Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

30-08-2012; категория: Uncategorized; автор: Росен Босев;

Продължение на I част Пламен Стоилов и някои (не)случайни сходства с болшевишката реторика по повод на съпротивата на съдии и правозащитници да не се поставя в риск справедливостта на наказателния процес и да се създава впечатление, че подсъдимите са осъдени още с внасяне наобвинителния акт в съда.

II фаза – 2011 – 2012 г.

За Пламен Стоилов и съдиите, които отблъскват атаката” да им се влияе при решаване на делата

На 12.05.2011 г. Стоилов докладва на ВСС, че през февруари и март Комисията му се е срещала с административните ръководители по апелативните съдебни райони и с редови магистрати, които споделили, че одобряват въвеждането на резервния защитник, но срещат трудности в работата си при назначаването му. Висшият адвокатски съвет бил издал указания до адвокатските колегии да не определят резервни защитници. Висшият адвокатски съвет заявява категорично, че такова указание няма. Но моделът наКИМОРДООИ се затвърждава – общи констатации, които задължително клонят към едно послание – необходимо е рестриктивно законодателство спрямо правата и свободите на гражданите в процеса, а отговорността за несполуките е на адвокатите.

В доклада сепоставя и въпросът за морална отговорност на магистратите, проявили либерализъм към общественоопасни лица, които по-късно са извършили тежки престъпления.

Думите силно напомнят за изказванията на министъра на вътрешните работи, който избирателно (по собствена селекция) след изменението на някои мерки за неотклонение на задържани обвиняеми в медиите споменава или че тези граждани са извършили тежки престъпления, или пък че има опасност да извършат тежки престъпления. Тази тенденция ескалира дотам, че на 2.07.2011 г. министър Цветанов обявява, че занапред операциите по залавяне на освободени от съда обвиняеми ще се кръщават на имената на съдиите. Няма съмнение, че подобно “озаглавяване” не е нито законно, нито морално, но няма и съмнение, че по този начин се упражнява натиск върху съда чрез създаване на фигурата на “врага” вътре в съдебната система. В тази заплаха за заклеймяване, както и в предложението на Стоилов магистратите “да носят морална отговорност”, се вижда сходство – и в разбирането за независимостта на съда като опасност, и като обща идея какъв е начинът да се преодолее това явно все още някому непонятно или пък ненужно демократично достижение.

Не знаем дали благоприличието или инстинктът за самосъхранение (все пак България е страна-членка на Европейския съюз в ситуация на продължаващ мониторинг от Европейската комисия) са станали причина тази част на доклада с предложението за връщане към корените на другарския съд, но с иновативна актуализация – за съдии, да не получи одобрението на ВСС.

Виждаме обаче, че идеите си остават същите. На 15.06.2011 г. се провежда заседание на Комисията по правни въпроси за обсъждане на Третия обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2010 г.

На заседанието присъстват членове на Инспектората на ВСС (сред които и номинираният за член на новия ВСС Ясен Тодоров), представители на ВСС, сред които и Пламен Стоилов. Нему е дадена възможността пред депутатите да докладва за работата на Комисията си.

Насоката на разговора с Пламен Стоилов се задава първо от Юлиана Колева – депутат от ГЕРБ (и номинирана сега за член на следващия ВСС) и от председателката на Правната комисия Искра Фидосова. Юлиана Колева пита дали ВСС прави “анализ на причините, които водят до оправдателни присъди по известни дела”. Фидосова допълва своята гледна точка за контрола върху съдебните процеси (фокусът е само върху съда, за прокуратурата не се споменава) и пита: “Административните ръководители на съответните съдилища имат ли те достатъчен поглед върху хода на тези знакови дела с голям обществен интерес и с каква периодичност стига до вас този отчет или доклад, или каквато и форма да използвате, за да се стигне до това да има ефективност в крайна сметка, защото всички това искаме.”

В отговор Пламен Стоилов разказва, че ВСС е задължил “всички административни ръководители в страната да следят пряко хода на делата с висок обществен интерес” и те всеки месец представят отчети “за промените в хода на всяко едно дело с висок обществен интерес.”

От думите му става известно също, че ВСС не се задоволява с ежемесечните отчети, ами и на “всеки 6 месеца провежда директни срещи с административните ръководители по апелативни райони и действащи магистрати, главно тези, които водят делата с висок обществен интерес, и на тези срещи обсъждаме всички проблемни моменти, които водят до необосновано забавяне на хода на делата.”

