Как медиите дадоха своята благословия за избора на Цацаров

05-01-2013; категория: Данните говорят; автор: polina.paunova;

“Чувала съм за сплашване на журналисти, което води до автоцензура”. Това обясни в интервю за Vagabond американският посланик у нас Марси Рийс, която твърди, че темата за медиите у нас е от съществено значение за демократичното развитие на институциите.

В този текст ще стане дума за недемократичното развитие на институциите и за липсата на инстинкт у медиите. Не, тук не говорим за автоцензура, каквато в много от родните медии има, а за липсата на рефлекс, заменен със сервилно отношение, и нелепо очакване на празниците. Става въпрос за отразяването на избора на Сотир Цацаров за главен прокурор и светкавичния указ на президента за назначаването му. Става въпрос за две информационни събития, които, искат или не, медиите не могат да на отразят, защото гражданите вече са добре научени – изборът се дава по националната обществена телевизия, а над главния прокурор бил само Господ. Тъкмо затова проследяването на поведението на медиите е показателно за състоянието на минималните журналистически стандарти. Защото предварителното (не)представяне на кандидатите и особено на известния фаворит на изпълнителната власт в медиите още преди избора на този ВСС допуска различни интерпретации за автоцензурата, цензурата или редакционната политика на всяко издание. При всички положения обаче е по-сложен въпрос за състоянието на разследващата или аналитичната журналистика. Затова се заехме с простия – не как се търси истината за това какви са кандидатите, а как се разказва как е избран главният прокурор на България.

Очаквано и напълно закономерно (закономерно за стила на президентстване на Плевнелиев) той не постъпи с любимеца на Борисов и Цветан Цветанов – Цацаров, така както сурово наказа Венета Марковска за съмненията относно чистата й репутация. В случая с главния обвинител държавният глава безропотно парафира указа в последния работен ден, като новината бе оповестена „случайно“ дори след приключването му и с този акт, точно преди Коледа, държавата потъна в празнична нега.

Реакция на медиите почти липсваше. Критични текстове, въпреки поредицата от съмнения, в масовите вестници не се появиха. Изключение направиха “Сега” „Капитал Дейли“, Mediapool, сайтът “Бивол” и сайтовете Дневник и Капитал – частично, както и електронните издания e-vestnik, Гласове, Правен свят и Webcafe. Изданията отразяваха информационната страна на казуса, а e-vestnik и Webcafe публикуваха и поредица коментарни текстове по темата.  В останалите медии темата бе отразена или вяло и някак по инерция, или с благосклонен оттенък, говорещ на читателя, че издателят е „дал благословията си“ за избора.

Известните с доброто си отношение към всяка власт вестниците „Монитор“ и „Стандарт“ недвусмислено показват „радостта“ си от избора на Цацаров за главен обвинител. “При пълна прозрачност на избора Сотир Цацаров е новият главен прокурор. Осемнайсет от ВСС гласуваха “за”, обявява МОНИТОР. След кратко обяснение на избора, в което, разбира се, няма нито дума за съмненията, че вотът е продукт на политически натиск върху членовете на ВСС или за припряното прекратяване на процедурата от страна на правосъдния министър Ковачева, която не подложи на гласуване другите кандидати, изданието се спира на вижданията на кандидатите за прокуратурата.

Кой знае защо Борислав Сарафов и Галина Тонева не са представени чрез концепциите си, а чрез пресилено пикантни фрази за имотното и финансовото им състояние.

„Номинираните трябваше да дават отчет и за имотите на роднините си и кога са били придобити. Така например Борислав Сарафов трябваше да отговори с какви средства майка му си е купила апартамент в Испания, а самият той е придобил 3 жилища в София. „Майка ми отдавна живее и работи в Испания като инженер химик. Апартаментът е купен и със семейни средства, тъй като баща ми над 15 години е работил в Москва”, заяви Сарафов и допълни, че трите апартамента в „Люлин” не го правели богат. Тонева пък заяви: „Живеем относително скромно с моя съпруг, не пътуваме до екзотични дестинации, нямаме луксозни мебели и не купуваме скъпи бижута”.

