Иван Колев и проектите на ВСС по ОПАК

ИВАН КОЛЕВ (ВДЯСНО)

Иван Колев и проектите на ВСС по ОПАК

Освен бюджета на съдебната власт през мандата си ВСС получи и финансова помощ от Европейския съюз като бенефициент по Оперативна програма “Административен капацитет”. Става дума за три проекта по които съветът е получил около 5.6 млн. лв. – „Компетентни и мотивирани магистрати и съдебни служители” (2.2 млн. лв.), „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие” (2 млн. лв.) и „Ефективност, отчетност и координация в съдебната система” (1.39 млн. лв.)

Какъв е ефектът от “усвояването” на тези средства не е ясно, но едно е сигурно – проблемите, към които тези проекти са били насочени, до ден днешен остават нерешени. Например – по “Обновени информационни системи за по-добро обслужване” е предвидена като крайна цел “по-пълна автоматизация на движението на съдебните дела” или “интегрирано действие на всички системи за управление на съдебните дела.”И двете цели обаче бяха сред акцентите, които кандидатите за следващия ВСС бяха заложили в концепциите си, т.е. тези дейностисе приемат като неосъществени. Още повече – проблемът със софтуера за случайно разпределение на делата не само, че не беше решен, а се задълбочи драстично през последните години, като ВСС системно и целенасочено си затваряше очите за проблема.

Същевременно ВСС ревностно криеше информацията за това кой и за какво получава пари по тези проекти. След като отказите на съвета бяха отменени като незаконосъобразни от ВАС стана ясно, че голяма част от членовете на съвета са заработвали и като… експерти по проектите за ОПАК. Ситуацията става абсурдна, защото членовете на ВСС назначават членове на ВСС за ръководители на екипи по проектите. Последните от своя страна пък взимат решение да сключат граждански договор, като наемат някого от членовете на ВСС за експерти:

„ Другата допълнителна точка. Комисията предлага да се вземе решение, с което да се утвърди управленски екип за организация, управление и отчитане на дейността по проект на ВСС “Ефективност, отчетност и координация в съдебната система” по подприоритет 1.5. “Прозрачна и ефективна съдебна система” на Оперативна програма “Административен капацитет”, както следва: ръководител проект – Иван Димов; координатор информационна стратегия – Милена Милева; координатор във връзка с делата от особен обществен интерес – Пламен Стоилов; координатор статистика и отчетност – Катя Обрешкова; координатор превенция на корупцията – Георги Гатев; технически сътрудник – Иванка Котева; счетоводител – Евгения Кръстева.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 1 октомври 2009 г.)

В други случаи Иван Колев сам предлага на ВСС да го назначи като експерт по проекта. Така например се случва по проекта „Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури за планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт“. Иван Колев предлага на ВСС да избере Иван Колев за член на контролния съвет към проекта. По втория транш (след 2011 г.) проекти по ОПАК Колев вкарва „в играта“ колегите си Мая Кипринска (в два проекта), Цони Цонев, Радка Петрова, Стефан Петров, Вельо Велев и Костадинка Наумова. Всичките тези проекти имат за цел изпълнение на задачи, които са в мандата на ВСС и за които не би следвало неговите членове (които работят на пълно работно време и взимат допълнително възнаграждение за участието си по комисии) да получават допълнително средства.

Ролята на ръководената от Колев финансова комисия в разходването на средствата по ОПАК не е малка, защото именно тя внася предложения за извършване на плащанията към подизпълнителите. Винаги това обаче става без много-много обяснения и така непросветеният наблюдател (т.е. всеки, който не е член на ВСС) въобще не може да разбере за какво става дума. Често плащания за стотици хиляди левове са внасяни… като допълнителна дневна точка:

