„Ангелската“ кандидатура на Бойко Найденов

13-11-2012; категория: Данните говорят; автор: polina.paunova;

На 1 ноември Висшият съдебен съвет преизбра Бойко Найденов на поста директор на Националната следствена служба. Изборът бе напълно очакван и не предвещаваше никакви изненади. Това пролича ясно и от едно изпуснато изказване от негова страна по повод издигането на втора кандидатура за поста.

Подобно на един друг избор преди седем години – този на главен прокурор, в надпреварата не се очакваше да се включи нито един друг магистрат. В последния момент обаче петима от членовете на съвета, някои от тях, сочени като опозицията във съвета, издигнаха и втори кандидат – прокурора от ВКП Евгени Диков. Неговата кандидатура бе представена с няколко думи, не от кой да е, а от единствения представител на следователите във ВСС – Румен Георгиев. Бившият зам.-шеф на следствието го описа като „ кандидатът на надеждата” и подчерта, че не може да има състезание „с един кон”.

 „Предателството” на Георгиев бе почти моментално „наказано” от Бойко Найденов, който призна: „От друга страна, самата номинация, представена от бившия мой заместник малко ме раздразни, доколкото самият Румен Георгиев аз го предлагах на два пъти да бъде освободен като заместник. Не беше коректно от негова страна. Мисля, че другите колеги имат пълно основание да застанат зад кандидатурата на господин Диков, но не и той”.

Въпреки появата на конкурент Найденов печели 18 от членовете на съвета. Това, според анализаторите, може да бъде прието като генерална репетиция за предстоящото гласуване на нов главен прокурор. Найденов никога не е крил амбициите си да оглави прокуратурата. Той бе посочван още в средата на мандата на Борис Велчев като негов наследник. Дори и след като оглави за втори път следствието, Бойко Найденов не отрече, че гледа към поста на Велчев.

 Игра на сигурно или за козата и къщата

За разлика от преди седем години обаче, сега изборът на нов главен прокурор ще е „драматичен”, по признанията на самия Бойко Найденов. Най-малко, защото за поста няма да се бори само един. Именно затова Найденов избра играта на сигурно. Осигури си директорското място в НСлС, преди да се включи в по-голямата битка. А шансовете му никак не са за подценяване. За да посочат новия ръководител на прокуратурата поне 17 от членовете на ВСС ще трябва да се консолидират около един кандидат. Гласуването за директор на следствието демонстрира, че Найденов може да бъде този кандидат.

Стратегията му бе ясно изразена ден, след като получи втори мандат. “Нещата по принцип се следват стъпка по стъпка”, каза тогава той. От друга страна съвсем не се дистанцира от идеята за евентуално участие в надпревара и за главен прокурор. “Ако в един момент преценя, че мога да се кандидатирам, разбира се, ще се кандидатирам, но към настоящия момент нито е отворено това състезание, нито са видни кандидатурите. Така че нека да изчакаме. Най-добре да се оставят нещата открити – не казвам нито да, нито не”, заяви Найденов, цитиран от БНР.

И още: “Всеки един прокурор, който е започнал да работи в тази служба и да каже, че не иска да стане главен прокурор, ви лъже”, откровен бе Бойко Найденов. За да опише ситуацията, той цитира дори и грузински тост, в който се казвало следното: “Имам пари да си купя коза, но нямам желание. Желание имам да си купя голяма къща, но пък нямам пари”.

