Висшият съдебен съвет пожали Галя Гугушева

Етичната комисия към Висшия съдебен съвет няма да образува дисциплинарно производство срещу бившия кандидат за конституционен съдия и зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура, Галя Гугушева. Това са решили 9 от членовете на комисията, след като са изслушали доклада на работната група, натоварена със задачата да извърши проверка на работата на Гугушева и имотното състояние на семейството й. За решението съобщи в понеделник председателят на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров. Какво точно съдържа докладът на работната група остава неясно, тъй като той не бе публикуван в сайта на ВСС, нито пък бе цитиран от Тодоров пред медиите.

Според председателя на Етичната комисия след продължителен дебат мнозинството от членовете й решили, че към настоящия момент липсват категорични данни и доказателства зам.-шефката на Апелативната специализирана прокуратура да е извършила дисциплинарно нарушение. Работната група, която е изяснявала фактите около Гугушева, е проверила професионалната й дейност в Софийската окръжна прокуратурата, където тя е работила преди да заеме настоящия си пост. От ДАНС пък са предоставили на членовете на съвета информация от проверка, извършена на случаен принцип и касаеща работата на адвокатското дружество на сина й – Стефан Гугушев, но не и на фирмата “Лигъл партнърс”, от която майка му е теглила значителни суми под формата на кредити.

На практика Тодоров призна, че в хода на проучването не са постъпили нови данни, а тримата членове на Етичната комисия са работили по вече известните и на членовете на съвета, и на медиите. Затова и не стана ясно кое точно наложи отлагането на решението по казуса два пъти в края на миналата година. По думите му не е открита никаква връзка между пряката прокурорска работа на Гугушева и финансовите средства, които през това време синът й е придобил.

В същото време Инспектратът на Върховната касационна прокуратура, НАП и Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси продължават проверките за данъчни престъпления и пране на пари по казуса “Гугушева”. Затова Ясен Тодоров обясни, че ако резултатите от тях покажат някаква нередност или данни за извършено престъпление, няма пречка Етичната комисия към ВСС да се самосезира. Единственото обяснение защо комисията не е изчакала да приключат проверките в НАП и прокуратурата и сега обсъжда въпроса за дисциплинарното наказание на прокурор Гугушева бе, че те биха могли да се проточат дълго във времето.

Освен липсата на време, Тодоров подчерта и друга липса- на правомощия. Според него подопечната му комисия имала твърде ограничени възможности за действие.

По думите му оглавяваната от него комисия трябвало да бъде достатъчно убедителна в решенията си и членовете й си давали ясна сметка как конкретното им становище ще се възприеме в обществото. “Най-лесно е да се плъзнем в плоскостта на общественото мнение. Да станем симпатични”, посочи той. Но, по думите му, комисията трябвало да мисли в перспектива и да “гони” налагане на дисциплинарни наказания от ВСС (бел. ред. а не само образуването на дисциплинарни производства), както и потвърждаването им от Върховния административен съд.

Самият Тодоров обаче е гласувал единствен от комисията “против” (бел. ред. срещу решението да не се образува дисциплинарно производство, седем от членовете са гласували “за” и един – “въздържал се”), заради разминаванията между изказванията на прокурорката пред медиите – веднъж твърдяла, че “Лигъл партнърс” е семейна фирма, а после – че не е запозната с дейността й, както и объркванията относно заемите и даренията, които членовете на семейство са си раздавали помежду си.

Шефът на Етичната комисия обясни, че според него скандалът “Гугушева” ще изиграе превантивна функция за тези, които искат да заемат високи държавни постове. Веднага след това той уточни: “Да внимават какво казват”.

Мнението на Ясен Тодоров е меко казано странно, тъй като етичният проблем в случая не е, че Гугушева не е внимавала какво говори, а че невниманието й е станало широко достояние. И то толкова широко, че стана причина тя да се оттегли от процедурата за конституционен съдия поради общественото недоволство. Според юристи само това е достатъчно, за да се приеме, че поведението й е нанесло вреда на авторитета на правосъдието, тъй като обърканите й и непоследователни обяснения за финансовите операции на семейството й звучат неправдоподобно и събуждат недоверие дори и у най-добронамерения страничен наблюдател. Според Етичните правила на българските магистрати, за чието съблюдаване комисията на Тодоров следи, поведението на прокурор Гугушева не просто не трябва да е нередно, но и да не изглежда такова.

