С убийствени критики към прокуратурата, съдът оправда бившия шеф на Държавната агенция за бежанцитe

Състав на Софийския градски съд с председател Весислава Иванова оправда напълно бившия шеф на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и бивш депутат от БСП Светослав Мичев. Той и бившият главен експерт в дирекцията, който отговаря за финансовата дейност Нарцис Димитров бяха подсъдими за безстопанственост. Прокуратурата твърди, че в периода август – декември 2008 година Мичев не е упражнил достатъчно контрол върху два ремонта в сграда на агенцията в село Баня, Нова Загора, като не е командировал Димитров на място, за да инспектира строително-монтажните работи. Димитров пък е обвинен, че в същия период не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество като не е отишъл на място, за да провери хода на ремонтите. Според обвинителния акт вследствие на бездействието на двамата са настъпили значителни щети в размер на над 43 хиляди лева за държавния бюджет.Нарцис Димитров бе оправдан и по обвинение, че е съставил документ с невярно съдържание – протоколи, удостоверяващи завършени и заплатени ремонти на сградата в с. Баня.

Случаят нашумя след като на 15 февруари 2010 година премиерът Бойко Борисов оповести пред медиите, че на следващия ден ще отстрани тогавашния председател на ДАБ и ще го предаде на прокуратурата. “Ето това е корупция, ето това е източване на държавни пари и европейски пари и затова са ни нямали доверие”, коментира тогава той.

Близо две години по-късно и двамата служители на ДАБ бяха оправдани, като в делото не фигурира обвинение за корупция. В кратки разяснения след присъдата съдия Весислава Иванова обобщи основнитемотиви на съда за тази присъда. Тя посочи, че така повдигнатото обвинение страда от сериозни дефицити и алогизъм. С уточнението, че делото се състои от 53 тома и без претенции да бъде изчерпателна, съдия Иванова обясни, че конструкцията на обвинението разкрива сериозни юридически слабости. В обвинителния акт прокуратурата твърди, че Мичев не е комантировал Димитров, а Димитров не е отишъл на място да провери ремонтите и от това са настъпили значителни вредни последици. Това „логическо противоречие е трудно преодолимо”, смята съдия Иванова и допълва, че фактът на самото командироване не разкрива причинно-следствена връзка между бездействието и нанесената щета, защото не може да се счете за абсолютно сигурно, че ако Димитров е бил командирован, то щети е нямало да настъпят. Така конструирано, обвинението прави „абстрактно предположение” за причинно-следствената връзка, посочва съдът. Да поясним – причинно-следствената връзка между инкриминираното деяние и щетите означава, че ако такива действително са настъпили, те са причинени тъкмо от това поведение на подсъдимите, а не от нещо друго. Съдия Иванова допълва, че има много други фактори, които биха могли да имат значение за крайния резултат от ремонтите. „Този алогизъм се подсилва от обстоятелството, че двамата са обвинени, че са извършили деянията умишлено”, аргументира се съдия Иванова, тоест – че единият умишлено не е командировал подчинения си, а другият умишлено не е отишъл на мястото, на което не е бил командирован, с ясното съзнание, че от това ще настъпи вреден резултат. Тази конструкция, по думите на съдията, „компроментира логиката на обвинението допълнително”. Тук съдия Иванова направи вметка, че прокуратурата не е обсъдила по никакъв начин, в случай че изобщо е имала данни за това, други действия на Мичев, като отговорно длъжностно лице, които биха могли да имат отношение – като например – цялостната организация на ремонтите, изготвянето на техническите задания, съставянето на количествено-стойностните сметки в хода на самите ремонтни дейности, контрола по изпълнение на строително-монтажните дейности чрез ангажирането на съответен експертен човешки ресурс и пр. В случая прокурор Калина Накова е посочила в обвинителния акт, че вредните последици са резултат единствено на факта, че Мичев не е командировал подчинения си на мястото. Структурната слабост на обвинението не е единственият и решаващ мотив за оневиняване на подсъдимите, подчерта съдия Иванова.

Съдебният състав е счел, че обвинението е недоказано, заради „занижения доказателствен стандарт”, който е приложил прокуратурата. Съдия Иванова обясни, че съдът не би могъл да си позволи „този недопустим подход”. Според СГС прокуратурата не си е направила труда дори да докаже както факта на причинените щети така и че са значителни, каквото е изискването по закон едно деяние да се разглежда като престъпление. Единственият доказателствен източник за настъпването на щетата са показанията на свидетеля Бойко Тошков. Абсурдното в случая е, че експертизите на вещите лица се базират единствено на доклада на Тошков, който тогава е работил в Инспектората на ДАБ и е написал доклад за нарушенията при строително-монтажните работи в с. Баня. Този доклад обаче не е писмено доказателствено средство. Нещо повече – самият Тошков признава по време на разпита си пред съда, че няма необходимата експертиза в сферата на строително-монтажните работи. Така за страничния наблюдател излиза, че инспекторът е проверял на око, без необходимите знания, свършеното в сградата в с. Баня. Проверката, която той е извършил, пък датира половин години след приключването на ремонтите, а от другите свидетелски показания става ясно, че част от лошото състояние на сградата се дължи на лошата й експлоатация от страна на живущите в нея.

Друг любопитен момент е примерът, който даде съдия Иванова – по делото съществуват свидетелски показания, според които няма как да се установи с точност какво е изкъртено, измазано и шпакловано, при положение, че отгоре са положени „три ръце латекс”, а обвинението твърди, че именно от „спестяване” на такива ремонтни дейности и материали от страна на фирмата, са настъпили щети за държавата. В обвинителния акт дори се твърди колко метра тръби се „губят”, а според свидетели това по никакъв начин не би могло да се установи със сигурност, тъй като тръбите, логично, са поставени в стените и няма как да бъде обективно проверено колко метра са положени. И още, според доказателствата, фирмите са извършвали и допълнителни дейности, които ДАБ не е заплатила. Така на практика не би могло да се установи дали има щета, а какъв е размерът й – съвсем, мотивира се съдия Иванова.

От друга страна, от доказателствата по делото, е видно, че в ДАБ по това време е имало няколко служители с еднаква длъжностна характеристика и не става ясно как прокуратурата е установила, че именно Нарцис Димитров е бил натоварен с контрола по ремонтите. Такова задължение е имал главният секретар на ДАБ Стойчо Петров, който според неофициална информация е човекът, съставял техническите задания на поръчките. Тошков, според източници на „Съдебни репортажи”, е бил директор на РПУ – Банкя.

Пред журналисти оправданият бивш шеф на агенцията – Светослав Мичев заяви, че е очаквал такова решение на съда. Той обясни, че докладът на Бойчо Тошков е бил “поръчан” от заместника му – Красимир Косатев. „Бойчо Тошков искаше да отиде в селото на всяка цена под влияние на моя заместник Красимир Косатев, който гравитираше вече към друга политическа сила. Трябваше да бъда махнат по някакъв начин и това стана факт”, обясни още ексшефът на Агенцията.
Наблюдаващият прокурор по делото Калина Накова пък не пожела да коментира силно критичните мотиви на съда към така написания обвинителен акт. Накова само каза, че присъдата подлежи на проверка и категорично не се съгласи с извода на съда, че обвинителната теза е напълно лишена от логическа последователност. Присъдата на Софийския градски съд подлежи на обжалване или протест в Софийския апелативен съд.

Текст: Галина Гиргинова