Две допълнителни точки имам, ако може. Комисията предлага да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 202 500 лв. по договора между ВСС и “Информационно обслужване” по приоритети на ОПАК “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии”. Също така да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 178 085 по договор между ВСС и “Сименс” ЕООД по подприоритет пак на ОПАК, “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт”. Комисията предлага да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 45 198 лв. по договор между ВСС и “Норма” АД по подприоритет 3.3. на ОПАК “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии” във връзка с договор. Това са и трите, все по тези програми, които минават по ОПАК. Тези пари, които ние изплащаме предварително, се изплащат, а впоследствие трябва да бъдат преведени вече по тези програми от Европейския съюз. Трябва да ни бъдат възстановени, да. Ние сме длъжни да ги изплатим, няма как да не го направим това нещо. Явно е гласуването.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 1 октомври 2009 г.)

Проблемите с управлението на проектите не се свършват с плащанията по договорите, а и със спешната необходимост да се приключват.

ИВАН КОЛЕВ: По т. 37 комисията предлага да се вземе решение, с което да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 33 хиляди и 300 лв. във връзка със сключени граждански договори по ОПАК.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз ли ще подписвам нещо?

ИВАН КОЛЕВ: Не, не. Спешно трябва да приключим по ОПАК проектите. Има три проекта, които трябва спешно да ги приключим, за да може да си вземем парите още тази година.

ИВАН КОЛЕВ: Три по ОПАК.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 31 октомври 2009 г.)

Въпросът на представляващата Мингова издава донякъде притеснение (пак ли трябва да подписва нещо за много пари) и най-вече – неведение. Проектите са стари, но това не е ясно на аудиторията, въпроси относно изпълнението няма, а основният мотив в “доклада” на Колев е, че приключването е спешно, за да може ВСС “да си вземе парите” по възможност до два месеца.

Интересът на Колев и останалите членове на ВСС към финансирането с европейски средства междувременно се разраства. В края на 2009 г. съветът взима решение, с което на практика поставя в зависимост всяка структура в съдебната власт, която иска да кандидатства за подобно финансиране:

По т. 53 комисията предлага да се вземе решение, с което органите на съдебната власт да информират предварително ВСС за участието си в проектите по ОПАК и други международни проекти и програми. Висшият съдебен съвет ще разрешава на органите на съдебната власт участието им в проекти само при наличие на достатъчни финансови и човешки ресурси.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 17 декември 2009 г.)

ВСС създава монопол върху управлението и така отваря нова форма на зависимост на председателите на съдилищата към благоволението на председателя на финансовата комисия на кадровия орган.

По-късно на няколко пъти комисията на Колев ще внесе предложения според които ВСС „не възразява“ структури на съдебната власт да кандидатстват по подобни проекти, но „само в рамките“ на техните собствени бюджети. Това връзва ръцете на съдилищата, които едвам смогват да покриват разходите си за съществуване.

Начинът, по който са били проведени проектите по ОПАК и в частност избора на изпълнители и приложението на Закона за обществените поръчки, бяха разкритикувани от Сметната палата – воденият от ВСС регистър на поръчките, например, според одитиращия екип “не дава възможност за предоставяне на пълна и навременна информация на ръководството и не осигурява проследимост във времето на всички документи и действия, свързани с провеждането на процедурите”. Докладът на одитната институция установява поръчки, които са били прекратени, след като ВСС е включил в документацията изисквания, които необосновано ограничават фирмите, които могат да участват. В друг случай не е публикувано задължителното обявление в Официалния вестник на ЕС, което без съмнение е ограничило кръга от фирми, които биха могли да подадат оферти, а в трети – проверяващите въобще не са могли да открият поканата за участие в една от обществените поръчки. Сметната палата посочва още, че при две от процедурите неоснователно ВСС е “скъсил” срока между обявяването на процедурата и крайния срок за подаване на офертите.
Друго нарушение е как ВСС е сключил два договора с идентичен предмет (подготовка на проектни предложения) и с обща стойност 26 хил. лв. Разбивайки по този изкуствен начин поръчката, ВСС е приложил по-облекчената процедура и вместо да събере три оферти и да избере най-добрата, директно е сключил договор.