До вчерашната констатация, че няма данни за дисциплинарно нарушение, включително и етично, се стигна, след като Галя Гугушева бе номинирана от СДС за конституционен съдия, което бе предшествано от пълното фиаско, което претърпя кандидатурата на Венета Марковска.

След публикации в медиите относно странните финансови взаимоотношения между прокурорката и „семейната фирма” тя оттегли кандидатурата си, а прокуратурата започна проверка заради съмнения за пране на пари. Началникът на Апелативната специализирана прокуратура пък внесе предложение във ВСС Гугушева да бъде понижена от поста зам.-шеф на АСпП до редови прокурор в там. Така и не стана ясно по какви критерии предишният състав на ВСС е оценявал работата и личността й. Самият Сарафов обясни, че тогава не е правил финансово разузнаване на колежката си.

Съмненията възникнаха след като от публикации в „Медиапул” стана ясно, че Гугушева е теглила заем от “семейната инвестиционна компания” “Лигъл партнърс” ЕООД, за да закупи апартаменти за двамата си синове – един, от които е в управата на дружеството. Въпросната фирма първоначално е била собственост на майка на Гугушева – Тотка Ахчийска, като тогава капитала на дружеството е бил 5000 лв. По-късно фирмата е продадена на по-големия син на прокурорката – Стефан Гугушев, който успява да увеличи капитала до 1.99 млн. лв. След това Ахчийска отново я придобива, купувайки я от внука си с пари, голяма част, от които той й дава като дарение.

Междувременно семейната фирма отпуска кредит на Галя Гугушева, който по нейни обяснения е използван за да помогне на синовете си “да си стъпят на краката”. След това по-големият син на прокурорката Стефан дарява на майка си 95 000 евро, с който тя връща заема към собствената му фирма. Казусът предизвика внимание и заради факта, че Гугушева е пропуснала да попълни в декларацията си за конфликт на интереси, че синът й е адвокат.

Въпросът за това каква е отговорността на магистратите за техните роднини взриви съдебната система през 2010 година, когато избухна скандалът „Приморско”. Тогава се оказа, че близки роднини (дъщери, син и майка) на прокурор и висши съдии са се сдобили с право на строеж върху апетитни имоти в Приморско като крайно нуждаещи се. Така възрастната майка (бел ред. 80-годишна) на съдията от ВАС Андрей Икономов, например, бе успяла да се регистрира по местожителство в морската община и да получи терен като крайно нуждаеща се. Подобен бе казусът и с дъщерята на съдията от ВАС Николай Урумов – Деница, по това време студентка, а в последствие младши-съдия. Тогава ВСС наказа магистратите заради уронване на престижа на съдебната власт, НО по-късно наказанията на всички тях бяха отменени от ВАС. До отмяна на санкциите на ВСС се стигна, тъй като съдът прие, че дисциплинарно привлечените магистрати са наказани заради чуждо поведение, а не заради тяхното собствено. Проблемът беше, че ВСС не разгледа всичките случаи като части от единна схема за толериране на магистратите чрез техните роднини от общинските власти на Приморско.

Досега се смяташе, че скандалът “Приморско” е изяснил без съмнение поне това, че магистратът винаги трябва да носи отговорнотт за впечатлението, което е оставил у гражданите, включително и чрез лицата, с които се свързва според нормалните и обичайните човешки представи. В този смисъл са и международните етични правила на съдиите, според които семейството на съдията, за чието благоприличие той също отговаря, включва: “съпруг, син, дъщеря, зет, снаха и всеки друг близък роднина или лице, което е спътник или служител на съдията и живее в домакинството на последния”. В точка 4.2 от тях пък е записано, че «като обект на постоянен публичен контрол съдията е длъжен да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на съдийската длъжност; трябва да си наложи лични ограничения, които могат да се сторят тежки на обикновения гражданин, и следва да направи това свободно и по своя воля.»

Сега обаче от решението на Етичната комисията излиза, че Гугушева не е уронила престижа на правосъдието нито с поредицата сделки между членовете на семейството й, които събудиха подозрения за пране на пари, нито с изказванията й в процедурата за избор на конституционен съдия, които не убедиха никого, че бизнесът на сина и майка й, даренията и кредитите, “завъртяни” чрез семейната инвестиционна компания, са напълно чисти или пък че тя не е била наясно с тях.

Текст: Галина Гиргинова