Шансовете му да заеме мястото на Велчев бяха изпробвани няколко дни по-късно, когато съветът трябваше да назначи временно изпълняващ функцията главен прокурор. И тогава ясно пролича, че в новия ВСС има стабилно мнозинство, което е в състояние да излъчи новия главен прокурор. Въпреки аргументите на „опозицията”, че съветът би създал правен хаос, защото би нарушил Конституцията, поставяйки следовател за началник на прокурорите, Найденов беше избран за и.ф. главен прокурор и получи завидните 14 гласа. Така той едновременно застана начело и на прокуратура до избирането на титуляр за поста главен прокурор, и на следствието в рамките само на няколко дни – сигнал, че той се ползва с подкрепата на мнозинството във ВСС. Именно това мнозинство в съвета предпочете да концентрира, макар и само за няколко месеца, огромна власт в ръцете на Бойко Найденов, вместо да разпредели „задълженията”. Освен това постави в състояние на недоумение и несигурност прокурорите, които знаят, че по НПК ръководят следователите в разследването, а не обратното.

Вотът бе показателен и по друга причина – кадровиците ясно демонстрираха, че другият сочен фаворит за поста главен прокурор – Галина Тонева, която в момента е заместник, вероятно няма да успее да събере нужните гласове.

Всичко това се случи въпреки предупрежденията на члена на ВСС Румен Боев, че избирането на Найденов за и. ф. главен прокурор може да хвърли прокуратурата в яма от незаконосъобразност, тъй като директорът на следствието има статут на зам.-главен прокурор, но само по разследването и като следовател не може да ръководи методически държавното обвинение, както е записано в закона. Подобни аргументи изтъкнаха и Камен Ситнилски, Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева, Камен Иванов и Галина Карагьозова, които предупредиха, че не бива да бъде създаван правен вакуум и напрежение в прокуратурата.

Дежа вю или кой не харесва Бойко Найденов

В деня, когато Бойко Найденов получи нов кредит на доверие като ръководител на следствието, той коментира със задоволство, че е единственият директор на НСлС, който е бил преизбиран. Важно е да се отбележи обаче, че това се случва без подкрепата на следователите или поне на техния представител във ВСС. Както отбелязохме по-горе, алтернативната кандидатура на Евгени Диков бе внесена от петима членове на съвета, сред които и доскорошният зам.-шеф на следствието Румен Георгиев. Пет години по-рано, през 2007 година се разиграва съвсем идентична ситуация при конкурса за шеф на НСлС. Тогава Бойко Найденов се състезава с Бойко Рашков, за когото се твърди, че има подкрепата на управляващите– БСП. Кандидатурата на Рашков е внесена от петима членове на съвета – Анелия Мингова, Петър Стоянов, Галина Захарова, Светла Данова и Пламен Стоилов – единственият представител на следователите в кадровия орган. Бойко Найденов от своя страна е подкрепен от прокурорската квота във ВСС. Това е така и до ден днешен, Найденов може да разчита на сериозна подкрепа от прокурорите, които настояват новият им шеф да е човек от системата. Самият той нееднократно е изразявал същото мнение. За разлика от преди седем години, когато по повод избирането на Борис Велчев за главен прокурор, казва, че е хубаво обвинител номер 1 да е външен за прокуратурата човек.

 Мощен гръб

В последните месеци неведнъж в публичното пространство бе изказана тезата, че новият главен прокурор трябва да е обвинител от кариерата. Привържениците на тази идея се аргументират с факта, че така новият ръководител на прокуратурата няма да губи време да се запознава с механизмите, по които функциотира то. Още в началото на мандата си Борис Велчев също настоява наследникът му е да е прокурор, а не външен човек. В интервю пред „Капитал” той заявява, че за него мандатът му би бил успешен, ако човекът, който го наследи познава отблизо работата на прокуратурата. Именно Борис Велчев е един от най-силните поддръжници на Бойко Найденов. Кариерата на новия-стар на следствието се развива стремглаво през седемте години, в които Велчев ръководи прокуратурата. В двете последователни гласувания – за директор на следствието и и. д. главен прокурор Найденов получава подкрепата и на друг обвинител – бившият зам.-главен прокурор Михаил Кожарев.

