Галина Тонева – тихият кандидат за главен прокурор

26-11-2012; категория: Uncategorized, Данните говорят; автор: polina.paunova;

Снимка: Дневник

Малко след като е избран за член на новия Висш съдебен съвет, бившият вече зам.-главен прокурор Камен Ситнилски казва пред медиите следното: “Не ми се ще пак да повтаряме предишните сценарии на запознанство с главния прокурор през първата година, втората година – свикване с нас, третата – ние с него и от четвъртата да работим”. Думите му са кратък анализ на първите години от мандата на бившия главен прокурор Борис Велчев, който неведнъж изразява подобна позиция. Всеобщото желание в държавното обвинение също е новият им ръководител да бъде прокурор от кариерата. Като такъв в светлината на прожекторите и на крачка от най-високия пост, анализаторите видяха Бойко Найденов – преизбрания за втори мандат ръководител на следствието и по усмотрение на ВСС – назначен за и. ф. главен прокурор.

На „условията”, заложени в изказването на Камен Ситнилски, обаче отговаря и друг човек. Това е Галина Тонева, чиято кандидатура за поста може да се нарече дори алтернативна. Тонева прекара точно четири години като заметник-главен прокурор и бе лично посочена от Борис Велчев за негов зам., за разлика от останалите й колеги (бел. ред. Камен Ситнилски, Митьо Марков, Христо Манчев, дори и Бойко Найденов, който като шеф на НСлС получи статут и на зам.-главен прокурор). В този смисъл на Тонева няма да й се налага нито да се запознава с подчинените си, нито те да свикват с нея, тъй като този период вече е извървян. Въпреки това шансовете й да наследи Велчев определено не са толкова силни, както на съперниците й.

Кой не вярва на Галина Тонева?

Причината е, че за разлика от председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, чиято кандидатура скорострелно бе внесена във ВСС, малко след като съветът прие спорни правила за начина, по който ще протече гласуването за главен прокурор, Тонева не притежава сериозна политическа подкрепа. Ако анализаторите припознаха в изказване на премиера Бойко Борисов личността на Цацаров, a по-късно министър-председателят директно призна, че той е “най-добрия окръжен съдия”, с когото е работил като главен секретар на МВР, а вътрешният министър директно го оприличи като „един от най-стабилните съдии”, то за Тонева в публичното пространство не съществува следа някой от изпълнителната власт да е казал и една добра дума. По същество тази липса не бива да се приема като отрицателен знак или негативен маркер за професионалните й качества, а точно обратното. В този смисъл част от магистратурата видя в новите правила за избор на главен прокурор именно опит за предварително дисквалифициране на силната кандидатура на Галина Тонева и опит за „служебна победа” в полза на Сотир Цацаров. Причината е проста – членовете на съвета предпочетоха изцяло да пренебрегнат традицията важни гласувания, за ключови места в съдебната система да се осъществяват с интегрални бюлетини и предпочетоха електронното гласуване. Съветът прие също вместо по азбучен ред, както е било винаги досега, кандидатурите за главен прокурор да се гласуват по реда, по който са постъпили в деловодството на ВСС, а както знаем тази на Сотир Цацаров бе внесена секунди след като редовното заседание на кадровиците, на което бяха приети правилата за избора, бе обявено за закрито. И още нещо, новият ВСС, в който голяма част от магистратурата видя шанс за качествена съдебна реформа и принципни и прозрачни назначения в системата, предпочете да осакати избора, като прие следното правило – ако някой от кандидатите получи нужните 17 гласа, следващите кандидатури да не бъдат подлагани на гласуване. На практика така, ако соченият за фаворит на вътрешния министър Цветан Цветанов Сотир Цацаров събере нужния брой гласове, то следващите кандидати механично ще отпаднат. Освен това в последния момент, освен кандидатурата на Галина Тонева, която бе внесена от петима членове на съвета (Калин Калпакчиев, Камен Ситнилски, Румен Боев, Галина Карагьозова и Юлия Ковачева), съвсем изненадващо се появи и трети кандидат за най-високия пост в прокуратурата – шефът на Апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов. Причината името му да попадне в битката, според анализатори, е фактът, че до последно не е било ясно дали кандидатурата на Тонева ще събере необходимата “петица” от ВСС, която да я внесе. Така, за да се избегне състезанието “с един кон” и за всеки случай, петима членове на съвета внесоха “дубльорската” кандидатура на Сарафов. Тя бе представена не от кой да е, а от председателя на ВАС Георги Колев.

