Акция С.А.П.А.Р.Д. щурмува ОЛАФ

Сагата по делото САПАРД получи своето ново развитие в понеделник. Само в рамките на няколко часа от държавното обвинение официално обявиха две съществени събития – че във вторник в рамките на официално посещение в Брюксел главният прокурор Сотир ще проведе официални срещи с Катрин Дей – главен секретар на Европейската комисия и с Джовани Кеслер – главен директор на ОЛАФ. В Брюксел Цацаров е заедно с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и правосъдната министърка Диана Ковачева. Малко по-късно на сайта на държавното обвинение излезе информация, че прокурорът Стойчо Ненков е бил привлечен като обвиняем за престъпление срещу правосъдието.

На пръв поглед двете събития нямат общ корен. На практика обаче те са продължение на един и същи казус, с който прокуратурата едва ли може да се гордее – аферата САПАРД и усилията за пред Европейската комисия и ОЛАФ. Процесът беше тест за способността на разследващите да се справят със злоупотребите с пари на ЕС, но събитията от последните шест години показаха, че прокуратурата и управляващите всячески се опитват да прехвърлят дефицитите на разследването вън от своята “градина” – например, като стоварят отговорността за провала си върху съда.

Разследването за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД и пране на пари стана емблематичен пример за провалено дело. Казусът възникна на българска почва през 2007 година, след като немските разследващи органи изпратиха на българската прокуратура материалите от тяхното наказателно производство, приключило с осъждането на двама германски граждани. Немците подготвяли фактури с невярно съдържание по поръчка на Марио Николов, за да може да кандидатства за евросубсидия.

Междувременно прокуратурата раздели на делото на две още в досъдебна фаза. По първото дело за източване на средства от програма САПАРД обвинения получиха Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, вече покойният Григов Главев, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. По второто дело за пране на пари прокуратата повдигна обвинения на Марио Николов, съпругата му Мариана, Людмил Стойков, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов.

При разделянето на делата прокуратурата разделя и четиримата български граждани - Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, за които германските власти са изпратили материали.  Двама от тях – Петя Хаджииванова и Радмил Петров фигурират само по производството за източването на средства, а в отделеното – за прането на пари са включени само Шаркова и Николов. Така прокуратурата напълно се лишава от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали измами с евросредства или пък заедно са изпрали парите от това. По-същественото е, че обвинението и по двете дела е за организирана престъпна група, но отделянето на четиримата обвиняеми на по двама в две дела, означава, че вече прокуратурата не иска да докаже, че българските участници в „германската схема” са действали заедно като организирана престъпна група. Това е така, тъй като според наказателния закон са необходимо минимум трима души, за да формират организирана престъпна група.

Шест години по-късно нито едно от двете съдебни производства не е стигнало до окончателна присъда. Равносметката на този етап – процесът за източването на средствата е върнат обратно на прокуратурата, а делото за пране на пари завърши с крах на втора инстанция, където Софийският апелативен съд обоснова оправдателните присъди с тежки гафове в обвинението.

Интересното в случая е, че първото дело за присвояване на средства от САПАРД попадна на първа инстанция при сегашния шеф на ВАС Георги Колев, който осъди всички подсъдими, а второинстанционния съд отмени решението му с остри критики, че в мотивите му съществуват цели пасажи, преписани от обвинителния акт и множество неверно преписани от доказателствата по делото факти. Второто дело – за пране на пари се падна на съдия Румяна Ченалова, която осъди подсъдимите, с изключение на Людмил Стойков, на между 6 и 10 години затвор. САС обаче отмени и това решение на СГС, като се мотивира с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от “общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни”. Критиките на САС обаче бяха насочени в по-голяма степен към работата на прокурор Андрей Андреев. Освен че доказателствата от Германия така и не са използвани от българската прокуратура по делото за пране на пари, съдът отбелязва, че разделянето на двете дела практически е обрекло на неуспех обвинението. В мотивите на САС се сочат пропуски и ленивост на разследването, липса на доказателства, липса на повдигнати обвинения, за които обаче са събирани доказателства. Накратко делото е опорочено от прокуратурата. Това обаче не попречи на ВСС да повиши прокурор Андреев и да го изпрати в редиците на Специализираната прокуратурата, която е натоварена с очаквания, че ще пребори организираната престъпност.