Ако това може да се тълкува като силно прокурорско рамо, то зад благоволението на ВСС към Бойко Найденов прозира помощта на един още по-стабилен гръб – т.нар. лоби на председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Колев е сред вносителите на кандидатурата на Найденов и за двата поста, които заема в момента. Още преди изборите в интерю за вестник „Стандарт” председателят на ВАС, който се сочи за близък до вътрешния министър Цветан Цветанов, декларира безусловната си подкрепа за Бойко Найденов.

Ето какво казва той, попитан дали шефът на следствието трябва да повтори мандата си. „Да. По този въпрос отговорът ми е категоричен. Разбира се, аз съм един от колегите, които издигнаха кандидатурата на г-н Найденов, и моето мнение е, че би следвало да му се даде възможност да реализира още един мандат. Отлично знаем, че един мандат, който изкара човек, е абсолютен тест за неговите управленчески качества. Тогава най-добре може да си проличи какъв е неговият капацитет, доколко се справя с организаторската работа. В обратния вариант, все пак започва един първоначален тест. Дали ще се справи колегата, няма как да дадем ясен и категоричен отговор. Докато при един изминал мандат нещата са повече от ясни. Моята оценка е, че г-н Найденов определено се справи поне що се касае от данните, които са от изтеклия му мандат. А тук имаме съответната сигурност. Разбира се, познавам и другия колега – Евгени Диков, той също е добър професионалист. Не мога да посоча каквито и да е забележки. Няма нищо лошо да бъдат поставени в едно условие на състезание, доколкото това би дало реални резултати. Нека не забравяме, че при едно такова публично изслушване се поставят множество въпроси, преценява се виждането на всеки от кандидатите и се правят преценки. Но това е в рамките на няколко дни, а не на 5 г.”

По отношение на успеха на първия мандат на Найденов по време на дебатите се чуха и противоположни мнения. Калин Калпакчиев например отбеляза, че според него е много важно да се направи анализ на състоянието на НСлС през петте години на управление на Бойко Найденов, защото, по думите му, когато членовете на ВСС нямат тази информация, не могат да оценят обективно уменията му като ръководител. Подобна позиция изказа и Румен Боев, който смята, че ВСС не трябва да се заблуждава, че през последните две години работата на следователите е задоволителна. Боев се мотивира с факта, че прокурорите предпочитали да възлагат дела на дознателите. „Не може да има 36 обвиняеми на 80 следователи в НСлС”, отбеляза той.

Подобно нещо, очаквано, не се случи.

 Ангелогласният кандидат

Въпреки спорния въпрос затова дали мандатът на Бойко Найденов начело на следствието е бил успешен, самият той има висока оценка за себе си. Такава има и Борис Велчев за подчинения си. Това личи от изказването му време на дебатите във ВСС:  ”Никога не му е липсвал нито кураж, нито професионализъм, а и никога не сме се съмнявали в неговата почтеност”, казва бъдещият конституционен съдия по адрес на Найденов.

Часове по-късно пред журналисти директорът на НСлС ще сподели и виждането си за новия главен прокурор. Според него той трябва да бъде някакъв “ангел”. “Който и да бъде номиниран, винаги ще има лични нападки, тъй като нещата ще бъдат и политизирани, дано изберем най-добрия човек”, обобщава той.

До колко Бойко Найденов обаче отговаря на собственото си определение за това какъв трябва да е новият главен прокурор може да се спори. Безспорно е само едно – че измежду тримата фаворити (бел. авт. Сотир Цацаров, Галина Тонева), той има най-дългата прокурорска кариера. Как стартира тя?

Подобно на много други, изкачили се до върховете на магистратурата и заемащи ключови постове, Бойко Найденов завършва Академията на МВР през 1990 година. Юридическият му стаж започва във Военно-окръжната прокуратура – София последователно като военен следовател, военен прокурор, заместник на военно-окръжния прокурор до 1999 година. От 2000 до 2004 г. е прокурор във Военно-апелативната прокуратура – София, а през периода 2004 – 2007 г. г-н Найденов е работил като обвинител във Върховната касационна прокуратура, административен ръководител на Софийската градска прокуратура и прокурор – завеждащ отдел във ВКП, показва справка в официалния сайт на прокуратурата.

