Четири граждански организации питат кандидатите за ВСС как ще отстояват независимостта

Общо 108 въпроса – 40 общи и 68 индивидуални, изпратиха във вторник четири неправителствени организации до парламентарната правна комисия с настояването те да бъдат зададени по време на изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет на 11 септември.

Следващия вторник народните представители ще разпитат 17-те магистрати, номинирани за ВСС от квотата на Народното събрание. Място в съвета има за 11 от тях.

Въпросите са на Асоциация за европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет (БХК) и Институт за развитие на публичната среда.  Гражданските организации твърдят, че зададените от тях теми ще осигурят “минимален стандарт на прозрачност и изчерпателност на изслушванията, от които зависи качеството на цялата процедура по избор на парламентарната квота”.

НПО-секторът иска от магистратите, които имат претенции да станат част от съвета да дадат конкретни отговори на въпроси, свързани с натиска на изпълнителната власт върху съдебната и в частност кръщаването на акции на МВР на съдии. Магистратите ще трябва да заемат позиция и по скандала, покрай уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Гражданските организации за предвидили питания за съдебната реформа и свършеното от ГЕРБ, както и скандалите, станали известни като случаите „Приморско“ и „Красьо Черния“.

С поредица конкретни въпроси, неправителствените организации целят да видят разбиранията на претендентите за ВСС  за независимостта на съдебната власт от правителството. Искат да знаят становището на кандидатите за ВСС дали е приемливо магистрати да бъдат награждавани с оръжия от МВР, по какви критерии e бил предпочетен всеки един от тях от съответната политическа сили и как на практика е осъществен първоначалният контакт с депутатите и защо.

Така гражданският сектор засяга и друг чувствителeн аспект – номинирането на съдии от партийна квота – какви са гаранциите, че членовете на ВСС не са партийно обвързани. Затова четирите организации искат да разберат от 17-те магистрати, които ще бъдат изслушани от Народното събрание, как оценяват факта, че са номинирани от политическа партия.

Кандидатите ще трябва да отговорят и дали виждат проблем с кариерното израстване на членовете на ВСС  след приключване на мандата им. Този въпрос предпоставя оценка на неприетото предложение на министерството на правосъдието за изменение на ЗСВ за “кариерни бонуси” за членовете на ВСС и съдебните инспектори след прекратяване на мандата им – да бъдат повишавани в длъжност без конкурса, който е задължителен за всички магистрати.

Номинираните също така трябва да предложат конкретни мерки за ефективен избор от съвета на главен прокурор и председател на ВКС от гледна точка на обществената потребност от висок стандарт за почтеност, независимост и експертен реформаторски потенциал.

Юристите ще трябва да обяснят и при какви обстоятелства биха подали оставка като членове на ВСС, както и какво трябва да се случи за да се разграничат публично от решение на ВСС, от решение, което не приемат.

Логично най-много от т.нар. персонални въпроси има към депутата от ГЕРБ Юлиана Колева, която във вторник стана ясно, че е личната номинация на председателя на парламента Цецка Цачева, защото били състуденти. Гражданският сектор са задали 10 питания към понастоящем редовият народен представител от управляващата партия.

Четирите НПО-та търсят от Колева отговор за позициите, които тя защитаваше през последните три години като депутат от ГЕРБ. Колева подкрепи оспорените от президента кариерни бонуси за членовете на настоящия компрометиран ВСС, както и възможността за преместване по изключение от общото конкурсно начало от един в друг съд чрез откриване и закриване на нови щатни бройки.

Тя ще трябва да обясни и как ще отстоява независимостта си от ГЕРБ, предвид че три години е била депутат от управляващата партия. Народният представител трябва да обясни как би постъпила ако нейната или друга партия поиска от нея да подкрепи определено решение от компетенциите на ВСС.

По над пет въпроса са зададени към Йордан Давчев (“Атака”), Незабравка Стоева (БСП), Бойко Рашков (БСП), Владислав Славов (Синята коалиция), Магдалена Лазарова-Проданова (ДПС) и Мария Кузманова (ГЕРБ).

Предложеният от социалистическата партия Бойко Рашков ще трябва да отговори как ще гарантира независимостта си от БСП във ВСС, предвид че е бивш народен представител от партията. Той ще трябва да направи преглед на дейността на последните трима главни прокурори.