Отношението на някои представители на изпълнителната власт към Галина Тонева пролича ясно и при гласуването за изпълняващ функцията главен прокурор на 6 ноември. Меко казано странната сцена бе предизвикана от спор между правосъдния министър Диана Ковачева и двамата представители на прокуратурата във ВСС. Началото бе дадено от Ковачева, която изненада членовете на съвета с въпроса си дали Галина Тонева е подала писмена декларация за съгласие да бъде издигната за и.ф. главен прокурор. Румен Боев и Камен Ситнилски обясниха, че Тонева е дала своето съгласие пред тях. Министър Ковачева обаче заяви, че не може да бъде сигурна и затова е небходимо зам.-главният прокурор да изпрати по факса или да даде по телефона съгласието си да участва в избора. “Мисля, че все още се ползваме с прилично име. Мога да й звънна да дойде, за да даде съгласие, но не виждам на какво законово основание”, засегна се Ситнилски и допълни, че в закона не е предвидена подобна процедура. В крайна сметка, пише „Правен свят”, сред членовете на ВСС надделява мнението, че Тонева изрично трябва да даде съгласието си и заседанието на съвета е прекъснато, „за да може заместник-главната прокурорка да прати съгласие по факса и да стане ясно, че Ситнилски и Боев не лъжат.” Така или иначе ВСС предпочете да създаде истински правен хаос (по думите на Румен Боев) и да избере следователя Бойко Найденов да управлява временно прокуратурата, вместо да остави това на прокурора Тонева. Сериозни аргументи в полза на Найденов не са изтъкнати по време на заседанието, но пък за сметка на това поддръжниците на кандидатурата на Тонева опонират, че не е съвсем ясно дали следовател, подчинен на прокуратурата, какъвто е Бойко Найденов, би могъл да я управлява, дори и само временно.

Липсата на подкрепа от мнозинството членове на съвета за кандидатурата на Галина Тонева се тълкува и като знак, че при „голямото” гласуване за нов главен прокурор тя няма да събере необходимите гласове. Според материал на „Медиапул”, публикуван ден по-късно, на 7 ноември, зам.-главната прокурорка може да разчита твърдо на поне седем членове във ВСС, а Цацаров – на между 13 и 15 души. „Те са основно от квотата на ГЕРБ и подкрепящите ги в парламента РЗС и наскоро обозначилите се като “опозиция” “Атака”, както и половината членове, излъчени от съда и прокуратурата. При гласуването на временен ръководител на държавното обвинение, след като Борис Велчев стана конституционен съдия, Тонева получи подкрепа от шестима членове на ВСС. Трима други пък се въздържаха да гласуват за Бойко Найденов, който в крайна сметка бе избран за преходен шеф на прокуратурата. Точно от тези гласове зависи съдбата на държавното обвинение за следващите седем години – върху двама-трима колебаещи се членове на ВСС от прокурорската и парламентарната квота, които са излъчени от БСП и ГЕРБ”, пише „Медиапул”.

Няколко гласа „за”

Ако приемем условно, че Галина Тонева не се ползва с политическата подкрепа на управляващите, с каквато безспорно може да се похвали конкурентът й Сотир Цацаров, то кандидатурата й събира одобрението на магистратурата. Такова многократно е изразявано от колегите й месеци преди процедурата за избор на главен прокурор да бъде „отворена”.

Въпреки че бившият вече главен прокурор Борис Велчев нито веднъж публично не е посочвал кой иска да го наследи, тъй като обеща това да се случи след като всички кандидатури са официално депозирани във ВСС, Галина Тонева определено може да разчита на подкрепа от страна на ръководството на прокуратурата. Поне такива бяха официалните реакции на екипа на Велчев. Освен по време на дебатите в съвета, Камен Ситнилски публично оповести одобрението си към Тонева в интервю за в. „Преса” от  31 октомври: „Аз също мисля, че Галя Тонева е човек, който в качеството си и на съдия е видял прокуратурата и отвън, и отвътре. Дори мисля, че предимство на Тонева е липсата на стопроцентов обвинителен уклон. Това й позволява в една степен да е по-справедлива от нас. Освен това тя навлезе дълбоко в проблематиката на прокуратурата. Не на последно място бих посочил, че нейният ресор е европейската интеграция. А в тази връзка тя доби популярност в европейските структури и международното сътрудничество. Това би й позволило от гледна точка на съвременните изисквания за общуване с нашите партньори светкавично да навлезе и да продължи работата. При един сполучлив екип г-жа Тонева би могла да бъде един успешен главен прокурор”. Ситнилски безспорно успява да обоснове симпатиите си към Тонева. В четвъртък бившият зам.-главен прокурор мотивира кандидатурата на Тонева по подобен начин  – “Тя притежава отлична управленска компетентност, която е доказана както в съда, така и в прокуратурата. Познава детайлно проблемите в прокуратурата и е наясно с начините за тяхното решаване. Ако бъде избрана за главен прокурор, може да осигури плавен преход и приемственост при смяната на ръководството в прокуратурата. Оглавява пет от 11 отдела във ВКП. По нейна инициатива и с нейно съдействие е създаден и отдел за засилена грижа към младежта – за противодействие на престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Галя Тонева има сериозни концептуални идеи за реформа в прокуратурата.”