Найденов, който е завършил гражданска специалност с полицейски екстри в Симеоново смята, че „прокурорите не са по-малко правно подготвени от съдиите”.

На практика се оказва, че Бойко Найденов е само част от ударната група управници в съдебната система, завършили Академията на МВР. Там образованието си са получили председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, ръководителите на двете спецпрокуратури Светлозар Костов и Борислав Сарафов и други. Друг небезизвестен ръководител също има допир до АМВР – зам.-градският прокурор Роман Василев става докторант в академията.

Не без значение е и фактът, че Найденов започва кариерата си като военен прокрор – оттам е стартирала и кариерата на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов.

Именно, докато е военeн прокурор шефът на следствието е забелязан от бившия главен прокурор Никола Филчев. По време на царуването си в прокуратурата, Филчев се обгражда с военни съдии, прокурори и следователи. Така „начело на държавното обвинение попадат хора като старозагорския военен съдия Христо Манчев, бившия и.д. прокурор на Въоръжените сили Николай Колев, военния обвинител Митьо Марков, самоопределящия се като марксист ексофицер от Народната милиция Спартак Дочев и началника на пропагандната машина на тогавашното МВР полк. Чавдар Крумов”, пише вестник „Капитал”.

Сложната връзка с Филчев

През 2004 година Филчев назначава Найденов като административен ръководител на Софийската градска прокуратура. Това е прокуратурата, натоварена с разследванията срещу хора с имунитет – магистрати, депутати, както и срещу членовете на правителството. И ако е вярно, че мандатът на бившия главен прокурор ще се запомни с поръчкови разследвания и беззаконие, то неговото най-силно оръжие със сигурност е била Софийската градска прокуратура.

В колко близки отношения са били Филчев и Найденов няма как да знаем, но е безспорен факт, че бившият главен прокурор е имал доверие в подчинения си, за да му повери най-ключовата окръжна прокуратура в страната (повдига обвинения срещу магистрати, министри, народни представители).

Заради капсулирането на държавното обвинение в този период не съществуват голям брой свидетелства, какви взаимоотношения са имали двамата, но според материали от „Медиапул” в началото на 2007 година между Филчев и Найденов настъпва разнобой. Липсата на официална информация към медиите довежда до предположения и слухове. На 17 януари 2007 година в материал в „Медиапул” се твърди, че Никола Филчев е освободил Бойко Найденов като ръководител на Софийската градска прокуратура, докато той е в отпуск. На негово място е командирован Камен Ситнилски, който по това време работи във Върховната касационна прокуратура.

„Преди седмица Найденов поведе лична битка срещу Филчев с обширни интервюта в медиите, в които обясни, че в дните преди Нова година е подал оставка след натиск от страна на заместниците на главния прокурор, а по-късно я е изтеглил. Това развитие на събитията бе до голяма степен изненадващо, като се има предвид, че Найденов е лично назначение на Филчев и досега не е имало индикации за проявена нелоялност”, се казва в материала на „Медиапул”. Според източници на медията „Найденов е събрал смелост и след уверение, че целият екип на Филчев ще загуби позиции след 22 февруари, когато изтича мандатът на обвинител №1.” Още тогава, според юристи , Найденов се е целил в поста главен прокурор.

Ден по-късно зам.-главният прокурор Митьо Марков опровергава информациите за освобождаването на ръководителя на СГП и уточнява, че Бойко Найденов ще бъде повишен до началник на ново отделение във Върховна касационна прокуратура (ВКП), което ще се занимава с борбата с корупцията и организираната престъпност. По думите на Марков Найденов на два пъти е подавал молби за повишение с четири степени до завеждащ отдел на отделение в ВКП, но впоследствие ги е оттеглял. „Категорично мога да ви кажа, че върху градския прокурор на София не е оказван натиск да си подава оставка и аз не знам той да си е подавал оставката”, казва тогава заместникът на Филчев.