В края на миналата година обществото научава и за нова порция неразбории по делото. На 21 ноември изпълняващият длъжността обвинител номер 1 Бойко Найденов свика пресконференция, на която оповести, че колегата му от Софийската апелативна прокуратура Стойчо Ненков на своя глава е изтеглил частично протеста срещу оправдателната присъда на Людмил Стойков и Марио Николов от Върховния касационен съд. Тогава Найденов каза, че действията на Ненков са неправомерни, тъй като той е действал въпреки убежденията на екипа прокурори, който работи по делото, че оправдателните присъди трябва да бъдат протестирани. В своя защита Ненков обяви, че е действал в съответствие с вътрешното си убеждение, тъй като делото е било провалено още в началния етап, когато е разделено.

Всичко това се случи в разгара на процедурата за избор на главен прокурор, в която участваше и зам.-главният прокурор Галина Тонева, в чийто ресор влизат делата за измами с евросредства. Обявяването на „гафа” в последния ден преди крайния срок за внасяне на кандидатури за най-високия пост в държавното обвинение можеше да стане сериозен удар по репутацията на Тонева, тъй като Ненков първоначално заяви, че е съгласувал действията си с екипа. Зам.-главният прокурор и останалите прокурори от ВКП, работили по делото, обаче отрекоха това да е вярно. Моментът, избран за разобличаването на действията на обвинителя от Апелативната прокуратура, остави съмнение и за друг мотив, тъй като оттеглянето на протеста се беше случило близо 20 дена преди официалното му съобщаване пред медиите.

Но както и при привличането на Ненков като обвиняем, така и началото на наказателното производство срещу него, последвало пресконференцията на Бойко Найденов, следваха ритъма на срещите с представителите на ОЛАФ. Сътресението по делото за пране на пари, получени от програма САПАРД, бе оповестено в седмицата непосредствено преди поредната мисия на ОЛАФ в България.

В същото време на вниманието на обществото бе спестена информацията, че именно Бойко Найденов е бил част от екипа прокурори във ВКП, които са контролирали и наблюдавали досъдебната фаза на процеса. Според  източници на „Съдебни репортажи” Найденов е участвал в срещите между българските и немските разследващи органи, които са били ангажирани с разплитането на схемата САПАРД още в самото начало на досъдебното производство. В това число, по делото има писмени доказателства, че Найденов е указвал да се извършат част от действията по разследването. Затова и зам.-главният прокурор би трябвало да бъде не само напълно наясно какви са пропуските и гафовете по делото заради които Софийският апелативен съд оправдава всички подсъдими, но и да е отговорен за тях.

След равносметката дотук – първото дело за източването бе върнато на прокуратурата в досъдебното производство, а второто дело за прането на парите завърши с оправдателни присъди на САС, влязла в сила за двама от шестимата подсъдими, държавното обвинение предприе сложни еквилибристики.

През ноември Бойко Найденов обяви, че прокуратурата ще оттегли и останалата част от протеста срещу присъдите на останалите четирима подсъдими по делото и ще поиска от ВКС възобновяване на делото в първа инстанция, а после от СГС ще иска връщане на делото в досъдебното производство заради съществени процесуални нарушения. Идеята на прокуратурата е първото дело да стои и да “чака” в досъдебна фаза второто, за да бъдат обединени в едно. Разбира се, няма как да не възникне въпросът защо прокуратурата е сигурна, че първо ВКС, а после и СГС ще се съобрази с претенциите й и ще й даде втори шанс да поправи грешките, които сама е допуснала. Тази увереност, казват юристи, не е постижима за никоя страна в процеса, ако е равнопоставена с останалите и съдът е независим.

