Особеностите на една условна присъда

Как беше осъден районен прокурор на София за престъпление по служба
07-01-2013; категория: Дела; автор: polina.paunova;

В края на 2012 година ВСС избра новия главен прокурор, който ще управлява държавното обвинение в следващите седем години. Извън „сгрешените” изборни правила, съмненията в репутацията на Сотир Цацаров и за зле прикритата му обвързаност с изпълнителната власт, процедурата се проведе без необходимата оценката на състоянието на прокуратурата, на проблемите и дефицитите й. Не бяха изведени онези нелицеприятни явления, които създават негативния облик на прокуратурата в широка амплитуда – от мракобесен репресор, понякога направляван в частна полза, до безотговорна институция. Не бяха начертани и приоритетите, които следващият главен прокурор трябва да преследва. Затова „Съдебни репортажи” ще публикува поредица материали за дела, които показват освен личната история на замесените и част от истинските проблеми и на прокуратурата, и на цялата съдебна система. 

 

Малко преди празниците Върховният касационен съд сложи край на една съдебна сага, продължила по времето на мандата на трима главни прокурори. Ерата на Иван Татарчев, а в по-голямата степен и тази на Никола Филчев приключиха с „условна присъда” в мандата на Борис Велчев. Историята на пръв поглед е рутинно нормална – ВКС потвърди окончателно осъдителната присъда на СГС срущу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев, чиято шеметна кариера е пример затова как и кои хора се издигат до върховете на съдебната система.

Присъдата на Кържев е също и необичайно доказателство както за пороците на държавното обвинение и методите му, така и за непоправените грешки, които отдалечиха прокуратата от необходимата реформа. Затова историята на възхода и падението на Славчо Кържев е задължителна, когато запчова седемгодишният мандат на новия главен прокурор.

В какво сгреши Славчо Кържев?

Това започва да става ясно през 2006 година. Тогава Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура обявява резултатите от една ревизия. Чудовищните заключения касаят периода, в който начело на Софийската районна прокуратурата е креатурата на Татарчев и Филчев – Славчо Кържев. Докладът на ВКП завършва с предложение да се образува досъдебно производство срещу бившия шеф на СРП за престъпление срещу правосъдието.

Чрез един продължителен период от време психологическият климат в Районна прокуратура е бил сериозно влошен, което се е отразило и на публичния образ на институцията”, е записано в документа. Продължителният период от време всъщност са близо 10 години, в които начело на районната прокуратура е Кържев, а проверката анализирала постановленията за отказ за образуване или прекратяване на наказателни производства, както и постановленията за оказване на съдействие по Закона за съдебната власт (ЗСВ) в най-натоварената прокуратура в България. Констатациите в доклада за първи път хвърлят публична светлина върху методите, с които бившия ръководител на СРП е управлявал.

В процеса на проверката комисията установява, че прокурори от СРП са издавали актове след натиск от страна на своя началник Славчо Кържев. По думите на шефа на Инспектората Малена Филипова, те са изпълнявали неговите разпореждания поради страх за професионалното им развитие, а по този начин “прокуратурата се намесвала в широк кръг обществени отношения”. От документа става ясно също, че петима прокурори са прекратявали наказателни производства, въпреки че е имало достатъчно събрани доказателства за извършени престъпления (бел. ред. между тях и е Маргарита Немска, която понастоящем е заместник-градски прокурор на София, тя е наблюдаващият прокурор по делото срещу министъра на здравеопазването Божидар Нанев, което засега приключи на две инстанции с остри мотиви, че и в този случай не е имало данни за престъпление).

И още – при управлението на Кържев структурата на СРП е била променяна непрестанно и обвинителите са местени от едно звено в друго. “Това е създавало редица негативни явления като фаворизиране на отделни прокурори, неправомерно разпределяне на делата, създаване на чувство за несигурност” – описва тогава Филипова. Ревизията не успява да открие в деловодството на СРП 84 преписки по предварителни прокурорски проверки.