„Ако бъда избран за главен прокурор, предвиждам пълна инвентаризация на всички вътрешни актове във Върховната касационна прокуратура и оттук нататък те да се приемат след предварително обсъждане”, съобщи при представянето на концепцията си избраният по-късно за обвинител №1 Сотир Цацаров“, обобщава изданието. В текста ясно се вижда противопостването на въпроси и съмнения за другите двама кандидати и визионерски цитати от страна на избрания обвинител. Избран „при пълна прозрачност“, както отбелязва изданието.

В дописката не фигурира част за сделката, която съпругата на Цацаров е сключила на симулативна цена. Нито се повдига въпросът дали главният прокурор е масон.

„Цацаров главен прокурор от раз“, съобщава от своя страна вестник „Стандарт“. След обявяването на гласувалите в началото на текста, ежедневникът обяснява: „Според новите правила на ВСС той пръв от кандидатите бе подложен на гласуване. След като събра повече от нужните 17 гласа, останалите двама претенденти – Галина Тонева и Борислав Сарафов въобще не стигнаха до вот. За първи път изборът бе електронен и отне на кадровиците само 30 секунди. По процедура ВСС трябва да предложи на президента да назначи избрания кандидат“.

Макар и загатната, темата за съмненията около тайната на вота при електронното гласуване изобщо не е засегната. Очаквано, както в Монитор не са описани и съмненията за политически натиск върху гласувалите за различен от „своя“ кандидат членове на ВСС. Припомням – някои от членовете на Съдебния съвет, макар да се бяха подписали под внасянето на номинациите на Сарафов и Тонева, не подкрепиха фаворитите си, а любимецът на Цветанов и Борисов – пловдивски съдия, определян от тях като „стабилен“.

В „Стандарт“ по модел на колегите си от „Нова българска медийна група“ се спират на имотните обяснения, дадени от конкурентите на Цацаров. Имотната сделка на съпругата му липсва. Присъства, обаче признанието за награждаване с оръжие от бившия правосъден министър Георги Петканов.

След плахи съмнения за „наказателния“ уклон на съдията, изданието завършва с патетичен извод: „Цацаров е известен сред магистратите не само като доказан професионалист, но и като оправен администратор, който има поглед върху звеното, което управлява“.

Изключение от общата картина не прави и ежедневникът „Труд“, чието заглавие е категорично и лаконично: „Сотир Цацаров е новият главен прокурор“. Поне на пръв поглед изданието не съобщава за всички условности и неясноти около самото изслушване и провеждане на процедурата по гласуване на ръба на закона.

Намек за това в текста все пак съществува: „ВСС дори не гласува за конкурентите му  зам. главният прокурор Галина Тонева и началникът на апелативното спецобвинение Борислав Сарафов. Кандидатурата на Цацаров беше първата, за която кадровиците дадоха вота си, и незабавно получи нужното мнозинство от поне 17 гласа и един отгоре“.

Изданието цитира думите на доскорошния председател на окръжния съд в Пловдив: „Не е допустимо участието на магистрат във всякаква форма на организация, която създава зависимости и би могла да повлияе върху вземането на решенията“. Ежедневникът обаче не обяснява контекста на изказването и съмненията относно истинността на думите, с оглед на публикации в сайта “Бивол“, в които се твърди, че новият главен обвинител е масон.

„С 18 гласа „за”, три гласа „против” и трима „въздържали се” за главен прокурор беше избран Сотир Цацаров съгласно правилата“ , обобщава интернет-изданието на вестник „24 часа“, в текст „Сотир Цацаров е новият главен прокурор“.

В публикацията липсват всички съмнения по модел на останалите печатни издания.

Любопитен обаче е очеркът за новият обвинител, който излиза на 24 декември в хартиения вариант на медията. „Над него вече е само Господ. Той обаче не се смята за богоизбран. За 20 г. Сотир Цацаров извървя пътя от редови районен съдия в Асеновград до главен прокурор. Трамплинът, който го изстреля до върха е Пловдивският окръжен съд“, са встъпителните думи на текста „Сотир Цацаров прави макети на изтребители в свободното си време“.

