Как парламентът избра инспекторат

В самия край на миналата година българските власти (законодателна, съдебна и изпълнителна) успяха да произведат скандал, който ангажира и  Европейската комисия (ЕК) – изборът на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС).

Това е институцията, която беше създадена по настояване именно на ЕК през 2007 г. Нейната основна задача е да следи внимателно за двойните стандарти в правосъдието – при администриране на делата, тяхното движение, противоречивата практика, натовареността на магистратите и т.н.

На базата на събраната информация да прави анализи и по тях да отправя предложения за промени в политиката на изпълнителната власт, на ВСС и на върховните съдилища. Членовете на ИВСС се избират с квалифицирано мнозинство от Народното събрание и имат мандат от четири години. Главният съдебен инспектор е с мандат, който продължава пет.

За по-малко от седмица народните представители успяха да направят номинации за инспектори, да проведат изслушване на кандидатите и да ги гласуват в пленарната зала.

Начинът, по който протече цялата процедура, провокира осем неправителствени организации да се обърнат с отворено писмо до ЕК и българските власти. Според констатацията на наблюдателите, начинът на провеждане на изслушването на кандидатите от Комисията по правни въпроси е „очевидно и последователно непрозрачен и на никой етап не включва преценка на кандидатите по отношение на тяхната почтеност и професионални заслуги.“

Ако погледнем протокола от заседанието на комисията, можем да видим, че тези заключения напълно отговарят на фактите. Кандидатите (с малки изключения) са представяни с прочит на биографията им, след което са оставени да редят общи фрази за мотивацията си да станат инспектори и нуждата от реформа в съдебната власт. Накрая, ако става въобще, им се задават формални въпроси, които по никакъв начин не могат да дадат яснота върху капацитета и действителната мотивация на номинираните.

Един единствен път народен представител се опита да зададе конкретен въпрос за работата на инспектората към един от кандидатите. След крайно неубедителния отговор председателят на комисията Искра Фидосова призова колегите си да не задават подобни въпроси: „Нямам никакво съмнение, че колегите, които кандидатстват, познават много добре дейността на Инспектората, правомощията, които имат инспекторите и главния инспектор, добре познават съдебната система и след като са преценени като достойни кандидатури, отговарящи на изискванията на закона не мисля, че трябва да има някой предубеждение към който и да било от кандидатите, че не би се справил с дейността, която трябва да извършва като инспектор.”

Поставено в самото си начало в тази тясна рамка, обсъждането на практика приключи в началото си. Съществените въпроси, които трябваше да бъдат задавани на кандидатите са именно в „забранителния списък“ на Искра Фидосова.

От „Съдебни репортажи“ решихме да представим избраните за съдебни инспектори през тяхното участие в заседанието на правната комисия. Това, което народните представители са видели и чули по време на изслушването реално е единствената информация, с която те легитимно (според разпоредбите на Закона на съдебната власт) разполагат, за да формират мнението си и да направят своя избор.

Автори: Росен Босев, Явор Николов

Съдържание

Албена Кузманова
Албена Костова
Весела Николова
Иван Колев
Захаринка Тодорова
Любомир Георгиев
Моника Малинова
Петър Раймундов
Светлана Бошнакова
Цони Цонев
Юлиана Кацарова
Янка Гочева
А след това…