След унищожителния доклад на Инспектората срещу Славчо Кържев започва разследване. И въпреки предварителните данни, изнесени в медиите, от които става ясно, че бившият ръководител на СРП е управлявал тоталитарно, натискал е подчинените си прокурори и не е зачитал вътрешното убеждение на подопечните си, обвинителният акт срещу него съвсем не е така „обемен”. Това се обяснява от бившия главен прокурор Борис Велчев няколко дни по-късно така – не е възможно да се провери цялата 10-годишна дейност на Славчо Кържев на поста му като ръководител на районната прокуратура.

Натиск и превишаване на власт

През 2007 година Софийската градска прокуратурата повдига две обвинения срещу бившия ръководител на СРП. Няколко месеца по-късно, когато стартира процесът срещу него, Кържев ще каже: “Обвиняват ме в чисто човешко поведение, а обвиненията, за които се говореше, че ще бъдат повдигнати срещу мен след проверката в Районната прокуратура, не фигурират по това дело”. И това е факт – въпреки че в доклада на Инспектората на ВКП стоят имената на няколко районни прокурори, които са прекратявали досъдебни производства под натиска на Кържев, в обвинителния акт срещу него изведнъж се появяват нови действащи лица и съвсем други обстоятелства.

Прокуратурата обвинява бившия шеф на СРП за това, че в периода от 1 април до 9 юни 2004 г. е превишил властта и правата си и иззел функциите на съда по решаване на две граждански дела в София. Според обвинителния акт Кържев се опитал да убеди ищеца Георги Стоянов за постигане на спогодба със собствениците на фирма “Вектор АВ” ООД Андрей Заднепровски и Виктор Константинов. За целта Кържев бил призовал Георги Стоянов в прокуратурата и го уговарял и склонявал да се откаже изцяло или да намали размера на претендираната от него обща сума по гражданските дела в размер на 31 154 лева. По това обвинение подсъдимият е оправданоще на първа инстанция.

Кържев е обвинен и за това, че на 8 февруари 2002 г. е склонявал прокурора Петьо Петров да върне на Петър Милев, обвиняем по досъдебно производство, лек автомобил “Опел Вектра”, който бил предмет на спорна собственост. Следовател по производството е бил Ясен Тодоров, срещу когото Милев е подал жалба. Близо пет години по-късно делото приключва, като три съдебни инстанции признават Кържев за виновен по това обвинение.

Само в Софийския градски съд процесът „зимува” около четири години. Там делото е разпределено на съдия Петя Крънчева – в момента зам.-председател на съда и шеф на наказателното отделение. Именно там се случват и няколко необясними събития, които разклащат убеждението, че процесът ще е пример, че прокуратурата сега, за разлика от времето на управлението на самия подсъдим вече играе „по правилата”.

Главните действащи лица или кой е Славчо Кържев

Професионалната биография на Кържев, който е завършил образованието си в бившата съветска република Башкирия, не може да бъде описана с кратичко CV. Това е път на опитен апаратчик, покровителстван от двама главни прокурори, доверено лице на Иван Татарчев и Никола Филчев.

Логиката на неговото израстване не може да бъде проследена по успехите му, а чрез скандалите. Кариерното му развитие започва като районен съдиявъв Видин, където оставя 1200 забатачени дела. Въпреки това ВСС го повиша В окръжен прокурор на Смолян по предложение на Иван Татарчев. Прочува се с авторитарния си стил на управление и с ареста на журналисти. През 1996 година по негово нареждане двама кореспонденти на „Труд” и „24 часа” прекарват две денонощия в ареста заради статия, в която изнасят данни за корупционни практики в Девинската прокуратура.

Няколко месеца по-късно Кържев отново получава повишение – оглавява най-голямата районна прокуратура – Софийската, по предложение на Иван Татарчев. Следва и „коронният му номер” – разпорежда журналистката Анна Заркова да бъде привлечена като обвиняема и да й бъде взета гаранция заради квалификации от провокативно интервю с Донка Митрева, сестра на винената царица Роза Георгиева, Заркова е задавала провокативни въпроси.

