външно изразени качества и експертни способности.
Какъв експертен потенциал вижда партията на Ахмед Доган в новия депутат никога публично не е пояснявано. Ако пак погледнем фактите, виждаме, че участието, активността и присъствието му в парламента би могло по-скоро да се охарактеризира с думата „отсъствие”.
След като по време на Тройната коалиция майка му – Ирена Кръстева започва да придобива медиите на Петьо Блъсков, медийният цикъл се затваря със закупуването на ТВ7, ББТ и разпространителските фирми на печатните издания, Пеевски лично започва да ръководи политиката на медиите след идването на ГЕРБ на власт. Това се случи малко след като бомба избухна в близост до джипа на Пеевски на столичния булевард “Пушкин”, а майка му се оттегли в Брюксел.
Медийните му дела, в близка връзка с банкера Цветан Василева, май остават и основното му занимание в битността му на депутат между 2009 и 2013 година.
Пеевски, който по образование е юрист, не е предложил нито един проектозакон, не е посетил нито едно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществено ред, чиито член е, не се е изказал нито веднъж от парламентарната трибуна.
Името му не се свързва с каквато и да е парламентарна дейност. В частност – желанието му да бъде част от съдебната система, удовлетворено два пъти от различни състави на ВСС, също не изкристализира в каквато и да било активност или опит за законодателна инициатива, свързана със съдебната власт. И това безразличие става в години, в които статутът на следователите и структурата на следствието претърпяха съществени промени.
Дейността на Пеевски в парламента може да продължи да се обсъжда в поредицата “липса на експертност”.
Депутатът от ДПС е единственият, чиято кандидатура за член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика е отхвърлена с 153 гласа “против” в началото на мандата на парламента. Няма друг народен представител, номиниран от партията си за постоянна комисия в състава на 41-то Народно събрание, който да е отхвърлен с гласуване.
ДПС реагира остро, а неговият колега депутат Лютви Местан, предлага прегласуване на състава на комисията с аргумента, че се касае за политическа пристрастност и незачитане на правата на депутатите.
Привързаността на Пеевски към партийната кауза на ДПС е засвидетелствана и с присъствието му на последния партиен конгрес, а значимостта му – с отреденото му място на първия ред.
Изводите
Целият политически път на Делян Пеевски дотук показва, че той е мълчалив политически функционер, а не експерт от гражданска листа.
Вижда се, че е работил в следствието по-малко от година и престоят му е бил там не за да работи в независимата съдебна власт, а в очакване на незначение от една политическа длъжност на следваща.
Едва ли дори един член от ВСС се съмнява, че Пеевски няма да работи фактически като следовател или че се връща за малко преди изборите за ново НС, за да си пази мястото “за всеки случай” (а и стаж му тече) или пък че не е партийно обвързан.
Но в Закона за съдебната власт на магистратите е забранено всякакво участие в организации с политически (политически, а не партийни) цели.
За липсата на илюзии говори и фактът, че само ден след като бе възстановен от ВСС, на следователя Пеевски беше разрешен отпуск. На въпрос на журналистите, дали допуска, че Пеевски ще участва в изборите, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров коментира, че има всякакви хипотези.
Ако кадровият орган на съдебната система не се занимае с това дали нововъзстановеният следовател отговаря на изискванията да бъде независим магистрат и не уязвява независимостта на съдебната власт, която е защитена от политическата и икономическата система чрез множество забрани пред магистратите, и се скрие зад семплото обяснение, че партийно ангажирани са само онези, които притежават партийна книжка, това едва ли ще бъде убедително решение. Няма да бъде и вярното, защото вярното “държи” съдебната власт чиста от политическо влияние. Това решение, от една страна, ще бъде, както казват юристите, заобикаляне на закона – със законни средства (Пеевски формално не е партийно обвързан) постигане на незаконна цел (В съдебната власт ще проникне човек, чиято цялостна кариера досега е само политическа и не е преставала да бъде такава). От друга страна, като оставим настрана личността на гастролиращия депутат в съдебната власт, разрешеният гастрол ще е уж кратко затваряне на очите на ВСС (само до започване на предизборната кампания), но ще показва толкова много зависимост.
Текст: Галина Гиргинова
3 коментара
Буда на 21.03.2013 в 13:09:42
В този иначе обстоен анализ липсва най-същественото зрънце. Става въпрос за родословното дърво на Делян Пеевски, който е син на Ирен Кръстева. Същата пък е дъщеря на полк.Иван Кръстев който, след атентата срещу Тодор Живков през 1981 г. във Враца , оглавява обединеното ръководство на Държавна сигурност в Северозападна България (включваща тогавашните Видински,Врачански и Михайловградски окръзи). Товао обяснава и главоломната кариера на майка и син от началото на века насам.
Pingback: Големият шлем или как се завзема държава | Съдебни репортажи
Pingback: Задават ли се нови стъпки в кадрила Пеевски-депутат – Пеевски-следовател? | Съдебни репортажи