За предизвестения избор и липсата на имунитет

В медиите жребият е хвърлен. Победителят се знае. Е, разбира се – има два сценария. Естествено, става дума за избора на главен прокурор. И нека не се лъжем – ще е или стабилният съдия Цацаров, или никой. Ако до избор в четвъртък не се стигне пак е ясно – нова процедура, а след нея изгрява изпълняващият функцията Бойко Найденов, който сам каза, че винаги има концепция. В тази ситуация няма свян – да си на резервната скамейка е вид чест.

Без излишна доза патос – изборът на главен прокурор е съдбовен и исторически за страната ни. Съдбовен защото и в двата сценария, или поне тези които са най-вероятни, опираме до момента, че начело на обвинението ще застане човек пристъпвал закона – дали с овощни градини и скрити данъци (Цацаров) или с приласкаване на обвиняем да свидетелства срещу обещание за никаква или по-ниска присъда (Найденов). Исторически, тъй като от този избор ще предпостави или пълния разпад на държавността или началото на граждански имунитет и съпротивителни сили (които не крия, че биха били изненадващи по тези географски ширини).

Всъщност, изборът на главен прокурор много заприлича на избора на Венета Марковска за Конституционния съд. Е, все още не се е намесил президента, като граждански защитник, който с цената на пристъпената конституция уж запази достойнството на обществото (акцентът е на уж). Приликите, обаче са изумителни.

Нима ВСС не прилича на Искра Фидосова? Преди дни Етичната комисия към Висшия съдебен съвет излезе със становище, че всички кандидати за високия пост (Сотир Цацаров, Борислав Сарафов и Галина Тонева) имат безспорни морални качества. Вярно, че с подобни категории се борави трудно, но ситуацията изумително напомня на паметната реплика на монтанската юристка към съдия Венета Марковска – „Не се съмнявам във вашите качества“. И ВСС не се съмнява в тези на номинираните. Защото така трябва. Съмнения не успяха да повдигнат десетките журналистически текстове. Съмнения не успя да повдигне и “общата наказателна политика” на съда в Пловдив. Съмнения не повдигна и липсата на “оправдание” за провеждани оперативки между съдии, прокурори и полиция в Пловдив. Защото така трябва. Съмнения не се зародиха и след ясното признание на Цацаров, че да – съпругата му е сключила сделка с фиктивна цена. Защото така трябва. Друг е въпросът как човек, чийто морал допуска подобен алъш-вериш, има ли необходимите критерии да повдига обвинения, да преценява, да ръководи и прочие.

От друга страна пък силно съмнителни са качествата на самия съдебен съвет, който с неясни и мъгляви обяснения в разрез със здравия разум прие процедура за гласуване на главен обвинител, която на практика да позволява „разгадаване“ на вота на членовете му. Защо е толкова важно да се знае как се гласува за главен прокурор? Всъщност едно е ясно – при всички претенции и обяснения на ВСС, в крайна сметка електронното гласуване няма да тайно, тъй като може да се разбере вота на всеки един от присъствалите. И въпреки публичността на този факт ВСС затвори очи и отхвърли възможността за гласуване с бюлетини.

Подобно поведение има само една дефиниция и тя е обещание. Обещание за правилен избор. Онзи, очакваният и предизвестен, за който казваме, че е исторически и същностен.

Обещанията станаха прекалено много. От похвалите на Борисов и Цветанов към Цацаров, през „подарената“ кристално ясна процедура, даваща възможност за контрол на иначе независимия съвет, до излъскването на публичния образ на съдия Цацаров до пълен блясък със заключението на Етичната комисия за моралните качества притежавани от него.

Въпросите ни обаче са дефицитни. Защо съпругата на съдия Цацаров плаща пълния размер на данъка за овощните градини не на момента, а две години по-късно, когато започва съдебен спор с продавачката на двата парцела? Нима пловдивската нотариуска Цацарова е страдала от безсъние поради ощетеността на държавата откъм дължим налог, или просто е искала да си върне едни 120 000 лв? Защо ВСС избра за свой модел поведението на Искра Фидосова, а не започна да пита?