И още – по негово време районната прокуратура образува дело и срещу журналистите от вестник “168 часа” Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев заради статията им “Прокурори веселяци”.

Бившият шеф на Софийската районна прокуратура е пряк участник и в най-компроментиращата за прокуратурата „война” между Иван Татарчев, Никола Филчев и градския прокурор на София Нестор Несторов. В атаките между двата лагера заложник става Висшият съдебен съвет, а прокуратурата е поле за изява на неприкритата ненавист между Кържев и Несторов. С факти тази битка изглежда така: през февруари 1998 г. ВСС понижава Кържев до редови прокурор в СРП по предложение на тогавашния градски прокурор на София Нестор Несторов. Мотивите на Несторов са, че “Славчо Кържев е блокирал възможността за контакт между районната и градската прокуратури, създал е сред подчинените си атмосфера на подозрителност, страх, високомерие и фелдфебелщина, а работата на СРП се е влошила рязко”. Малко след това обаче Иван Татарчев командирова Кържев в Главна прокуратура, демонстрирайки привързаността си към него. Няколко месеца по-късно Върховният административен съд отменя решението на ВСС за наказанието му.

Между другото освобождаването на Славчо Кържев като ръководител на Софийската районна прокуратата е искал не само Несторов, а и бившите градски прокурори на София Нели Дечева, Вичо Вичев, както и бившият апелативен прокурор на столицата Иван Петров.

Войната продължава и по-късно, когато на най-високия пост в прокуратурата е избран Никола Филчев. През 2001 година Нестор Несторов предава доклад до Филчев с твърдения, че Кържев е прекратил без основание общо 1428 наказателни дела по времето, в което работи във Видин и Смолян. Вместо да започне разследване, бившият главен прокурор внася предложение до ВСС за увеличение на заплатата на протежето си, което е отхвърлено. Малко по-късно Филчев печели войната – ВСС понижава Несторов до районен прокурор на подчинение на отколешния му враг. По поръчение на бившия главен прокурор Кържев образува и досъдебно производство срещу съпругата на Несторов. Кариерата на Кържев приключва изненадващо. През 2005 година се пробва в политиката, като е издигнат за водач на листата на Български народен съюз (ВМРО – Съюз на свободните демократи – БЗНС-НС) във Видин, но не успява да влезе в парламента. През 2006 година, малко след като Борис Велчев обявява, че резултатите от ревизията на СРП не са никак лицеприятни, Кържев подава молба за напускане на системата.

Истинските подбуди и причини за ожесточението, с което Татарчев и Филчев използват Славчо Кържев в общата им война срещу Нестор Несторов, така и не стават обществено известни и са част от наследството на тайните на прокуратурата, които пое Велчев и съхрани неприкосновеността така, че непокътнатото наследство отива и при четвъртия главен прокурор в посткомунистическа България.

Още два съществени факта бележат кариерата на Кържев в правосъдната система. Те са и илюстрация за опасната тенденция, която ескалира през последните години, за да задуши нормалното правораздаване чрез внушаване на обществено недоверие в работата на “лошия съд”. В тази насока е и неоценимата помощ на МВР, която първоначално беше използвана от прокуратурата докато излезе извън нейния контрол.

На 7 януари 2010 г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) излиза с поредното осъдително решение срещу България. Причината е изказване на бившия раойнен прокурор на София Славчо Кържев. През 2002 година таксиметровият шофьор Петьо Петков е признат за невинен за това, че е залял с киселина тогавашната директорка на Дирекцията за национален строителен контрол Светлана Гебрева. След първоинстанционното решение на съда Кържев дава пресконференция, на която казва, че „няма съд, който да може да го убеди, че Петков е невинен по това дело”. Съдът в Страсбург приема, че по този начин България е накърнила презумпцията за невинност и правото на справедлив процес на подсъдимия, както и и отхвърля доводите, че това е било “лично мнение” на високопоставения прокурор. Приликите с делото за клевета, заведено от Мирослава Тодорова срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, за когото Пловдивския районен съд прие, че се изказва като гражданин, явно са съвсем случайни.

