Как новият ВСС би изглеждал по старому

15-09-2012; категория: Данните говорят; автор: polina.paunova;

Ден след като правната комисия в Народното събрание не пожела да даде оценки за представянето на публичното изслушване на кандидатите за ВСС, шефът на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, известен с близостта си с вътрешния министър Цветан Цветанов,  събра в кабинета си делегати от административните съдилища в цялата страна на импровизирана среща. „Оперативката”, както са известни такива събрания в системата на МВР, откъдето Колев произлиза, се оказа очаквано, че е посветена на общото събрание на съдиите, което трябва да излъчи шестима от членовете на бъдещия ВСС.

Отново очаквано – върху срещата не бе хвърлена светлина. Както очаквано беше и поведението на народните представители от правната комисия, които парираха всички съществени въпроси към бъдещите членове на съвета, които трябва да излъчи парламента, а в последствие решиха да не обявят с какви мотиви ще гласуват 11-те номинации на парламента.

И двата хода, зад които прозира, дългата ръка на вътрешния министър, който не веднъж се е заканвал, че иска да „оправи” съдебната система, предвещават нов ВСС, който ще запази всички основни характеристики на настоящия – критикуван от Брюксел, и използван за параван на провала на управлението на ГЕРБ в липсващата съдебна реформа.

Ако следваме всички мантри за прозрачност на избора на ВСС, произнесени от властимащите, се очаква в началото на октомври в длъжност да встъпи един Висш съдебен съвет, който да защитава независимостта на съдебната власт,  който да подпомага работата й, без по никакъв начин да се опитва да налага контрол върху нея.

Дали обаче внушенията на управниците, че съвета най-сетне ще заеме своето място в държавата не като инстанция в съдебната власт, а като орган, който администрира съдебната система, няма да се окажат упражнения по стил, място в новия ВСС няма да намерят заместители на символни фигури като Иван Колев, Пламен Стоилов и Петър Стоянов. Това тепърва ще се разбере.

Ето в какви гримаси може да се изкривят лицата на съвета, ако „оперативките” на Георги Колев и отказа на оценъчност на правната комисия, под ръководството на Искра Фидосова, дадат търсения от тях резултат.

Представяме ви кратка справка за тримата споменати по-горе добили печална популярност лица.

Петър Стоянов е член на ВСС от 2007г. и е избран от парламентарната квота-номиниран е от БСП. Завършил е академията на МВР и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1984 г. Започнал е кариерата си в съдебната власт (според неговите думи, записани в протоколите на заседанията на ВСС) като следовател в гр. Девня. През 1991 г. става районен съдия, а от 1993 г. е военен съдия. От 1996 г. до 1998 г. е заместник-председател на Военно-окръжния съд във Варна, а от 1998 г. до 2007 г. е негов преседател.

Във ВСС е председател на Комисията по дисциплинарните производства.

В края на мандата си, на 20.06.2012 г., като защитник на предложените промени в Закона на съдебната власт, предвиждащи членовета на ВСС след приключване на мандата си да бъдат повишавани автоматично на по-висока длъжност от тази, която са заемали преди, споделя с народните представители възгледите си за това каква би могла да е мотивацията на юрист да стане член на съвета по досегашния ред (разбирай – без гарантиран “бонус”) – “Дори поставянето на спора за т.нар.бонуси унижава съдебната власт и нейните органи за управление и контрол… Да се съгласиш да бъдеш избран във ВСС е псевдоидеализъм, близо да мазохизъм, това дори граничи със здравия разум”.

Освен идеята си бившите членове на съвета автоматично да се издигат, се оказва, че Стоянов има доста екзотични виждания за равнопоставеността. В заседание на ВСС от септември 2009 година той заявява, че „забатачването на дела в Каспичан” не е равносилно на „забатачването на дела в София”.