“Параграф 22″ пък пише, че скандалът около градския прокурор тръгва на 12 януари, когато в медиите е публикувана информация, че той е продал кола с пренабити номера на рамата. За да обясни случващото се Найденов заявява: “На 29 декември вечерта заместник главният прокурор Митьо Марков, в присъствието на прокурорите от ВКП Трендафил Трайков и Спартак Дочев, настойчиво ме поканиха да подам оставка. Такова било решението на ръководството”. Според него атаката е започнала, след като е отказал да оплюе депутат в телевизионно предаване.

Според изданието на 30 декември Бойко Найденов депозира молбата си за оставка във Висшия съдебен съвет (ВСС), но впоследствие размисля и на 9 януари я оттегля. Веднага след това обаче отново е привикан на разговор от заместниците на главния прокурор – Христо Манчев и Митьо Марков. Двамата се възмутили, че Найденов не следвал “линията на ръководството”, а излязъл в отпуск по болест.

Цялата фактология в историята така и не излиза наяве, но само три месеца по-късно, когато ерата „Филчев” е приключила, новият главният прокурор Борис Велчев кани Бойко Найденов за говорител на Върховната касационна прокуратура.

Освен задължението да бъде говорител Найденов оглавява и връзките с обществеността и медиите. Велчев обяснява тогава, че новото назначение е част от реформите и кадровите промени, които той предприема в системата на прокуратурата. “Прокуратурата има нужда от отваряне. В последните години доста неща бяха правени, без да могат да бъдат видени отстрани. Сега новият главен прокурор показва един съвсем различен стил”, коментира пред Mediapool Бойко Найденов. Именно тогава сегашният шеф на следствието потвърждава информацията за конфликта си с бившия главен прокурор Никола Филчев.

“Той (Филчев – б.р.) на всяка цена се опитваше да ме отстрани от поста градски прокурор на София. Това бе причината да оттегля молбите си за повишение във Върховната касационна прокуратура”. Издигането си като прокурор от ВКП, той обяснява като признание за работата му като градски прокурор по делото срещу Красимир и Николай Маринови – Маргините.

На топа на устата или как съмненията остават

Същото това дело приключва с оправдателни присъди за Маринови на три инстанции, въпреки уверенията на прокурор Бойко Найденов от 24 януари 2006 година, че обвинението е събрано много солидни доказателства по делото.

Името на Найденов се свързва и с още няколко от т. нар. обществено значими дела. Според атестацията му, изготвена от Висшия съдебен съвет в периода 2008 година досега, той е имал участвие в следствените действия по делото срещу бившата министърка на труда и социалните дейности Емилия Масларов, в процеса срещу „Наглите” – организирана престъпна група за отвличания и по делото „Килърите” – ОПГ за поръчкови убийства, както и по наказателното производство срещу Евелин Банев – Брендо. Името му се споменава и в пледоариите на защитниците по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и бившия съдия от Софийския градски съд Петър Сантиров.

Ако се опитаме да обобщим каква е съдбата на тези дела и как са свързани те с новия и. ф. главен прокурор, то равносметката едва ли ще е в негова ползва. Процесът срещу Емилия Масларова не е приключил на първа инстанция, а на 9 май миналата година основния свидетел на обвинението Тодор Павлов се отказа напълно от показанията си, дадени в досъдебното производство, като в съдебно заседание заявява, че не е казал основните неща, върху които стъпва обвинението.

Процесът срещу т.нар. група „Килърите” е висящ на първа инстанция.

Делото срещу „Наглите” приключи с оправдателни присъди за половината от подсъдимите. Процесът, който може да определен като гордостта на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, започна неубедително, след като се оказа, че прокуратурата е забравила да повдигне обвинения на подсъдимите за изнудване, което означава, че никой не беше обвинен за откупите, а платените пари от пострадалите не бяха открити.