Рашков трябва да каже дали се чувства „съпричинител“ за състоянието на съдебната власт към този момент, с оглед на факта, че е участвал в управлението й по време на прехода на високи ръководни позиции. Той трябва да вземе отношение още по т.нар. „роднински назначение“ на високи държавни длъжности на близки на членовете на ВСС.

Адвокат Незабравка Стоева, която също е предложена от БСП, ще трябва да даде разяснения какъв ще бъде личният й пример за реформирането на ИВСС. Тя също трябва да отговори как ще гарантира независимостта си от социалистическата партия, след като няколко пъти вече е била предпочетена от нея (включително като номинирана за инспектор).

Нещо повече – за нейната кандидатура, както и за тази на друг бивш инспектор васил петров, две парламентарно представени партии (БСП и ДПС) са влизали в противоборство и са проявявали последователна упоритост да ги прокарат в органи на съдебна власт

Стоева, която участваше в проверка гражданското отделение на СГС, констатираща редица нередности при случайното разпределение на делата и неравномерната натовареност на съдиите, трябва да каже взел ли е настоящият състав на ВСС адекватни мерки по забелязаните проблеми.

НПО-та питат бившата инспекторка и дали е задължително да се съобрази конкретната натовареност на магистрата за преценка на вината и тежестта на дисциплинарното му нарушение.

Към Васил Петров е зададен въпрос и за личните му отношения с депутати от дпс, предвид това, че е дядо на детето на народния представител от ДПС и медиен магнат, чиито вестници са близки до управлението на ГЕРБ – Делян Пеевски.

Предложената от ДПС съдия Магдалена Лазарова – Проданова, която е била прокурор по време на Филчев, ще аргументира отношението си към неговото управление в прокуратурата.

Гражданският сектор питат още Продаванова как би постъпила ако знае, че неин колега от ВСС е поел ангажимент да подкрепи конкретно кадрово решение и как би постъпила ако член на съвета бъде уличен в незаконна дейност.

Обект на редица въпроси е и номинираният от „Атака“ ръководител на следствието в пловдив Йордан Давчев. Той ще трябва да отговори на въпроса какво значение има за него, излъчилата го политическа формация. Гражданските организации припомнят, че през 2011  година, когато Давчев се кандидатира за апелативен прокурор на Пловдив заяви, че обвинението не трябва да изпълнява „поръчки“. По тази причина НПО-та питат какви поръчки има предвид и за колко знае.

Давчев ще трябва да отговори и какво е било участието му по делата във Възродителния процес в Пловдив. Той трябва да даде обяснение и имал ли е конфликт на интереси, докато синовете му са работили като адвокати по наказателни дела, а той е бил шеф на следствието.

Номинацията на „Атака“ ще обяснява и разминаването на декларираното и действително, притежаваното от него имотно състояние.

Според зададените от гражданския сектор въпроси номинацията на Синята коалиция – Владислав Славов, който е и бивш председател на ВАС, ще трябва да направи оценка на работата на сегашния председател на съда – Георги Колев.

Съдия Славов ще трябва да обясни отношението си към чистката в съдебната система от 1992 година и какво е участието му в нея.

Номинираната от ГЕРБ съдия Мария Кузманова ще обяснява пък каква е мотивацията й да стане член на ВСС, след като е била цял мандат инспектор в ИВСС.

Кузманова ще трябва да обясни дали смята, че делата в СГС се разпределят на случаен принцип.

„Твърдите, че като инспектор при проверките на съдилищата сте се натъкнала на магистрати с „нестандартна организация на работа, подчертани интереси към теоретизиране и неумение за работа в екип”, във връзка с което съзирате необходимост от прецизиране на критериите за придобиване на статут на несменяемост. Бихте ли разяснили какви според Вас са допустимите правомощия на ВСС в тази насока, за да не се превърне във “втора инстанция” в сянка“,питат още Кузманова гражданските организации.

Пълният размер на въпросите към магистратите, кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота, можете да намерите на адрес: http://www.parliament.bg/pub/cW/20120904011627StanAEIBAPCHBHKIRPS.PDF

Въпреки големият им обем председателят на правната комисия Искра Фидосова декларира във вторник, че всички постъпили въпроси ще бъдат зададени на кандидатите. Те ще бъдат изслушвани по азбучен реди и ще имат 10 минути за представяне на концепциите си. Депутатите ще имат по 2 минути да задават въпроси, включително постъпили от граждански организации. Номинираните ще имат по 3 минути за отговор на въпрос. Фидисова обаче не обясни защо времевата сметка не излиза.