Изявата на Кържев по делото Петков е довела до осъждане на България в Страсбург, но той има и други подобни, за които Европейският съд не е бил сезиран. През 2002 година по повод определения на Софийския районен и Софийския градски съд, с които на Борис Борисов и Борян Харалампиев, обвинени за взрив в автокъща, е наложена парична гаранция, Кържев казва, че “има съмнение за корупционен момент”. Споделя и, че “адвокати, които си носят жалбите при определени съдии”.

(Неслучайно отклонение – наред с районния прокурор на София, главният секретар ген. Борисов по време на дебат за престъпността в НДК изразява същите внушения за корупция. Историята ни звучи познато, но тогава – през 2002 г., заедно със Съюза на съдиите с декларация срещу натиска на главния секретар излиза и тогавашният състав на ВСС. А подхвърлените общи фрази за корупция от представители на институциите, които трябва да я разкриват, не са оставени без последствия. Председателят на СРС Капка Костова, за да защити репутацията на съда, изисква проверка от Инспектората на Министерство на правосъдието за разпределението и движението на делата по мерки за неотклонение през последните шест месеца. А ВСС изисква доклада на главния прокурор по случая.)

Дело, та дрънка

Още на първото заседание на делото срещу Кържев на 6 ноември 2007 г. подсъдимият арогантно демонстрира, че познава добре процесуалните хватки и заявява, че не знае в какво го обвиняват, защото не е получил призовка и обвинителен акт в законовия срок. Бившият магистрат обяснява пред съдия Петя Крънчева, че дошъл в съда, след като разбрал от вестниците, че е подсъдим и се притеснил, че ако не се яви, “дори и барети ще му пратят”, за да го доведат. Това предположение на Кържев навярно не е било безпочвено, защото самият той знае как се ползват силовите методи, дори когато няма основание за тях в досъдебното производство .Навярно съдия Крънчева също не му е непозната, тъй като преди да стане съдия е била следовател във второ териториално отделение на СтсЛС.

В съдебната зала Кържев получава препис от обвинителния акт, но делото не тръгва, тъй като подсъдимият няма адвокат. По това време защитник му е Георги Гатев, който месец по-рано става член на ВСС. Следва абсурден цирк, в който съдия Петя Крънчева обявява в залата, че разполага с данни, според които Кържев е ходил в Съдебната палата на 17 октомври и е получил материалите по делото. “Къде съм ходил и от какво съм се интересувал, си е лично моя работа, по закон трябва да получа обвинителен акт”, репликира бившият прокурорски началник.

Такова е началото на четиригодишен процес на първа инстанция , в който странните действия на прокуратурата и съда будят недоумение. Първоначално държавното обвинение се отказва от разпита на свидетели, а само едно заседание по-късно обявява, че делото не е изяснено и иска отлагане, за да се разпитат свидетели. Тази непоследователност на прокуратурата е разкрита при извършената впоследствие проверка от комисия на Висшия съдебен съвет на обществено значимите дела, сред които е и делото срещу бившия районен прокурор на София,.

Делото бележи също толкова необяснимо развитие през 2010 година, когато след пледоариите на страните, съдия Петя Крънчева насрочва дата за четене на присъдата. Вместо присъда на 25 октомври Софийският градски съд възобновява съдебното следствие срещу бившия районен прокурор с мотив, че делото не е изяснено и допуска разпит на още свидетели по случая. Така три години след старта на процеса съдия Крънчева решава да разпита отново единствения човек, който подкрепя показанията на ключовия за обвинението свидетел – Петьо Петров.

Свидетели с познати лица

Обвинителната теза на прокуратурата се крепи на показанията на двама души – натисканият подчинен прокурор на Кържев – Петьо Петров (бел. ред. сега следовател), който е и единствен очевидец на престъплението и Ясен Тодоров – тогава следовател по делото срещу Петър Милев, а сега член на ВСС. Милев е спорният собственик на колата, която се твърди, че Кържев накарал Петров да върне. На практика именно Петьо Петров и Ясен Тодоров са свидетелите, на чиито показания и трите инстанции „стъпват”, за да признаят Кържев за виновен. Съдът се доверява безусловно на Петров и Тодоров, като кредитира техните показания за сметка на няколко подчинени прокурора на Кържев, които подкрепят защитната теза.