Подобно е и мнението на друг административен ръководител, а и вече конкурент на Тонева – шефа на Апелативната специализирана прокуратурата Борислав Сарафов – “Бих приел безрезервно кандидатурата на г-жа Галина Тонева за главен прокурор. Тя е запозната със структурната реформа в прокуратурата и би могла да продължи започнатото”, казва Сарафов пред БНТ на 3 октомври. Той е  категоричен, че наследникът на Борис Велчев трябва да бъде магистрат от кариерата – съдия или прокурор и да притежава много високи професионални и лични качества. Според него „г-жа Галина Тонева отговаря на всички тези критерии”.

Навярно Борислав Сарафов най-точно характеризира профила на Галина Тонева като казва, че тя може да продължи започнатото. През последните четири години, Тонева показва ясно защо Борис Велчев я избира за свой заместник. Политиките, които води са в пълен синхрон с виждането на главния прокурор за развитието и ръководенето на държавното обвинение. Тя също като Велчев е привърженик на дипломатичния тон и проевропейското виждане за прокуратурата. Тонева нееднократно се е разграничавала от авторитарния начин на управление на предшественика на Велчев – Никола Филчев. Самата тя определя мандата на Филчев като „мрачни времена” и казва, че не й се ще прокуратурата отново да бъде потопена в „тайнствени, мрачни дебри” (бел. ред. интервю на БНР от 25 юни 2012 г.).

Затова и оценката й за мандата на Борис Велчев е висока. „Смятам, че тези 7 години бяха изключително ценни за прокуратурата. И много сложни. Аз съм убедена, че ще се намерят хора, които да кажат, че цялата политика на прокуратурата през тези години е могла да бъде по-агресивна. Бих отговорила, че който не е бил в тази прокуратура преди Борис Велчев, не може да оцени защо е било нужно толкова дипломатично, толерантно и внимателно да се работи с колегите. В края на мандата на Велчев прокурорите започнаха да се чувстват спокойни, равнопоставени, да имат собствена позиция, да я изразяват публично, без страх от последици”, казва тя пред „Преса”. И още: „Много ценен беше мандатът на Борис Велчев. Надявам се следващият главен прокурор да продължи в същия дух, защото всяка крачка назад би била с много тежки последици за прокуратурата.” Ето защо подръжниците на Тонева, както и критиците й изтъкват един и същи аргумент за и против – тя е умерена и би била естествен наследник на Велчев, що се отнася до начина, по който той вижда развитието на прокуратурата. От думите й става ясно, че тя не смята радикалните мерки за удачни, защото приема на основата на знанието, което е придобила отвътре за прокуратурата, че тази институция трябва да се реформира без извънредни трусове. Поначало възможностите по закон са ограничени с оглед несменяемостта на прокурорите, а и опасността те да станат по-страхливи от началника си, отколкото е полезно. И без друго тази опасност е повече от реална. За разлика от съдиите, прокурорите не възразиха нито веднъж на ВСС, нито на изобора на някой от административните ръководители на прокуратури и то въпреки данните за съмнителна репутация. Прокурорите не говорят публично и трудно застават с имената си – няма по-категорично доказателство за страх. В публикацията на вестник Капитал от 23.11.2012 г. “Идеалният главен” прокурори от различни нива говорят за качествата, които трябва да притежава бъдещия главен прокурор, без да са готови да изразят иначе безопасните си идеи (колко може да е опасна визията за бъдещ, а не за настоящ началник) явно. Поради това не е цитирано нито едно име. В този контекст думите на Тонева, че с наличните прокурори, за да не се извадят очи вместо да се изпишат вежди, трябва да се работи за реформа не с тояга, а с обучение и внимателен кадрови подбор при повишаване.

Обяснимо Борис Велчев също оценява високо работата на Галина Тонева. На 22 април 2009 година, когато текат дебатите във ВСС затова кой да бъде назначен заместник на главния прокурор на мястото на Христо Манчев, Велчев изтъква високия професионализъм на колежката си и най-вече факта, че тя е една от добрите специалисти в областта на европейското право. Тонева пък признава пред членовете на съвета, че нейната концепция за развитие на държавното обвинение напълно съвпада с тази на главния прокурор. По-късно тя поема ресора, който отговаря за международното сътрудническо и контактите с Европейската комисия.  Тук е мястото да очертаем набързо биографията на Тонева и това как се стига до момента, в който Борис Велчев я „набелязва” за свой заместник.