“Завиждам на прокурорите, че ще имат такъв началник”, не пести суперлативи съдия Галя Георгиева от Пловдивския апелативен съд и член на ВСС. Тя е убедена, че Цацаров ще сложи ред в прокуратурата и за кратко време тя ще заработи като Пловдивския окръжен съд“, се обяснява още в текста, в който липсват осъдителните присъди на съда в Страсбург по дела, решавани именно от пловдивския съд… Вместо това авторът прави невидим паралел – внушение между новия главен прокурор и народняшкото амплоа на премиера: “Патент” на Цацаров е след прочитане на решението да го разясни на достъпен език за осъдения“. Има и друг загадъчно интересен момент. Обсъжда се и дори се опровергава мълва, за която дума не е станало по време на заседанието за избор, нито дори преди това. Споменава се съмнение, че кариерата на Цацаров е започнала устремно в Асеновград заради унищожено бракоразводно дело на бившия президент Стоянов и заличаването му в книгите на съда. Прави се уточнението, че магистрати са отрекли категорично тази информация и остава да виси във въздуха неяснотата защо публикацията изважда на бял свят това.

Изключение от общия тон на възхвала и преклонение, измежду печатните медии правят „Сега“, „Преса“ и „Капитал дейли”. В предпразничния брой на вестник “Капитал уикли” фигурира само кратък информационен текст по темата за избора на главен прокурор. В сайта на “Капитал” обаче има два текста за по-важните съмнителни моменти:
“Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор” и
“Мисия “Цацаров”"  който завършва с “На ред е президентът”, като явно се прави аналогия със случая “Марковска”.

“Избраха го – фаворитът на ГЕРБ Сотир Цацаров е новият главен прокурор”, пише „Капитал дейли“ . “Предрешена публичност” – това според вестника “е най-краткото описание на продължилото над десет часа изслушване на тримата кандидати. Всякакви конкретни въпроси относно публично изнесените съмнения бяха туширани, а дръзналият да ги представи член на ВСС Калин Калпакчиев беше остро критикуван от колегите си,” отбелязва изданието.

“На финала Калпакчиев обобщи, че Съветът не е изяснил сигналите срещу Цацаров по делото, с което държавата изгуби Пловдивския панаир, по иска на Мирослава Тодорова срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за клевета, за масовото подслушване и за изгубените дела в Страсбург заради Пловдивския съдебен район”, пише СЕГА. Вестникът е на мнение, че Цацаров не е успял да обясни “убедително” сигналите за нарушения.

Смущаващ момент в отразяването на избора е отсъствието на обобщението на съдия Калпакчиев от издания като “Труд” и “24 часа”.  Така проблемите, които той засегна, останаха публикувани само в “Дневник”, “Сега” и “Медиапул”.

ПРЕСА акцентира върху признанието на Цацаров: “Четох делото “Тодорова срещу Цветанов” преди съдията”. “Откровението смая публиката. Защото делото за клевета срещу вътрешния министър се гледаше от районния съд в Пловдив, а не от окръжния, чийто председател е кандидатът за главен прокурор, и не му е било работа изобщо да го чете. Още повече на фона на похвалите, получени от Цацаров от страна на Цветан Цветанов”, пише ПРЕСА.

Указът

Ден по-късно – веднага след като държавният глава Росен Плевнелиев подписа мълниеносно указа за назначаването на първия обвинител, медиите реагираха по-вяло от самия избор. Вместо паралели между „героичната“ поза, която президентът зае, „спасявайки“ Конституционния съд от Венета Марковска и подчинението, с което парафира указа, в медиите се появиха информационни текстове, без оценка или бекграунд за редицата съмнения относно репутацията на новоизбрания главен прокурор.

След като “Труд” отбеляза, че “назначението е в ръцете на президента”, в деня на подписването на указа изданието публикува кратък информационен текст, че държавният глава е одобрил с подписа си избора на Цацаров. Същият е  подходът на вестник 24 часа. Сходно отразяване се наблюдава и на интернет-страницата на вестник “Стандарт”.

В текста е припомнена фразата на избрания за главен прокурор при гласуването. Няма бекграунд за реакцията на президента по казуса „Марковска“, нито напомняне за съмненителните моменти от биографията на Цацаров. Нито се обсъжда прибързаността на указа, липсата на обяснение на президента за това, което налага новината да бъде съобщена по тъмно преди празниците или пък на коментар за негативните реакции на две парламентарни сили, които изразяват съмнения за противоконстутиционност на избора, и на Европейската комисия.