Потвърждение на разбирането си, че някои съдилища са по-маловажни от други, Петър Стоянов изразява и в заседанието на 17.09.2009 г. при обсъждане на кандидатурата на Ромео Яков за председател на РС Луковит, която всъщност подкрепя: „Неговата честност, откритост, самия факт, че той твърде боязливо казва – да бе, ще направя опит, имам желание, не гарантирам. Освен това и при липсата на други кандидатури, не знам дали няма да направим в този макар и малък съд, макар и да не го слагаме от важните, но той е една брънка от цялата верига на съдебната система, да не оставим безвластие, да не оставим там нещата да не вървят…“

Като председател на Дисциплинарната комисия основната задача на Петър Стоянов е да обобщава резултатите от дисциплинарните дела на магистратите, за да няма съмнения за двоен стандарт, а наказанията да са полезни, което означава да действат превантивно и спрямо наказаните, и спрямо всички останали съдии и прокурори. По външни белези Петър Стоянов далеч не е успял в изпълнението на тази си задача. Това не остана незабелязано и от Европейската комсия в последния мониторингов доклад от юли 2012 г. Обаче има и нещо повече – от изказванията на Петър Стоянов по време на заседанията на ВСС става ясно колко е закърняло разбирането му за предназначението на дадената му власт. От думите му личи, че той до последно изпитва базисни колебания коя част от практиката на ВСС, с която се извършва проверка за нарушенията на магистрати, може да бъде оповестявана, кому и с каква цел.  Едно от възможните обяснения за тези базисни колебания е, че те се разрешават според случая.

В заседанието на 14.01.2010 г.  при обсъждането на анализа на дисциплинарната практика на ВСС през 2009 г.  Стоянов казва: «Докладът е изготвен, той е пред вас, всъщност представлява една обобщена информация за образуваните дисциплинарни производства и наложените дисциплинарни наказания. Изготвен е горе долу по параметрите, по които се изготвят докладите на съдилищата и на органите на съдебната власт. Има сравнителен анализ. Предполагам, че сте се запознали. Ако сте съгласни да го приемем и да се публикува на интернет-страницата на Съвета, и да се има предвид вече за доклада, който готвим за дейността на ВСС пред Народното събрание.»

През 2009 г. Иван Колев, член на ВСС, избран от квотата на съда, обяви, че Красимир Георгиев – т. нар. Красьо Черничкият е договарял със съдии и прокурори назначенията им за административни ръководители на съдилища и прокуратури. Според Колев, той им обещавал да купи гласове на членове на ВСС срещу 200 000 лв.

До 2010 г. ВСС образува 18 дисциплинарни дела срещу магистрати, общували лично по телефона с Красимир Георгиев.

През 2010 г. пред вестник «24 часа» Петър Стоянов изразява становище, че магистратите, говорили с Красьо, които въпреки това дръзнат пак да се кандидатират за ръководни места в съдебната власт, не са достойни.

Година и осем месеца по-късно позицията му е друга – Тодор Тодоров не е недостоен човек и съдия, но Стоянов няма да го подкрепи не защото е извършил нещо нередно или укоримо, а заради “нагласата на българското общество”, която “отново” ще лиши ВСС от комфорт, ако постъпи така, както му иде отвътре.

Не друг, а именно председателят на Дисциплинарната комисия на ВСС публично определя дисциплинарната практика на съвета по случая Красьо (довела до наказания, включително до уволнение на няколко магистрати) като “раздут от кого ли не балон” и “измислен случай”. Това би могло да означава само две неща, като трета възможност лотически е изключена. Или Петър Стоянов е работил лицемерно и е наказвал магистрати, въпреки че не е бил убеден в тяхната вина, или е неспособен да следва принципи и да прави разлика между редно и нередно.

В смисъла на скандала Красьо Черния не трябва да пропускаме и образа на Иван Колев – човекът оповестил, но и в същото време затъмнил скандала с плевенския бизнесмен.

Кой всъщност е Иван Колев?

…Следовател, адвокат, магистрат под пагон, синдик, председател на съд, член на ВСС…

От единствената достъпна (в интернет)официалната биография на Иван Колев, качена благодарение на депутата от РЗС Яне Янев, който го номинира за член на Инспектората в края на миналата година, разбираме, че на 18 години Колев е завършил едно от най-старите училища в България – гимназията “Максим Райкович” в Дряново.

Осем години по-късно – през 1978 година, той завършва право в Софийския университет. Още същата година започва работа в милицията като следовател. Работи във Велико Търново осем години, след което напуска. През 2004 г. пред в. „Сега” той обяснява решението си , че повече няма “нито какво да даде, нито какво да вземе от тази професия – в работата си следователите използват само определени текстове от Наказателния кодекс и много малко от Наказателно-процесуалния.”