Галина Николаева Тонева-Дачева е завършила висшето си образование, в Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В началото на кариерата си тя две години е заместник районен прокурор в Пета районна прокуратура – София. След това стартира 18-годишната си кариера на съдия в Софийския районен  съд, от 1995 до 1998 г. е съдия в Софийския градски съд, а след това до 2007 г. е съдия в Софийския апелативен съд (САС). От октомври 2007 до май 2008 г. тя е и.д. заместник-председател на Софийския апелативен съд, а от април същата годна е заместник-шеф на САС. Придобива ранг “съдия във ВКС”. От това ниво именно обратно в прокуратурата я „дърпа” Борис Велчев. Тонева е и представител на България в Комисията за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа от нейното създаване през 2003 г., както и експерт по различни проекти на Европейската комисия и Националния институт на правосъдието. Специализирала е и в международното сътрудничество по наказателни дела.

Четири години след като поема комуникацията с ЕК от страна на прокуратурата, Галина Тонева ще опише пред в. „Труд” как вижда резултатите на държавното обвинение и оправдателните присъди по дела от обществен интерес в контекста на мониторинговите доклади. „Ако резултатът трябва да бъде измерен с присъди, не съм оптимист. За 6 месеца не ми звучи възможно. По-важното за тези месеци е не да разчитаме на атрактивен резултат, а да заложим стабилните основи той да се случи. А това става точно с методиките, инструкциите и анализите, по които трябва да се предприемат много бързи обучения на хората, които ще ги прилагат, за да знаят какво да правят и да започнат да го правят”, казва тя. Борис Велчев пък  нееднократно е заявявал, че критиките от страна на ЕК към прокуратурата намаляват, но дали оценката му е вярна и дали това е постижение на Тонева, едва ли би могло да бъде отчетено категорично.

Дискриминация на високо равнище

Освен сухите цифри, в биографията на зам.-главния прокурор има и епизод, който може да очертае и друг, нелеп аргумент на противниците на идеята тя да оглави прокуратурата. От друга страна показва, че тя вече е водила трудни битки и загубата не я е обезкуражила да се включва в нови. През 2004 година мандатът на тогавашния председател на Софийския градски съд Емил Марков изтича. За мястото е обявен конкурс, а председателят на Софийския апелативен съд Евгени Стайков издига колежката си Галина Тонева. В последния момент „петица” членове на съвета издигат и друга кандидатура – тази на съдията от Търговското отделение на СГС Светлин Михайлов, който впоследствие придоби скандална репутация и заради крадения джип, който ползваше като служебен и заради съмненията за начина на разпределение и решаване на някои “специални” дела в СГС. Сред поддръжниците му са Андрей Икономов (бивш председател на отделение във ВАС, известен покрай скандала „Приморско” с учреденото на 80-годишната му майка право на строеж като малоимотна), проф. Александър Воденичаров, председателя на ВАС Константин Пенчев (който след пет години ще каже: “Следя СГС от 30 години и никога не е имало толкова скандален мандат. Първият мандат на Михайлов е провал за съда, вторият би бил позор за съдебната система”), Венета Марковска (чието избиране в КС от квотата на парламента предизвика безпрецедентен скандал и последващ истински правен фарс). Михайлов получава и едно мъжко рамо от тогавашния правосъден министър Антон Станков, който преди това е работил с него в Градския съд и който в неговата „защита” казва: “Кога сте чували жена, шеф на Градския съд?”. Сексисткото му, дискриминационно изказване и сега остава най-силният аргумент против Тонева. Тогава тя губи битката за шеф на СГС само с два гласа, което може би показва, че в онзи ВСС “белите покривки” все пак не са държали квалифицирано мнозинство, а само малко повече от половината от членовете.

Осем години по-късно и в една по-сериозна битка, каквато е битката за поста главен прокурор, едва ли някой ще си позволи на глас да изрече сексистка теза, но несъмнено ще има и такива, които ще придадат тежест именно на нея. Дали съмненията, че кандитатите-мъже се предпочитат пред жените за шефските постове, не е обикновен сексизъм, а понякога се обяснява и с “мъжката дружба” на масоните, са верни не можем да знаем поради обективните затруднения при събиране на такава информация. Но подобни съмнения, предвид хода на събитията в българската съдебна власт през последните години, не могат да се нарекат неразумни.

Барабар Петко с мъжете

Кариерата на Галина Тонева като съдия обаче оборва „опасенията” на Антон Станков. За разлика от опонента си Бойко Найденов, Тонева не стои на бариката на обществено значимите дела с прякори. Тя обаче може да се похвали, че като съдия е решавала също толкова сложни съдебни казуси.

Единствената осъдителна присъда срещу бившия вицепремиер Александър Божков, впоследствие отменена от ВКС, по едно от делата му е произнесена от съдебния състав, в който е Тонева.

Тя отменя и решението на СГС за отстраняване от длъжност на бившия кмет на София  Стефан Софиянски. В мотивите си магистратът пише, че първата инстанция е надскочила правомощията си и си е позволила да прави анализ на доказателства по същество. Нещо, което законът не допуска при разглеждане на такива производства.