В случая никак не са маловажни обстоятелствата около личността и репутацията на свидетелите. Името на следователя Петьо Петров, по-известен в магистратските среди с прякора си Пепи Еврото, нашумява покрай процеса за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия съдия от СГС Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Петров изиграва ключова роля в разследването, тъй като прокуратурата твърди, че тримата подсъдими са участвали в „сговор”, предлагайки му подкуп. Делото е минирано от СРС-та, които според съда на първа инстанция са използвани незаконосъобразно, а съмненията, че Петров сам си е поискал облага, така и не бяха разсеяни докрай. Изслушаните записи от специалните разузнавателни средства в съдебното заседание пред СГС показаха значителна активност на Петров в комуникацията с обвинения за посредник в предаването на подкупа съдия Сантиров (също бивш прокурор от времето на Кържев)

Именно Петров  е й следовател по делото за пране на пари срещу съсобствениците на „Труд” и „24 часа” Огнян Донев и Любомир Павлов.

Интересна информация за свидетеля Петров беше установена и на едно от заседанията по самото дело „Кържев”. Тогавашният колега на Петьо Петров Валентин Филипов изненадващо споменава, че Петров е пращал предупредителни SMS-и до обявения за контрабандист №1 Николай Методиев – Пилето чрез неговата бивша приятелка. Съобщенията били пратени малко преди Методиев да бъде обвинен в контрабанда в големи размери. Дали тези данни са станали обект на проверка от прокуратурата и дали са направили “зависим” Петров от началниците си на принципа – “висящо дело “на трупчета” срещу неизвестен извършител – магистрат” е напълно резонен въпрос. Но той не получи отговор, защото все още не е зададен на глас от държаване орган със съответната власт.

Петров е „защитен” от колегите си от прокуратурата след като на 12 юли 2010 г. в София предизвиква катастрофа, като удря две коли. Пристигналите на място полицаи тествали Петров с дрегер, който показал над 1.2 промила алкохол. Кръвната проба на следователя обаче впоследствие изненадващо установила само 0.2 промила алкохол в кръвта. Софийската районна прокуратурата обаче отказва да образува дело, тъй като по закон такова се образува, ако кръвната проба покаже над 1.2 промила. Става ясно, че разследването е осуетено преди да почне, защото кръвната проба е била взета над четири часа след инцидента, въпреки че по закон това се прави не по-късно от час. След намеса на ВСС материалите по делото са пратени в Софийската градска прокуратурата за проверка, която потвърждава постановлението. По-късно се намесва и Софийската апелативна прокуратура, която връща преписката на районно ниво и праща материалите и на Инспектората на ВКП. Междувременно изтичат давностните срокове за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров.

След като чува присъдата на първата инстанция, Кържев я коментира лаконично пред журналисти: „Петьо Петров е един много добър професионалист в своята област. Вие ще отгатнете в коя. Направете си извода за какво съм осъден и кой е основният свидетел. Аз съм единственият ръководител, който е осъден”.

Освен това по времето, в което съдия Петя Крънчева гледа делото срещу бившия прокурорски началник, Ясен Тодоров е инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (бел.ред. предложен за поста от БНС – същата партия, която няколко години по-рано издига Кържев за водач на листа във Видин), а по-късно оглавява Етичната комисия на кадровия орган.Той е членът на ВСС, който в заседанието по избора на Цацаров за главен прокурор, изради възхищението си от концепцията на фаворита и попита дали я е писал сам, а по-късно нападна колегата си Калпакчиев, че изразявайки становището си за кандидатите по съмненията и фактите, събрани в процедурата за избор, е нарушил Закона за съдебната власт. През лятото на 2011 година, само месец след присъдата на Кържев на първа инстанция, Инспекторатът към ВСС извършва проверка в Наказателното отделение на СГС и установява, че съдия Крънчева е един от съдиите с най-много забавени дела. Проверки на Инспектората в Наказателното отделение са правени и през 2010 г., докато тече самият процес срещу Кържев. .