Иван Колев или как се управляват парите на съдебната власт?

Заключение първо – абсолютно непрозрачно. Освен докладването на дежурното „ промени по бюджетни сметки на органи на съдебната власт за еди-коя-си-година“, Иван Колев като председател на комисията по бюджет редовно отправя предложения към членовете на съвета за сключването на най-различни договори.

Липсата на публичност в ръководената от Колев комисия се вижда ясно в отчетите й. Въпреки че такива се приемат всяка година, на сайта на ВСС има качен само един – този за 2011 г. От него разбираме, че „през 2011 г. Комисия „Бюджет и финанси” е разпределила по органи на съдебната власт средства в размер на 47 249 646 лв.” и е изразила положителна оценка за собствената си работа. Нататък следва изброяване на дейностите на работата на комисията и усвоените и разходвани суми в числа. Научаваме само предмета на договорите и най-много – фирмата изпълнител. Това не е достатъчно, за да разберем дали работата на Комисията е състоятелна или не. Дори и да приемем, че членовете на ВСС имат информацията за стойността на всеки договор, това никога не става обществено достояние. Случаите са десетки, ето само някои от тях:

Предлагаме ВСС да вземе решение, с което да упълномощи проф. Мингова да подпише договор с “Алфа Грисин Инфотех БГ” за абонаментна поддръжка на дизелов генератор за срок от една година.

Предлага ВСС да вземе решение, с което да упълномощи проф. д-р Анелия Мингова – представляващ ВСС, да подпише договор с “Димар Инженеринг” ЕООД за абонаментно техническо обслужване на следните видове инсталации: отопление, вентилация и климатизация, и автоматизация на ОВК за срок от една година.

Комисия “Бюджет и финанси” предлага Висшият съдебен съвет да приеме решение, с което да упълномощи главния секретар на ВСС да подпише договор с “Национален дворец на културата – Конгресен център София ” ЕАД за предоставяне ползването на зала 3 и прилежащите фоайета на ет.6 и 7, находящи се в НДК, ведно с техническото оборудване за провеждане на Общите събрания за избор на членове на Висшия съдебен съвет.

По т. 66 комисията предлага на ВСС да вземе решение, с което да упълномощи професор Мингова да подпише договор с “ЕСОФ БГ” ООД за изграждане на противообледенителна система за лед и сняг на покрива на сградата на Висшия съдебен съвет, находяща се на ул. “Екзарх Йосиф” № 12. Явно гласуване.

Предлагаме (Иван Колев – бел. авт.) ВСС да упълномощи Иван Колев да сключи договор с Рафаел Маджар за наем на недвижим имот, гр. София, ул. “Княз Борис” № 141. Явно е гласуването

Пак по предложение на Комисията на Колев на 1 юли 2010 г. ВСС сключва договор за охрана от частен СОТ за един от апартаментите, които Министерството на правосъдието е предоставило за ползване на членовете на съвета, които не са от София. Каква е стойността на договора не е ясно, но чак след нарочно запитване до съвета разбираме, че апартаментът е бил ползван от членът на съвета Радка Петрова, а частната охрана е била наета, тъй като в него е имало имущество, което е било на ВСС.

Липсата на мотивация на решенията за управление на имуществото на съдебната власт, често води до комични ситуации, показателни за липсата на планиране. Така например един автомобил може само за няколко месеца да бъде прехвърлен от една структура в друга, а после – върнат обратно:

Дава сългасие лек автомобил марка “Фолксваген пасат” с рег. № СА 58-43 НР, с рама № WVWZZZ3СZ9P065260, двигател № СВА 298371 и лек автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег.№ СА 00-53 АВ, с рама № VFCH6FZB39960356 и двигател № 10LT251342167, числящи се на Прокуратурата на Република България, да се предадат безвъзмездно за ползване на Висш съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 8 юни 2010 г.)

 Съгласно чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и във връзка с чл. 28, ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост, предоставя безвъзмездно на Прокуратурата на Република България лек автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № СА0053 АВ и двигател № 10LT251342167, собственост на Висшия съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 20 април 2011 г.)