Журналистите я помнят и като съдията, подписал две смъртни присъди – едната на палестинеца Хишам Кармо. В нощта срещу 7 октомври 1993 г. Крамо наръгва 11 пъти таксиметров шофьор в София. Жертвата е Методи Господинов, бивш треньор на националния отбор на България по гребане. Шест от раните са по врата на Господинов. По време на делото става ясно, че чужденецът е бил член на екстремистката организация Национален фронт за освобождение на Палестина.

Две години след убийството на Методи Господинов Кармо получава смъртна присъда, която след отмяната на най-тежкото наказание бе заменена с доживотен затвор. Втората подобна присъда, четена от Тонева е на изнасилвач от “Разсадника”.

Заседавала е и се е произнасяла по делата на Иво Карамански, Майкъл Капустин (който получава 17 г. затвор), Златьо Златев – Златистия, осъден от Апелативния съд на 4 г., тъй като, според Тонева, се касае за „учебникарски пример за убийство в афектно състояние”. С нейни съдебни решения са задържани хората, сочените от прокуратурата за убийци на т.нар. Бай Миле, както и групата на т.н. Бай Добри, известна като “Фабриката за убийства”.

„Заради последното дело Тонева влезе в челен сблъсък с полицията и тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, които се опитваха да я заведат в затвора, за да правораздава там, защото задържаните били много опасни. “Един съдия правораздава в Съдебната палата. Влезте с отряда, елате с когото искате, но съдът ще заседава тук”, отсякла Тонева и не помръднала от залата си, като на това отгоре накарала да изведат оттам всички с извадено оръжие, докато съдът заседава, разказват очевидци”, пише през март 2009 година вестник „Труд”.

Безспорно обаче най-запомнящото се съдебно решение на Галина Тонева е това по делото за показния разстрел на бившият министър-председател Андрей Луканов. Неразкрито и до ден днешен. На 28 ноември 2003 г състав на Софийския градски съд осъжда на доживотен затвор подсъдимите в процеса – строителния предприемач Ангел Василев, племенника му Георги Георгиев, шофьора  на Василев – Юрий Ленев и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов.
На 28 юни 2004 г. съдебният състав на Софийския апелативен съд – Галина Тонева, Антоанета Данова и Мая Цонева, дава ход на второинстанционното производство.

Почти две години по-късно, след допускане на нови доказателства и провеждане на ново съдебно следствие, на 8 юни 2006 година съдът се произнася, като оправдава всички подсъдими по делото. Като основен фактор магистратите определят самопризнанията на подсъдимите, изтръгнати с жестоко полицейско насилие.

Обратът в процеса е мотивиран така: “Софийският градски съд е подценил упражненото насилие върху трима от подсъдимите за убийството на Андрей Луканов. Употребеното насилие, побоят или заплахите опорочават депозираните самопризнания. Авторството на престъплението не е доказано безспорно и категорично”.

Трите съдийки са категорични, че доказателствата по делото сочат, че Александър Русов е бил доведен в България принудително и противозаконно от Ботьо Ботев – бивш шеф на отдел “Тежки криминални престъпления срещу личността” в ДНСП и съветник на Бойко Борисов в Столична община. (бел. ред. Другият човек, участвал в изтезаването на подсъдимите е Гален Ганчев, който в последствие става шеф на Столичния инспекторат, пак по времето, в което Борисов  е кмет на София).
“Настоящият състав не може да се съгласи с безрезервното доверие, с което първата инстанция се е отнесла към показанията на Ботьо Ботев. Безспорно беше установено, че той е затаил при разпита си такива съществени обстоятелства като участието си в незаконосъобразното довеждане на Русов в страната”, пише в мотивите на съда.

САС критикува факта, че от намерения на 7 ноември 1996 г. пистолет, с който е извършено убийството, не са взети нито отпечатъци, нито биологичен материал за ДНК анализ. След толкова години и предаването на оръжието между различните институции, “оставените от извършителя пръстови отпечатъци са били заличени и възможността за установяването му е била безвъзвратно пропусната”, се казва в мотивите на съда.

Като щрик към поведението на съдебния състав може да се добави и фактът, че след сериозния отпор на Софийската военноокръжна прокуратура да изпрати на съда преписките за полицейското насилие, САС глобява с 500 лв. шефа на прокуратурата Спас Илиев. А това е прецедент. Присъдата на САС е потвърдена от ВКС.