Какво означава съд да има обща наказателна политика? Какви са тези мистични съвещания между прокурори, съдии и полиция? Ами ако Цацаров стане главен прокуор – я само си представете “оперативка” между него, Цветанов и Георги Колев, да кажем?

На всички тези питания има отговори и те са нелицеприятни. Но да кажем най-общо, че се крият някъде в кулоарите на Дондуков 1.

Въпреки това, обаче не е за подценяване сценарият – няма избран главен прокурор. По вече изпитана обществена традиция се започва едно редуване на процедури и празни думи за обществен натиск. Тогава, се очаква да изгрее звездата на Бойко Найденов, чийто морален образ също така умело ще бъде изваян от ВСС. Това обаче няма как да се случи поради издънка при гласуването. В смисъл – Висшият съдебен съвет демонстрира със случая Марковска, че прави точно, каквото му е казано. И че го изпълнява стриктно. Ако тази процедура не доведе до избор на главен прокурор то това ще се случи, защото… така трябва.

Не е изключено в такъв случай изневиделица новият стар шеф на следствието да изгрее на хоризонта с концепцията, която винаги си има. И тогава в пространството ще потъне твърдението му, че не съобщава за кражба, защото нямало смисъл. Незабелязана ще остане и нападката към лекарското съсловие тип “Цветанов”, но даже още по-страшно. Вече не помните, нали – а, минаха едва няколко дни от прозрението на господинът изпълняващ функцията. А именно, че негови близки починали, защото не си платили.

Тогава пак ще останем безмълвни – без да попита никой – имаше ли повдигнати обвинения, а когато вие знаете, че са искани подкупи какво направихте, защо прикривате кражба?

Когато в една държава липсата на смисъл замени смисъла, липсата на морал замени морала, липсата на правила – правилата, подобни въпроси стават излишни. Те не само, че не водят до отговори, но и да бъдат зададени се подминават с мълчание.

Помните ли, че след половин година идват избори? А помните ли моделът, който ГЕРБ наложи – десетките досъдебни производства срещу бивши министри, повдигнатите безплодни обвинения, арестите с възгласи „Ти си абсолютен престъпник“? Тогава приемахме всичко това първо като ПР-акция, после като наместване на пластовете, в смисъл – на финансовите потоци и накрая го забравихме. Един удобен главен прокурор ще бъде най-добрата защита за настоящите управници от прецедента, който сами създадоха.

А едно МВР, доминирано от Цветанов, съдебна система със задкулисен кадровик Искра Фидосова и прокуратура, овладяна от магистрат със силен обвинителен уклон и спорни морални устои, може изобщо да предотврати необходимостта от избори. Сещате се за какво става въпрос, нали?

И за край няма как да не се споменем един паметен разговор между Гладстон и Дизраели. На прием Гладстон се обръща към своя опонент с думите: „Предполагам, сър, че ще умрете на бесилката или от някоя срамна болест“. Дизраели отвърнал „Всичко това ще ми бъде предопределено от решението ми да прегърна вашите принципи или вашата любовница“.

Всичко ще ни бъде предопределено, ако възприемем морала на Марковска, Цацаров, Найденов, Цветанов, Фидосова и ВСС. И ще го заслужаваме. И няма Европейска комисия, която да ни даде имуностимулант, ако нямаме имунитет. „Всичко това ще ми бъде предопределено от решението ми да прегърна вашите принципи или вашата любовница“.

Всичко ще ни бъде предопределено, ако възприемем морала на Марковска, Цацаров, Найденов, Цветанов, Фидосова и ВСС. И ще го заслужаваме. И няма Европейска комисия, която да ни даде имуностимулант, ако нямаме имунитет.

Текст: Полина Паунова