Всичко дотук показва, че прокуратурата действа в условията на погасяване на щетите при криза, затова станахме свидетели на поредния такъв епизод. Според официалното съобщение на СГП апелативният прокурор Стойчо Ненков е привлечен като обвиняем за престъпление срещу правосъдието. „Той е обвинен, за това че на 11 октомври 2012 г., в гр. София, като орган на власт – прокурор в Апелативната прокуратура – София, е осуетил наказателното преследване срещу Марио  Николов и Людмил   Стойков – подсъдими по дело на Софийския апелативен съд. Това е направил като е депозирал допълнително писмено изложение към касационен протест, изготвен и внесен от друг прокурор. С допълнителното изложение обвиняемият Ненков оттеглил подадения протест. Спрямо Николов и Стойков, с цел да ги избави от наказание, което им се следва по закон – престъпление по чл. 288, алт. 2-ра от НК”, съобщават от държавното обвинение. Спрямо Ненков е взема мярка за неотклонение „парична гаранция “,  в размер на 5000 лв.

Неясно е как Ненков е извършил престъпление с цел да избави от наказание Николов и Стойков, при положение, че и двамата са оправдани от Софийския апелативен съд. Още повече, че според юристи, така повдигнатото обвинение на апелативния прокурор е твърде трудно доказуемо, защото всеки обвинител, на когото е разпределено делото, се ръководи от вътрешното си убеждение за оценката на доказателствата и има право по НПК да оттегли протест. В случая Ненков твърди, че е направил това, защото е бил съгласен с мотивите към оправдателните присъди на САС. Многократно се е случвало прокурори да не протестират оправдателни присъди, ако са съгласни с доводите на съда, за да не се правят нови ненужни разноски от бюджета на съдебната власт, за да не стават вредите за подсъдимите по-големи от продължаването на процеса и за да не се плащат впоследствие по-големи обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Още повече, че един от двамата “главни действащи герои” Людмил Стойков е оправдан на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, а в досъдебната фаза разследващият производството е направил предложение то да бъде прекратено по отношение на Стойков – заради липса на доказателства.

Съвсем отделен въпрос е защо прокурор Ненков не е оттеглил протеста срещу всички оправдани подсъдими, след като е бил съгласен с мотивите на САС, а само срещу двамата най-известни. Но факт е, че ако не започне разследване за корупционно престъпление, оттеглянето на протеста би било единствено законно упражняване на правомощие, а липсата на последователност (бел.ред. двойният подход срещу останалите подсъдими)– основание за не добра атестация за работата му. Към настоящия момент така формулираното обвинение не твърди корупционен мотив от страна на Ненков и не го разследва в тази посока.

От друга страна, юристи коментираха, че тази конструкция на обвинението създава и друг проблем – ако Ненков е изтеглил протеста заради недоказаност на обвинението поради безвъзратно неотстраними грешки в досъдебната фаза и заради това прокуратурата го подлага на наказателно преследване, то каква трябва да е съдбата на другия прокурор, който е изтеглил протеста срещу останалите четирима подсъдими по нареждане на Бойко Найденов или друг прокурор от ВКП, въпреки собственото си убеждение, а също въпреки това на горестоящите прокурори, че и четиримата са виновни и трябва да бъдат осъдени. Нещо повече – при така създалата се ситуация прокуратурата е имала и друг ход на действие – да изчака приключването на делото във ВКС срещу останалите подсъдими и едва тогава да поиска възобновяване срещу Стойков и Николов заради действията на прокурора Ненков, които са обект на разследване.

Хронологията на одисеята по делото САПАРД обаче показва, че действията на прокуратурата дотук като че имат едно единствено обяснение и то трябва да се търси в срещите на ръководството й с ЕК и ОЛАФ. Тъй като ОЛАФ се интересува от двойката Николов – Стойков, защото смята, че разследването срещу тях (бел. ред. именно германските власти са събрали доказателствата срещу Николов) показва дали има истинска воля да се гарантират европейските фондове без политически чадър. Доколкото е известно, че двамата са спонсори на БСП, Людмил Стойков – в частност на президентската кампания на Георги Първанов.

Затова и всички пожарогасителни мероприятия на прокуратурата, чийто разум и законност трудно се откриват, в последните няколко месеца по този процес, са част от мисията „да не се изложим пред чужденците”.

Текст: Галина Гиргинова