Белезите на един съдия

Хипотезата “съдия да седне на стола на главния прокурор” бе изведена лично от премиера Бойко Борисов в началото на лятото. Тогава, макар и в контекста на една друга кандидатура, Борисов заяви: „А защо не и съдия да е новият главен прокурор, за да познава по-детайлно работата и на съда, и съответно да може да накара прокурорите, които пък са началниците на полицаите в досъдебното производство, да събират по-качествено и по-точно доказателствата.“

Месеци по-късно Галина Тонева развива подобна теза, визирайки работата си като зам.-главен прокурор. „Сега си давам сметка, че мога да бъда полезна на разследващите и прокурорите по отношение на доказателства, които се приемат от съда като годни. Знам как трябва да се структурира тезата в обвинителния акт, за да бъде възприета от съда. Един уважаван от мен колега казва: „Най-доброто нещо е така да изработиш делото, че като напишеш обвинителния акт, съдията да е в състояние директно да го възприеме в съдебния си акт.” Т.е. да няма увлечения в обвинителен уклон. В прокурорската работа не е най-важно да поискаш максимално тежко наказание, а да не оставиш съмнение в своята обективност и аргументираност”, казва тя пред „Преса”. Несъмнено, едно от качествата, които колегите й в прокуратурата възприемат положително, е липсата на обвинителен уклон, заради дългогодишната й работа като съдия. „Но когато в хода на разследване при прокурора не се съберат достатъчно доказателства за умишлено престъпление, той би трябвало да има професионалния кураж и доблест да каже – от това дело няма да стане нищо и аз го прекратявам! Трябва да заяви това без страх, че някой ще го заклейми. Всеки прокурор има свободата да действа по силата на доказателствата и вътрешното си убеждение”, смята Тонева.

До голяма степен тезите й, позициите, които изказва по важни за съдебната система теми са повлияни от кариерата й на съдия, т.е. от възможността да арбитрира между двете спорещи страни. За да илюстрираме това, можем да намерим доказателства в множество нейни публични изказвания през годините.

За разлика от повечето си колеги прокурори, които трудно намират грешките си по т.нар. знакови дела, Тонева не се безспокои да признае гафовете. Именно след една от най-„болезнените” оправдателни присъди за държавното обвинение – това по делото САПАРД (което е строго наблюдавано и от представителите на Европейската комисия) зам.-главният прокурор предположи, че се касае за грешка от страна на обвинението. „Не изключвам да има грешка и на прокуратурата. По оправдателното дело за пране на пари не изключвам и да са събрани нови доказателства в хода на въззивното производство… поне аз чух такива думи от съдия Калпакчиев, че са събрани нови доказателства. Разбира се, те трябва да бъдат анализирани, да се види кое е натежало в крайна сметка за този резултат”, каза заместник-главният прокурор.

Иди докажи, че нямаш сестра

Именно това дело обаче ще стане причина ден преди да бъде издигната за поста главен прокурор, да бъде индиректно обвинена за провала му. Скандалът се заплита на 21 ноември, когато става ясно, че прокуратурът от Софийската апелативна прокуратура Стойчо Ненков е оттеглил протеста на държавното обвинение пред ВКС срещу оправдателните присъди по делото за пране на пари от САПАРД за двама от подсъдимите и то – двамата, обществено известни – Людмил Стойков и Марио Николов. На практика това би означава, че за тях процесът приключва окончателно и те са признати за невинни. Протестът е оттеглен на 10 октомври, но чак на 21 ноември (предпоследният ден за внасяне на номинации за главен прокурор) и.ф. главният прокурор Бойко Найденов свиква извънредна пресконференция, на която обявява, че срещу Ненков започва проверка за възпрепятстване на правосъдието. Прокурорът от апелативната прокуратура обаче отвръща на обвиненията, като заявява, че оттеглянето на протеста срещу оправдателните присъди на Марио Николов и Людмил Стойков, е съгласувано с ръководството на ВКП в лицето на другия зам.-главен прокурор Галина Тонева, в чиито ресор попадат делата за финансови злоупотреби със средства от ЕС. Няколко часа по-късно Тонева отрича категорично да е знаела за оттеглянето на протеста и заявява, че Ненков лъже.

Галеви, Красьо Черния, СРС-та и Боже опази

Преди няколко дни в сайта на Върховния касационен съд бе публикувано тълкувателното решение по т.нар. казус с бягството на “Братя Галеви”, според което постановяването на осъдителна присъда само по себе си не е достатъчно за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимите в най-тежката такава – задържане под стража, защото присъдата не е влязла в сила, презумпцията за невинност още действа и въпросът за задържането се разглежда както казва НПК единствено с оглед доказаните опасности по делото подсъдимите да се укрият или да извършат друго престъпление. Казусът възникна след като Пламен Галев и Ангел Христов изчезнаха дни след като ВКС ги осъди ефективно като лидери на организирана престъпна група за рекет и изнудване. Тогава премиерът Бойко Борисов коментира, че би трябвало “в момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда – идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора”.