Година по-късно публикация на „Медиапул” разкрива, че от началото на 2011-та съдийката, която е приближена на шефката на СГС Владимира Янева, е написала мотивите в срок само по едно от делата си. За разлика от нея, която е наказана само с обръщане на внимание от председателя на съда, четирима нейни колеги се прощават с част от месечното си възнаграждение заради значително по-малко забавени дела.

Целият ход на съдебния процес и участващите в него лица поставя серия съществени въпроси: дали съдия Крънчева, съзнавайки, че работи извън процесуалните срокове за изготвяне на съдебните си актове е била свободна в преценката си честно и без страх от наказание да прецени достоверността на показанията на свидетеля – съдебен инспектор Ясен Тодоров, чиято „професионална заетост” е пряко обвързана с „надзора” върху работата на магистратите? (Мотивите по присъдата срещу Кържев, произнесена на 18 май 2011 г., са обявени след законния едномесечен срок – на 19 март 2012 г., след като подсъдимият пуска писмено оплакване до ВСС от забавянето)

И какво е дало увереност на съдебния състав да приеме на доверие разказа на Петьо Петров за това, че е е натискан от началника си по конкретното дело, а да не даде вяра на показанията на свидетелите прокурори, някои от които междувременно са били повишени в длъжност и за които не са известни съмнения в репутацията им, сходни с тези на репутацията на Петров?

Факт е, че след Градския съд още две съдебни инстанции постановяват осъдителна присъда за Кържев на базата главно на свидетелските показания, дадени от Петров и Тодоров.

В резултат – дългогодишният районен прокурор на София е единственият осъден ръководител на държавното обвинение до момента. Обстоятелството, че е обвинен за това, с което години наред е било свързвано името му в прокуратурата – злоупотреба с власт и натиск над подчинен, е доказателство, че в системата на прокуратурата вирее сериозен проблем. Макар обвинителите да са длъжни да се водят в работата си от закона, вътрешното си убеждение и писмените разпореждания на горестоящите прокурори, делото „Кържев” показва, че съществуват форми на натиск и ръководителите в прокуратурата имат силна неформална власт да влияят без да оставят следи в преписките. Нещо повече – въпреки обещанията на Борис Велчев, че няма да толерира такава политика на управление, мандатът му изясни, че явлението е трудно изкоренимо. Въпреки важността на обвинението за реформата на прокуратурата, условната присъда за „режимите” на Татарчев и Филчев трудно може да се приеме за тържество на справедливостта. Не е преувеличено, че осъдителната присъда е за мандатите на първите двама главни прокурора, защото е за упражняване на въздействие от ръководител на прокуратура върху редови прокурори, което години наред е оставало незабелязано. Но особеностите на свидетелите оставиха чувство за несигурност – дали Кържев не е осъден, защото срещу него са използвани същите методи, за които е обвинението му? Дали свидетелите и съдът са били независими от началниците си, за които трофеят – осъден районен прокурор на София, е ценна точка, или пък от страха от наказание или наказателно преследване? Защото присъдата на Кържев е вярна, само ако свидетелите Петров и Тодоров са казали истината. А свидетелят Петров, както видяхме, има интересна съдба на “професионален свидетел” по важни за прокуратурата дела срещу магистрати, при които останаха съмнения за провокация (Св. Петров е свидетел и по делото срещу столичния следовател Вл. Цанков) в мандата на третия главен прокурор Велчев.

Ако години наред Кържев се свързваше в средите на прокуратурата със съмнения за натиск върху редови прокурори за лични цели , то Петров сега се свързва със съмненията за това как магистрат се поставя в услуха на началниците си, ако самият той може да бъде “заловен” за нещо нередно.

Всичко това остави съмнение, че и третият главен прокурор се е възползвал от същите човешки и системни слабости и недостатъци, които в началото на мандата си обеща, че ще преследва.

 Текст: Галина Гиргинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври

Вашият коментар