Пак от същата публикация разбираме, че Колев иска да стане адвокат и чака осем месеца без работа, през които “получава няколко предложения – за прокурор в Павликени или Елена и за военен съдия в Плевен.”

В крайна сметка става военен съдия в Плевен. След промените – през 1991 г. – той напуска, за да стане инспектор към министерство на правосъдието (или както четем от архивите на парламента – съдебен инспектор във Военносъдебния отдел на Министерството на правосъдието). Длъжност, която заема точно осем месеца. Отново пред в. “Сега” споделя, че “никак не му е било по вкуса да проверява колегите си и да пише доклади”. Което не му пречи 20 години по-късно пак да поиска да стане съдебен инспектор, а преди това да стане член на ВСС – работа, която също е свързана с различни проверки на магистратите.

Иван Колев е в началото на скандала с т. нар. Красьо Черния, превърнал се в обобщен образ на всички съмнения за търговия на постове в българската съдебна система.

На заседанието на ВСС на 18.06.2009 г. внезапно той прави изненадващо за наблюдателите изявление пред членовете на ВСС и присъстващите журналисти: „Определени хора обикалят България и твърдят, че разполагат с нашите гласове и при избора на административни ръководители  искат на наш гръб да богатеят. Става думата за някакъв Красо от Плевен [...] Същият този човек носи един списък с имената на осем членове от ВСС, в които е посочено и моето име, и който казва, че той разполага с гласовете на тези осем членове, някъде твърди, че са и до 13 човека, които могат да гласуват така, както той им каже. Всичко щях да го подмина, така, с лека ръка, но вчера отново един от участниците в изборите ми каза, че са ходили и са искали някъде над 200 000 евро, доколкото разбрах… Същият този човек, аз поразпитах за него, оказа се известен плевенски измамник, където трябва, ще съобщя за същия, но действително хората му вярват. Най-лошото е, че той са му повярвали и в една партийна централа, където уважавани от мен хора също вярват, че действително той разполага с гласовете на членове на ВСС. [...] Това е възмутителното и заради това исках да ви уведомя да знаете, че има такива хора, които обикалят и може би ние трябва да вземем някакви по-сериозни мерки, защото никога няма да си позволя да взема пари от колега! Не съм го правил и като адвокат, когато съм защитавал колега, още по-малко за назначаването на някой колега съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Всичко друго мога да си позволя, но не и това! И смятам, че това е страшно обидно и ние трябва да се опитаме да прекратим такива злоупотреби с нашите имена!“

Племен Стоилов подема и призовава да бъде сезирана прокуратурата да започне разследване, защото в противен случай „ще поощрим подобни измамници да продължат да си играят с ВСС и с неговия авторитет!“.

ВСС взема решение (т.11 от Протокола на заседанието на ВСС от 18.06.2009г.) да сезира прокуратурата.

В изпълнение на решението Иван Колев подава на 19.06.2009г. сигнал до главния прокурор (вх. № 3818/19.06.2009г.).

Изказването на Колев се отличава не само с това, че е изневиделица, но и че е откровено несъвместимо с биографията му на дългогодишен юрист, който се занимава с наказателни дела. Показва или огромна некомпетентност, или пък е съзнателен акт, който не обслужва правосъдието. Хипотезите за това поведение могат да бъдат различни освен незнание – Колев изпреварва обвинение срещу себе си, ако не е сигурен, че такива данни вече не са постъпили в прокуратурата и търси медийна защита (в стил – «той съобщи»), предупреждава някого или… пък дава ход на операция «почистване на лобито на другия отбор».

Като резултат – публичното оповестяване известява евентуално и 8-те до 13-те членове на ВСС, които се занимават с търговия на гласове, ако наученото от Колев не е невярно, и самият «Красо от Плевен».

като най-лошото от лошите неща е изведено узнаването от партийна централа, хората в която били повярвали, че е възможно точно така да се случват нещата във ВСС – с предаване на пари на посредник от заинтересования да спечели административната позиция магистрат.