Във вестник „Преса“ на темата е отделено значително по-голямо внимание. В изданието, освен информационния повод – указа на Плевнелиев е описана и негативната реакция на ЕК по случая, опозиционните гледни точки и реакцията на БХК.

Точно обратният прийом са избрали журналистите от вестник „Монитор“. Изданието избира за заглавие „Сотир Цацаров влиза с идеи за реформи“. Назначаването му от Плевнелиев е в надзаглавие, а целият текст звучи като възхвала на избора. Лийда на текста не е новинарски. Той гласи следното:  „Пловдивски магистрати твърдят, че той е добър администратор. Че успява да организира работата и не се страхува да носи отговорност за решенията и действията си. А това е много важно в дейността на главния прокурор, който по конституция осъществява надзор за законност и ръководи методически всички прокурори в страната.

Става въпрос за председателя на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, който в четвъртък бе избран от Висшия съдебен съвет за обвинител № 1. Кадровиците на съдебната власт предложиха на президента Росен Плевнелиев да издаде указ за назначаването му за главен прокурор, и вчера той го подписа“.

Изключенията

Обичайните коментарни форми в повечето медии по случая така и не се появиха. Изключения направиха три критични текста – в Дневник, Дойче Веле и Сега. Вестник „Сега“, „Медиапул“, а по-късно и сайтът Капитал пък препечатаха цялото критично изказване на съдия Калин Калпакчиев пред ВСС преди избора, което той публикува ден по късно в блога си.

Ден след президентския указ в интернет изданието „Дневник“ бе отпечатан коментар от Петя Владимирова със заглавие „Изборът на главен прокурор: Бий смутителя, пази статуквото“. В текста си Владимирова припомня, че над избора на Цацаров винаги ще тегне сянката на съмнението за задкулисна властова игра. „Така дори да си представим, че избраният Сотир Цацаров съчетава всички най-високи нравствени качества и професионализъм, над избора му винаги ще тежи сянката от порочната процедура и от там съмненията за бъдещи зависимости.
А смутителите на спокойствието трябва да бъдат неутрализирани. Изборът на главен прокурор стана част от опазването на статуквото. Указът е издаден, Сотир Цацаров вече е главен прокурор. Все си мисля, че отстояваната с орезиляващ за ВСС инат процедура е знакът за мрачното задкулисие, в което е написан сценарият. Сценарий, чийто финал изненадващо и без мотиви сложи президентът (той можеше да върне избора в изходна точка именно заради процедурата, а не заради избрания кандидат). И вече ще му е доста трудно да убеждава, че се бори за реформиране на правосъдието. Фронтът е отдавна очертан – или смутителите, или статуквото.“, пише Владимирова.

В коментар за Дойче Веле журналистът Еми Барух публикува текст „Схемата Цацаров“. „Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. При това го избраха от раз! ВСС свърши това, което му беше поръчано. Сега на ход е президентът“, пише Еми Барух в коментара си.

“Снизходителни към модела „Марковска”, пропускливи към случая „Гугушева”, те (ВСС, бел.ред.) подредиха схемата „Цацаров” без да се притесняват, че Брюксел е “много близо” до взимането на решение за извънреден доклад по механизма за сътрудничество и оценка“, допълва тя.

“Изборът на главен прокурор показа, че ГЕРБ може и да се раздели с властта, но грозната им философия ще остане – законите не са задължителни за всички, моралът е от второстепенно значение, целта винаги оправдава средствата, а справедливостта е относително понятие“, пише пък във вестник „Сега“ Светлана Георгиева в текст „По вратовете им ще се равняваме“.