Има случаи, в които Иван Колев изпада в ситуация на потенциален конфликт на интереси, но пропуска да се отведе и дори да сигнализира за това на колегите си.

ИВАН КОЛЕВ: По т. 27 комисията предлага да се вземе решение, с което да се даде съгласие да бъде направен абонамент за 2010 г. за списание “Общество и право” за всички съдилища, прокуратури и следствени служби, включително ВКС, ВАС, НСлС, Прокуратура на Р България, Инспектората към ВСС и Висш съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 29 ноември 2010 г.)

В случая става дума за не повече от 20 хил. лв. И няма абсолютно нищо нередно и лошо в това съдиите и прокурорите да имат достъп до специализирани периодични издания. Малката подробност е, че списанието „Общество и право“ се издава от Съюза на юристите в България, а Колев е член на Управителния му съвет (според декларацията за конфликт на интереси, която е подал)

През годините комисията на Иван Колев успява да се уреди различни правомощия, които превръщат председателя й във формален властови фактор в съдебната система. По предложение на самия Колев на 1 октомври 2009 г. ВСС му дава пълномощие да одобрява разходи до 30 хил. лв.

Две години по-късно, пак след собствено предложение, председателят на Комисия “Бюджет и финанси” получава право да подписва всички документи, свързани с изпълнението на длъжността на “представляващ Висшия съдебен съвет”.

По-късно „Комисия “Бюджет и финанси” в състав не по-малко от трима нейни членове, в периодите, когато не се провеждат заседания на ВСС, е оправомощена да взема решения, свързани с финансирането на органите на съдебната власт и с взаимоотношенията с компетентните държавни органи по изпълнението на бюджета на съдебната власт.“

Проблемите в управлението на финансите на съдебната власт бяха констатирани и от Сметната палата. От доклада й стана ясно, че ВСС умишлено изкривява бюджета, като залага излишък, който след това се разпределя като допълнително материално стимулиране. Одитната институция казва, че комисията на Колев е структурирана така, че има неясна и размита отговорност между членовете й.

Този доклад е подминат тихомълком от членовете на съвета, като Иван Колев само докладва, че съветът трябва да „приеме решение, с което да се приеме одитен доклад и таблица за установените грешки и нередности от извършения от Сметната палата одит и заверка на годишния финансов отчет за 2009г. на съдебната власт и Висшия съдебен съвет.“

Иван Колев, сградата на СРС и едни апартаменти…

Както разказахме в първата част, преди да стане член на ВСС Иван Колев е председател на най-големия съд в България – Софийския районен съд (СРС). Той е избран за поста с обещанието, че ще се справи с невъзможните битови условия на работещите там.

Това не се случва, защото Колев си тръгва по средата на мандата. Когато попада във ВСС, той демонстрира разбиране към външната видимост на проблемите, но без никакъв практически резултат:

„…ако на първия или на втория етаж възникне пожар от четвъртия етаж всички хора ще ги избием, тъй като няма как да слязат, стълбището е широко 1,10 м. съм го мерил и отдавна сградата трябваше да бъде закрита, тази която е на “Драган Цанков”. Аз нееднократно съм викал и комисии, които също поставиха въпроса, че не може да функционира тази сграда, но когато им казах: напишете, че трябва да спре работа, те казаха, че не смеят и тогава така остана.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 27 май 2010 г.)

 На същото заседание Иван Колев предлага ВСС да… създаде една комисия, която да „набележи мерки“.