По отношение на “партийната централа” – Иван Колев повече нищо не казва. За него не важи принципът, като кажеш “а”, трябва да си готов да кажеш и “б”. Разпитан малко по-късно по разследването за търговия с влияние, Колев е лаконичен до дискретност, че е научил за съществуването и разказите на Красьо от колега от провинцията и … отказва да каже коя е партийната централа, защото периодът бил предизборен. Остава да виси завинаги нерешен въпросът, като е бил все така предизборен периодът и по време на заседанието, защо Колев не спестява информацията за партийната централа, а дава обилна храна на въображението, което не се изисква да е богато – дали пък тази партийна централа, като е повярвала за възможностите на Красьо да общува ефективно кадрово с от 8 до 13 членове на ВСС, не се е възползвала. Дали пък изпуснатата информация от Иван Колев не удря по членовете на ВСС, които са близки до тази централа? Най-важното “дали” е свързано с прокуратурата – проверила ли е тези хипотези. Доколкото обаче производството срещу Красимир Георгиев за търговия с влияние е прекратено, със сигурност разбираме, че и да е проверявала прокуратурата различните възможни варианти, нищо не е могло да бъде установено. По липсата на настоятелност обаче Иван Колев да назове партията възникват съмнения в желанието да бъде разплетена мистерията около тази на пръв поглед спонтанна реплика на председателя на финансовата комисия на ВСС. Никой от разследващите или пък наблюдаващия прокурор не напомня на Колев, че изборите през 2009 г. са проведени на 5.07.09 г, а той е бил разпитан преди 23.06.09 г.

От биографията на Красимир Георгиев се вижда, че той е бил свързан с партията НДСВ. През 2005 г. е бил част от предизборния щаб на НДСВ в Плевен по време на парламентарните избори. Това става ясно, след като в магистратския скандал в медиите е включено името на тогавашния кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Тогава той съобщава: “Лъжа е, че съм говорил с въпросния Красьо, не ми е писал sms, не ми се е обаждал, нито пък аз на него“. И изказва предположението, че Георгиев има номера му в телефона си от парламентарните избори през 2005 г., когато Зеленогорски е бил председател на щаба на СДС, а Красьо е бил в щаба на НДСВ.)

След сигнала на Иван Колев прокурор Първолета Никова от СГП образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за две престъпления:

- по чл.304б, ал.1 предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г. в гр.София, поискал или приел дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приел предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица във връзка със службата им – членове на Висшия съдебен съвет, да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам.административен ръководител в съдебната система.

- по чл. 304, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г., в гр.София, предложил или обещал дар или каквато и да е облага – сумата от около 200 000 евро на длъжностни лица – членове на Висшия съдебен съвет, за да извършат действия по служба, а именно да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам. административен ръководител в съдебната система.

Впоследствие заради показания от Красимир Георгиев, дадени в същото производство, срещу него започва дело за лъжесвидетелстване – за това, че «устно съзнателно потвърдил неистина, като твърдял, че няма познанства с лица от съдебната система, не познава магистрати, а вдействителност познавал такива».

От мотивите на оправдателната присъда на СГС по същото дело разбираме следните обстоятелства:

След образуването на делото за корупция по сигнала на Колев прокурор Никова получава факс за проверката на ДАНС, която установила, че най-вероятно посоченият в сигнала на Колев гражданин е Красимир Васков Георгиев.

Прокурор Никова започнала лично да извършва действия по разследването и в периода 19.06.2009 г.-23.06.2009 г. разпитала като свидетели прокурора Иван Даскалов, съдията Миглена Тянкова и членовете на ВСС Иван Колев и Стефан Петров. Тези хора били посочени от Иван Колев като присъствалите на срещата, на която той бил уведомен за съществуването на „лицето Краси от гр. Плевен” и за информацията, която той разпространява, включително и с хора от партийна централа.

Иван Колев е разпитван с искане да повтори разказа си за начина, по който научил за Красимир Георгиев. Прокурорът му позволява да спести фактите за партийната централа. Така разследващите се лишават от възможност да проверяват дали такъв разговор въобще е воден, дали Колев казва истината за всичко, което знае във връзка с този случай, а също дали има данни за партийна корупция. Без въпросите – коя е партията, която е приела Красимир Георгиев за достоверен герой с достоверни възможности да приема и предава пари за ВСС с оглед продажбата на гласове за началнически постове, Софийска градска прокуратура не би могла да изясни корените на явлението и дали то въобще съществува.