Така на практика жертвите на групата, нямат правно основание да търсят по съдебен ред, в това производство парите, дадени като откупи. Нещо повече – разпитите на един от ключовите свидетели по делото – Валентин Михайлов Ихтиманския не са приети като годно доказателство от съда. Разпитите са проведени от зам.-главния прокурор Бойко Найденов, директора на ГДБОП Станир Флоров и заместника му Валентин Цоновски. “Макар че законът не поставя ограничения за мястото, където ще се приложи СРС, за кръга от лицата, които ще присъстват при прилагането му и за средата, в която контролираното лице се намира, е очевидно, че чрез използването на тези СРС разследващите органи са избрали незаконен начин да документират процесната деятелност. Този начин е законово неприемлив за изясняване на авторството на отвличанията, тъй като към момента, в който СРС са прилагани, Валентин Михайлов, Прокопи Прокопиев и Ивайло Евтимов са били фактически задържани, а Любомир Димитров и Павел Петков са били и привлечени като обвиняеми”, пише в мотивите на първата инстанция. И още: „Това показва, че по естеството си подслушаната и документирана посредством СРС “беседа” не е нищо друго освен разпит на задържано лице без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита”, мотивира се съдия Виолета Магдалинчева. На практика това прави ВДС-ите от СРС-та незаконни, въпреки че присъствието на прокурор Найденов по време на разпитите би трябвало да елиминира възможността по-късно съдът да не признае законността им. Нещо повече съдия Магдалинчева определя действията на органите на досъдебното производство като “тежко заобикаляне на закона”. Някои от свидетелите и подсъдимите твърдят, че им е оказван натиск.

По време на процеса срещу “Наглите”съдът пусна записи от “оперативни беседи” на Димитров със зам. главния прокурор Бойко Найденов, шефа на ГДБОП Станимир Флоров и други разследващи, от които ясно се чува, че той преговаря с тях. В съдебната зала Димитров се отказа от показанията си и каза, че те са били дадени под натиска на разследващите. В същата “беседа” Гребеца казва, че е готов да каже на разследващите кой е човекът, който седи над “всичко това” – нещо, което обаче така и не се случва.

По отношение на делото срещу посочения от вътрешния министър Цветан Цветанов като „кокаинов крал” Евелин Банев – Брендо, срещу когото в България има производство само за пране на пари – то все още не е приключило на първа инстанция.

Междувременно, докато тече наказателното производство срещу Брендо, през 2008 година адвокатът на Банев – Ина Лулчева подава официален сигнал срещу Бойко Найденов и прокурора от ВКП Маргарита Попова (бел. ред. сега вицепрезидент). В сигнала се посочва, че двамата са подбуждали към лъжесвидетелстване Валентин Димитров. По думите на Димитров двама магистрати – шефът на следствието Бойко Найденов и прокурорката от ВКП Маргарита Попова ме заставяха на 24 септември да лъжесвидетелствам, че моят съкилийник Брендо е убил майката на свой съдружник, също като него следствен за пране на пари.” Проверките на Софийската градска прокуратура и Инспектората на ВКП излизат със заключения, че няма нарушения или злоупотеба със служебно положение от страна на Бойко Найденов. В последствие Валентин Димитров е обвинен, че е набедил Найденов и Попова в престъпление по служба. Софийският районен съд оправдава Димитров, с което на практика приема, че обвинението му е несъстоятелно – с други думи прокуратурата не е доказала по несъмнен начин, че случката разказана от него не се е случила.

Последствия за Найденов – няма…

Софийската градска прокуратура отказва да образува разследване и по друг сигнал срещу Найденов, който датира от 2009 година. Сигналът е от бившия шеф на моряшкия синдикат Пламен Симов до ОЛАФ, който твърди, че заради бездействието на Найденов, Никола Филчев и Борис Велчев по възстановяване на собствеността на “Рибно пристанище” Бургас се улеснява контрабанда на наркотици през пристанището. По случая е извършена проверка от Главна дирекция “Криминална полиция”, Дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност”-МВР, по която е констатирано, че всички твърдения за бездействие от страна на прокуратурата са неоснователни.