Стоилов заявява, че целта на председателстваната от него Комисия е по-висока и по-широка от наименованието й: Нашата крайна цел е не само да въздействаме върху делата с висок обществен интерес, а там, където се налагат положителни практики, те да се прилагат по отношение на всички наказателни дела. Тогава вече ще има по-силен ефект върху наказателното производство в страната.”

Стоилов определя зададения въпрос за оправдателните присъди към него като “най-деликатния”. И след това искрено обяснява кое му е деликатното: “За съжаление, казвам за съжаление, защото Висшият съдебен съвет има желанието, но няма законовата възможност. Ние не можем нито да анализираме причините за многобройните оправдателни присъди, нито да правим препоръки или каквито и да било други решения затова, защото ние по закон нямаме такава функция. Всичко това, което касае оправдателните присъди и въобще присъдите, подлежи само и единствено на инстанционен контрол. Така че ние нямаме такава възможност.”

След като недвусмислено заявява, че ВСС няма правомощия да се меси в съдебните процеси, Стоилов обяснява стъпка по стъпка какво все пак ВСС е направил, за да преодолее законовите спънки за намеса:

- Постигане на конкретни ефекти, макар чрез индиректни”, деликатни” широки дискусии” по вида на присъдите” –

При последните посещения по апелативни райони ние предизвикахме широка дискусия с действащите магистрати по въпросите за ефективно и справедливо правосъдие. Това са въпроси, които макар и индиректно, засягат и вида на присъдите и вида на наказанията, съобразно тежестта на извършените деяния. Обсъдихме и други въпроси за множеството условни присъди, но всичко това е много деликатно затова, защото е извън компетенциите на Висшия съдебен съвет.”

- Навлизане в територията на независимостта на съда “с деликатност и разбиране” за преодоляване на съпротивата на съдиите да се обсъждат определени дела

Освен това искам да ви кажа, че определено имаме реакция от страната от страна на магистратите за това, че ние опитваме да навлезем в територията на тяхната независимост и вътрешните им убеждения. Ние се опитваме да преодолеем тази съпротива. Показваме и деликатност и разбиране, обсъждаме проблемите най-общо, без да си позволяваме обсъждане на конкретни казуси и дела, но въпреки това действително там срещаме известни затруднения и то се дължи само на това, че ние нямаме законови основания и възможности да въздействаме по отношение на този фактор.”

Висшият съдебен съвет направи няколко опита да навлезе в тази територия табу…Атаката ни беше отблъсната обаче с основанието, че наказателната политика се определя от Върховния касационен съд и от законодателя в края на краищата”.

Стоилов оправдава опитите да се наруши законът, като се въздейства върху вътрешното убеждение на съдиите, с това, че в определени моменти частната и генералната превенция са потиснати до такава степен, че те се превръщат и в криминогенен фактор.”

Вижда се, че и без анализа на оправдателните присъди от ВСС, за който в Народното събрание Юлиана Колева, Искра Фидосова и Пламен Стоилов изразяват съжаление, че не е позволен от закона, Стоилов е решил за себе си какъв е проблемът с оправдателните присъди – проблемът е, че те не са осъдителни.

Признанието на Стоилов, че той и членовете на Комисията не се отказватпродължаваме нашите опити в тази насока, да приближим фактически нашето правосъдие до чувството на хората за ефикасност и за справедливост- поражда поредица остри реакции на правозащитниците. Думите на Стоилов неприкрито изразяват убеждението му, че дейността на съда по конкретните дела трябва да бъде контролирана и коригирана чрез различни хитрини и подмолни похвати. Неприкрито, защото нередността на подобен манталитет не се схваща като проблем, а още по-малко – като скандал.

На 17.06.2011 г. Българският хелзинкски комитет с открита позиция определя думите на Пламен Стоилов като признание, че ВССнатискасъдаподела.

На 22.06.2011 г. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека изпраща декларация до председателя на Народното събрание, министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Изказването на Пламен Стоилов в Народното събрание е квалифицирано като еманация на “концептуалната дезориентация на ВСС за неговата обществена и конституционна роля”. Заявява се, че думите на Стоилов: “Опитахме деликатно да преодолеем тази съпротива, като говорим общо, а не по конкретни дела, но атаката ни бе отблъсната…” подлежат на незабавно разследване, защото ако са верни, “е извършено престъпление против правосъдието”.