Пак от разпита на Колев в досъдебното производство се разбира, че той самият провел за себе си предварително извънпроцесуално разследване. Понеже от разговорите научил, че Красимир Георгиев има връзка с паркинга на Община Плевен, се обадил на плевенски общински функционер да попита за него. Първоначално плевенчанинът отговорил, че не познава такова лице, но по-късно се сетил за кого става въпрос. Колев разказал и, че “колежката” му Цвета Маркова била чула за такъв гражданин, който предлага срещу значителна сума пари уреждане на назначаване на ръководен пост.

В крайна сметка производството по делото за корупция е прекратено поради недоказаност, но мотивите на държавното обвинение не са обявени публично.

От март 2012 г. прокурор Никова е командирована във Върховна административна прокуратура, където работи до ден днешен.

Но още преди прекратяването на делото за търговията с влияние в заседанието на ВСС, проведено на 22.10.2009 г., Колев приема за установено, че върху ВСС не е имало въздействие: “… тъй като бях причина за възникването на този скандал. Знаете много добре, че когато вземах тогава отношение аз бях възмутен от поведението на едно лице, което съвсем неправомерно обикаля и лъже колегите магистрати, че има влияние върху Висшия съдебен съвет. Самото разследване доказа точно това нещо, че то няма влияние върху Висшия съдебен съвет. Двама колеги, които са имали някакви контакти с него посочиха по какъв случай са ги имали, дори да приемем, декларацията аз нямам нищо против да я гласуваме, решението, което предлага комисията, това с нищо не променя облика и морала на Висшия съдебен съвет”.

По този начин Колев, който дава гласност на един от най-големите скандали в съдебната система, става и заглушителят на скандала, човека, който оневинява ВСС по презумпция.

Пламен Стоилов е роден през 1949 г. в София. Завършил е право в СУ.  Работил е основно като следовател, а като адвокат – през периода 1993 – 1999 г.

Със заповед № К-434/17.01.1983 г. е назначен за следовател по ДС. Със заповед № 90/28.07.1983 г. е преназначен за старши следовател, а със заповед № 2132/01.07.1987 г. е преназначен за главен следовател на отдел 1 на ДС – с компетентност да разглежда престъпленията срещу Народната република.

До 2007 г., преди да стане член на ВСС, е бил ръководител на 4 отдел, в Националната следствена служба, който се разследва престъпления, свързани с наркоразпространение.

По-късно ще стане известно, че според прокуратурата от 2003 г. до август 2010 г. на територията на София е действала организирана престъпна група, ръководена от Златомир Иванов – с прякор Баретата, за разпространение на различни наркотици – с ясна йерархия, множество замесени граждани, наказателни бригади, големи приходи и участъци, съвпадащи с районите на полицейските управления, обозначени със същите числа.

Към разкриването на тази дейност, която по твърдения на прокуратурата се е извършвала в значителен период от време, през коeто той е ръководел съответния следствен отдел, Племен Стоилов – няма отношение.

Преди встъпването си във ВСС Пламен Стоилов не е известно да е вземал публично отношение по проблемите на съдебната власт, различни от проблемите на следствието.

На общото събрание на следователите от цялата страна, на което е избран, Пламен Стоилов обещава да се отчита пред колегите си на всеки шест месеца. Обещава да отстоява независимостта на следствието. Дали Пламен Стоилов е спазил обещанието пред колегите си и на шест месеца е търсил начин да отчита работата си – не знаем, тъй като това не е оповестявано в медиите или пък на заседанията на съвета.

Във ВСС е избран за председател на специалната Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (КИМОРДООИ). Работата му в тази комисия е особено съществена, защото по време на мандата й, се забелязва тенденция тя да се откъсне от наименованието си и да не се занимава само с проверка на “организацията” на работата по делата, а да клони все по-откровено в проверка на работата по делата.