Друг сигнал, подаден от Пламен Симов, също остава без последствия. В него Симов твърди, че “Бойко Найденов е разпоредил образуване на досъдебно производство срещу него без да е имало основание за това.” По-късно Симов осъди прокуратурата заради незаконното преследване срещу него. В решението си съдът цитира следните изводи от проверка на прокуратурата:“наказателното производство делото срещу П.С. било образувано без да бъде извършена предварителна проверка в пълен обем, и фактически без наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. Вследствие на оказан натиск на прокурори от ВКП е издадено необосновано и незаконосъобразно постановление за образуване на наказателно производство, като в противоречие със законовите изисквания е определена и подсъдността му и делото изпратено в Б. вместо по компетентност на Софийска районна прокуратура.”

Констатациите на ВКП, възприети и от съда, когато осъжда държавата да плати обезщетение на Симов, по същество показват, че неговите оплаквания съвсем не са били лишени от освование.

По време на дебатите във ВСС, преди да бъде избран за втори път за ръководител на НСлС Найденов коментира лаконично подадените срещу него сигнали. Той обясни, че те били от хора, които е разследвал и било нормално те да не го харесват.

В концепцията му за управлението на следствието, качена на сайта на ВСС пък е записано следното: “Дали трябва да оставим непроменено решението всички чувствителни, тежки дела, с широк отзвук в обществото да бъдат решавани всъщност от шест-седем прокурора от една конкретна прокуратура. Това положение, според мен, следва да бъде незабавно променено, доколкото запазване на статуквото ще ни остави с големи очаквания и ниски резултатите”.

 В същата тази концепция Найденов пише и друго: “Не може да не се съгласим, че именно липсата на качествено събиране на доказателства в досъдебната фаза на едно производство на практика довежда до невъзможност да се присъди една справедлива присъда от надлежния съд, и именно тук, според мен, следва в още по-голяма сила да се използва капацитетът на длъжността “заместник-главен прокурор по разследването”. Законодателно определеното съществуване на тази длъжност позволява, при подходящо администриране, да се централизира и оптимизира текущият контрол по разследването въобще.” Кое от двете противоположни твърдения представлява визията на новия и.ф. главен прокурор така и не става ясно.

Въпреки че се дистанцира от предшественика на Борис Велчев, не може да се отрече, че дългогодишната работа на Бойко Найденов в прокуратурата, ръководена от Никола Филчев, го формира като магистрат. Филчев засилва неимоверно много наказателната репресия в страната, а от няколко изказвания на второмандатния шеф на следствието, прозират идентични идеи. Въпреки че по времето, в което оглавява Софийската градска прокуратура, успеваемостта на обвиненията драстично пада.