Реакция от страна на ВСС за самопризнанията на Пламен Стоилов – няма. Няма реакция и по отношение на позициите на правозащитните организации. Съответно – няма последици, всичко продължава по старому и с деликатните опити за “атаки” и самосъжаление от страна на Стоилов, че законодателството пречи атаките да станат директни.

Година по-късно в юлския доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка ще има тежки констатации, че един от основните проблеми на управлението в съдебната власт е ценностен. В превод – управлението именно на тази власт, която е призвана да раздава справедливост, се затруднява да познае кое е добро и кое зло, кое трябва и кое не бива да се върши.

С коментара си за вестник Стандарт от 31.07.2012 г. Стоилов дава допълнително храна за размисъл относно ценностите, които изповядва: „Ако погледнете, и самото законодателство дава възможност за задълбочаването й (на кризатаб. а.) в някои посоки – неговият либерализъм например, който може би е неизбежен за системата, в която живеемОт една страна, се облекчават наказателните закони, а от друга, се създават условия за “болестотворни микроби, които водят до тежки заболявания”.

II част. Пламен Стоилов в сянката на едно входящо телефонно обаждане от Красьо

 1. Мястото на Пламен Стоилов в скандала, добил образна популярност като “Красьо Черничкия”

През 2010г. ВСС образува 18 дисциплинарни производства срещу магистрати, за които има данни, че са общували с т. нар. “Красьо Черничкия” в период, в който са кандидатствали за административни ръководители в съдилища и прокуратури.

Обективната основа, на която ВСС обявява, че взема решение дали да накаже определен магистрат или не, е телефонната и личната комуникация на Красимир Георгиев – брой обаждания, срещи, съдържанието на паметта на мобилния телефон на Георгиев, в която били вписани множество телефонни номера на магистрати.

Образувани са дисциплинарни производства и срещу двама членове на ВСС - Иван Димов и Стойко Стоев, които впоследствие са уволнени дисциплинарно – за Димов има засечени 33 разговора с Красьо, за Стоев – общо 213 разговора и СМС-и.

Стоилов също има засечен разговор с Георгиев, но не е наказан, защото регистрираното позвъняване е входящо и е с продължителност от 5 секунди. Специалната комисия, която проверява случая, решава, че Стоилов не е нарушил етичните правила. Божидар Сукнаров, член на ВСС и комисията, изразява становището си: “Ако бях на мястото на Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, щях да си подам оставката“.

По-късно Стоилов ще обясни своята гледна точка за участието си в скандала: Това е тежка провокация към мен. Може би съм засегнал нечии интереси. Ако целта е да бъде спрян в борбата си, не са познали. Няма да си тръгна оттук опозорен. Той пояснява, че откакто е във ВСС води две тежки биткиза оцеляването на следствието и за промяна на законодателството, което в момента обслужва престъпни интереси.

За сравнение - как постъпва ВСС в други случаи?

Взема решение да бъде “обърнато внимание” на Иво Радев – районен прокурор на Плевен, и на Марио Бобатинов – заместник – председател на ВКС, защото, макар да няма данни да са говорили по телефона или да са се срещали с Красимир Георгиев, техните телефонни номера фигурират запаметени в неговия телефон.

Съдията Стоян Попов от Районния съд - Варна, за когото има данни, че има едно входящо и изходящо обаждане с Красьо, е наказан от ВСС с „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца”. Пламен Стоилов е член на дисциплинарния състав, който разглежда случая със съдията Попов.

Пламен Стоилов е и в дисциплинарните състави по пет от делата по аферата Красьо – срещу Даниел Минов – и.д. председател на Великотърновския окръжен съд (уволнен), Стойко Стоев (уволнен), Андрея Атанасов (освободен от длъжност административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – гр. Пловдив); Милчо Ванев (понижен в ранг за срок от две години) – съдия в Апелативния съд – Велико Търново; Димитър Захариев – зам.-окръжен прокурор на Плевен (понижаване в ранг от прокурор в апелативна прокуратура” в ранг “прокурор в окръжна прокуратура” за срок от три години). Кой как е наказан, четете в тази публикация.

Решението на ВСС да се обърне внимание на Иво Радев не е пречка по-късно Пламен Стоилов да е сред тези членове на ВСС, които на 3.11.2011 г. гласуват той да бъде назначен за окръжен прокурор на Плевен в едно от поредицата скандални заседания на ВСС.