Мнението на Галина Тонева обаче е точно обратното на премиерското. „Прокуратурата не може да бъде винена по никакъв начин за казуса “Галеви”. Не може да бъде винен нито един държавен орган, защото това е нормално развитие на процеса. Тези лица са били оправдани на първа инстанция, логично не са с мярка за неотклонение “задържане под стража”. Те не са длъжни да се явяват повече на следващите инстанции. Не бива да забравяме, че докато не влезе в сила единен осъдителен съдебен акт, подсъдимите се считат по презумпция за невинни”, заявява тя в интервю пред вестник „Стандарт”. С други думи – проблемът за бягството на конкретните “братя” е на МВР, защото в техните правомощия е да имат непрекъсната информация за “оперативно интересните” граждани. Още повече, когато е било известно, че в същото време “братята” се разследват за пране на над 35 милиона лева. За това престъпление е повдигнато обвинение в тяхно отсъствие след бягството. Съдът обаче няма как да знае за какви други престъпления се разследват подсъдимите извън неговото дело, ако не му каже прокуратурата. А прокуратурата пък няма как да знае дали има съмнения, че разследваните се готвят за бягство, ако МВР не я уведоми.

Тонева, за разлика от другите прокурори (с изключение на Борис Велчев, който като член на ВСС няма как да не вземе отношение), не крие и позицията си по безпрецедентния лобистки скандал в съдебната система, наречен случаят “Красьо”, който разтърси предишния Висш съдебен съвет (БНР, 2009 година): „Странно, наистина звучи странно, защото нямам аз за себе си някакво обяснение какво този 27-годишен младеж, мога още така да го нарека, който няма нищо общо неговата професионална дейност до момента, няма нищо общо със съдебната система, с какво той би могъл да бъде толкова интересен и толкова обвързан с една немалка част от магистратите.”

Един от малкото пъти, в които Галина Тонева изразява различна гледна точка от тази на бившия си началник Борис Велчев касае дебатите за полицейското насилие. За разлика от Велчев, който смята, че полицейският произвол трябва да е подсъден на военните съдилища, Тонева не смята, че това е удачен вариант. Нещо повече, тя многократно е изразявала мнение, че военните съдилища трябва да бъдат закрити, тъй като са безполезни, а подсъдността на делата за престъпления, извършени от полицаи трябва да премине към окръжните съдилища и прокуратури. Мотивът й – това ще реши проблема с близките отношения между полицаите и прокурорите. Именно такъв аргумент изтъква и в защита на създаването на специализирани прокуратури и съдилища – те ще елеминират притесненията, че на отделни места в провинцията, дотолкова са обвързани местната власт и съдебните органи, е малко вероятно да започнат дела срещу местните  феотдали. В това отношение и Тонева, и Борис Велчев подкрепят с две ръце специализацията (зам.-главният прокурор настоява най-вече за специализация в областта на престъпленията извършени от и срещу деца). На едно и също негативно мнение са и относно прехвърлянето на отговорността от административните контролни органи върху прокуратурата.

Що се отнася до едно от най-притеснителните явления в последните години – непрекъснатото нарастване на използването на СРС-та, Галина Тонева, като представител на една от институциите, които са най-чест молител, лансира нелошата идея, исканията за СРС-та да се координират от редовите прокурорите с административния им ръководител, за да има по-ясна отговорност и да се заобиколят индивидуалните злоупотреби с власт. Предложи също и създаването на електронен регистър, в който фигурира информация за това кой прокурор колко пъти е поискал ползването на СРС-та В концепцията, представена от Тонева на 7 февруари миналата година, в разгара на скандала „Мишо Бирата”, също се очертават мерки за ограничаване на използването на този способ. В нея е записано, че държавното обвинение иска драстично свиване на броя престъпления, за които да се подслушва, като то трябва да се концентрира предимно по делата, които ще се гледат от специализирания наказателен съд. Това са дела, свързани с организираната престъпност, контрабанда, пране на пари, разпространяване на наркотици, отвличане, убийства и подкупи.

Тогава Тонева предлага и създаване на независимо бюро за контрол на СРС, както и гаранции, че спецслужбите няма да “редактират” информацията от СРС-та, постъпваща в прокуратурата. “Настоящата ситуация излиза от контрол”, казва заместник-главният прокурор в уводните си думи, визирайки скандала „Мишо Бирата”. Предложенията се приемат добре от неправителствените организации с изключение на идеята информацията, събрана със СРС, да не се унищожава, а да се пази в цял обем, ако дори и малка част от нея бъде използвана в наказателно производство. Както пише тогава „Медиапул” тази хипотеза при създаване и на най-незначителното веществено доказателствено средство (ВДС) в досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което може да се държи отворено с години, службите и прокуратурата могат да разполагат с огромно количество лична кореспонденция за неизвестни цели. Според Тонева обаче тази опция е за предпочитане пред възможността тайните служби да изопачават информацията, което би навредило и на правото на защита на обвиняемите. Например – в съда да се внесе част от информацията, а другата да се унищожи. Тогава възникват затруднения при отговора на възраженията на подслушаните или следените, че изказванията им са “колажирани”, извадени от контекста и т.н.

