Цветанов в две интервюта и две противоречия

Само в рамките на една седмица вътрешният министър Цветан Цветанов смени два пъти мнението си за съдебната система и демонстративно премина през цялата палитра от медийни емоции. Това показва сравнение между последните интервюта на вицепремиера в периода 21.09.2012 г. пред електронното издание “Дневник” и на 28.10.2012 г. в публицистичното предаване “Панорама”.

След като пред “Дневник” Цветанов заяви, че най-голямата му грешка откакто е министър досега е “доста емоционалната му оценка за съдебната система”, защото по този начин е засегнал и тези “които трябва да бъдат оценявани много високо”, в петък вицепремиерът за пореден път нападна по дефиниция независимия съд.

В стилистиката на премиера Борисов, министърът на вътрешните работи поде поредната лична атака срещу съдия. Въпреки, че все още не е ясно дали нападките срещу съдия Калин Калпакчиев, който ще бъде част от новия състав на ВСС, ще добият размерите на тези срещу уволнената Мирослава Тодорова, Цветанов отчетливо за пореден път оспори решението на магистрат по делото “САПАРД”.

“В Германия за подобни доказателства лицата са осъдени, в България на първа инстанция 12-годишна присъда, на втора инстанция лицето е оправдано. Има нещо нередно”, твърди пред “Панорама” вътрешният министър, който по този начин за пореден път оспорва конкретно съдийско решение.

“В Германия всичко е наред, което означава, че в България имаме все още огромен дефицит в съдебната система”, каза Цветанов, без да назове по име съдия Калпакчиев. Крачката между тези му думи и обвинението, че “работи за организираната престъпност”, което отправи към съдия Тодорова е твърде малка, а границата отдавна – премината.

“Респективно това са дела, които се наблюдават и от ЕК. Делото „САПАРД” във всички доклади от 2007 до сега делото Марио Николов е вътре. Доказателствата са дадени от ОЛАФ, от разследването, което е направено, благодарение и на информация от немските власти. Доказателствата са дадени от европейска служба и от международната служба, която се бори срещу финансовите измами”, допълни вътрешният министър. Той обаче удобно пропусна признанието на прокурор Галина Тонева, че именно обвинението е допуснало грешка в случая “САПАРД”, разделяйки обвиненията.

Въпреки поредната доза лични нападки пред Панорама Цветанов за пореден път посочи, че никога не е воювал със съдебната система и, че има подобрение в последната година.

Пред “Дневник” пък вътрешният министър за пореден път повдига темата Мирослава Тодорова, но с изричното уточнение “да не се коментират конкретни имена”.

“Всеки трябва да допринася за това да няма напрежение. И трябва да има професионална свобода да работи в пълен обем. Но да има механизмите на безкомпромисност: когато не си гледат професионално задълженията, има определен съдебен процес и мотивите са забавени с над 3-4-5 години и имаме отказ от правораздаване, сами разбирате, че усещането в хората е че няма справедливост. Всички заедно трябва да променим това”, заявява Цветанов отново манипулативно, без да изяснява конкретните случаи.

Цветанов продължава да нищи случая и с обяснения за доказателствата по делото на Тодорва срещу него за клевета.

Незнайно защо вътрешният министър твърди, че едно от доказателства (интервю на премиера Борисов, който му се “скарал” и поискал от своя заместник да се извини на съдийката) е несъстоятелно.

Освен нетипично за Цветанов, който винаги преповтаря думите на премиера, тези думи пред “Дневник” могат да се приемат и като поредната доза “указания” към съда в Пловдив, чийто председател – Сотир Цацаров по неофициална информация е “личната кандидатура” на МВР-шефа за главен прокурор.

По темата главен прокурор, в двете си изяви, вътрешният министър отново демонстрира завидно непостоянство.

Пред “Дневник” на въпрос има ли личен фаворит за поста на Борис Велчев, министърът заяви: “Не познавам членовете на Висшия съдебен съвет, за да съм говорил по тази тема с тях. Това е избор, който ще бъде направен от новия състав на съвета”.

Чисто фактологично, Цветанов лъже, тъй като той познава достатъчно добре депутатът Юлияна Колева, която бе избрана за новия състав на съвета, още повече, че в началото на мандата на ГЕРБ, вицепремиерът за кратко бе предсеадтел на парламентарната група на управляващите.

Пред “Панорама” от своя страна вътрешният министър не отрече, че има предпочитания, но не ги назова. След това той отново смени темата и заговори за независимостта на съдебната власт, когато понякога, отново според неговите думи в редица изяви може да бъде пренебрегвана заради “гражданска критика”, но изказвана само от него.

По същата тема пред “Дневник” Цветанов обрисува как би изглеждал идеалният кандидат за поста. “За мен е важно главният прокурор да бъде равно отдалечен от всички институции и да гарантира независимостта на прокуратурата. Това е най-важното. И да няма нищо обвързващо с никакви политически формации или определени икономически интереси”, обясни той, което безспорно звучи народополезно, също както беше оценявана и процедурата за избор на ВСС, който бе гласуван също толкова “натъмно”, колкото и предходния, но пък с претенцията “за пълна прозрачност”.

“Трябва да бъде толкова сериозен и отговорен, че да може действително да оправдае доверието, което ще получи от ВСС, от цялата съдебна система, и парламента”, обяснява вицепремиерът, без да дава тълкувание защо според него обвинителят трябва да се харесва на НС, при положение, че Висшия съдебен съвет предлага и изслушва номинираните, а президентът с указ назначава избрания.

Въпросът, който поставят двете интервюта, е дали чрез словесните нападки над Калин Калпакчиев, за когото премиерът показа добра осведоменост, че е член на ВСС, силовият министър цели да омаломощи опозицията на тази част на съдебния съвет, която не обслужва с партийна привързаност правителството и ще разполага със свобода на преценката дали фаворитът на Цветанов за главен прокурор действително е подходящият реформатор на прокуратурата, който ще отстоява независимостта й и ще я превърне в истински коректив на МВР.

Едно е ясно, както и играта на публичност при избирането на членовете на ВСС от Народното събрание, така и новата любезност на Цветанов към съдебната власт могат да означават, че стратегията е променена – от открит “бой” спрямо непокорните през елиминирането им до трета фаза – подмолно прелъстяване на магистратите чрез осигуряване на медиен комфорт и дребни удобства.

Ефектът може да е силен, защото, както повечето хора, така и много от магистратите искат спокойствие и да не им е трудно. А промяната на Цветанов от медиен агресор до изпълнен с уважение гражданин към тези съдии и прокурори, с които “ежедневно” си говори не е нищо по-различно от медийно бетонирано удобство.

Текст: Полина Паунова