В интервю от 16.12.2009 г. за в.24 часа по повод на проверката на едно от наблюдаваните от Комисията му дела (за убийството на студента Борилски) в Апелативния съд – гр. Велико Търново Стоилов отговаря на въпрос за председателя на състава и докладчик по делото Милчо Ванев, дисциплинарно наказан с “понижаване в ранг” за срок от две години за 66 разговора и 3 смс-а, разменени с Красимир Георгиев. Стоилов дава висока оценка за работата на съдията, който “ръководи процеса умело” и споменава нещо, което като външно за процеса лице не би следвало да знае – Имаме уверението му (на Милчо Ванев – б. а.), че делото ще приключи окончателно до края на януари 2010 г… Следващото заседание е насрочено за 11 януари, а в края на същия месец ВСС ще провери пак делото.”

Така разбираме, че докато Милчо Ванев е имал неприключено дисциплинарно производство (наказан е с решение на ВСС по протокол № 6/11.02.2010 г.), той е имал два вида разговори с Пламен Стоилов – единият за делото Борилски, а другият – за собственото си дело, защото Пламен Стоилов е бил в тричленния му дисциплинарен състав. Както не знаем какво е било съдържането на поредицата разговори на Красимир Георгиев с Ванев и на единствения със Стоилов, така и няма да разберем дали неизбежният втори разговор за дисциплинарното му нарушение и за потенциалните тежки последици за кариерата му е бил причина Ванев да е по-словоохотлив със Стоилов – в първия разговор. Виждаме обаче, че Ванев е споделил със Стоилов факти за движението на делото Борилски извън процеса и знанието на страните. А дали това, че е наказан през февруари 2010 г. се е отразило на твърдостта на “уверението” на съдията, че делото ще приключи до края на януари, също е въпрос на догадки. Вижда се обаче, че за 66 разговора и 3 смс-а Милчо Ванев не е наказан дори с понижаване в длъжност, а например – Даниел Минов (също съдия от района на Апелативния съд Велико Търново) за 14 разговора и 1 среща – е уволнен.

В периода на образуване на дисциплинарните производства Пламен Стоилов няма други изказвания от януари 2010г. – до 9.12.2010 г., отразени в протоколите от заседанията на ВСС.

Името му се появява на 16.09.2010 г., когато ВСС го командирова в Унгария заучастие в Четвъртата международна конференция на Регулаторните съдебни власти и на Балканския регион, и на 14.10.2010 г., когато ВСС отново го командирова във Варшава, Полша, в изпълнение на проект по ОПАК „Ефективност, отчетност и координация в съдебната система“.

2. Пламен Стоилов по кадрови и обществени въпроси след “провокацията” с Красьо.

Протоколите на ВСС не съдържат множество изказвания на Пламен Стоилов по кадрови и дисциплинарни въпроси.

През юни 2010 г. той е включен в дисциплинарния състав на съдията от ВАС Панайот Генков, чието наложено наказание впоследствие беше отменено от ВАС поради обстоятелството, че не е описано какво точно е нарушил.

На 26.01.2011 г. Пламен Стоилов подкрепя съвместно с оформеното около новия председател на ВАС Г. Колев “ядро” в съвета неуспелия кандидат Стефан Гроздев за и.д. председател на Софийския апелативен съд. За него гласуват Георги Колев, Цони Цонев, Стефан Петров, Иван Колев, Цветанка Табанджова, Пенка Маринова и Пламен Стоилов.

На 30.06.2011 г. Пламен Стоилов гласува „за“ кандидатурата на Светлозар Костов, наказан съсзабележка” от ВСС заради репликатаВързахме кънките на Стависки, за административен ръководител на Специализираната прокуратура.