Злоупотреба със служебно положение

На 15 април 2011 година в деловодството на прокуратурата постъпва сигнал, адресиран до главния прокурор Борис Велчев. Жалбата е подписана от адвокат Ваня Траянова, която защитаВа Антон Петров – Хамстера, понастоящем подсъдим по т. нар. дело “Октопод”, давано за пример многократно от вътрешния министър Цветан Цветанов и издигнато до демострация на борбата с организираната престъпност от страна на правителството на ГЕРБ. В жалбата адвокат Траянова твърди, че зам.-главният прокурор Бойко Найденов е злоупотребил със служебното си положение. Траянова цитира секретни материали, приобщени към делото срещу групата за отвличания “Наглите”. Трябва да припомним, че през 2009 година, по време на операция “Наглите” заедно с бившия съветник в ДАНС Алексей Петров е арестуван и клиентът на Траянова – Антон Петров. Осем месеца по-късно прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Жалбата на адвокат Траянова касае същите тази разпити на Валентин Михайлов – Ихтиманския, провеждани с участието на Бойко Найденов, които по-късно съдът ще нарече “тежко заобикаляне на закона”. Именно в тях “свидетелят” Михайлов признава участието си в няколко отвличания, осъществени от “Наглите”, а органите на досъдебното производство му предлагат сделка – ако той свидетелства срещу “колегите си”, той няма да получи качество на обвиняем. Защитникът твърди, че записите, направени със СРС-та демонстрират ясно злоупотреба със служебно положение от страна на зам.-главния прокурор Бойко Найденов. Траянова цитира НПК, според който прокурорът е задължен да повдигне обвинение на всяко лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според адвокат Траянова Найденов е превишил правата си и създателно е помогнал на Валентин Михайлов да избегне наказателна отговорност за извършените от него престъпления. “Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е предвидил в чл.3 ал.1 т.1, че специална защита по него могат да получат заподозрените, уличените и обвиняемите. Евентуалното включване на Валентин Михайлов в Програмата за защита (бел. ред. на свидетелите), обсъждано по време на разговора с него на 17.12.2009 г. по никакъв начин не води до изключване на неговата наказателна отговорност за извършените тежки престъпления”, обосновава се адвокат Ваня Траянова. И заключва, че “със своите неправомерни действия спрямо Михайлов заместник главният прокурор Бойко Найденов на практика го е амнистирал за престъпните му деяния”. Това, твърди Траянова, без съмнение ще се отрази пагубно на наказателното производство срещу “Наглите”, тъй като Найденов е “опорочил по непоправим начин бъдещите съдебни актове по делото”. Доколкото ни е известно, сигналът на адвокат Траянова не носи последствия за кариерата на сегашния шеф на следствието. Но в решението на първоинстанционния съд, съдия Виолета Магдалинчева, не пропуска да отбележи факта, че по делото съществуват безспорни данни, че в групата за отвличания съществено участие е имал и защитеният свидетел Валентин Михайлов. Съдия Магдалинчева се произнася и по доводите на защитниците в тази връзка като подчертава, че съдът няма право “да контролира и да ревизира решението на прокуратурата да постави едно лице в процесуална позиция на свидетел, вместо в такава на обвиняем”.

Но освен, че Михайлов е получил незаконен бонус от прокуратурата и никога няма да бъде наказан тежко за евентуално извършеното от него, тъкмо залогът срещу който е свидетелствал ясен избор – свобода или лишаване от нея с десетилетия всяка непреодолимо съмнение в достоверността на показанията му.

След получените обещания вече няма сигурен начин да се потвърди дали той казва истината или казва това, което се иска от него, за да получи държавния подарък.

Безсилието на главния прокурор

Амбициите на Бойко Найденов да оглави прокуратура датират от времето, в което там се разпореждаше Никола Филчев – почти десет години. Как си представя обаче работата на обвинител номер 1 може да се изведе от негово изказване от преди няколко дни. Найденов разсъждава: “Не знам как се издържа седем години под такова напрежение. Отговаряш за всичко, което се случва в страната, без да имаш възможност да го решаваш сам. Носиш отговорност за работата на други хора. Главният прокурор разполага с много малко правомощия – той нито назначава, нито уволнява, почти не може да наказва. Същевременно носи отговорност за действията на своите подчинени, които могат да повлияят във всяко едно направление на обществения живот”. На практика Найденов определя фигурата на главния прокурор като формална и лишена от всякакви лостове да влияе върху наказателната политика на страната, макар че тъкмо историята на страната показва, че това съвсем не е така.

Няколко дена по-късно, на 10 ноември, той ще заяви, че се отделя прекалено много внимание на избора на главния прокурор и този избор се „хиперболизира”.

Затова остава загадка защо Найденов повече от 10 години иска да заеме този „незначителен“ пост. В стремежа си той превърна ВСС в орган, резервиращ мястото му в следствието, докато той преследва поста-мечта.

Текст: Нина Божинова, Полина Паунова 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

Вашият коментар