Само месец по-късно пред в. „Труд” зам.-главният прокурор ще направи стряскащо признание: „ Колеги споделят откровено, че в много случаи са, ако не притискани, то мотивирани от разследващите да внасят искания за СРС-та дори когато те не са единственият способ за събиране на доказателства и не са действително необходими за процеса. Те подписват такива искания въпреки всичко, от желание да не се просрочват делата. Това не може да бъде оправдано, но поне приемаме, че е добросъвестно. Има обаче и недобросъвестно използване. Но за него – уви, статистика няма как да се направи.”

В този контекст зам.-главният прокурор коментира и промените в НПК, които позволиха на базата на СРС-та и показанията на анонимен свидетел да се постановява присъда, като ги определя като притеснителни, заради възможността анонимният свидетел всъщност да е агент под прикритие. „Аз лично не бих постановила присъда въз основа на такива доказателства. И като прокурор не бих се задоволила да изграждам обвинителната си теза само на доказателство, което ще е преразказ на неговия разказ”, подчертава тя.

По другите щекотливи теми, Тонева също има мнение. Според нея настоящата натовареност на прокуратурата е „абсурдна”. Смята, че безотчетността на главния прокурор, една от основните критиките в докладите на ЕК, може да бъде преодоляна с децентрализация на държавното обвинение, като контролът се възложи на петте апелативни прокурори, а пирамидалната структурата на обвинението се запази в частта с надзора на главния прокурор. Относно излизането на държавното обвинение от съдебната власт, Тонева признава, че е променила позицията си. „Имаше един период допреди две години, когато аз бях краен радетел за излизане на прокуратурата от съдебната система. Последните ми наблюдения и впечатления сочат, че в българските условия моментът за това не е настъпил. Сещате се какво би могло да се случва, ако при всяка смяна на властта ще следва подмяна на ръководството, кадрите и политиката на тази институция. Това означава липса на стабилност и опасност от политическо преследване на врага чрез наказателна репресия”, казва тя пред „Параграф 22”.

За ВСС или откъде тръгва всичко

„За цялата съдебна система новият ВСС е една нова надежда. Аз съм изключително удовлетворена от процедурата, по която протече изборът и в съдебната, и в парламентарната  квота”, това е цитат от интервю на Галина Тонева пред вестник „Преса” от 31 октомври. Пред в. „Строител” пък заявява: „Смятам, че тези избори за ВСС бяха действително прозрачни, повече от очакваното. Аз имах леки колебания за това как точно ще се реализират, защото лично бях привърженик на прекия вот. Във всички случаи съм длъжна да се съглася, че това, което беше направено, в момента е много голяма крачка напред към откритост и прозрачност„

Няколко месеца по-рано зам.-главният прокурор поддържа къде-къде по-радилна теза за това как трябва да бъдат избрани новите членове на ВСС. Дори оборва аргументите на правосъдния министър Диана Ковачева за техническите пречки за провеждане на пряк избор на членовете на съвета от квотата на съдебната система.

“Аргументите против прекия избор са предимно от технически характер. Аз намирам всички тези съображения за несериозни и пресилени”, казва тя за „Правен свят”. Дава и пример с проведените преди години национални съвещания на съдиите, при които са се събрали без проблем 2000 съдии на едно място. Две години по-рано дори ще се съгласи с идеята, лансирана от Съюза на съдиите в България, че представителите на парламентарната квота могат да бъдат посочвани предварително от самите магистрати в една листа, от която парламентът да избира своята квота. Многократно Тонева заявява, че е привърженик на прекия избор на членовете на ВСС заради „сериозната легитимация”, която би дало подобно отсяване, което тя определя като „доста по-сериозно, отколкото един класически конкурс за повишаване”. Свидетели сме обаче, че това така и не се случи.

Дали Галина Тонева ще стане първият главен прокурор – жена в историята ни, ще стане ясно може би в средата на декември. Но за финал ще припомним още едно нейно изказване от 7 март 2011 година пред в. „Труд”. Като напомняне към членовете на Висшия съдебен съвет:

„Да пази Господ държава с уплашени магистрати! Да пази Бог страна, в която съдиите се боят да произнесат присъди по вътрешно убеждение и на базата на закона и доказателствата! Горко на нашата страна, ако в нея съдии и прокурори се боят от политиците. Би било страшно. Срещу всеки съдия би могъл да се хвърли упрек, че е част от мафията, че е корумпиран, че е под политическо давление. Възможно е да има съдии, които се притесняват от такива упреци. Ако аз чуя от някого такова признание, бих му казала да не забравя, че е арбитърът, от него зависят човешки съдби. Съдийската професия не позволява малодушие или кариеристични амбиции, които да мотивират решение извън кориците на делото. Аз не мога да си представя как ще живее съдия, ако му тежи на съвестта някой невинен, когото той е пратил в затвора само защото е бил заплашен или му е било обещано израстване в кариерата”.

Текст: Нина Божинова

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

Вашият коментар