едвусмислено заявява, че ВСС няма правомощия да се меси в съдебните процеси, Стоилов обяснява стъпка по стъпка какво все пак ВСС е направил, за да преодолее законовите спънки за намеса:

- Постигане на конкретни ефекти, макар чрез „индиректни”, „деликатни” „широки дискусии” „по вида на присъдите” –

„При последните посещения по апелативни райони ние предизвикахме широка дискусия с действащите магистрати по въпросите за ефективно и справедливо правосъдие. Това са въпроси, които макар и индиректно, засягат и вида на присъдите и вида на наказанията, съобразно тежестта на извършените деяния. Обсъдихме и други въпроси за множеството условни присъди, но всичко това е много деликатно затова, защото е извън компетенциите на Висшия съдебен съвет.”

- Навлизане „в територията„ на независимостта на съда “с деликатност и разбиране” за преодоляване на съпротивата на съдиите да се обсъждат определени дела

„Освен това искам да ви кажа, че определено имаме реакция от страната от страна на магистратите за това, че ние опитваме да навлезем в територията на тяхната независимост и вътрешните им убеждения. Ние се опитваме да преодолеем тази съпротива. Показваме и деликатност и разбиране, обсъждаме проблемите най-общо, без да си позволяваме обсъждане на конкретни казуси и дела, но въпреки това действително там срещаме известни затруднения и то се дължи само на това, че ние нямаме законови основания и възможности да въздействаме по отношение на този фактор.”

“Висшият съдебен съвет направи няколко опита да навлезе в тази територия табу…Атаката ни беше отблъсната обаче с основанието, че наказателната политика се определя от Върховния касационен съд и от законодателя в края на краищата”.

Стоилов оправдава опитите да се наруши законът, като се въздейства върху вътрешното убеждение на съдиите, с това, че „в определени моменти частната и генералната превенция са потиснати до такава степен, че те се превръщат и в криминогенен фактор.”

Вижда се, че и без анализа на оправдателните присъди от ВСС, за който в Народното събрание Юлиана Колева, Искра Фидосова и Пламен Стоилов изразяват съжаление, че не е позволен от закона, Стоилов е решил за себе си какъв е проблемът с оправдателните присъди – проблемът е, че те не са осъдителни.

Признанието на Стоилов, че той и членовете на Комисията не се отказват – “продължаваме нашите опити в тази насока, да приближим фактически нашето правосъдие до чувството на хората за ефикасност и за справедливост” – поражда поредица остри реакции на правозащитниците. Думите на Стоилов неприкрито изразяват убеждението му, че дейността на съда по конкретните дела трябва да бъде контролирана и коригирана чрез различни хитрини и подмолни похвати. Неприкрито, защото нередността на подобен манталитет не се схваща като проблем, а още по-малко – като скандал.

На 17.06.2011 г. Българският хелзинкски комитет с открита позиция определя думите на Пламен Стоилов като признание, че ВССнатискасъдаподела.

На 22.06.2011 г. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека изпраща декларация до председателя на Народното събрание, министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Изказването на Пламен Стоилов в Народното събрание е квалифицирано като еманация на “концептуалната дезориентация на ВСС за неговата обществена и конституционна роля”. Заявява се, че думите на Стоилов: „Опитахме деликатно да преодолеем тази съпротива, като говорим общо, а не по конкретни дела, но атаката ни бе отблъсната…“ подлежат на незабавно разследване, защото ако са верни, “е извършено престъпление против правосъдието”.

Реакция от страна на ВСС за самопризнанията на Пламен Стоилов – няма. Няма реакция и по отношение на позициите на правозащитните организации. Съответно – няма последици, всичко продължава по старому и с деликатните опити за “атаки” и самосъжаление от страна на Стоилов, че законодателството пречи атаките да станат директни.

Твърде вероятно е всичко да продължи по старому и в иначе новия ВСС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев
Снимка: Дневник

Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

miroslava

Съдийската колегия решава за наказанието на съдия Мирослава Тодорова на 2 април

Снимка: Капитал

Национално представително проучване: 2/3 от хората смятат, че мандатът на Сотир Цацаров е провал

Снимка: Дарик

Съдийската колегия на ВСС отказа да изслуша съдиите от Благоеврад, които се оплакаха от нетърпима работна обстановка в Окръжния съд

Вашият коментар