В заседанието на 3.02.2012 г. той се изказва в подкрепа на бившия апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов, за когото стана известно, че е бил разследван в Гърция за валутно престъпление. При обсъждане на повишаването му вдлъжност -прокурор във Върховната касационна прокуратура – Стоилов обосновава своето застъпничество така: “Колеги, смятам че трябва да вземадумата, тъй като в продължение на повече от две години съм контактувал служебно лично с г-н Росен Димов. Работил съм в Пловдивския апелативен район. Изпълнявах длъжността „директор”на Окръжна следствена службаПазарджик и по този повод добре познавам и професионалните, а мисля че и моралните качества на г-н Димов. Що се касае до професионализма, всички сме съгласни, че той е един висок професионалист. Просто нямаше казус, по който той да откаже да анализира и да даде категорично становище. Нямаше такъв случай. Освен това по негово време в Пловдивския апелативен район, както и сега, за щастие, според мен, правото се прилагаше строго в рамките на закона и безкомпромисно, бих казал…При това положение аз съм изправен пред дилемата, когато трябва да гласувам дали да се ръководя от това, което съм прочел и което аз не мога нито да оспоря, нито да потвърдя, защото нямам данни за това, или да се ръководя от собствените си лични, непосредствени впечатления за г-н Росен Димов. Аз предпочитам да направя второто и затова Ви казвам, че ако се стигне до гласуване, категорично ще подкрепя кандидатурата на г-н Росен Димов.”

Пламен Стоилов не коментира възможността данните за Росен Димов да бъдат проверени от ВСС, така че той, като член на кадровия орган, да излезе от тази наистина сложна ситуация – “не мога нито да оспоря, нито да потвърдя”.

На 23.06.2011 г. Пламен Стоилов се изказва за смс-ите, които членовете на ВСС получават от различни граждани в знак на недоволство от избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС) на 30 май 2011г.: „На какво сме свидетели? – Ескалиращ сценарий с верижно подаване на оставки, декларации за искане на оставки и персонален груб натиск върху всеки член на Висшия съдебен съвет чрез десетки СМС-и, включително и такива с персонални обиди и заплахи. Тези опити за дресировка на Висшия съдебен съвет са непродуктивни и дестабилизиращи съдебната система

Ползва се една и съща натрапчива авторитарна реторика, която не допуска като възможност нито Стоилов, нито ВСС да се вслушат и да търсят смисъла на оставките на съдиите Галина Захарова и Капка Костова като членове на ВСС, на острата рекция на съдийската общност срещу непрозрачното вземане на кадрови решения или на действително “ескалиращото” гражданско недоволство. Вместо това се поддържа образът на “барикадата” и на ВСС, който зад нея “не се поддава” на никаква “дресировка”. Няма и намек за спомен, че ВСС е служител на съдебната система, че не само трябва да се вслушва в критиките, но и да посвети цялата си дейност на това да убеди и магистратите, и гражданите, че служи безкористно и компетентно.

В същия реторичен стил Стоилов въвежда още един образ:Майките с черните забрадки, които са загубили синовете си, мълчат“.

Популистката патетика, разбира се, не пречи на трезвата преценка, че нито изоборът на семейната приятелка на вътрешния министър, предпочетена по неясни критерии за председател на най-големия окръжен съд в страната, нито незаконните опити за влияение върху независимостта на съда по определени дела, се правят в интерес на пострадалите и цялото общество.

По-късно изборът на Владимира Янева за председател на СГС се определя в докладите на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка като едно от емблематичните непрозрачни назначения в съдебната власт, а липсата на чуваемост и на адекватна осъзната реакция от страна на ВСС – като част от ценностната криза.

През 2012 г. най-често засяганата от Стоилов тема в заседанията на ВСС са дисциплинарните производства срещу съдия Мирослава Тодорова, председател на Управителния съвет на ССБ. Протоколите показват, че по тези въпроси той взема в пъти по-дейно участие в заседанията на ВСС от предходните години. Той е и един от петимата членове на съвета, внесли искането по дисциплинарното дело за уволнението й.

На 16.02.2012г. Пламен Стоилов предлага да се извърши проверка на две дела, разглеждани от съдия Мирослава Тодорова, за които преди това се е изказал в медиите вътрешният министър Цветанов. Едното – неприключило към този момент в Софийския военен съд, а другото – с присъда, постановена от първата инстанция, срещу сочения за наркобос Васил Маникатов. Стоилов заявява:Ще направяпредложение пред ВСС за вземане на решение във връзка с две дела, които в последно време придобиха особено значение и предизвикаха сериозен отзвук в обществото.

Встрани от темата, че делата не могат да придобият значение “напоследък” (вследствие на интереса на Цветанов към тях), защото поначало си го имат, синхронът в мислите и думите на председателя на КМОРДООИ и на вътрешния министър е ясно забележим.