“Цацаров не е новина, откакто се разбра, че не отказва подслушване, поискано от политическите му почитатели, и че често съдебният му район е споменаван в Страсбург. Цацаров не е новина и откакто стана ясно, че срещу него има толкова много сигнали, на които не може да даде смислено обяснение, че  напълно се вписва в характеристиките на кръга, който го лансира. Нима някой се е съмнявал, че председателят на Пловдивския окръжен съд е чел делото, което бившият председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заведе за клевета срещу вътрешния министър? Има ли съмнения, че след като първата инстанция оневини Цветанов, втората – Пловдивският окръжен съд, ще се произнесе по друг начин? Новината изобщо не е Цацаров. Новината не е и гласуването на Висшия съдебен съвет (ВСС), който показа продажната си природа още при първото сериозно изпитание“, пише още тя.

Непосредствено след гласуването на ВСС и избирането на председателя на Пловдивския окръжен съд за главен прокурор в сайта Редута отново беше публикуван текст на Любослава Русева „Решаващият фактор“ с уточнението: Текстът, който ще прочетете, е написан преди повече от месец. Много преди това управляващите не оставиха никакво съмнение кой е фаворитът им, а ВСС промени правилата за избор, въпреки предупрежденията на Европейската комисия.

Въпреки, че не изпълни превантивната си функция, текстът остави следните въпроси:
„Но в казуса с избора на главен прокурор има и още нещо, което заслужава внимание:
1.От това кой ще води прокуратурата през следващите седем години зависи дали от настоящите управляващи ще бъде търсена отговорност за техни действия или бездействия. Досегашната практика показва, че спокойствието им е гарантирано, а дори и да се появят подобни опити, те ще се провалят преди всичко заради грешки в досъдебното производство и нескопосно обвинение (последният красноречив пример е оневиняването на „абсолютния престъпник” Николай Цонев заради издишащи отвсякъде „доказателства”).

2. Прокуратурата, да повторим, освен „закрилник” на бившите си покровители, понякога служи и като средство за натиск. В оставащите месеци до изборите, ако на кормилото й застане „разбран” човек, тя може да бъде употребена в добре разработени схеми спрямо политически опоненти или непослушни фактори в бизнеса. Казвам добре разработени, защото бившият главен обвинител Борис Велчев ги описа надлежно в книгата си “Проблеми на наказателната политика в република България“: “За съжаление, познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност…Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез “услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване…Привличането към наказателна отговорност може да бъде контролирано… Дори делото да бъде прекратено, това няма да промени факта, че с неговото начало е започнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес“.

Тези думи са ужасяващи, а още по-ужасяващ е фактът, че Борис Велчев сподели мислите си през 2012 г. Те, с други думи, са валидни към днешна дата – в годината, която ще приключи с избора на негов наследник, и която предшества ключова година на парламентарни избори.

Най-ужасяващото обаче е, че никой не опроверга нито него, нито националния омбудсман Константин Пенчев, който направи публично още едно смразяващо признание: важните постове в съдебната власт винаги са решавани задкулисно от юридически кръгове с възможности за влияние и контакти с икономически и политически силните лобита. Винаги…

Дали и Цацаров е получил тяхното одобрение, как мислите?“

От прегледа на новинарските текстове се откроява един много важен въпрос. Имат ли определени медии любимци не само в политическата, но и в съдебната власт? Дали не става въпрос за една и съща любов всъщност? Или проявата на благосклонност е производна на издателската любов към властта? Ако се разделим със свенливостта и софистицирания изказ, пък веднага изскача и друго питане: Имат ли определени медии изгода от един или друг главен прокурор и каква услуга може да им направи той, освен НЕповдигане на обвинения? Или става въпрос за превантивен страх от саморазправа?

Във форума на сайта Дневник под публикация за новогодишния гаф в президентската реч един читател, опитвайки се да търси отговорността на медиите за липсата на йерархия по важност на темите, е написал: “И така, керванът си върви, кучетата не лаят, а се нареждат при добитъка”.

Огорчението на читателя без съмнение не е безпочвено, но въпросът с нареждането до добитъка не е окончателно решен. Всички присъстващи журналисти на заседанието за избора на ВСС, независимо дали работят в издание с цензура или със сгрешена журналистическа самоидентификация, помнят искреното си възмущение, граничещо с презрение. Техните реакции за честта на професията са оставили следа в публикацията на сайта Днес. Бг – “Пирова ли е победата, господин главен прокурор?”

Текст: Полина Паунова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев

Вашият коментар