Седмица по-късно Колев ще разкаже на съвета, че се е срещнал с министър-председателя. Решението след срещата е представено така – „сградата, която е в момента на “Драган Цанков”, отново да бъде върната на съдебната власт, тъй като преди това тя беше предоставена на Главно управление “Строителни войски”“; „част от съставите на Софийски районен съд временно да бъдат преместени в сградата на бул. Цар Борис III“; „ да се помисли по-нататък за изграждане на нова сграда някъде около Централна гара.“

Три месеца по-късно Иван Колев е преосмислил ситуацията:

 „Другото, което е, спомняте си, когато ходихме да разговаряме с Бойко Борисов, там се говореше за някакъв парцел, който е на гарата, не е подходящ този парцел. Нека да не се лъжем за този парцел. По-хубаво, както се казва да се събори цялата сграда на ГСВ и прекрасен съд може да се направи, дори и на друго място, но на гарата не.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 2 септември 2010 г.)

В края на същия месец нещата претърпяват обрат и Иван Колев докладва:

„В предложения от Министерски съвет бюджет на съдебната власт за 2011г. не са предвидени средства и няма да могат да се осъществят следните основни задачи: Преместване на състава на Софийски районен съд в сградата на бул. Цар Борис.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 23 септември 2010 г.)

От протоколите на ВСС виждаме, че занапред Колев се вълнува от сградния проблем на СРС тогава, когато трябва да се приеме бюджет за следващата година, за да може да се планира разход, който да се прехвърли за следващата година.

За вечното нерешаване на проблема “сграда на СРС” той посочва и виновник – Министерството на правосъдието:

„Ние с наше решение, както прочетох, предоставихме, тъй като това беше искане на Министерство на правосъдието, 3 милиона лева, които трябваше да бъдат усвоени през тази година да се извърши този ремонт. Както виждате, нищо не е направено от Министерство на правосъдието и заради това тези пари трябва да бъдат върнати, за да бъдат осчетоводени по съответния ред, ние няма какво друго да направим. Моля да гласувате явно.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 15 декември 2011 г.)

Атаката на Иван Колев към правосъдния министър е мнима. Този изблик на смелост и критичност естествено се случва в отсъствието на правосъдния министър. В същото време, по други проблеми, Колев не се притеснява да е настоятелен лице в лице и да пита активно министъра, в случая Маргарита Попова:

“Благодаря, г-жо министър, тъй като не чух във Вашето изложение един въпрос, който нас лично много ни вълнува, тъй като навремето ВСС даде съгласие и министър Тачева, по нейни данни, така всички знаем, че са закупени 6 апартамента за 600 000 евро, в квартал Овча купел, за нуждите на ВСС и Инспектората. Никой вече не говори за тези апартаменти и ние не знаем какво става с тях. Бяха 6 апартамента с 6 гаража. Молбата ни е, ако има някаква информация за това нещо, има ли ги тези апартаменти, купени ли са или не са купени, просто да ни кажете.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 27 юли 2011 г.)

Явно Колев не е получил отговор на така важния въпрос за тези шест апартамента, защото отправя идентичен въпрос и към Пламен Георгиев, заместник на наследника на Попова – Диана Ковачева, една година по-късно:

“Извинявам се, че пак взимам думата. Благодаря Ви много за това, което казахте, г-н заместник-министър. Вярно е, че ще работим, както ние, така и следващият ВСС с този екип на Министерство на правосъдието, защото и досега демонстрирахте това желание за съвместна работа и в тази връзка искам само да Ви дам още информация, тъй като нееднократно сме поставяли пред предишните министри на правосъдието – ВСС преди години даде 600 хиляди евро за закупуване на шест апартамента за нуждите на ВСС. Тези апартаменти, доколкото ние имаме информация бяха купени, но къде са, какво стана с тях никой не знае.”

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 17 май 2012 г.)

Проблемът със сградата на СРС ще бъде решен „по втория начин“, след като през лятото на тази година Министерски съвет взе решение да предостави сградата на т.нар. военно НДК. Това стана обаче не заради последователната политика на ВСС и ръководената от Колев комисия, а след “ходатайство”. Без да стане ясно какво става с парцела до гарата, стопански оправдано ли е и полезно ли е за правосъдието разделянето на съда на две отделени на значително разстояние една от друга части.

Очаквайте част три – Иван Колев и кадровикът на познатитe.