На 1.03.2012 г. по предложение на бившите следователи Пламен Стоилов и Кирил Гогев, прокурора Вельо Велев и съдиите Иван Колев и Теодора Нинова е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Мирослава Тодорова. Дискусията по въпроса се провежда на изключени камери. Пламен Стоилов пояснява: „В този смисъл тези факти иобстоятелства засягат определени лица. И аз също се присъединявам към колегата Стоянов, че според мен би било по-правилно да бъдат изключени мониторите“.

Няколко месеца по-късно – на 16.07.2012 г.,“фактите и обстоятелствата”, които засягат “определени лица”, вече не само не са основание за изключване на мониторите, а напротив – налагат свикване на извънредно заседание на ВСС за разгласяване на версията на присъстващата част от съвета за дисциплинарното производство на Тодорова. Стоилов елиминира законната пречка да се говори на “изключени монитори” за дисциплинарно производство отново с познатите доводи за заговор срещу ВСС отвън и за неясната фигурана на “врага”:

ВСС беше поставен в една изключително неблагоприятна ситуация, в която ние сме принудени дни наред да слушаме не просто критики, а изстъпления срещу ВСС, без да можем да се защитим с фактите, тъй като по закон нямаме право да огласяваме факти и обстоятелства от дисциплинарното производство.“

И последен въпросговори се за борба за независимост на съдебната система. Искам да напомня на тезиборци за независимост“, че Висшият съдебен съвет е държавен орган, който е автономен и независим, но въпреки това върху него се оказва брутален натиск както от групи съдии, така от неправителствени организации. По отношение на нашата дейност се изказват категорични некомпетентни становища, включително и от държавни институции, и въпреки този натиск Висшият съдебен съвет е вземал автономно решенията си и винаги ги е обяснявал пред обществото. Това, че някой не желае да ни чуе, е отделен въпрос.

 – Стоилов предлага “извлечение от протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет в тази му част, ведно с цитираните материали, да се изпратят на главния прокурор по компетентност. Второ – горепосочените материали да бъдат качени на Интернет-страницата на Висшия съдебен съвет. Същите материали да се изпратят на медиите.”

Под “неблагоприятна ситуация” за ВСС Стоилов има предвид обществения и медиен отзвук от уволнението на Мирослава Тодорова от 12.07.2012 г. Ден по-късно съдии излизат на безпрецедентен протест пред сградата на съвета в столицата. С техни представители от името на ВСС се среща отново Пламен Стоилов. Може би тези събития Стоилов определя като “изстъпления”, които му дават право в извънредното заседание на ВСС на 16.07.2012 г. да чете номера на дела и срокове, които тепърва ще се проверяват в съда. Използван е претекст, от който нелепата ситуация не става по-законна – Стоилов изнася версията си за делата на Тодорова публично и в нейно отсъствие, тъй като това били данни от медиите.

По-късно, на 23.07.2012 г., на обществен форум съдията от ВКС Борислав Белазелков ще коментира така обречения идеологически сблъсък между съдиите със собствения им кадрови орган, който иска да е независим от тях:  

“Аз съм съдия от 1986 г., виждал съм зрелия социализъм, видях промяната и се насладих на дълги приказки за съдебна реформа. Видях обаче много по-ужасни неща от страха, когато съдиите излязоха на протест… В коя система някой излиза на протест? В система, в която неговият глас няма как иначе да се чуе. Няма кой да чуе гласа на съдията от страна на тези, които организират неговата дейност, затова той трябва да излезе на улицата, за да бъде чут. Изводът е: няма ВСС.”  

Независимо от уволнението на Тодорова в заседанието на 26.07.2012 г. на ВСС Пламен Стоилов уведомява за постъпилото три дни по-рано писмо от Владимира Янева, председател на СГС, за две дела на Тодорова. Стоилов предлага писмото да бъде вкарано като извънредна допълнителна точка в дневния ред. А взетото решение е да се сигнализира прокуратурата. От заседанието става ясно, че ВСС не е проверявал данните от писмото на Янева.

На 2.08.2012г. Пламен Стоилов внася предложение във ВСС Петя Крънчева, заместник-председател на СГС, да бъде проверена за делата си през последната година. Съветът приема предложението и възлага проверката на ИВСС. За разлика от случая с Тодорова през февруари, този път нито Стоилов, нито други членове на съвета отиват да извършват лична проверка. Не се извършва и двойна проверка – от ВСС, и от ИВСС. Все пак по случая с Крънчева министър Цветанов не се е изказвал, а проверката е била предизвикана от упоритостта на медиите.

автори: Ирина Божидарова, Страхил Василев

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар